№ 459
гр. Ловеч, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20254310100921 по описа за 2025 година
Обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ.
Постъпила е искова молба от Д. С. Д., чрез пълномощник адвокат Х. Б., срещу
ДЪРЖАВНА ПСИХИАТРИЧНА БОЛНИЦА /ДПБ/ – ЛОВЕЧ, по реда на чл. 344 ал. 1, т. 1, 2
и 3 от КТ.
Ищецът посочва, че работил на длъжност „***“ в ДПБ – Ловеч, като трудовото му
правоотношение било прекратено със Заповед № ***, на основание чл. 330 ал. 2, т. 6 във вр.
с чл. 190 ал. 1, т. 7 от КТ, поради наложено му наказание „дисциплинарно уволнение“.
Счита, че издадената заповед за уволнение е незаконосъобразна и неправилна. Оспорва
фактите в мотивната част на заповедта, довели до налагане на наказанието и счита, че не е
извършил вменените му нарушения. Описва обстоятелствата, при които се е случил
инцидент с пациента В.М. на 21.11.2024 г., заради който му е наложено наказанието, като
отрича да е упражнявал физическа или психическа агресия към пациента. Ищецът пояснява,
че самият той е пострадал тогава от удар от този пациент и е завел дело във връзка с
претърпяната трудова злополука. Позовава се и на изтекла давност по чл. 194 ал. 1 от КТ,
считано от датата на описания в заповедта инцидент с пациента В.М., случил се на
21.11.2024 г., както и другите описани нарушения за проявена агресия през месец юни 2023
г. към други пациенти. Във връзка с тези нарушения от 2023 г., посочва, че не са му искани
обяснения.
Ищецът моли да бъде признато уволнението му за незаконно и отменено, да бъде
възстановен на предишната работа и да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за
времето, през което е останал без работа поради уволнението за периода от 31.03.2025 г. до
30.09.2025 г. в размер на 6 брутни месечни заплати по 1027.00 лева, или сума в размер на
6162.00 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане.
1
Претендира присъждане и на направените разноски по делото.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника от
ответника ДПБ - Ловеч, чрез пълномощник адвокат Р. М., в който е застъпено становище за
неоснователност на предявените искове, като се поддържат изложените факти в мотивната
част на уволнителната заповед, довели до налагане на дисциплинарното уволнение.
Изложени са доводи, че при провеждане на дисциплинарната процедура от страна на
работодателя стриктно са спазени изискванията на чл. 193-195 от КТ и е извършена
обективна преценка по чл. 189 от КТ на извършените нарушения от ищеца. Изтъква се, че в
заповедта за уволнение работодателят правилно е приел, че са нарушени конкретно
посочени разпоредби от Правилника за устройството и дейността на ДПБ-Ловеч, както и от
Етичния кодекс на служителите в ДПБ – Ловеч, които по същността си са тежки нарушения
на трудовата дисциплина. С оглед на това, ответникът моли да бъдат отхвърлени изцяло
исковете.
В съдебно заседание, ищецът лично и с процесуалния си представител - адвокат Б.,
поддържа предявените искове и направи изменение в размера на иска с правно основание
чл. 344 ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225 от КТ, чрез неговото увеличаване, като същият се
счита предявен в размер на сумата 7086.30 лева. По същество, моли да бъдат уважени
исковете и в негова полза се присъдят направените разноски по делото съгласно
представения списък. В писмена защита на процесуалния представител са доразвити
съображения по основателността на предявените искове.
Ответникът ДПБ - Ловеч се представлява от адвокат М., който поддържа становището
по отговора и моли за отхвърляне на исковете, като неоснователни и недоказани. Моли за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по представен списък. В писмена
защита на процесуалния представител са изложени съображения в подкрепа законността на
уволнението, предвид извършените от ищеца тежки нарушения на трудовата дисциплина.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от доводите на
страните, всички преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема от фактическа и
правна страна следното:
Не се спори, че по силата на трудов договор от 28.04.2016 г., ищецът Д. С. Д. е
работил при ответника Държавна психиатрична болница /ДПБ/ - Ловеч, на длъжността
„***“, съгласно връчена му длъжностна характеристика. Същият е изпълнявал трудовите си
функции в „Първо мъжко отделение“ в болницата, понастоящем „Мъжко отделение“.
Издадена е Заповед № *** на Директора на ДПБ – Ловеч, с която на основание чл. 330
ал. 2, т. 6 и във връзка с чл. 190 ал. 1, т. 7 от КТ, на ищеца Д. С. Д. е наложено наказание –
„дисциплинарно уволнение“, считано от 01.04.2025 г., за това, че извършил следното тежко
нарушение на трудовата дисциплина: на 21.11.2024 г. в 17.50 часа, повалил болния В.Г.М. –
пациент в „Мъжко отделение“ в ДПБ-Ловеч, на земята в стая за изолация и започнал да му
нанася удари – ритане с крака и удари по гърба в присъствието на Р. М.М. на длъжност
„***“ в „Мъжко отделение“.
2
Заповедта е връчена на ищеца на 31.03.2025 г. при условията на отказ, удостоверен с
подписите на двама свидетели.
В мотивната част на заповедта горната фактическа обстановка е възприета от данните
в Доклад с вх.№ 76/11.02.2025 г. на нарочна комисия, назначена със Заповед №
342/09.12.2024 г. на директора на ДПБ-Ловеч, със задача да изиска и събере обяснения от
служителите, работещи по трудово правоотношение в „Мъжко отделение“ на ДПБ-Ловеч и
пациентите относно нанесен побой на пациент В.М., както и на други пациенти от *** Д. С.
Д. – служител в същото отделение.
Възприети са дадени писмени обяснения в подаден сигнал с вх.№ 1936/05.12.2024 г.
от пациента В.Й.В., лежащ в мъжкото отделение, който твърдял, че на 21.11.2024 г. към
18.00 часа е станал свидетел на проявена агресия от ***я Д. Д. спрямо друг пациент В.Г.М.,
като Д. отправил към М. заплахи, мръсни обиди и впоследствие му нанесъл побой в т.нар.
„изолатор“, затворил изолатора с пациента и от там се чували викове.
Фактическата обстановка по описаното в заповедта нарушение е възприета и от
дадените обяснения на служителя Р. М.М. – *** в мъжко отделение, като в подадено от него
уведомление вх.№ 1334/06.12.2024 г. се съдържат данни, че на 21.11.2024 г. е бил дневно
дежурство от 07.30 часа до 19.30 часа съвместно със *** Д.. В 17.50 часа, докато Д. излизал
от тоалетната с пациента В.М., споделил на Р. М., че пациентът му бил посегнал и в
следствие на това му е нанесъл последователни удари по тялото. Двамата ***и завели
пациента М. до изолатора, където той посегнал на Д., при което последният повалил болния
М. на земята и започнал да му нанася удари – ритане с крака и удари по гърба.
В хода на проверката са изискани и събрани 16 броя писмени обяснения /приложени
по делото/ от служители, работещи в „Мъжко отделение“ на ДПБ-Ловеч, съдържащи данни
за предходно агресивно поведение от страна на Д. спрямо пациентите К. Б. и М.К., което е
наложило предприемане на мярка спрямо Д. да не дава нощни дежурства за периода от
23.06.2023 г. до 31.12.2023 г., по нареждане на Началника на „Мъжко отделение“.
Коментирана е и подадена жалба на 09.12.2024 г. от Н.Я.М., бивш пациент на „Мъжко
отделение“, намиращ се във „Второ съдебно мъжко отделение“, с оплаквания за нанесени
удари в лицето от *** Д. по време на нощно дежурство, както и отправени заплахи от
последния към пациента „за да си мълчи“.
Въз основа на доклада на комисията, преди да издаде уволнителната заповед,
работодателят е предприел процедура по чл. 193 ал. 1 от КТ, изисквайки писмени обяснения
от ищеца. В дадените обяснения вх.№ 311/17.02.2025 г., ищецът не е отрекъл, че на
въпросната дата – 21.11.2024 г., около 17.50 часа, при изпълнение на служебните си
задължения е отишъл до изолатора в мъжкото отделение, където се е намирал пациента
В.М., за да го заведе до банята, като твърди, че при отваряне решетката на изолатора, М. го
ударил с юмрук в областта на лицето и корема.
Съдът допусна до разпит като свидетели част от служителите в ДПБ-Ловеч, които са
дали обяснения по случая, а именно – Р. М. М., С.Г.А., двамата ***и в „Мъжко отделение“,
3
К.Й.Р., В. М. Н. – медицински сестри в отделението, С. Б. П. – лекар и А. М. К. – лекарски
асистент.
От показанията на свидетеля Р. М., който на 21.11.2024 г. е бил дневно дежурство
заедно с ищеца, се потвърдиха писмените му обяснения, съдържащи се в подадено от него
уведомление с вх.№ 1334/06.12.2024 г. до директора на ДПБ-Ловеч, които са възпроизведени
в заповедта за уволнение, а именно, че при вкарване на проявилия агресия пациент М. в
изолатора, той посегнал да удари *** Д., при което последният повалил М. на земята и
започнал да го рита с крака, а болният стоял свит на кълбо. Тогава свидетелят М. хванал
колегата си и го извел от изолатора. Свидетелят М. знае от други болни, че са се оплаквали
от Д., че ги малтретира и удря когато е нощна смяна, поради което му било наредено да не
дава нощни дежурства за шест месеца. Конкретно знае за пациента Н.М., който бил ударен
от Д. в областта на окото /жалба от М. от 09.12.2024 г. в този смисъл е цитирана в заповедта
за уволнение/.
Свидетелката В. Н. също е била на работа дневно дежурство на въпросната дата –
21.11.2024 г. Знае за станалия инцидент – физическа агресия между пациентите В.М. и Р.А.,
при което дежурният лекар д-р С. П. назначил съответна терапия и наредил мярка
„изолация“ на агресивния пациент М.. Отваряйки вратата на изолатора, видяла, че М. е на
земята, а *** М. казвал на Д. да излезе, като думите му били настоятелни: „излез, излез“.
След това *** М. казал, че извел *** Д., за да не продължава да рита пациента М..
Свидетелката е чула оплаквания от пациентите М.К. и К. Б. срещу *** Д. за проявено
насилие към тях по време на нощна смяна, доколкото си спомня през 2023 г., както и
оплакване от пациента Н.Я. през месец септември 2024 г., който бил с насинено око.
Свидетелят д-р С. П., който е бил дежурен лекар в цялата болница на въпросната
дата, но не работи в „Мъжко отделение“, обясни, че бил извикан от дежурния лекарски
асистент А. К., поради възникналия конфликт и проявена физическа агресия от пациента М.
по отношение на пациента А., като след намесата на двамата дежурни ***и Д. и М.,
положението било овладяно, а спрямо агресивния пациент М., д-р П. назначил съответна
терапия и мярка за физическо ограничаване – изолация под постоянно пряко наблюдение от
дежурния персонал и лекар, което е отразено в история на заболяване № *** на пациента. М.
е с диагноза „...“ и много често проявявал агресия. Свидетелят д-р П. не е чувал за
оплаквания от пациенти срещу *** Д., като уточни, че няма пряко наблюдение, тъй като не
работи в това отделение.
Свидетелят А. К. също си спомня за възникналия конфликт на 21.11.2024 г. между
двамата пациенти, при което уведомил дежурния лекар д-р П., който назначил съответна
терапия и мярка „изолация“ по отношение на агресивния пациент М.. Докато свидетелят
поставял назначените инжекции на М., дежурните ***и Д. и М. присъствали в изолатора, но
след като свидетелят излязъл от там не знае какво се е случило. Заяви, че е описал
инцидента в рапортна тетрадка. Спомня си, че в един период е имало оплаквания от
пациенти от Д. Д. и същият около 5-6 месеца не давал нощни дежурства по нареждане на
началник отделението.
4
Свидетелят С. А. поясни, че на 21.11.2024 г. е бил в отпуск, като на другия ден видял
колегата си *** Д. пред МБАЛ – Ловеч и от него разбрал само, че е имало инцидент с В.М..
След няколко дни, когато транспортирали пациента В.В. за дело в гр. Плевен, той започнал
да разказва, че е видял В.М. да лежи на земята в изолатора. *** Д. също бил там, казал на В.
да си върви в стаята и затворил вратата на изолатора. Свидетелят заяви, че е чувал болни да
се оплакват, че са малтретирани от *** Д. и поради това същият бил наказан от Началник
отделението да не дава нощни дежурства за около шест месеца.
Свидетелката К.Р. е чула за инцидента на 21.11.2024 г., но също не е била на работа
тогава и не може да каже какво точно се е случило. Чувала е за оплаквания от пациенти след
нощна смяна за проявено грубо отношение и вербална агресия към тях от *** Д. и поради
това за известно време той бил отстранен от графика за нощни дежурства.
При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ, за
признаване на уволнението на ищеца за незаконно и неговата отмяна; за възстановяване на
ищеца на предишната работа и за заплащане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ за
времето на оставане без работа, поради уволнението.
По иска с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1 от КТ:
Правото на уволнение е субективно потестативно право на работодателя.
Законодателят е въвел оборимата презумпция, че всяко уволнение е законно /по аргумент от
чл. 344 ал. 1 от КТ/, като същевременно е предоставил субективно процесуално право на
уволнения работник или служител да оспори законността на уволнението си, а в тежест на
работодателя е да докаже, че е налице презумираната законност на това уволнение.
В случая работодателят е упражнил субективното си право на уволнение по смисъла
на чл. 330 ал. 2, т. 6 от КТ, налагайки на ищеца най-тежкото дисциплинарно наказание –
уволнение /чл. 188 т. 3 от КТ/.
От анализа на събраните доказателства съдът приема, че дисциплинарното наказание е
наложено при спазване на процесуалните правила, предвидени в чл. 193 ал. 1 и чл. 194 ал. 1
от КТ – преди налагане на наказанието са изискани и приети писмени обяснения от
служителя по вмененото й нарушение и са обсъдени от работодателя, а наказанието е
наложено при спазване на установения в чл. 194 ал. 1 от КТ 2-месечен срок от откриване на
нарушението, който тече в рамките на едногодишния срок от извършването му. За начало на
откриване на нарушението съдът приема датата на доклада на назначената комисия –
11.02.2025 г., тъй като в него са събрани сведения от служители и пациенти за поведението
на ищеца на 21.11.2024 г. и е предложено на директора на ДПБ – Ловеч да започне
процедура по чл. 193 ал. 1 от КТ за изискване на обяснения от нарушителя. Ето защо, съдът
намира за неоснователни доводите на ищеца, че процесната заповед за уволнение е издадена
след изтичане на двумесечния срок по чл. 194 ал. 1 от КТ от откриване на нарушението, а от
5
друга страна не е изтекъл и предвидения в същата разпоредба едногодишен срок от
извършването му, който е крайния срок за налагане на наказание.
Спазена е и предварителната закрила при уволнение чрез получаване на разрешение от
Дирекция "Инспекция по труда" - Ловеч, доколкото ищецът е страдал от заболяване,
ползващо се със закрила при уволнение.
Законосъобразното упражняване на правото да се прекрати трудово правоотношение
без предизвестие поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ изисква и
спазване на реквизитите, изрично предвидени в чл. 195 ал. 1 от КТ относно форма и
съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, каквото е и уволнението.
По-конкретно, съгласно чл. 195 ал. 1 от КТ, дисциплинарно наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Именно на база
тази заповед, в случай на оспорването й, съдът следва да извърши проверка за
законосъобразност от фактическа и правна страна на извършеното уволнение.
Съдът намира, че уволнителната заповед е достатъчно мотивирана. В нея са посочени
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на
който се налага – текста на чл. 190 ал. 1, т. 7 от КТ, в който законодателят е предвидил
възможност за налагане на дисциплинарно уволнение при „други тежки нарушения на
трудовата дисциплина“.
При тези данни съдът счита, че заповедта за уволнение е изготвена в съответствие с
изискванията на чл. 195 ал. 1 от КТ, тъй като дисциплинарното нарушение е посочено по
разбираем начин, даващ възможност на служителя да проведе пълноценно защитата си в
настоящото производство и да оспорва фактите, изложени в заповедта. Предмет на
установяване в съдебното производство е извършено ли е дисциплинарно нарушение
съобразно фактическите основания, изложени в заповедта за уволнение /в т.см. Решение №
205/04.07.2011 г. по гр.д.№ 236/2010 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл. 290 от ГПК/.
В тежест на работодателя е да докаже, че служителят е извършил твърдяното
нарушение на трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно.
Наред с това, работодателят следва да докаже, че при определяне на дисциплинарното
наказание, в случая уволнение, се е ръководил от критериите по чл. 189 ал. 1 от КТ, а
именно, че тежестта на конкретните нарушения на трудовите задължения, обстоятелствата,
при които са извършени и поведението на служителя са от такъв характер, че обосновават
налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, каквото е уволнението.
От съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства съдът приема, че
ищецът е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение, изразяващо се в това, че на
21.11.2024 г. в 17.50 часа, по време на дневното си дежурство повалил болния В.Г.М. –
пациент в „Мъжко отделение“ в ДПБ-Ловеч, на земята в стая за изолация и започнал да му
нанася удари – ритане с крака и удари по гърба.
Фактът на тези неправомерни действия на ищеца се потвърди от показанията на
6
разпитания свидетел очевидец Р. М. М., в чието присъствие са осъществени горепосочените
действия от ищеца по отношение на пациента, както и от показанията на свидетелката В. Н.,
която е възприела, че пациентът лежи на земята и опитите на Р. М. да изведе Д. от там, за да
не продължи с ударите си.
Съдът съобразява показанията на тези свидетели, тъй като същите се основават на
преки впечатления за случилото се в изолатора, допълват се от показанията и на другите
свидетели и са в съответствие със събраните писмени доказателства, включително с
дадените от тях писмени обяснения по случая, както и с обясненията на другите служители.
Съдът намира, че деянието на ищеца по отношение на пациента М. е тежко нарушение
на трудовата дисциплина, тъй като по този начин ищецът виновно е нарушил на първо
място общото правило, заложено в Конституцията на РБ, че никой не може да бъде подлаган
на безчовечно или унижаващо отношение /чл. 29 ал. 1 от КРБ/. Наред с това, както е приел и
работодателят в уволнителната заповед, ищецът с деянието си е нарушил чл. 19 ал. 14 от
Раздел IV – „Права на пациентите“ от Правилника за устройството и дейността на Държавна
психиатрична болница – Ловеч, в сила от 02.05.2024 г., който забранява всички форми на
устно или физическо малтретиране на психично болни лица, настанени за стационарно
лечение в ДПБ-Ловеч. Ищецът е нарушил и основни свои задължения в Етичния кодекс на
служителите на ДПБ – гр. Ловеч, утвърден на 08.02.2024 г., с който дори е отказал да се
запознае, по-конкретно в случая е нарушен чл. 18 ал. 3 от кодекса, съгласно който
„служителят е длъжен да се старае да запази спокойствие и да контролира поведението си,
независимо от възникналата ситуация“, както и чл. 18 ал. 4, според който, при работа с
пациенти са недопустими всякакви форми на злоупотреба със служебни правомощия, като
например физическо насилие.
С оглед на изложеното съдът намира, че на ищеца законосъобразно е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“, съобразно критериите на чл. 189 ал. 1 от КТ, тъй
като от събраните доказателства се установи, че преди случая с М., ищецът е имал прояви на
агресия и малтретиране и по отношение на други пациенти.
При тези съображения предявеният иск по чл. 344 ал. 1, т. 1 КТ – за отмяна на
уволнението, се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При такъв изход на процеса относно главния иск, следва да бъдат отхвърлени и
акцесорните, обусловените от него, искове по чл. 344 ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ - за
възстановяване на ищеца на предишната работа „***“ в ДПБ-Ловеч и за заплащане на
обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ в размер на сумата 7086.30 лева за времето на оставане
без работа, поради уволнението, за периода от 31.03.2025 г. до 30.09.2025 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба
/28.05.2025 г./ до окончателното изплащане, като не се налага обсъждане на събраните във
връзка с тази претенция доказателства.
Предвид изхода на процеса, следва да се отхвърли и искането на ищеца да му бъдат
присъдени направените от него разноски по делото, съгласно представения списък - за
7
адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1600.00 лева.
Съгласно разпоредбите на чл. 359 от КТ и чл. 83 ал. 1, т. 1 от ГПК, ищецът не дължи
заплащане на разноски по производството. Същият обаче не е освободен от заплащането на
адвокатско възнаграждение, поради което, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, с оглед
отхвърлянето на исковете му изцяло, следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата
1000.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна
защита и съдействие от 23.06.2025 г., преведено по банкова сметка на упълномощения
адвокат /видно от приложено извлечение от сметката/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от Д. С. Д., ЕГН **********, с адрес:
*** срещу ДЪРЖАВНА ПСИХИАТРИЧНА БОЛНИЦА – ЛОВЕЧ, с Булстат: *********, с
адрес: гр. Ловеч, ул. „Княз Александър I Батенберг“ № 22, представлявана от директора д-р
Людмил Здравков Тумбев, обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1, т.
1, 2 и 3 от КТ, за признаване на уволнението му по Заповед № *** на директора на ДПБ -
Ловеч, за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа „***“ в
ДПБ-Ловеч и за заплащане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ в размер на сумата 7086.30
лева за времето на оставане без работа, поради уволнението, за периода от 31.03.2025 г. до
30.09.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
исковата молба /28.05.2025 г./ до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ искането на Д. С. Д. за присъждане на направените разноски по делото за
адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1600.00 лева.
ОСЪЖДА Д. С. Д., с горните данни, да заплати на ДЪРЖАВНА ПСИХИАТРИЧНА
БОЛНИЦА – ЛОВЕЧ, с горните данни, сумата 1000.00 лв. /хиляда лева/, представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
8