О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 341
гр.
Пловдив, 21 август 2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и първи
август две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:МАРИЯ ПЕТРОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря като разгледа докладваното от съдията Панайотова
в.гр.д. № 400/2019 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 274
ал.2 от ГПК.
Постъпила
е частна жалба вх.№ 22017 /18.07.2019 г. от А.Т.И. ,представлява от адв.Д. против
разпореждане № 5052 /19.06.2019 г. ,постановено по в.гр.д.573 / 2018 г. по описа на ОС – Пловдив ,с което е върната
касационна частна жалба ,изходяща от настоящия жалбоподател против решение № 594/08.05.2019г.
,постановено по същото в.гр.д.По съображения ,изложени в частната жалба
жалбоподателят заявява искане
обжалваното разпореждане да бъде отменено като неправилно и делото да се върна на
въззивния съд за последващи процесуални действия.
Ответникът
по частната жалба С.“Х.С. „ – г. ,представлявано от адв.П. взема становище по същата като я счита за
неоснователна и заявява искане същата да
бъде оставена без уважение като
претендира присъждане на разноски.
Пловдивски
Апелативен съд , след
като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
В.гр.д. 573/ 2019 г. по описа на
ОС – Пловдив е образувано по възззивна жалба на А.Т.И. против решение № 414 / 31.01.2019
г.,постановено по гр.д. 10986/ 2018 г. по описа на РС – Пловдив , в частта ,в която са отхвърлени исковете
,предявени от И. против ответника С.“ Х.С. „ – г. за заплащане на трудови възнаграждения за м.юли
,август и септември 2013 г. в размер на по 620,10 лв. за всеки месец;
допълнително материално стимулиране за 2013 г. в размер на 362,38 лв. ;пари за
дрехи за 2013 г. в размер на 108 лв. ; трудови възнаграждения за м.юли ,август и септември 2014 г . в
размер на по 649 лв. за всеки месец ;неизплатени суми за ДМС за 2014 г. в
размер на 473,76 лв. ;пари за дрехи за 2014 г.в размер на 75 лв. ;трудово
възнаграждение за м.юли ,август и септември 2015 г. в размер на по 687,94лв. за
всеки месец ; неизплатени суми за
ДМС за 2015 г. в размер на 524,05
лв. и пари за дрехи за същата година в
размер на 113,89 лв. Против това решение е постъпила касационна жалба вх.№
18446/17.06.2019 г. ,която с разпореждането ,предмет на обжалване ,е върната
като подадена против окончателен съдебен акт.
Обжалваното
разпореждане е правилно.Съобразно разпоредбата на чл.280 ал.3 т.3 от ГПК не
подлежат на касационно обжалване решенията
по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения
по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв.В
светлината на казаната разпоредба решението на въззивния съд в частта ,касаеща
исковете за заплащане на трудово възнаграждение за всяка от трите посочени години е окончателно
доколкото цената на всеки един от трите иска е под 5 000 лв. Тук не може
да бъде споделено виждането на жалбоподателя ,че цената на иска ,предмет на
въззивното решение се определя от общия сбор на всички отделни претенции ,тъй
като се касае за обективно съединени искове за заплащане на трудово възнаграждение вкл. и
допълнително материално стимулиране за 2013 г. ,за 2014 г. и 2015 г.,както и за заплащане на пари за дрехи за всяка една
от посочените години като цената на всеки един от тези обективно съединени искове е под прага за достъп до касационно
обжалване.
С оглед
на гореизложеното въззивният съд
правилно е върнал постъпилата касационна
жалба като подадена против неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт ,поради което постъпилата против това разпореждане
частна жалба ,предмет на настоящето дело ,се явява неоснователна и като такава
следва да бъде оставена без уважение.
Предвид
на този резултат на ответника по частната жалба следва да се присъдят
направените разноски в размер на 500 лв. ,представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Ето защо
съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба
вх.№ 22017/ 18.07.2019 г. от А.Т.И. ЕГН ********** *** ,представлява от адв.Н.Д.
против разпореждане № 5052 /19.06.2019 г. ,постановено по в.гр.д.573 / 2018
г. по описа на ОС – Пловдив.
ОСЪЖДА А.Т.И. ЕГН ********** *** да заплати на С.“Х.С. „ – г. *** ,Булстат *********
разноски за настоящата инстанция в размер на 500 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.