Р
Е Ш Е Н И Е
№ 613 20.05.2019г. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно отделение, XII-ти състав
На двадесет и четвърти
април година 2019
В публично заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни
заседатели:
Секретар: М. К.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Бушандрова
НАХД № 1093 по описа на съда за 2019
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 59 и сл. от ЗАНН и е
образувано по повод жалбата на „П. К.“
ЕООД, ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Страхил“
№6, вх.2, ет.2, представлявано от С. Д.Г., ЕГН: ********** против НП № 149/31.01.2018
г, издадено от Заместник - директор на ТД на НАП Бургас, упълномощен със
Заповед ЗЦУ-1582 от 23.12.2015 г на Изпълнителния директор на НАП, с което за
нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС, вр.
чл.25, ал.1,т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на
дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция, в размер на 500
лева.
В жалбата се моли НП да бъде отменено, като неправилно
и незаконосъобразно.
В съдебно заседание, за дружеството – жалбоподател, не
се явява представител. В писмено становище заявяват, че поддържат жалбата и
молят НП да бъде отменено. Не сочат доказателства.
В съдебно заседание, процесуалният представител на ТД
на НАП - Бургас оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното
постановление, като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 16.12.2017г. в 13:00ч. била извършена проверка на
търговски обект – „павилион 4“, находящ се в гр. Бургас, пл. „Кирил и Методий“,стопанисван
от „П. К.“ ЕООД, ЕИК: *****. При извършена контролна покупка - 1 брой минерална
вода, 1 брой порция пържени картофи и 2 броя кюфтета, общо за сумата от
5,90лв., след получаване на стоките и плащането им с пари в брой, не била
издадена фискална касова бележка или касова бележка от кочан, при положение, че
за обекта има монтирано, работещо, регистрирано и свързано с НАП фискално
устройство модел „Datecs DP-150T KL“ с инд. № DT720743 и ФП № 02720743. След легитимация,
по отпечатаната на хартия контролна лента на електронен носител за 16.12.2017г.
се установило, че контролната покупка за 5,90лв, не била отчетена с фискална
касова бележка. За извършената проверка и направените констатации бил съставен
Протокол за извършена проверка № 0270278/16.12.2017г.
На същата дата – 16.12.2017г., бил съставен акт за
установяване на административно нарушение с посочените констатации от
проверката, като в акта като нарушена била посочена разпоредбата чл.118, ал.1
от ЗДДС. Сезиран с преписката по акта, административнонаказващият орган е приел
фактическите обстоятелства за доказани, поради което е издал обжалваното
наказателно постановление, с което за нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.25, ал.1,т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.,
на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на дружеството - жалбоподателя е наложена
имуществена санкция, в размер на 500 лева.
Съдът при проверката на процедурата по констатирането
на нарушението и съставянето на АУАН, както и при издаването на НП, не откри
съществени процесуални нарушения, които да доведат до опорочаване на
административно-наказателното производство срещу нарушителя и нарушаване на
правото му на защита. В обстоятелствената част на АУАН, възпроизведена
впоследствие в НП, присъстват всички реквизити, предвидени съответно в чл.42 и
чл.57 ЗАНН. НП е издадено в съответствие с всички законови изисквания от
компетентен орган.
Показанията на разпитания по делото актосъставител -
св. Т. са в съответствие със събрания по делото писмен доказателствен материал
и потвърждават констатациите, обективирани в АУАН. Ето защо съдът намира, че нарушението
е безспорно извършено, а твърденията на жалбоподателя, че не е извършено
описаното в НП нарушение и с оглед липсата на доказателства в тази насока,
приема като защитна теза, с цел избягване на административно наказателна
отговорност.
В разпоредбата на чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г.
е вменено задължение за всяко лице да издава фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата за всяко плащане, с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен
превод или пощенски паричен превод.
Видно от събраните по делото доказателства, в
настоящия случай не е налице хипотезата на изключение за издаване на фискална
касова бележка, тъй като плащането е извършено в брой, факт, който не се
оспорва от страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира че санкционираното лице, действително не е изпълнило задължението си по
чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ и с това бездействие е
осъществило състава на административно нарушение по чл.185, ал.1 от ЗДДС,
съгласно който лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, а именно
фискална касова бележка, се санкционира с глоба - за физическите лица, които не
са търговци, в размер от 100 до 500 лв. или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. В
настоящия случай, наложената санкция е в минимален размер и не може да бъде
изменяна от съда.
В конкретния случай, не е налице хипотезата на чл. 28
от ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ се съдържа в чл.
93, т.9 от НК, чиито разпоредби съгласно чл. 11 от ЗАНН са субсидиарно
приложими в производството по налагане на административни наказания по
въпросите за отговорността. Съгласно цитираната норма, „маловажен случай“ е
този при който извършеното престъпление, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, в случая на
административно нарушение от съответния вид. Преценката за маловажност следва
да се прави на базата на фактически данни за всеки конкретен случай. Настоящият
състав приема, че в конкретно извършеното деяние, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не е маловажен случай. Нарушението е формално и с
факта на неговото установяване, законът свързва настъпването на определени
неблагоприятни правни последици, поради което и административнонаказващият орган
не е допуснал нарушение на закона, като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното, съдът намери обжалваното
постановление за законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63,
ал.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 149/31.01.2018 г, издадено от Заместник -
директор на ТД на НАП Бургас, упълномощен със Заповед ЗЦУ-1582 от 23.12.2015 г
на Изпълнителния директор на НАП против „П. К.“ ЕООД, ЕИК:*****, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Страхил“ №6, вх.2, ет.2, представлявано
от С. Д.Г., ЕГН: **********, с което за нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС, вр.
чл.25, ал.1,т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., на основание чл. 185, ал. 1
от ЗДДС, на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция, в размер
на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО на настоящата инстанция подлежи на касационно
обжалване пред Бургаски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: / п /
Вярно
с оригинала!
Секретар:
М.К.