№ 476
гр. София, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:М. ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20241110109970 по описа за 2024 година
С исковата молба ищецът “Топлофикация София” АД предявил по реда на чл. 422 от ГПК
кумулативно обективно съединени установителни искове срещу М. Г. и Л. С. (с/у всеки),
както следва:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 576,63 лв. - представляваща стойността
на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се
в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 301, вх. Б, ет. 2, ап. 6, за периода от 01.05.2019г. –
30.04.2022г., ведно със законната лихва от 27.04.2023г. до окончателното изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 93,99 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 576,63 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2020г. – 11.04.2023г.;
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 9,95 лв.– представляващо
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 301, вх. Б, ет. 2, ап. 6, за
периода 01.08.2020г. – 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 27.04.2023г. до
окончателното изплащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 1,88 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 9,95
лв. за периода 16.05.2020г. – 31.03.2023г.
Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно
продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 301, вх.
Б, ет. 2, ап. 6, тъй като ответниците /в качеството си на наследници/ се явяват потребители
1
на топлинна енергия за процесния период, съответно са легитимирани да отговарят за
задължението да заплащат цената на доставена топлинна енергия в срока съгласно общите
условия.
В законоустановения срок е депозиран отговор от ответницата Л. Т. С. чрез адв. Б. Б., с
който оспорва качеството си „потербител на топлинна енергия“, тъй като е извършила отказ
от наследството на наследодателя си Апостол Смилков. Навежда възражение за изтекла
погасителна давност за част от вземанията.
В законоустановения срок е депозиран отговор от ответницата М. А. Г. чрез адв.А. А., с
който оспорва исковете по основание и размер. Твърди се, че ответницата не е нито
собственик, нито ползвател, респ. не притежава качеството „потребител“, т.е. между
страните липсва и облигационна връзка. Оспорва се ищецът да е доставял топлинна енергия
в претендираното количество. Въвежда възражение за давност. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Следва да се установи обстоятелството дали между ответниците и “Топлофикация
София” АД съществува облигационна връзка, по силата на която да имат качеството на
потребител и да носят отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия
в имота.
Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по
делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на
топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм/, потребител
на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Така и
съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК - Собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.
Съдът в доклада си и по реда на чл.146 ал.1 т.5 от ГПК е разпределил на ищеца
доказателствената тежест относно обстоятелството, че ответниците има качеството на
„потребител“ на топлинна енергия за процесния период и относно описания в исковата
2
молба имот.
Съдът намира, че ищецът не е доказал в условията на пълно и главно доказване, че
ответниците са притежатели на правото на собственост върху топлоснабдения имот.
Съдът с Определение № 23716 от 08.06.2024г. е постановил да бъде издадено СУ по
проект на ищеца, представен в 3-дневен срок.
Страната е представила проекти за съдебно удостоверение, с което се изисква
информация от Столична община за находящи се в нея документи относно имот с адрес: гр.
София, ж.к. „Люлин“, бл. 301, вх. Б, ет. 2, ап. 36.
Столична община е представила договор за продажба на държавен недвижим имот по
отношение на ап. 36, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 301, вх. Б, ет. 8, в
изпълнение на издаденото СУ. Процесният топлоснабден имот е с адрес: гр. София, ж.к.
„Люлин“, бл. 301, вх. Б, ет. 2, ап. 6, съответно депозирания от СО документ е неотносим към
предмета на делото. Страната при представянето на проекта си за СУ е допуснала грешка,
като е посочила друг административен адрес на имота.
Съдът намира, че последиците от този процесуален пропуск на страната следва да
останат в неин ущърб. По тези съображения съдът е счел, че не следва да се издава ново
удостоверение след проявената от страната небрежност и съответно не следва да се забавя
неоправдано производството по делото.
Още повече, необходимо е да се посочи, че по делото има и доказателства в обратна
насока, а именно, че ответниците не са били потребители на топлинна енергия през
процесния период. По отношение на Л. С. това се извежда, на първо място, от представено
удостоверение за отказ от наследството на предполагаемия наследодател Апостол Илиев
Смилков, твърдян собственик на топлоснабдения имот.
Още повече, видно от представените доказателства е, че като титуляр на партидата
водена в ищцовото дружество е посочен Илиан Апостолов Смилков, а не някои от
твърдените наследодатели Лиляна С. и Апостол Смилков. Това говори за наличие на
вероятно основание за откриване на такава единствено на името на Илиан Апостолов
Смилков, а именно заявление-декларация, документ за собственост или др.
Ето защо съдът намира, че в настоящото производство ищецът не е доказал в
условията на пълно и главно доказване, че ответниците са притежатели на съответни
идеални части от правото на собственост върху топлоснабдения имот, съответно качеството
им на потребители на топлинна енергия през процесния период.
По тези съображения, съдът счита претенциите за неоснователни, поради липса на
материална легитимация на ответниците.
По разноските:
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед отхвърлянето на исковете, се дължат разноски на
всеки от ответниците в пълен размер.
Разноски на отв. М. А. Г.: адвокатско възнаграждение в заповедното производство –
3
400 лв., което по възражение за прекомерност съдът, поради ниската правна и фактическа
сложност на делото и масовия характер на подобни производства, намалява до минимума
предвиден в чл.6, ал. 1, т. 5 от Наредба МРАВ в размер на 200 лв. и адвокатско
възнаграждение в исковото производство – 400 лв. или общо 600 лв.
Ответника Л. Т. С. не претендира и не представя доказателства за реализирани
разноски.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 от ГПК искове за признаване за
установено спрямо М. А. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 301,
вх. Б, ет. 2, ап. 6, че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. „Ястребец“ №23 Б,
заплащането на сумите, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение от
11.05.2023г. по ч.гр.д. № 22177/2023г. по описа на СРС, ІІ г.о., 57- ми състав, а именно:
- на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 576,63 лв. - представляваща 1/6 от стойността
на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се
в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 301, вх. Б, ет. 2, ап. 6, за периода от 01.05.2019г. –
30.04.2022г., ведно със законната лихва от 27.04.2023г. до окончателното изплащане, като
неоснователен.;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 93,99 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение върху главницата от 576,63 лв. в размер на законната лихва за периода
15.09.2020г. – 11.04.2023г., като неоснователен;
-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 9,95 лв.– представляващо 1/6 от
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 301, вх. Б, ет. 2, ап. 6, за
периода 01.08.2020г. – 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 27.04.2023г. до
окончателното изплащане, като неоснователен;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 1,88 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 9,95 лв. за периода
4
16.05.2020г. – 31.03.2023г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 от ГПК искове за признаване за
установено спрямо Л. Т. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 301,
вх. Б, ет. 2, ап. 6, че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. „Ястребец“ №23 Б,
заплащането на сумите, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение от
11.05.2023г. по ч.гр.д. № 22177/2023г. по описа на СРС, ІІ г.о., 57- ми състав, а именно:
- на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 576,63 лв. - представляваща 1/6 от стойността
на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се
в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 301, вх. Б, ет. 2, ап. 6, за периода от 01.05.2019г. –
30.04.2022г., ведно със законната лихва от 27.04.2023г. до окончателното изплащане, като
неоснователен.;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 93,99 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение върху главницата от 576,63 лв. в размер на законната лихва за периода
15.09.2020г. – 11.04.2023г., като неоснователен;
-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 9,95 лв.– представляващо 1/6 от
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 301, вх. Б, ет. 2, ап. 6, за
периода 01.08.2020г. – 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 27.04.2023г. до
окончателното изплащане, като неоснователен;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 1,88 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 9,95 лв. за периода
16.05.2020г. – 31.03.2023г., като неоснователен.
ОСЪЖДА “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. “Ястребец” №23 Б, да заплати на М.
А. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 301, вх. Б, ет. 2, ап. 6, на
основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата от 600 лв., разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
«ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ»ЕАД - „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, ЕИК: *********.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6