О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
гр. Велико Търново, 14.06.2020г.
Административен съд – гр. Велико
Търново, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юни две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Данаилова административно дело № 210/2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 185 и
сл. от АПК, образувано по жалба на Фондация „Върховенство на закона“ гр. София,
ЕИК *********, представлявана от Ю.П.Н., чрез *** И. Я.,*** срещу разпоредбите
на чл. 10, ал. 1-4 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане
с общинско имущество в Община Полски Тръмбеш, с искане за отмяната им като
незаконосъобразни.
Ответникът Общински съвет Полски
Тръмбеш, чрез *** И. заема становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на ВТОП заема
становище за недопустимост на жалбата.
Като взе предвид становищата на
страните, съдът счита, че по силата на чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват
подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито
права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати
от него, или за които той поражда задължения.
Наличието на правен интерес от
оспорване на административните актове е конституционно изискване, изрично
прогласено в чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, която
конституционна норма регламентира обжалваемост на всички административни
актове, но при задължителното условие - актът да засяга лицето, което го
обжалва. Този конституционен принцип е предвиден и в разпоредбите на чл. 147,
ал. 1 и чл. 186, ал. 1 АПК, които нормативни текстове задължават съда да
извършва преценка за наличието на правен интерес във всеки отделен случай.
Възприемането на становище, че само посочените цели и предмет на дейност на
фондацията - жалбоподател сами по себе си са достатъчни, за да обосноват
правния му интерес от съдебно оспорване на всеки подзаконов нормативен акт, за
който фондацията прецени, че е незаконосъобразен, би се превърнало в надзор за
законност върху актовете на администрацията, каквото правомощие е възложено
изцяло на Прокуратурата. Ако се възприеме тезата на жалбоподателя, тогава във
всеки случай на оспорване би било достатъчно само бланкетно твърдение, че
оспореният подзаконов нормативен акт или разпоредба от него са незаконосъобразни,
за да се счете, че фондацията има интерес от оспорването им, което обаче не е
така.
Посочените цели в чл. 5 от
Учредителния акт на Фондация „Върховенство на закона“ (между които отмяна на
незаконосъобразни подзаконови нормативни актове и/или отделни техни норми и
разпоредби, приемани от Общинските съвети и органите на изпълнителната власт на
Република България) не лишават съда от преценката му относно наличието на
изискуемата абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното
производство. Фондацията не твърди и не сочи доказателства, че тя или
някой/някои от нейните членове са или в бъдеще ще бъдат лично, пряко и
непосредствено засегнати от оспорените разпоредби. При липсата на такива данни,
не следва да се пристъпва към разглеждане на спора по същество. От съществено
значение е и обстоятелството, че обжалваният подзаконов административен акт е
изцяло с местно значение, а жалбоподателят не обосновава наличие на някаква
териториална връзка или отношение с община Свищов, на територията на която
действа процесната наредба. Ето защо целите на фондацията следва да бъдат
постигнати не чрез пряко обжалване по реда на АПК, а чрез сезиране на
Прокуратурата, която да упражни правомощия си по надзора за законност. В този
смисъл е и съдебната практика по този вид спорове - решение по адм.д. № 14120/2017г.
и определения по адм.д. № 9953/2017г., адм.д. № 3297/2017г., адм.д. №
7242/2020г. и др., всички постановени от Върховния административен съд.
Тълкувателно решение № 2/12.02.2010
г., постановено по тълкувателно дело № 4 по описа за 2009 г. на Върховния
административен съд също не обосновава
правния интерес за жалбоподателя. Това е така, защото в цитираното тълкувателно
решение изрично е посочено, че юридическите лица с нестопанска цел могат да
оспорват подзаконови нормативни актове при наличие на правен интерес от това,
какъвто в случая не е налице. В мотивите на Тълкувателно решение № 2/12.02.2010
г. е обсъждано правото на оспорване на подзаконови нормативни актове от страна
на съсловни /браншови/ организации и други сдружения с нестопанска цел, които
имат право да участват в административното производство по издаване на
подзаконовия нормативен акт. В конкретния случай обаче жалбата е предявена от
фондация, която очевидно не е съсловна, съответно браншова организация.
Фондацията - жалбоподател не е и "друго сдружение с нестопанска цел"
по смисъла на визираното тълкувателно решение, защото правното положение на
лицата с нестопанска цел е уреден в Закона за юридическите лица с нестопанска
цел, глава Втора от който закон е озаглавена "Видове лица с нестопанска
цел". Раздел I от тази глава регламентира правния статут на сдруженията, а
Раздел II урежда фондациите, като правни субекти с различен правен статут от
този на сдруженията.
В този смисъл е налице
безпротиворечива практика на ВАС по отношение на правото на Фондация
„Върховенство на закона“ гр. София да оспорва разпоредби от наредби в цялата
страна.
При това обосновава се правен извод
за наличие на основание по смисъла на чл. 159, т. 4 АПК за оставяне жалбата на
Фондация „Върховенство на закона“ без разглеждане и прекратяване на
образуваното по нея съдебно производство.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 143, ал. 3 АПК, решаващият състав на Административен съд – Велико
Търново намира за основателно своевременно заявеното от ответника искане за
присъждане на разноски с приложен списък за тях, представляващи адвокатско
възнаграждение, поради което счита, че частният жалбоподател следва да заплати
на ответника разноски в размер на 300 /шестстотин/ лева, представляващи
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № **********
от 27.03.2021г.
Водим от горното и на основание чл.
159, т. 4 и чл. 143, ал. 2 от АПК,
съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на Фондация „Върховенство на закона“
гр. София, ЕИК *********, представлявана от Ю.П.Н., чрез *** И. Я.,*** срещу
разпоредбите на чл. 10, ал. 1-4 от Наредба за реда за придобиване, управление и
разпореждане с общинско имущество в Община Полски Тръмбеш.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 210/2021г. по описа на
Административен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА Фондация „Върховенство на закона“,
с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Общински
съвет – Полски Тръмбеш сумата от 300,00 /триста/ лева, представляваща
адвокатско възнаграждение.
ЗАЛИЧАВА датата за открито съдебно заседание
на 17.09.2021г. от 10,00ч.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.