№ 70
гр. Малко Търново, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАЛКО ТЪРНОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ЧАНКО П. ПЕТКОВ
при участието на секретаря Мара М. Димова
като разгледа докладваното от ЧАНКО П. ПЕТКОВ Гражданско дело №
20212140100028 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба
депозирана от АЛ. ПЛ. П. с ЕГН ********** от гр.**, с адрес за
призоваване: гр.** ПРОТИВ М. АЛ. Б. с ЕГН ********** с адрес гр.** СТ. Р.
Б. с ЕГН **********
с адрес гр.** с ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.124,ал.1 ГПК вр.чл.26, ал.1,пр.1 от
ЗЗД с която се иска от съда да признае за установено по отношение на М.
АЛ. Б. с ЕГН ** с адрес гр.** СТ. Р. Б. с ЕГН ********** с адрес гр.**,че
договорът за покупко продажба на недвижим имот ,обективиран в нотариален
акт № ** г.за извършена продажба на следните недвижими имоти в режим на
съсобственост със съпругата на **,а именно: 1/2 ид.части от ДВОРНО
МЯСТО с площ от **.,представляващо ПИ с идентификатор ** с
административен адрес гр.** при граници на имота :№ **,ведно с ВТОРИ
ЕТАЖ от построената в имота жилищна сграда със застроена площ от 79
кв.м.,съставляваща имот с идентификатор №**.4,ведно с прилежащите му две
избени помещения,северозападния ГАРАЖ със застроена площ от ** с
идентификатор **.2,на един етаж и СГРАДА ЗА ТЪРГОВИЯ с
идентификатор **.1 със'застроена площ от ** на един етаж за сумата от 9000
лева,е НИЩОЖЕН ПО СМИСЪЛА НА ЗАКОНА и да бъде развален договора
на това основание.
При уважаване на иска да се обезсили нотариален акт № **. на съдията
по вписване при Районен съд - Малко Търново.
В законоустановения срок ответника е депозирал писмен отговор в
който са изложили мотиви за неоснователност и недопустимост на иска.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна
преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази
1
приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
Не се спори между страните, че ищцата и първия ответник, са
наследници на ** с ЕГН **********,б.ж. на гр.М** г.,а вторият ответник е
съпруг на ответницата.Общият наследодател е дядо на ищцата- баща на
бащата на ищцата ** с ЕГН **********,б.ж. на гр.** г.
С нотариален акт № ** г.е извършена продажба на следните
недвижими имоти в режим на съсобственост със съпругата на ** - **,а
именно: 1/2 ид.части от ДВОРНО МЯСТО с площ от **.,представляващо ПИ
с идентификатор ** с административен адрес гр.****,ул.^**“ №7ул.^И* Б*
при граници на имота :№ **ведно с ВТОРИ ЕТАЖ от построената в имота
жилищна сграда със застроена площ от 79 кв.м.,съставляваща имот с
идентификатор №**.4 ,ведно с прилежащите му две избени
помещения,северозападния ГАРАЖ със застроена площ от ** с
идентификатор **.2,на един етаж и СГРАДА ЗА ТЪРГОВИЯ с
идентификатор ** със застроена площ от ** на един етаж за сумата от 9000
лева.
По делото е изготвено и прието експертно заключение, което съдът
цени като обективно и компетентно. Вещото лице сочи, че към момента на
продажбата пазарната стойност имота на имота възлиза на 30280.64лв. след
направено уточнение в съдебно заседание.
По делото бяха разпитани и св. Д*г., майка на ищцата и С*г., майка на
ответницата М* и тъща на ответника С*.
Св. Д* заявява: От 1991г не живеем с дъщеря ми в гр.****,ул.^**“ №7
живеем в гр.Д*. Десет години по-късно свекъра и свекървата потърсиха
дъщеря ми и от 15 годишна дъщеря ми поддържа връзка с тях и бяха в много
добри отношения с баба си и дядо си и с ответницата по делото. Миналата
година дъщеря ми разбра че дядо й е починал мисля че беше на 13.03.2020г
поради пандемията тогава не дойде на погребението. През м.септември
дъщеря ми ми каза, че леля й М* й съобщила, че трябва да отиде при някакъв
нотариус за изповядване на сделка по силата на която дъщеря ми трябвало да
получи някакви пари като наследница на дядо си. След направена проверка в
Агенция по вписване разбрах, че баба й и дядо й са прехвърлили всичките
имоти на дъщеря си – ответницата. Започнал е разговор между дъщеря ми и
ответницата защо се е стигнало до прехвърляне на всичките имоти на леля
й.Съдът приема показанията на св. Д*,но те не допринасят до изясняване на
фактическата обстановка тъй като в едната си част са получени от разговори
които дъщеря и е пресъздала, а в друга част предават фактически основания.
Св.И* заявява: Процесната къща е купена от баща ми с негови пари,
няколко години преди да се омъжа за А*. Ние се настанихме на втори етаж, а
брат ми зае първия етаж.Къщата помежду ни беше разпределена. Водихме
дело и на мен се падна втори етаж, двете по-малки изби, гаража и ½ от двора.
Когато правихме подялбата, никой на никого не е давал пари. Зет ми имаше
фирма и ме помоли да му отстъпя место от двора да си направи една сграда.
Дъщеря ми е строителен инженер и изготви проекта. В начало проекта беше
за фото ателие, а след това го преустроиха за търговска сграда. Магазина
2
дъщеря ми и зет ми, лично го построиха с техен труд и техни средства. През
2011г правихме ремонт лятото на покрива и дъщеря ми ми даде 6000лв., тъй
като нямахме средства с мъжа ми. През 2012г разбрахме, че няма да можем да
върнем на дъщеря ми парите и заедно със съпруга ми решихме да прехвърлим
имота на дъщеря ми и зет ми, но срещу още пари извън сумата от 6000лв.
Разбрахме се да дадат още 9000лв. И при едно условие да ни оставят да
живеем до края на дните си в къщата. През 2012г. минахме сделката. Парите
9000лв. , М* ми ги даде на ръка. Парите не ги внесох в банка, държах ги в
дома. През тези години А* ни посещаваше. Давах и 300лв. и отделно други
пари. А* не е полагала никакви грижи за нас.
Съдът приема показанията на св.И*,тъй като тя е пряк участник в
процеса по прехвърляне на имота и получаване на парите.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът
намира от правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл.26 ал.1,пр.1 от ЗЗД.
Правният ред позволява на правните субекти свободно да уреждат
отношенията си съобразно своята воля, като сключват разнообразни по вид и
съдържание правни сделки, но не търпи сделки, злепоставящи интересите на
останалите субекти, чиито интереси са защитени, освен в различните
специални текстове на закона и в общата разпоредба на чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД.Съгласно цитираната разпоредба договорите, които противоречат на
закона, са нищожни. Под закон по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД се разбира
всяко юридически задължително за всички правило за поведение, създадено
от предвиден в закона орган и ред за установяване – както законов, така и
подзаконов нормативен акт, вкл. и в случаите, когато с нормативен акт, с
който по силата на закона, на определен орган, в границите на неговите
правомощия и съобразно нормативни актове от по – висока степен, се
възлага да създаде първична уредба на определен тип отношения. Това
основание има предвид не противоречие с нормативен акт изобщо, а с
конкретна правна норма, затова при релевирането му следва да се посочат
разпоредбите, материализиращи правните норми, които са нарушени. По
смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД противоречие със закона представлява
отклонението само от предписанията на императивни правни норми, като
същото е изцяло обективно основание – достатъчно е да се констатира
несъответствие с повелителна правна норма или правен принцип. Субективни
със*ия като знание или намерения за нарушение не се изискват.
В конкретния случай съдът намира,че не е налице отклонението от
предписанията на императивни правни норми.Посочената по-горе сделка е
извършена в предписаната от закона форма,пред лице което има право да
удостоверява направеното от страните волеизявление.
Макар и да не е посочено като основание за разваляне на сделката в ИМ
се навеждат доводи,че по сделката не е извършено плащане ,както и че
цената в НА е нереална.Съдът не споделя това становище, тъй като от разпита
3
на св.И* същата заявява,че е получила сумата от 9000лв. от първата
ответница-дъщеря и..
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира
евентуалното искане макар да не е посочено в петитома на исковата молба
като основание за прогласяване на нищожност на сделката по чл. 26, ал. 1,
предл. трето, ЗЗД за неоснователен. Размерът на продажната цена е уговорен
между страните в съответствие с договорната свобода, въведен с чл. 9, ЗЗД.
Според практиката на ВКС, разликата между пазарната стойност на имота и
продажната му цена не влече безусловно нищожност на договора. Видно от
представеното удостоверение, данъчната оценка на процесния терен възлиза
на 6551.90 лева, т. е. продажната цена между страните е определена дори в
по-висок размер, поради което не е налице накърняване на добрите нрави –
Определение № 330/30.05.2016 год. по гр. д. № 1919/2016 год. на І ГО на
ВКС; Решение № 452/25.06.2010 год. по гр. д. № 4277/2008 год. на IV ГО на
ВКС.
Изложеното мотивира съда да приеме, че договорът между страните не
е нищожена на посочените по-горе основания.
Предвид отхвърля на главния иск следва да бъде отхвърлен и иска да се
обезсили нотариален акт № **. на съдията по вписване при Районен съд -
Малко Търново.
Неоснователността на предявените искове налага уважаване молбата на
ответника за присъждане направените деловодни разноски от общо 800 лева.
Освен това ищеца ледва да бъде осъден да заплати и д.т. по сметка на МТРС
в размер на 261.76лв. за образуване на делото.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,Малко Търновски
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявеният иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК
вр.чл.26, ал.1,пр.1 от ЗЗД ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на М. АЛ. Б. с ЕГН ** с адрес гр.** СТ. Р. Б. с ЕГН ********** с
адрес гр.**,че договорът за покупко продажба на недвижим имот,обективиран
в нотариален акт № *, дело № * г.за извършена продажба на следните
недвижими имоти в режим на съсобственост със съпругата на ** - **,а
именно: 1/2 ид.части от ДВОРНО МЯСТО с площ от **.,представляващо ПИ
с идентификатор ** с административен адрес гр.** при граници на имота :№
**,ведно с ВТОРИ ЕТАЖ от построената в имота жилищна сграда със
застроена площ от 79 кв.м.,съставляваща имот с идентификатор №**.4,ведно
с прилежащите му две избени помещения,северозападния ГАРАЖ със
4
застроена площ от ** с идентификатор **.2,на един етаж и СГРАДА ЗА
ТЪРГОВИЯ с идентификатор **.1 със'застроена площ от ** на един етаж за
сумата от 9000 лева е нищожен по смисъла на закона като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ иска да се обезсили нотариален акт № **г. на съдията по
вписване при Районен съд - Малко Търново.
УКАЗВА задължението на страните за отбелязване на крайния съдебен
акт по настоящото дело в Службата по вписванията при МТРС, след
влизането му в законна сила.
ОСЪЖДА АЛ. ПЛ. П. с ЕГН ********** от гр.**, с адрес за
призоваване: гр.** да заплати на М. АЛ. Б. с ЕГН ** с адрес гр.** СТ. Р. Б. с
ЕГН ********** с адрес гр.**,разноски в размер от 800 /осемстотин/лева.
ОСЪЖДА АЛ. ПЛ. П. с ЕГН ********** от гр.**, с адрес за
призоваване: гр.** да заплати по сметка на МТРС такса в размер на 261.76лв.
за образуване на делото.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред
БОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Малко Търново: _______________________
5