РЕШЕНИЕ
№ 453
гр. Пловдив, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330110173 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във вр.с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕAД
срещу П. К. Т., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата в размер на 1500 лева – главница, 233.60 лева – договорна лихва за периода
от 31.01.2020 г. до 28.08.2020 г., , дължими от длъжника и платени от „Файненшъл
България“ ЕООД на „Изи Асет Мениджмънт“ АД по силата на договора за предоставяне на
поръчителство № ***, във връзка с договор за кредит № ***, сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, които вземания са прехвърлени от „Файненшъл България“ ЕООД на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕAД с подписване на Приложение № 1 от
01.09.2020 г. към Договор за продажба на вземания /цесия/ от 02.03.2020 г., както и
91.70 лева - обезщетение за забава за периода от 01.02.2020 г. до 19.02.2021 г. ведно със
законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда –
15.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4616/2021 г. по описа на ПРС.
Претендират се разноски за исковото и заповедното производство.
В исковата молба се излагат твърдения, че между ответника в качеството на
кредитополучател и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен на договор за кредит № ***,
обезпечен с договор за поръчителство от същата дата, сключен между длъжника и
„Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който заявителят се задължава да отговаря
солидарно с кредитополучателя за всичките задължения по договора за кредит, за което
последният дължи възнаграждение на поръчителя. Длъжникът се е задължил да върне
предоставената сума, заедно с уговорена договорна лихва, съгласно погасителен план към
договор за кредит, вземанията по който са изискуеми, поради настъпил краен падеж. Поради
неплащане на дължими суми по договора за кредит в срок, на основание клауза от договор
1
за поръчителство, „Файненшъл България“ ЕООД, в качеството си на поръчител и след
отправена покана до него, е уведомил длъжника, че ще изпълни вместо него задължението
му към „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Поръчителят е заплатил на „Изи Асет Мениджмънт“
АД задълженията на длъжника по договора за кредит и по силата на договора за
поръчителство има право да ги търси от длъжника. В договора за поръчителство е
предвидено възнагарждение за поръчителя. Вземанията на „Файненшъл България“ ЕООД
към длъжника са прехвърлени на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД ,
за което длъжникът бил уведоме.
Поради липса на доброволно плащане от длъжника, въпреки поканата за това,
„Файненшъл България“ ЕООД заплатило на „Изи Асет Мениджмънт“ АД гореописаните
суми за главница, договорна лихва.
За посочените вземания, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
4616/2021 г. по описа на ПРС, срещу която длъжникът подал възражение в срок, което
поражда интереса от предявяване на настоящите искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се
оспорват исковете. Излагат се твърдения, че ответникът не е получавал пари от „Изи Асет
Мениджмънт“ ЕАД по посочения договор за кредит. Излагат се доводи, че цесията не е
съобщена на ответника, поради което той не дължи на ищеца претендираните суми. Счита,
че договора за цесия е нищожен, тъй като Файненшъл България не можел да прехвърля
вземания. Иска се отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 4616/2021 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника, който е подал възражение срещу нея в срок. Искът, по който е
образуван настоящият процес, е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същият
е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
По възражението за недопустимост на иска, направено в отговора на исковата молба
от ответника, доколкото имало противоречие между издадената Заповед по чл.410 ГПК и
изложеното в исковата молба, съдът намира за неоснователно. Искането заявено от ищеца в
исковата молба, съответства с вземанията, за които е издадена Заповед по чл.410 ГПК.
Обстоятелството, че за част от претендираното вземане е отхвърлено заявлението на
заявителя, не влече след себе си недопустимост на иска.
Възраженията на ответника са по същество на спора и ще се разгледат в решението.
По същество:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация: чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.420, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. с чл.9 ЗПК,
във вр. с чл.99 ЗЗД и чл.86 ЗЗД
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи наличие
валидно сключен договор за заем, в това число предоставяне на заемната сума на заемателя,
уговорка за заплащане на договорна възнаградителна лихва, размер и падеж на вземанията,
размер на обезщетението за забава, че договорът за кредит е обезпечен с договор за
поръчителство, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, че „Файненшъл България“ ЕООД
е заплатил на „Изи Асет Мениджмънт“ по силата на договора за поръчителство сума в общ
2
размер на 1733.60 лева – главница и договорна лихва по договора за кредит, сключване на
договор за прехвърляне на вземането, уведомление до длъжника за прехвърлянето на
вземането /от цедента или от цесионера при наличие на упълномощаване за това от цедента/.
Ответникът насрещно доказване, при установяване на горното от ищеца, че е платил в срок
главницата, договорните лихви по договора за заем, че е изпълнил задълженията в срок, за
които е начислена неустойка и такси. Следва да опровергае съдържанието на договора за
кредит в чл.3, ал.1 и ал.2, а именно че с отпусната главница от 1500 лева не е прихваната
сума от 1130.66 лева по договор за кредит № ***, че не е получил реално сумата от 369.34
лева..
С Определение от 12.11.2021 г. като безспорно, че между ответника и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № ***, обезпечен с договор за
поръчителство от същата дата, сключен между длъжника и „Файненшъл България“ ЕООД,
по силата на който заявителят се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя за
всичките задължения по договора за кредит. Не се оспорва съдържанието на договора за
кредит и договора за поръчителство.
С Протоколно определение от 12.01.2022 г. като безспорно между страните е
отделено, че по договор за паричен заем № *** са останали непогасени следните суми 1500
лева – главница, 233.60 лева – договорна лихва и 91.70 лева – обезщетение за забава, както и
че тези суми са заплатени от „Файненшъл България“ ЕООД на „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
От представения по делото договор за паричен заем № *** /л.8/ е видно, че между
„Изи Асет Мениджмънт“ АД в качеството на кредитодател и ответника, като заемател е
възникнало заемно правоотношение, по силата на което кредиторът е предоставил заемна
сума в размер на 1500 лева, която сума, съгласно чл.3, ал.1 и ал.2 от договора ответникът
удостоверява, че е получил с подписването на договора чрез прихващане на друго
задължение по договор за кредит в размер на 1130.66 лева, а остатъка до пълния размер от
1500 лева е получил в брой, за което договорът служи за разписка.
В открито съдебно заседание от 12.01.2022 г., ответникът, чрез процесуалния си
представител изрично заяви, че не оспорва договора за кредит, както и посочената клауза.
В чл.4 от договора за кредит е предвидено задължение за ответника да осигури
обезпечение по договора за кредит, една от които възможности е чрез сключване на договор
за поръчителство с посочено от заемодателя юридическо лице.
В тази връзка и в изпълнение на чл.4 от договора за кредит е сключен договор за
поръчителство от 30.12.2019 г. между ответника и „Файненшъл България“ ЕООД, съгласно
който последният, като поръчител, се съгласява да отговаря за задълженията на П. К. Т. по
договора за кредит, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, за което за поръчителя е
уговорено възнаграждение.
Не се спори, че между „Файненшъл България“ ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД
е сключен договор за поръчителство, съгласно който „Файненшъл България“ ЕООД се е
задължил да отговаря за вземанията по договора за кредит срещу П. К. Т..
От ответника не са изложени доводи, оспорващи валидността на договора за кредит.
Наред с това след извършена от съда служебна проверка, досежно това дали договора
за кредит не противоречи на закона, съдържа неравноправни клаузи или такива, които да
противоречат на добрите нрави, намира, че договорът е валидно сключен.
Процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по
ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната
страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния
ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите,
фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по
3
договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата
стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска, представен е погасителен план към договора, инкорпориран в самия
договор, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита /чл. 7 от
договора/, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания /чл. 7 от
договора/. Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е
удостоверено в чл. 1, ал.1, т.1 от договора, което обстоятелство е признато от ответника с
поставянето на подпис на договора за паричен заем. Всяка страница от договора е подписана
от кредитополучателя. Липсват общи условия като отделно обективиран документ, като
същите се съдържат в договора.
С оглед изложеното съдът приема, че задълженията по договора за кредит за
договорна лихва и обезщетение за забава са валидно възникнали и се дължат от
потребителя, респективно от поръчителя.
Действително както е приел и заповедният съд, договор за предоставяне на
поръчителство, сключен между ответника и „Файненшъл България“ ЕООД е недействителен
и съдържа неравноправна клауза за възнаграждение.
При извършена служебна справка в Търговския регистър по партидата на ответника
се установява, че едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е
„Изи Асет Мениджмънт“ АД. Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни
сделки, каквато е процесната. Следва да се посочи, че печалбата на „Файненшъл България“
ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на
едноличния собственик „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
С оглед това обстоятелство съдът приема, че със сключване на договора за
поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ГПК, като в договора за
поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като
печалба на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. С договора за поръчителство не се цели реално
обезпечаване на договора за кредит, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, доколкото
плащайки задължението на потребителя в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД кредиторът
плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство се цели
едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на
кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат
ограниченията на чл.19, ал.4 ГПК, което от своя страна води до недействителност на
договора за поръчителство.
Недействителността на договора за поръчителство не влече след себе си отпадане на
задължението на „Файненшъл България“ ЕООД да заплати при поискване от „Изи Асет
Мениджмънт“ АД заплащане на дължимите от П. К. Т. вземания по договора за кредит,
доколкото двете дружества са обвързани от сключен между тях договор за поръчителство, а
единствено отпадане на задължението на ответника да заплати възнаграждение за
поръчителя.
Именно и поради това поръчителят има правен интерес да изпълни, защото ако е
възникнало задължение за обезпечаване на кредита, той е солидарно отговорен с длъжника,
съгласно чл. 141, ал. 1 от ЗЗД, т. е. имуществените му права са застрашени от бездействието
на последния да изпълни на падежа. Следователно, ищцовото дружество встъпва в правата
на кредитора, за вземанията по договора за кредит, съгласно чл.74 ЗЗД.
Ответникът не е оспорил, а е признал изрично, което е отделено като безспорно от
4
съда, че по договора за кредит са останали неплатени търсените суми и че същите са
заплатени от „Файненшъл България“ ЕООД на „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
По материално-правната легитимация на ищеца
Видно от представения по делото Рамков договор за прехвърляне на вземания от
02.03.2020 г. и приложение № 1 към него /л.14 и л.23/ вземанията по процесния договор
срещу ответника са цедирани на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД. В
приложение № 1 е индивидуализирано вземането, което се прехвърля по основание, размер
и кой е задълженото лице. В договора за цесия е посочено, че приложение № 1 от договора е
неразделна част от него /пар.2, т.2.1 от договора/. Договорът за цесия е подписан на всяка
страница от продавача и купувача. Приложение № 1 е подписано с квалифициран
електронен подпис и от двете страни и отговаря на изискванията за електронен документ.
Ответникът не е оспорил прехвърлянето на вземането, както и че приложението не е
представено в цялост, за да дава указания съда на ищеца да представи същите в пълнота,
като в случая е безпредметно при липса на оспорване да се прилагат всички 45 листа от
Приложението, което не е правено от ищеца с оглед защита на личните данни на останалите
лица, фигуриращи в приложението. Представено е пълномощно от цедента, с което се
упълномощава цесионерът да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л.28/. Предишният
кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник /решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II
т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. /.
Към приложенията на исковата молба е представено уведомително писмо от за
прехвърляне на вземането /л.27/ по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника.
Уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с
нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното
по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3
ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по
т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г.
на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. /.
Представено е и потвърждение от цедента за прехвърляне на вземанията на
цесионера /л.26 и л.29/
С оглед изложените съображения съдът намира, че в хода на процеса по реда на чл.
235, ал. 3 ГПК ответникът е редовно уведомен за извършената цесия, уведомителното писмо
съдържа конкретно посочване на правоотношението - вземанията, които са предмет на
настоящото производство. Ето защо ищецът е материалноправно легитимиран да
претендира всички вземания въз основа на процесния договор.
Предвид изложеното съдът приема, че исковете са доказани по основание и размер и
следва да бъдат уважени.
По отношение на обезщетението за забава, претендира се такова върху непогасената
5
главница за периода 01.02.2020 г. до 19.02.2021 г., от датата следваща датата на падежа на
първата непогасена вноска за главница, което изчислено по реда на чл.162 ГПК от съда, с
помощта на онлайн калкулатор, възлиза на сумата от 102.50 лева. Ищецът претендира по-
малка сума и с оглед диспозитивното начала, именно тя ще се уважи.
С оглед уважаване на иска за главница е основателно и искането главницата да се
дължи ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда
– 15.03.2021 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца.
Ищецът доказа следните разноски в заповедното производство – 64.29 лева – за
държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение или общо 114.29 лева, от които
съразмерно с уважената и предявена част от претенцията ще се уважат за сума от 64.89 лева.
В исковото производство ищецът доказа следните разноски: 123.49 лева, платена
държавна такса
Претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100
лв., съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК , във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 23, т. 2 НЗПП с оглед
ниската правна и фактическа сложност на делото. Общо направени от ищеца разноски в
исковото производсвто са в размер на 223.49 лева, които, на основание чл.78, ал.1 ГПК ще
се присъдят в пълен размер.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. К. Т., ЕГН **********, с адрес: ***
ДЪЛЖИ НА „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин,
представлявано от Т. Я. К. сумата в размер на 1500 лева – главница, 233.60 лева –
договорна лихва за периода от 31.01.2020 г. до 28.08.2020 г., дължими от ответника и
платени от „Файненшъл България“ ЕООД на „Изи Асет Мениджмънт“ АД по силата на
договора за предоставяне на поръчителство № ***, във връзка с договор за кредит № ***,
сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, които вземания са прехвърлени от „Файненшъл
България“ ЕООД на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕAД с подписване на
Приложение № 1 от 01.09.2020 г. към Договор за продажба на вземания /цесия/ от
02.03.2020 г., както и 91.70 лева - обезщетение за забава за периода от 01.02.2020 г. до
19.02.2021 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на
заявлението в съда – 15.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4616/2021 г. по
описа на ПРС.
ОСЪЖДА П. К. Т., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин, представлявано от Т.
Я. К., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 223.49 лева – разноски в исковото
производство и сумата в размер на 64.89 лева – разноски по ч.гр.д. № 4616/2021 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
6
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7