Мотиви
по НАХД № 447/2020 г. по описа на Районен съд – Ихтиман, Трети състав.
С постановление на РП- Ихтиман на основание
чл. 375 от НПК са внесени материалите по делото в РС- Ихтиман с предложение на
основание чл. 78а от НК обвиняемият М. да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
Срещу обвиняемия П.Ж.М. с ЕГН **********, роден на
***г***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, неосъждан, със
средно образование, неженен, безработен, е повдигнато
обвинение за това, че от 19.05.2018 г. в гр. Ихтиман, обл. Софийска, в частен дом на ул.’***,
като пълнолетен, без да е сключил брак, е заживял съпружески с лице от женски пол,
ненавършило 16 годишна възраст - А.А.А.-15 годишна
– престъпление по чл. 191, ал.1 от НК.
РП- Ихтиман, редовно уведомена, не
изпраща представител, не взема становище по предложението.
Обвиняемият, редовно призован, се явява,
признава вината си и моли за наказание в минимален размер.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и на доказателствата, намиращи се по досъдебно
производство № 185/2020 г. по описа на РУ на МВР- Ихтиман, по реда на чл. 14 и
18 НПК приема за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият П.Ж.М. с ЕГН **********, роден на
***г***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, неосъждан, със
средно образование, неженен, безработен.
Обв. П.М. и Ал.а Д.а имали връзка около три години,
като на 19.05.2018г. двамата решили да избягат и да се оженят / по техните
обичаи/, въпреки несъгласието на родителите им.
Двамата за първи път тогава осъществили полов контакт,
след което известили своите родители. Към онзи момент обв. П.М. бил навършил 18
години, а Але. била на 15 години.
От този ден, двамата заживели като семейство в дома на
обв. М..
Обв. М. знаел, че Ал.а е непълнолетна, но въпреки
това, на 11.08.2018г. вдигнали и сватба по техните си обичаи. През 2019г. Ал.
забременяла и на 06.12.2019г. се родило детето им – Ал..
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателства – писмени доказателства
(Социален доклад, справка за съдимост, справка за криминална проявеност), както
и гласни доказателствени средства (показанията на свидетелите Д., М., М.И.Ж. М.,
Ал.), които съдът кредитира изцяло. Настоящият съдебен състав намира, че
съвкупният доказателствен материал е в пълно съответствие с направените
самопризнания от обвиняемия, поради което в конкретния случай не се налага
самостоятелното обсъждане на доказателствата по делото, доколкото липсва спор
както по фактите, изложени в обстоятелствената част на постановлението на РП за
освобождаване от наказателна отговорност, които включват всички съставомерни
признаци на инкриминираното деяние, така и по правната страна на деянието.
С оглед възприетата фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът намира за безспорно доказано както
авторството, така и осъществяването от обективна страна от П.Ж.М. на
състава на престъплението по чл. 191, ал. 1 НК, тъй като е заживял на
съпружески начала с ненавършилата 16-годишна възраст Ал.а Д. Ди..
Съгласно разпоредбата на чл. 191, ал. 1 НК пълнолетно лице, което без да е сключило брак, заживее съпружески с лице от
женски пол, ненавършило 16-годишна възраст, се наказва с лишаване от свобода до
две години или с пробация, както и с обществено порицание. Това престъпление се
свързва с установяване на фактическо съжителство между субекта, който може да е
само пълнолетно лице, и пострадалата. Това съжителство предполага трайни
отношения между извършителя и пострадалата и обичайно се свързва с
установяването на съвместен живот в едно домакинство, т.е. изпълнителното
деяние би могло да бъде осъществено само чрез действие.
Родовият обект за защита от това
престъпление са обществените отношения, които възникват по повод правилното
физическо, психическо и нравствено развитие на младежите, чиято обща
характеристика се свежда до това, че предвид ниската им възраст и липсата на
социален и житейски опит не могат да формират правно валидна воля за участие в
определени обществени отношения.
В семейната среда преди всичко се
формира бъдещата личност. Там следва младият човек да бъде обезпечен материално
и да бъде възпитаван в духа на господстващия морал. Държавата, чрез
криминализиране на тези прояви, цели именно осигуряването на правилното
нравствено възпитание и нормално полово развитие на подрастващите. Предвид
обстоятелството, че съвместно съжителство обичайно включва и полово общуване,
законът в съответствие с цитираните по-горе разпоредби приема, че съвместното
семейно съжителство на ненавършилите 16-годишна възраст лица от женски пол е
обществено неприемливо и в противоречие на установените морални норми и
ценности. Това е така защото тези лица, не са достатъчно физически, психически
и емоционално зрели, така че да създадат свое семейство.
От събраните по делото доказателства се
установи, че обвиняемият след като е навършил пълнолетие е заживял на
съпружески начала с ненавършилата 16 години А.А.А.в дома на обвиняемия. Той установил
с пострадалата отношение като тези между съпрузите и по този начин е осъществил
състава на престъплението по чл. 191, ал. 1 НК.
От субективна страна обвиняемият е
действал при пряк умисъл – той е знаел, че лицето, с което живее на съпружески
начала не е навършило 16-годишна възраст, но въпреки това е заживял с него.
Неотносимо за наказателната му отговорност е обстоятелството, че това
заживяване е било в съответствие с установените ромски традиции, тъй като
основно положение в правния мир се състои в това, че Ignoratio legis neminem excusat - “Незнанието на закона не извинява никого“.
За така извършеното от обвиняемия
престъпление законът е предвидил наказание „лишаване от свобода” за срок до две
годили или пробация, Обвиняемият не е бил осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност на основание чл. 78а НК, с осъществяване на
престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди, поради което
съдът намери, че са налице предпоставките на чл. 78а НК и обвиняемият следва да
бъде освободен от наказателна отговорност като му бъде наложено административно
наказание.
При определяне на размера на санкцията
съдът отчете добрите характеристични данни на обвиняемия, чистото му съдебно
минало, както и липсата на други вредни последици от престъпното му поведение.
В хода на досъдебното производство не са установени отегчаващи отговорността
обстоятелства. Съдът намери, че справедливият размер на административната
санкция, която следва да понесе обвиняемият възлиза на 1000 лв. Същата би
изиграла както превантивна роля спрямо поведението на обвиняемия, така и върху
останалите членове на обществото.
Така
мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: