№ 134
гр. Нови пазар, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело №
************* по описа за *** година
Предявен е иск с правно основание по чл.108 от ЗС, ведно с искане на основание
чл.537, ал.2 от ГПК, страна на ищеца М.С.И.. от гр. Д. срещу ответниците Х.М.А., Г.А.А..,
Б.А.А.. и Н.Ф.А.., всички от с. З..
Ищецът твърди, че неговият дядо И.С.К. се заселил със семейството си през 1947 г. в с.
З. и установил фактическа власт върху имот с обща площ от 10620 кв.м., в който построил
жилищна сграда. До 1965 г. дядото на ищеца упражнявал владението върху имота явно,
непрекъснато и необезпокоявано в трайно установените граници. Имотът представлявал ПИ
с идентификатор *** по ККР на селото. Със заповед № РД-***./*** г. на Началник на СГКК
Ш., имотът бил разделен на четири нови поземлени имоти: имот с идентификатор *** с
площ 1 от 2014 кв.м., имот с идентификатор *** с площ от 3546 кв.м., имот с идентификатор
*** с площ от 1980 кв.м. и имот с идентификатор *** с площ от 2178 кв.м. Преди
одобряване на кадастралната карта имот с идентификатор *** бил включен в УПИ І-***,
ІІ[1]***, ІІІ-***, VІІ -общ. и VІІІ - общ. От 1965 до 1997 г. фактическата власт върху целия
имот се упражнявала от бащата на ищеца – И.С.К., като и неговото владение било явно,
непрекъснато, необезпокоявано в рамките на трайно установените граници на имота. През
1966-67 г. бащата на ищеца построил в мястото втора жилищна сграда. След 1997 г. ищецът
продължил да владее имота, целия с площ от 1062 кв.м., по начина, по който е владян и от
неговите предци – непрекъснато, необезпокоявано и явно до м. януари 2020 г. През 2013 г.
ищецът предприел действия за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за
имот *** и подал молба – декларация от 25.09.2013 г., в която посочил като свидетели
лицата Х.М.А. (ответник), Ю.М.Ш. и К.И.К., които се съгласили да станат свидетели. След
подаването на декларацията се установило, че за УПИ VІІ - общ. И VІІІ - общ. Имало
1
съставен акт за държавна собственост – актове с №№ ***/*** г. и ***/*** г. За останалата
част от големия имот се установило, че има съставени актове за общинска собственост - №
1047 за частна общинска собственост на поземлен имот с площ от 3546 кв.м., съставляващ
имот с идентификатор *** с площ от 3546 кв.м., който имот ищецът закупил с договор от
*** г. от общината. През месец януари 2020 г. ищецът бил в дома на майка си в с. З., когато
ответникът Х.М.А. посетил дома им и го уведомил, че притежава документ за собственост
на процесните имоти, след което двамата ответници установили собствена фактическа власт
върху имотите. Ищецът извършил проверка за обстоятелствата, съобщени му от ответника и
установил, че на 28.11.2019 г. двамата ответници са се снабдили с нотариален за собственост
по обстоятелствена проверка №***, том 9, рег. № ***, д.№ ***/2019 г. на нотариус с рег. №
346 на Нот.камара. Предвид горното, ищецът моли съда да признае спрямо ответниците, че
ищецът е собственик на процесните имоти и да осъди ответниците да му предадат
владението върху: имот с идентификатор *** по КККР, с площ от 2014 кв.м., при граници
на имота: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***.; имот с идентификатор *** по КККР,
с площ от 2178 кв.м., при граници на имота: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***
и имот с идентификатор *** по КККР, с площ от 1980 кв.м., при граници на имота: имоти с
идентификатори ***, *** и ***. Ищецът моли също така, на основание чл. 537, ал.2 от ГПК,
съдът да отмени издадения нотариален акт за собственост по давностно владение в полза на
ответниците. Претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответниците, в рамките на законоустановения срок по чл.131 от ГПК са представили
писмен отговор, с който оспорват основателността на предявените искове. Ответниците
твърдят, че са станали собственици на процесните имоти на годно правно основание, и
притежават нотариален акт №***, том 9, рег. № ***, д.№ ***/2019 г. на нотариус с рег.
№346 на Нот. камара. Ответниците твърдят, че са придобили с посочения нотариален акт
собствеността върху имоти, които преди това са принадлежали на техния наследодател
М.А.С., починал на *** г. в с. З., който е вписан като собственик на имотите, съгласно
разписен лист. Ответниците отричат правата, които твърди ищеца, по отношение на него и
неговите наследодатели – дядо му и баща му. Ответниците твърдят, че при изготвяне на
новата кадастрална карта на с. З., трите имота били включени в обхвата на имота с
идентификатор ***, целият с площ от 10620 кв.м., заедно с УПИ VІІ-общ. и VІІІ-общ. Върху
втория парцел били построени сградите от дядото на ищеца. Ответниците твърдят, че дядото
на ищеца не е завладявал имот с площ от 10 дка, а е получил разрешение да построи къща в
единия от парцелите. Ответниците твърдят, че всъщност ищецът се е опитал да заграби
имотите им през 2013 г. Ответниците сочат, че ищецът е искал да придобие имота, върху
който са построени жилищните сгради и за целта през 2020 г. се снабдил с нотариален акт №
66, том 3, д.№ ***/02.04.2020 г., с вх.рег. № ***, двойно вх.рег. № ***/02.04.2020 г. на СВп
при НПРС за собственост върху тях, след което през *** г. при преференциални условия,
без търг купил от общината имот с идентификатор *** с площ от 3546 кв.м. Ответниците
сочат, че нито ищецът, нито неговите предци са владели имотите, за които ответниците
притежават документ за собственост. Единствено владели парцела, в който е построена
къщата и останалите допълнителни постройки. Имотите на ответниците били обработвани
2
повече от 10 години, а преди това от техните бащи. Между двамата ответници е имало
разбирателство и са владели имотите за себе си. Ответникът Б. от години отглеждал
животни, сеел имотите с жито, царевица, люцерна и обработвал имотите си заедно със
съдения на имот *** имот, който бил нива. От страна на улицата към имот *** имало
тополи и храсти, като естествена ограда на парцелите, а оттам навътре в този имот и в
останалите два те сеели култури за собствени нужди, като владеели имотите явно,
необезпокоявано, трайно с намерение за своене. Предвид на горното, ответниците молят
съда да отхвърли като неоснователни и недоказани, предявените срещу тях искове. Молят
също да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено
от фактическа и правна страна следното: Ищецът М.С.И.. е собственик на следния
недвижим имот, находящ се в с. З., обл. Ш.: имот с идентификатор *** по кадастралната
карта на селото, с площ от 3 546 кв.м, с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване, при граници имоти с
идентификатори: ***; ***; ***; ***; *** и ***. Ищецът придобил собствеността върху
посочения имот по силата на договор за покупко-продажба, сключен с Община К. на *** г.,
вписан в Службанията по вписвания – Нови пазар вх. №***/19.03.*** г., акт. №***, том 2,
дело №***/21 г. /представен по делото/. В този имот от дядото на ищеца И.С.К. и бащата на
ищеца С.И.С. построили къщи, за които не притежавали документи за собственост, но ги
владяли трайно и необезпокоявано в продължение на дълъг период от време, което владение
продължил и ищецът. В резултат на това ищецът придобил по давност построените в имота
сгради и на 02.04.2020 г. той се снабдил с нотариален акт за собственост по давностно
владение №35, том.2, рег. №***, дело №***/2020 г. на нотариус П. Абаджиев /представен по
делото/, в който имотите са описани както следва: сграда с идентификатор ***.1, със
застроена площ от 69 кв.м, с адрес с. З., общ. К., обл. Ш., ул. „***”, с предназначение друг
вид сграда за обитаване, брой наземни етажи 1, брой подземни етажи – няма, разположена в
общински /тогава/ поземлен имот с идентификатор ***; сграда с идентификатор ***.2, със
застроена площ от 34 кв.м, с адрес с. З., общ. К., обл. Ш., ул. „***”, с предназначение друг
вид сграда за обитаване, брой наземни етажи 1, брой подземни етажи – няма, разположена в
общински /тогава/ поземлен имот с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***.3,
със застроена площ от 40 кв.м, с адрес с. З., общ. К., обл. Ш., ул. „***”, с предназначение
друг вид сграда за обитаване, брой наземни етажи 1, брой подземни етажи – няма,
разположена в общински /тогава/ поземлен имот с идентификатор ***.
Преди ищецът да придобие собствеността на имот с идентификатор ***, този имот
представлявал общинска собственост, за който бил съставен акт за частна общинска
собственост №1047/19.03.2020 г. на основание чл.2, ал.1, чл.56, ал.1 от ЗОС. По делото е
назначена съдебно-техническа експертиза, от чието заключение се установява, че преди 2019
г. този имот, съгласно одобрената кадастрална карта за населеното място от 2007 г., е бил
част от имот с идентификатор ***, с обща площ 10 620 кв.м., в която били включени, освен
имот с идентификатор ***, още и процесните имоти с идентификатори ***, *** и ***.
3
За с. З., обл. Ш. имало одобрен генерален план от 1934 г., съгласно който процесните
имоти попадали в квартал 9, като до момента нямало изменение на този план за посочения
квартал, и към момента за него действал регулационният план, одобрен още през 1934 г.
Процесните имоти попадали в имот с планоснимачен номер ***, за който били образувани
парцели I-***, II-*** и III-*** от кв.9, като УПИ I-*** бил идентичен с имот с
идентификатор ***, съгласно одобрената кадастрална карта; УПИ II-*** бил идентичен с
имот ***, а УПИ III-*** бил идентичен с имот с идентификатор ***. За имота на ищеца с
идентификатор *** били отредени УПИ VII – общински, с площ от 1949 кв.м., чиито
граници от изток, запад и юг съответствали на границите на имот ***, и УПИ VIII –
общински, с площ от 1865 кв.м., който включвал 1250 кв.м от имот *** и 615 кв.м. от имот
***.
Кадастралната карта и кадастралните регистри на с. З. са били одобрени одобрени със
заповед №РД-18-3/16.07.2007 г. По кадастраната карта от 2007 г., както по- горе се спомена,
е бил нанесен имот с идентификатор *** с площ от 10 620 кв.м, в който са били включени
УПИ I-***, УПИ II-***, УПИ III-***, УПИ II, част от УПИ VIII и част от УПИ I-140. По
заявление, подадено от Община К. и ответника Х.М.А., със заповед №***/*** г. на
Началника на СГКК – гр. Ш., е изменена кадастралната карта за имот ***, като са били
нанесени нови имоти, а именно процесните три имота - ***, *** и ***, както и имота на
ищеца ***. За имота на ищеца е бил съставен горепосоченият акт за общинска собственост,
като се установява, че за включените в него УПИ VIII и УПИ VII е имало съставени актове
за държавна собственост – съответно №***/*** г. и №***/*** г. /представени по делото/,
като в първия от посочените актове е вписано, че имотът е с бивш собственик И.С.К. от с. З.
/дядото на ищеца/, а във втория от актовете е вписано, че имотът се ползва от И.С.К., който
следва да плаща наем за мястото.
За УПИ I-***, УПИ II-*** и УПИ III-*** се установява, че в разписния лист към плана
на с. З. те са записани като собственост на М.А.С., по документ от 1943 г., което лице, видно
от приложеното по делото удостоверение за наследници №АР-2016-29/143 от 08.05.2019 г., е
прадядо на ответниците Х.А. и Б.А.. Вписано е също в разписния лист за тези имоти в
графата под името на собственика „изключва се”.
Към настоящото дело е приложено досъдебно производство №24/*** г. по описа на РУ –
К., към което са приложени приходни квитанции за платени данъци за недвижими имоти и
данъчни съобщения, от които се установява, че за 1999 г., 2004 г., 2007 г., 2012 г. и 2016 г.
ищецът е заплащал данъци за процесните имоти.
През 2019 г., след изменението на кадастралната карта, ответниците Х.А. и Б.А. се
снабдили с нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по давностно
владение №***, том 9, рег. №***, дело №***/2019 г. на нотариус П. Абаджиев за
процесните имоти, находящи се в с. З., а именно: поземлен имот с идентификатор ***, с
площ 2014 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно
ползване – ниско застрояване, с адрес с. З., общ. К., ул. „***“, при граници: имоти с
идентификатори ***, ***, ***, ***; поземлен имот с идентификатор ***, с площ 2178 кв.м.,
4
с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване –
ниско застрояване, с адрес с. З., общ. К., ул. „***“ №32, при граници: имоти с
идентификатори ***, ***, ***, ***, *** и поземлен имот с идентификатор ***, с площ 1980
кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване –
ниско застрояване, с адрес с. З., общ. К., при граници: имоти с идентификатори ***, *** и
***.
Горепосочените факти се установяват с категоричност от представените по делото
писмени доказателства, споменати по-горе. Страните са посочили и гласни доказателства –
показанията на свидетелите – Т.Й.М., М.В.С., О.А.О., Ф.Ф.С., А.К.Н. и Д.Х.М.. Данните от
посочените показания са в много голяма степен противоречиви, но преценявайки ги
поодтелно и в съвкупност, а и съпоставени с данните от писмените доказателства, съдът
счита, че се установяват следните факти относно процесните имоти: Процесните имоти,
които съгласно регулационния план на с. З. представляват УПИ I-***, УПИ II-*** и УПИ III-
***, са били собственост на прадядото на ответниците Х.А. и Б.А., като по времето на
масовизацията са били предназначени за изключване от регулация и за ползване от ТКЗС.
Няма категорични и безспорни данни по делото кой е обработвал тези земи. Посочените от
ищеца свидетели твърдят, че имотите са били ползвани и стопанисвани от дядото на ищеца,
а след това от неговия баща. Свидетелят Д.М. е заявил, че имотите са били обработвани от
ТКЗС и фактически са били включени в блок на ТКЗС, а след това от местната кооперация.
Писмените доказателства по делото също сочат противоречиви данни, защото от една
страна в разписния лист към плана относно тези имоти има отбелязване „изключва се“, а от
друга страна няма промяна в регулационния план и тези имоти не са били изключвани от
регулация, а са останали в чертите на населеното място. Предвид тези противоречиви данни
съдът счита, че не е установено с категоричност по делото твърдението на ищеца, че от 1947
до 1995 г. процесните имоти са били владяни последователно от неговия дядо И.С.К. и от
баща му С.И.С.. Безспорно е, че в този период дядото и бащата на ищеца са ползвали имоти
УПИ VII и УПИ VIII, като на последния дядото на ищеца е бил бивш собственик. Няма
данни те да са владяли, обаче и придобили тези имоти, защото впоследствие образуваният
имот от тези имоти с идентификационен номер *** е бил собственост на общината и
ищецът го е закупил от Община – К.. Този безспорно установен факт е в противоречие с
твърдението на ищеца, че неговият дядо и баща, както и той са упражнявали владение над
целия имот със стар идентификационен номер *** с площ от 10620 кв.м. Доказва се само, че
те са владяли построените в имота жилищни сгради, за което и ищецът се е снабдил с
нотариален акт по обстоятелствена проверка.
Противоречиви са доказателствата по делото и относно това кой е упражнявал владение
над спорните имоти в периода след 1995 г. Посочените от ищеца свидетели твърдят, че това
е бил именно ищецът, който обработвал земите. Видно е, че ищецът е заплащал и данъци за
имотите в периода 1999 – 2016 г. Свидетелите, посочени от ответниците заявяват, че от 2005
г. ответниците са тези, които обработвали земите, както и, че преди това имотите били
пустеещи и превърнати в торище, а ответниците ги разчистили и започнали да ги работят.
5
От друга страна свидетелят О.А.О., посочен от ищеца, твърди, че през 2011 г. ищецът му
предоставил имотите, като преди това те били изоставени и именно той ги изчистил от
боклуците и започнал да ги обработва. Свидетелят Т.М., твърди, че през 2010 г. ищецът
имал засяти в процесните имоти тикви и той лично ходил да му помага, като в предишните
години само ищецът работил земите. От така изложените противоречиви данни не може да
се установи с категоричност в кой период ищецът е започнал да обработва спорните имоти,
нито от кога е установил владение над тях. За ответниците също не се установява с
категоричност, че са упражнявали владение над имотите в продължителен период, който да
е основание да се считат за собственици по давност, но в случая ищецът е този, който следва
да докаже претенцията си, че е собственик на имотите по давностно владение, чрез
присъединяване владението на своите баща и дядо. Съдът счита, че от посочените
доказателства това не се доказва безспорно, а са установени обстоятелства, които внасят
съмнение в твърденията на ищеца. Предвид това съдът счита, че предявеният иск, като
неоснователен и недоказан, следва да се отхвърли.
Предвид този изход на делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответниците направените по делото разноски, както следва: на
ответника Х.М.А. – разноски в размер на 500 лв. и на ответника Б.А.А.. също разноски в
размер на 500 лв..
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание по чл.108 от ЗС, ведно с искане на основание
чл.537, ал.2 от ГПК от страна на М.С.И.., с ЕГН ********** от гр. Д., обл. С., ул. „***”, №3,
против Х.М.А., с ЕГН ********** от с З., обл. Ш., ул. „***“, №2; Г.А.А.., с ЕГН **********
от с З., обл. Ш., ул. „***“, №2; Б.А.А.., с ЕГН ********** от с З., обл. Ш., ул. „***“, №5 и
Н.Ф.А.., с ЕГН **********, от с З., обл. Ш., ул. „***“, №5, с който ищецът претендира да
бъде признат по отношение на ответниците за собственик, както и ответниците да му
предадат владението на следните недвижими имоти, находящи се в с. З., общ. К., обл. Ш., а
именно: поземлен имот с идентификатор ***, с площ 2014 кв.м., с трайно предназначение на
територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване, с адрес с. З.,
общ. К., ул. „***“, при граници: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***; поземлен имот с
идентификатор ***, с площ 2178 кв.м., с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване, с адрес с. З., общ. К., ул.
„***“ №32, при граници: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, *** и поземлен имот с
идентификатор ***, с площ 1980 кв.м., с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване, с адрес с. З., общ. К., при
граници: имоти с идентификатори ***, *** и ***, а и де бъде отменен нотариален акт №***,
том 9, рег. №***, дело №***/2019 г. на нотариус П. Абаджиев.
ОСЪЖДА М.С.И.., с ЕГН ********** от гр. Д., обл. С., ул. „***”, №3 да заплати на
6
Х.М.А., с ЕГН ********** от с З., обл. Ш., ул. „***“, №2 направените по делото разноски в
размер на 500 лв. /петстотин лева/.
ОСЪЖДА М.С.И.., с ЕГН ********** от гр. Д., обл. С., ул. „***”, №3 да заплати на
Б.А.А.., с ЕГН ********** от с З., обл. Ш., ул. „***“, №5 направените по делото разноски в
размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
7