Определение по дело №559/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 961
Дата: 29 март 2022 г. (в сила от 14 април 2022 г.)
Съдия: Дарина Неделчева Рачева Генадиева
Дело: 20227050700559
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 март 2022 г.

Съдържание на акта

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№………………

 

Гр. Варна, 28.03.2022 година

 

 

Административен съд – Варна, ІІІ състав, в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди двадесет и втора година, като разгледа докладваното от съдия Дарина РАЧЕВА адм. д. № 559/22 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 от Административно-процесуалния кодекс.

Образувано е по жалба от П.К.П., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, срещу Заповед № Л-266/04.03.2021 г. на Началника на Затвора – Ловеч.

В жалбата са изложени твърдения, че заповедта не е общ, а индивидуален административен акт, който е издаден при липса на компетентност, нарушение на изискванията за форма и административно-производствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Жалбоподателят твърди, че вследствие от обжалваната заповед за него възникват правни последици от Заповед № Л-732/14.07.2021 г. на Началника н Затвора – Ловеч, с която са му иззети битови вещи, лична собственост.

С уточнителна молба във връзка с указания на съда жалбоподателят посочва, че заповедта създава за него задължение да разполага със служебна бележка за вещите, получени по реда на чл. 82, ал. 2 от ЗИНЗС за периода 2013-2019 г., когато такова задължение не е имало. Относно връзката със Заповед № Л-732/14.07.2021 г. жалбоподателят твърди, че ако я няма първата заповед, втората „няма да създава задължение за незаконосъобразно присвояване на личните ми вещи“.

Предвид направените уточнения и след запознаване с представената административна преписка, съдът намира, че жалбата е недопустима.

По данните от преписката, до 20.10.2021 г. П. е пребивавал в Затвора – Ловеч. Според писмо на Началника на Затвора – Ловеч, обжалваната заповед не му е съобщавана, тъй като не се отнася до него. Не е известно в кой момент на П. е станала известна заповедта, но това е станало най-късно на 20.10.2021 г., когато е преведен за доизтърпяване на наказанието си в Затвора – Варна.

Съгласно текста на обжалваната заповед, за част от разрешените лични вещи, които лишените от свобода, настанени в затворите, затворническите общежития и арестите в затворите могат да получават, ползват и държат при себе си на основание Заповед № ЛС-04-642/28.11.2018 г. на Министъра на правосъдието, на лишените от свобода и задържаните лица се издава документ за собственост – служебна бележка. Адресати на заповедта не са лишените от свобода, а посочени служители на Затвора – Ловеч.

От твърденията на П. не може да се установи какви конкретни задължения е създала за него обжалваната заповед или има ли конкретно засегнати от нея негови права или законни интереси. Посочено е, че със Заповед № Л-732/14.07.2021 г. на Началника на Затвора – Ловеч са му иззети лични вещи, но не е уточнено, въпреки указанията на съда, дали тази заповед е обжалвана.

Предвид това, обжалваната заповед не е създала задължения и не се установява да е засегнала права или правни интереси на П., поради което за него липсва интерес от обжалването й. Дори със Заповед № Л-732/14.07.2021 г. да са му били иззети лични вещи, тези последици не са възникнали пряко от действието на обжалваната заповед, а са опосредени от Заповед № Л-732/14.07.2021 г., която би трябвало да е предмет на самостоятелен контрол за законосъобразност.

 

Предвид гореизложеното и на основание чл. 159, т. 1 и 4 от Административно-процесуалния кодекс, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА адм.д. № 559/22 г. по описа на Административен съд – Варна

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

                       

 

                                                           

СЪДИЯ: