РЕШЕНИЕ
№ 600
гр. Плевен, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Силвия Г. Иванова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Силвия Г. Иванова Гражданско дело №
20244430100198 по описа за 2024 година
на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази
следното:
Пред РС-Плевен е постъпила искова молба от Н. Х. К., ЕГН **********
от гр.Плевен, бул. „***“ №*** чрез адв. М. А. от АК-Плевен, против „***“
***, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, бул.“***“ №
*** представлявано от Д. Н. Х., с правно основание чл. 310, ал.1, т.2 ГПК вр.
чл. 233, ал.1 ЗЗД.
Твърди се, че съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти №***, том *, дело №*** от ***г. на *** с рег.№*** на НК с
район на действие PC-Плевен, вписан в CB-Плевен, акт ***, том ***, дело №
***/***г. ищецът е прехвърлил на М.Б.Й. с ЕГН********** няколко имота
включително и следния недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛНО ОБОЗНАЧЕНО ЖИЛИЩЕ, находящо се на
първия етаж на построената в ПИ с идентификатор *** /***/ двуетажна
жилищна сграда, обозначена по кадастралната карта като сграда с
идентификатор *** (***), с предназначение: Жилищна сграда-многофамилна,
което жилище се състои от ДВЕ СТАИ с южно и югоизточно изложение,
1
коридори пред тях, със самостоятелен вход откъм ул. ,***", съставляващ
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***.*(***, точка, *)
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-
18-71/06.06.2008г. на ИД на АГКК, като последното изменение, засягащо
самостоятелния обект е от 02.02.2017г., с адрес на имота : град Плевен, бул.
„***" №*** (***), етаж *** (***), с посочена в документ площ: 59.50 кв.м
(петдесет и девет цяло и петдесет стотни квадратни метра), брой нива на
обекта: *** (***), предназначение: Жилище апартамент, съседни
самостоятелни обекти по кадастралната схема: на същия етаж: ***.***, под
обекта: няма, над обекта: ***.*, без данни за прилежащи части.
Ищецът твърди, че прехвърляйки и други самостоятелни обекти с
горепосочения нотариален акт, си е запазил като продавач, пожизнено и
безвъзмездно, правото на ползване върху продадените имоти, включително и
върху гореописания.
Сочи, че като предишен собственик на гореописания имот, е отдал
същия под наем на ответника „***“ *** с ЕИК*** с договор за наем от
01.02.2008г. за срок от една година. Твърди, че в последствие, с договор за
съвместно ползване на обекта, сключен на 01.05.2008г., той и ответното
дружество се споразумели да ползват имота съвместно, като договорили
срокът за съвместното ползване да бъде 10 години, считано от 01.05.2008г. до
01.05.2018г. Сочи, че се договорили също така, че срокът на договора може
да бъде продължен единствено чрез анекс. Ищецът твърди, че такъв анекс не
са сключвали и договорът за наем е прекратен на 01.05.2018г. Твърди, че той,
в качеството на ползвател, заедно с новия собственик М.Й. съставили и
изпратили нотариална покана от 27.05.2021г., чрез ***, до ответника фирма
„***“ ***, представлявана от Д. Х.. Ищецът сочи, че с Д. Х. са в родствени
връзки. Сочи, че с нотариалната покана е изискано в 20-дневен срок от
получаването й, имотът да бъде освободен и да бъдат предадени ключовете.
Излага доводи, че нотариалната покана е връчена на 30.06.2021г. и до
момента имотът не е предаден. Твърди, че въпреки, че договорът, сключен
между него и ответното дружество е за съвместно ползване на имота, не бил
допускан до него и бил възпрепятстван да упражнява правата си.
Твърди се в исковата молба, че в отговор на нотариалната покана,
ответното дружество не освободило имота, а предявило иск с правно
2
основание чл.124, ал.1 от ГПК, за което било образувано гр.д. №4899/2021г.
по описа на PC - Плевен, по което дело ищецът, а в настоящото дело-
ответник - „***“ *** с ЕИК***, поискало да бъде признато по отношение на
Н. К. като ползвател и по отношение на М.Й. като собственик, че дружеството
е собственик на процесния имот, съответно и на част от него, на основание
давностно владение. Сочи се, че искът бил отхвърлен, с влязло в сила на
29.08.2023г. решение. Твърди се, че с решението Съдът приел, че ответното
дружество е придобило единствено и само фактическата власт върху
спорното имущество като държане - на договорно правно основание арг. -
стр.15 от Решението по гр.д.№ 4899/2021г. по описа на PC - Плевен. Твърди
се, че през този период от връчване на нотариалната покана и разглеждане на
делото, на Н. К. / в качеството на ползвател/, не е осигурен достъп или
предадено ползването на имота.
Ищецът твърди, че въпреки изтеклия срок на договора за съвместно
ползване, изпратената нотариална покана, както и отхвърления иск на
ответното дружество, последното към настоящия момент все още не е
освободило, опразнило имота и не е предаден ключа. Ищецът счита, че
задължението на ответника да върне имота, е станало изискуемо.
Отправено е искане да бъде осъден ответникът „***“ *** с ЕИК***,
със седалище и адрес на управление: град Плевен, п.к.5800, бул.“***“№*** да
освободи и опразни в полза на ищеца Н. К. следния недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛНО ОБОЗНАЧЕНО ЖИЛИЩЕ, находящо се на *** етаж на
построената в ПИ с идентификатор *** /***/ двуетажна жилищна сграда,
обозначена по кадастралната карта като сграда с идентификатор *** (***), с
предназначение: Жилищна сграда-многофамилна, което жилище се състои от
ДВЕ СТАИ с южно и югоизточно изложение, коридори пред тях, със
самостоятелен вход откъм ул. ,***", съставляващ САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***.*(***, точка, ***) по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-71/06.06.2008г.
на ИД на АГКК, като последното изменение, засягащо самостоятелния обект
е от 02.02.2017г., с адрес на имота : град Плевен, бул. „***" №*** (***), етаж
*(***), с посочена в документ площ: 59.50 кв.м (петдесет и девет цяло и
петдесет стотни квадратни метра), брой нива на обекта: 1 (***),
предназначение: Жилище апартамент, съседни самостоятелни обекти по
кадастралната схема: на същия етаж: ***.*, под обекта: няма, над обекта:
3
***.*, без данни за прилежащи части, поради изтекъл срок на договор за
съвместно ползване на недвижим имот, сключен на 01.05.2008г.
С молба вх. №2792/29.01.2023г. ищецът прави уточнения, че в
Договорът за съвместно ползване от 01.05.2008год. е сключен с уговорката и
Н. К., като собственик, да ползва имота при необходимост. Сочи, че
уговорката включвала фирмата наемател да оборудва и поддържа офиса, да
извършва текущи ремонти, плаща консумативи – ток, вода и телефон.
Твърди, че тази уговорка продължила и произтичала от предходния договор
за наем. Сочи, че представляващата дружеството-ответник е негова дъщеря и
тогава искал да подпомогна бизнеса й, както и да ползва помещението за свои
цели. В последствие твърди, че отношенията им се развалили, и той не може
да влезе и да ползва имота.
С допълнителна молба Вх. № 11177/19.04.2024г. ищецът прави
уточнения, че моли да бъде поставено решение при признание на иска по реда
на чл. 237 ГПК, оспорва изложеното в отговора на искова молба, че
ответникът не бил дал повод за завеждане на иска и в тази връзка претендира
разноски. В тази връзка навежда доводи, че твърденията на ответника в
отговора на искова молба за желание да предаде имота, са неверни.
Направени са доказателствени искания. Приложени са писмени
доказателства по опис.
В законовия срок по чл.131 ГПК, ответникът, редовно уведомен,
депозира писмен отговор на искова молба чрез адв. М. Л. от САК. Твърди, че
непосредствено след постановяване на Решението по гр. д. № 4899/2023 г.,
ответникът е изразил желанието си да предаде доброволно недвижимия имот.
Твърди се, че ответникът, чрез правния си консултант, е установил контакт с
правния консултант на ищеца за целите на доброволното предаване на
процесния недвижим имот. В подкрепа на горното, ответникът прилага
електронна кореспонденция, развила се между страните, посредством
техните правни консултанти. Сочи, че съгласно кореспонденцията, на 2
октомври 2023 г. правният консултант на ответника е изпратил за преглед и
съгласуване проект на приемо-предавателен протокол към представителя на
ищеца, който проект прилага към настоящия отговор. Твърди се, че на 15
ноември 2023 г. правният консултант на ищеца уведомява правния
консултант на ответника, че ищецът не желае да подпише приемо-
4
предавателния протокол и не желае да бъде доброволно предаден имотът, а
напротив - възнамерява да инициира съдебно производство. Ответникът
твърди, че многократно е правил опити да върне ключовете от имота на
ищеца, но последният се е укривал. Твърди се, че независимо от желанието
за доброволно уреждане на спора от страна на ответника, ищецът е
инициирал настоящото производство.
С отговора на искова молба ответникът заявява, че признава иска,
предявен на основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД, но категорично се
противопоставя да е дал повод за неговото завеждане. Счита за неверни
наведените в исковата молба твърдения на ищеца, че не е допускан в
процесния имот от ответника след постановяване на Решението по гр. д. №
4899/2023 г. Ответникът излага доводи, че е имал желание доброволно да
предаде процесния недвижим имот, а ищецът е бил този, който е отказал да
подпише доброволно приемо-предавателен протокол, и вместо това е
инициирал настоящото производство. Отправено е искане, на осн. чл. 78, ал.
2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и ако признае иска, разноските да се възложат върху ищеца.
Ответникът счита, че по никакъв начин с поведението си не е дал повод за
иницииране на производството, а напротив - с активни свои действия е
проявил инициатива да предаде доброволно имота, съставил е проект на
приемо-предавателен протокол, който е изпратен към ищеца, направил е опит
да организира оглед за предаването на имота, но поради несъгласието от
страна на ищеца имотът не е предаден.
Отправено е искане, да бъде постановено решение при признание на
иска по реда на чл. 237 ГПК.
Ответникът сочи, че и към настоящият момент продължава да е в
готовност да предаде процесния недвижим имот, ведно с ключовете към него,
за което да бъде подписан приемо-предавателен протокол.
Направени са доказателствени искания. Приложени са писмени
доказателства по опис. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание ищецът се явява лично и с адвокат М. А.
от АК-Плевен. Исковата молба се поддържа по изложените съображения,
моли да бъде постановено решение при признание на иска. Претендират се
разноски.
5
В открито съдебно заседание ответното дружество се представлява от
адв. Я.С. от САК, упълномощен от ***я на дружеството Д. Н. Х.. Адв. Я.С.
поддържа отговора на исковата молба, по изложените съображения. Заявява,
че ответникът прави признание на иска, но счита, че не е станал причина за
завеждане на делото.
В открито съдебно заседание се явява и представител на дружеството-
В.Й.-***. Доколкото по време на открито съдебно заседание между страните
не е имало спор, че същият е *** заедно с Д. Х., В.Й. е отразен в протокола
като „***“. В писмената защита на ищеца обаче се прави уточнение, че В.Й.
всъщност не е ***я на дружеството, доколкото единственият вписан *** е Д.
Н. Х.. Присъствалият в открито съдебно заседание В.Й. не е вземал
становище по предмета на делото, не е правил искания, като неговото
присъствие е в съответствие с правилата за публичност на откритите съдебни
заседания.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл.237, ал.1 ГПК.
В този случай Съдът постановява решението си, като в мотивите му е
достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Ответникът е направил изявление, че признава иска. Спазени са и
изискванията на чл.237, ал.3, т.1 и т.2 ГПК, тъй като признатото право не
противоречи на закона или на добрите нрави, както и е такова, с което
страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска,
Съдът намира предявената претенция за основателна и доказана и следва да
бъдат уважена в предявения си размер.
С оглед изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен, като на
основание чл.237, ал.2 от ГПК, не е необходимо Съдът да излага мотиви за
това.
По отношение на разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК разноските се възлагат върху ищеца, ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако
признае иска, при кумулативно наличие на предпоставките.
Срещу направеното искане за присъждане на разноски от страна на
ищеца, ответникът е противопоставил възражение, че е признал иска и не е
6
станал причина за завеждането му, поради което разноските следва да бъдат
поставен в тежест на ищеца, а в случай, че това възражение не бъде уважено,
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът намира за основателно възражението на ответника, че не е станал
причина за завеждане на делото, по следните съображения:
И двете страни ангажираха свидетелски показания всеки в подкрепа на
своите твърдения дали ответникът е станал повод за завеждане на делото.
От показанията на свидетеля Ц.М.А., които Съдът кредитира с доверие,
като подробни, последователни и изчерпателни, се установява, че офисът е
заключен от години, няма никаква дейност, не може да се използва по
предназначение от ищеца Н. К.. На свидетелят му е известно, че офисът е бил
отключен от В.Й., по повод идване на вещо лице за замервания, известно му е
за водени между страните дела. Свидетелят дава показания, че ищецът му
споделил за изготвен от ответника протокол за предаване на имота, който
така и не подписал, защото не бил подписан от другата страна, без да сочи
други подробности в тази насока. Свидетелят заявява, че ищецът му е
споделил за получения протокол за доброволно предаване на имота, но
самият свидетел посочва, че не е виждал протокола.
От показанията на свидетеля Ц.И.К., които Съдът кредитира с доверие,
като подробни, последователни и изчерпателни, се установява, че ищецът Н.
К. е имал планувани ремонтни дейности по офиса, които не е било възможно
да се изпълнят поради обстоятелството, че офисът е заключен и ищецът не
разполага с ключ, респективно не може да го ползва.
От показанията и на двамата свидетели – Ц.А. и Ц.К. се установява, че
дават показания по същество, по предмета на делото, който в случая не е
спорен, тъй като ответникът изрично е направил признание на иска.
Страните нямат спор, че ищецът Н. К. няма ключ за имота и не може да го
ползва, както и че имотът не е предаден. Спорът между страните е дали
ответникът е станал причина за водене на делото, респективно дължи ли
разноски в настоящото производство. Относно спорния момент, в
показанията на свидетеля Ц.А. се засяга процесния протокол за предаване на
имота, но Съдът намира за обичайно обстоятелството, предвид липсата на
качество страна по делото, свидетелят Ц.А. да не е запознат със съдържанието
на протокола и подробностите, поради които не е подписан от страните. От
7
показанията на свидетелите А. и К. не може да бъде направен извод, че
ответникът е станал причина за завеждане на делото, доколкото в тази насока
има писмени доказателства, които ще бъдат обсъдени по-долу в настоящото
изложение.
От показанията на свидетеля С.М. К.а, се установява, че отношенията
между страните са влошени – водени са и други дела между страните. От
показанията на свидетеля се установява, че страните не могат да водят
комуникация помежду си, доколкото при опити на Д. Х. и В.Й. да разговарят
с Н. К. и да му предадат ключовете, последният не желае да стори това. Съдът
намира, че не следва да се тълкуват във вреда на ищеца Н. К. отказите му да
излезе от дома си и да води неформални разговори с ответната страна, именно
поради им обтегнатите отношения.
От своя страна С. К.а също не е в добри отношения с ищеца, доколкото
са бивши съпрузи и между нея и ищеца Н. К. също е водено дело, по данни на
ищеца- по Закона за защита от домашно насилие. Съдът преценява
показанията на свидетеля К.а, като ги съпоставя с останалите данни по
делото, вкл. и с оглед евентуална заинтересованост, предвид роднинската
връзка от първа степен с ***я на дружеството-ответник Д. Х.. Свидетелските
показания са последователни в тази им част, и непротиворечиви.
Съдът намира, че от писмените доказателства по делото се
установява, че ответникът не е станал причина за водене на делото.
Съображенията в тази насока са следните:
От приложената на л. 9-л.10 от делото копие на нотариална покана, и
разписка на л.11, е видно, че нотариалната покана е стигнала до ответника.
От неоспорената от страните кореспонденция между адв. Я.С. и адв. М.
А., по имейл, на л. 7 се установява, че на 02.10.2023г., в 13.56 часа адв. Я.С. е
изпратил до адв. М. А. имейл със следното съдържание: „Благодаря Ви за
търпението. Изпращаме проекта на приемо-предавателен протокол за
имота. Моля да го прегледате и ако Вие и Вашите клиенти са съгласни с
текста, нека пристъпим към подписване. Ако изникнат въпроси, нека се чуем
в удобно за Вас време“.
От неоспорената от страните кореспонденция между адв. М. А. и адв.
Я.С., по имейл, на л. 7 се установява, че на 15.11.2023г., в 12.48 часа адв. М.
А. е изпратил до адв. Я.С. имейл със следното съдържание: „Здравейте
8
колега отново, моите хора държат да им бъде предаден офиса и не желаят
да подпишат протокола така. Искат да водим дело за предаване на
владението.“
Действително след получаване на нотариалната покана е изминал
период от време, като ответникът е направил постъпки за предаване на имота
едва към 02.10.2023г., но ищецът е тази от страните, която е държала да бъде
образувано и водено дело, а не спорът да бъде решен извънсъдебно.
Неоснователни са доводите на адв. М. А. за отсъствие на процесуалния
представител на ответника от страната и невъзможност да бъде подписан
протокола. Установява се от приложената от адв. М. А. неоспорена
кореспонденция по имейл / л. 64/ че адв. Я.С. ще отсъства от страната до
31.10.2023г., а имейла на адв. М. А., в който заявява, че ищецът желае да
бъде заведено дело е от последваща дата- 15.11.2023г. Същевременно, не
бяха представени доказателства от ищеца, че ответникът е държал този
протокол да бъде подписан едностранно от ищеца, в отсъствие на
представители на ответника.
Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК разноските се възлагат върху ищеца, ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото.
В тази връзка с гореизложеното, Съдът намира, че ответникът е имал
готовност да предаде имота преди образуване на делото на 15.01.2024г. – още
към дата 02.10.2023г., поддържал е тази своя готовност да предаде имота към
всеки един момент, чрез подписване на протокол и предаване на ключове,
което е заявено в отговора на искова молба, вкл. и по време на открито
съдебно заседание.
Предвид изхода от производството, на основание чл.78, ал.2 от
ГПК в тежест на ищеца Н. К. следва да бъде възложено заплащането на
направените от ищеца разноски в размер 500 /петстотин/ лева за адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА НА ОСНОВАНИЕ чл. 310, ал.1, т.2 ГПК вр. чл. 233, ал.1
ЗЗД „***“ *** с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: град Плевен,
9
п.к.5800, бул.“***“№*** представлявано от Д. Н. Х., да освободи и опразни
в полза на Н. Х. К., ЕГН ********** от гр.Плевен, бул. „***“ №*** следния
недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛНО ОБОЗНАЧЕНО ЖИЛИЩЕ, находящо
се на първия етаж на построената в ПИ с идентификатор *** /***/ двуетажна
жилищна сграда, обозначена по кадастралната карта като сграда с
идентификатор *** (***), с предназначение: Жилищна сграда-многофамилна,
което жилище се състои от ДВЕ СТАИ с южно и югоизточно изложение,
коридори пред тях, със самостоятелен вход откъм ул. ,***", съставляващ
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***.*(***, точка,
***) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-71/06.06.2008г. на ИД на АГКК, като последното изменение, засягащо
самостоятелния обект е от 02.02.2017г., с адрес на имота : град Плевен, бул.
„***" №*** (***), етаж *(***), с посочена в документ площ: 59.50 кв.м
(петдесет и девет цяло и петдесет стотни квадратни метра), брой нива на
обекта: 1 (един), предназначение: Жилище апартамент, съседни
самостоятелни обекти по кадастралната схема: на същия етаж: ***.*, под
обекта: няма, над обекта: ***.*, без данни за прилежащи части, поради
изтекъл срок на договор за съвместно ползване на недвижим имот, сключен
на 01.05.2008г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.2 от ГПК Н. Х. К., ЕГН **********
от гр.Плевен, бул. „***“ ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***“ *** с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: град Плевен, п.к.5800, бул.“***“№***
представлявано от Д. Н. Х., направените разноски в производството, в размер
на 500 /петстотин/ лева за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от днес-
14.05.2024г.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10