О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е №260753
гр.Пловдив, 14.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско въззивно отделение, VIII-ми граждански състав, в закрито заседание на четиринадесети декември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
като разгледа докладваното от съдията Мандалиева въззивно частно гражданско дело № 2900/2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 419, ал. 1 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от П.С.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, чрез адв. И.И.Я., срещу Разпореждане от 08.10.2020 год., постановено по частно гражданско дело № 12940/2020 год., по описа на Районен съд – Пловдив, VI граждански състав, с което е уважена молбата на заявителя в производство за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за незабавно изпълнение на същата. На 02.11.2020 год., жалбоподателят твърди да е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Същият не оспорва сключването между него и лицата Г.М.Г., ЕГН **********, и П.П.Г., ЕГН **********, на Договор за прехвърляне на имоти срещу задължение за издръжка посредством Нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти № 48, том 1, рег. № 355, дело № 47 от 2020 год. на Нотариус с рег. № 204, с район на действие Районен съд – Кърджали. Жалбоподателят твърди, че към настоящия момент е изпълнил всичките си задължения по договора, като посочва конкретни дати, на които е изплащал конкретни суми на въззиваемите. За плащанията били подписани от Г. и П. Г. приходни касови ордери, представени в приложение към настоящата жалба. Иска се да бъде отменено Разпореждането от 08.10.2020 год. за издаване на заповедта за незабавно изпълнение.
В срока за отговор от въззиваемите е постъпило становище, с което заявяват, че намират подадената частна жалба за неоснователна, поради което молят същата да бъде оставена без уважение. Потвърждава се сключването на сделка за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение на приобритателя за издръжка. Подробно са описани сумите, които въззиваемите твърдят да са им били заплатени от жалбоподателя във връзка със сключения договор. Оспорва се П.С.Г. да е заплащал на П. и Г. Г. дължима издръжка в размер на 10 000 лв. по т. 5 и по т. 6 от нотариалния акт. Твърди се, че въззиваемите не са получавали в брой от приобритателя сумите, посочени в трите представени от жалбоподателя разписки. Твърди се, че върху представените от П.С.Г. разписки е извършена интервенция, подробно описана за всяка една от разписките. Посочено е, че за тези три броя платежни документи с невярно съдържание, е сезирана с жалба Районна прокуратура – Пловдив, във връзка с което е образувана прокурорска преписка. Твърди се, че евентуалната отмяна на Разпореждането от 08.10.2020 год. за издаване на заповедта за изпълнение, следва да бъде предмет на производството по чл. 422 ГПК. Иска се жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното Разпореждане – потвърдено, като правилно и законосъобразно. Иска се присъждането на разноски за производството пред настоящата инстанция.
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна в спора, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Едновременно с нея е било депозирано и възражение по чл. 419, ал. 2 ГПК, находящо се на л. 61 от ч.гр.д. № 12940/2020 год., което в настоящият случай се явява допълнителна предпоставка от процесуална страна за допустимостта на обжалването.
За преценка на правилността на акта настоящият съд съобрази следното:
Пред Районен съд – Пловдив е подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от Г.М.Г., ЕГН **********, и П.П.Г., с ЕГН **********,*** срещу длъжниците: П.С.Г. с ЕГН **********, с адрес: гр. П., район Ц., ул. „Л. д. В.“ № ., ет. .., ап. ..и „Герис Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Централен, ул. „Леонардо да Винчи“ № 51, ет. 3, ап. 7 и законен представител Управителя Г. С. С., ЕГН **********. Поискано е издаването на заповед по чл. 417 ГПК за парично вземане в размер на 20000 лв., представляващо дължима, но незаплатена издръжка от длъжника на заявителите, произтичаща от договорена в т. 5 и т. 6 от Нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка от 08.05.2020 год., № 48, том 1, рег. № 355, дело № 47/2020 год., по описа на кантората на нотариус Кичка Златанова, рег. № 204, вписан в СВ при АВ-Кърджали вх. № 1294; дв. вх. № 1294/08.05.2020 год., Акт № 70, том 5, дело № 898/2020 год., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението пред РС-Пловдив, до окончателното изплащане на паричното задължение. Поискано е издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. В приложение към заявлението е бил представен нотариално заверен препис на НА № 48, Том 1, рег. № 355, дело № 47 от 2020 /находящ се на л. 7 до 21 от заповедното производство и върнат на страната с разпореждане от 02.11.2020 год., л. 52 от същото/, като към настоящия момент е налице заверено копие на същия, от което е видно и отбелязването за издадения ИЛ за сумите по Заповедта. В приложение е била представена и описаната декларация, изходяща от дружеството „Герис консулт“ ЕООД, чрез Управителя му, с която същото се съгласява да бъде гарант по сключения договор.
Заповедният съд, след извършване на дължимите проверки, е постановил Разпореждане № 273126/08.10.2020 год., с което е отказал издаването на заповед за изпълнение по отношение на дружеството „Герис консулт“ ЕООД, и Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 260666/08.10.2020 год., с която е уважил искането на заявителите за цялото вземане, единствено по отношение на длъжника П.С.Г., като е постановил незабавно изпълнение и е разпоредил издаването на изпълнителен лист. Срещу Заповедта в срок са постъпили възражение и настоящата частна жалба, и двете по смисъла на чл. 419, ал. 1 ГПК.
Съгласно ТР № 6/15.01.2019г. по т. д. №6/2017 г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд проверява служебно за правилността на определенията на първата инстанция и не е ограничен от оплакванията в частната жалба. Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. По изложените съображения въззивната инстанция дължи самостоятелна преценка по всички предпоставки за уважаване на заявлението.
Границите на проверката на въззивния съд по чл. 419 ГПК е ясно очертана в разпоредбата на чл. 419, ал. 3 ГПК. Тази проверка обхваща предпоставките на чл. 418, ал. 2, изречение първо и ал. 3, както и дали вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. Тоест евентуалната неправилност на разпореждането следва да се разглежда единствено от гледна точка на това, дали документът по чл. 417 ГПК е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане – надлежно индивидуализирано и изискуемо.
В настоящия случай е неприложима проверката относно наличието на неравноправни клаузи, тъй като не е налице правоотношение включващо от една страна физическо лице – потребител, а от другата – физическо или юридическо лице, действащо в рамките на своята търговска или професионална дейност. Неприложима е и проверката по отношение на чл. 418, ал. 3 ГПК, тъй като видно от сключената сделка, изпълнението на задължението не е поставено в зависимост от изпълнението на каквото и да е насрещно задължение на заявителите /прехвърлители по договора/ или от настъпването на друго обстоятелство.
В настоящия случай към заявлението по чл. 417 ГПК е представен документ по чл. 417, т. 3, представляващ нотариално заверен препис на оригинал на нотариален акт за прехвърляне на подробно посочени в същия недвижими имоти, срещу задължение за издръжка. Същият е подписан от заявителите и длъжника, срещу когото се иска издаването на заповедта и е заведен в службата по вписванията, видно от първата страница на документа. В т. 5 и т. 6 от нотариалния акт се съдържат уговорки за изплащане на парични суми – издръжки, и двете в размер на 10 000 лв., с настъпили падежи на дати 30.07.2020 год. и 30.09.2020 год. /при подадено заявление на дата 07.10.2020 год./. При наличието на изброените характеристики на документа, същият от външна страна е редовен и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Представеното Споразумение за разсрочване на дължима вноска по т. 4 от нотариалния акт, намиращ се на л. 33 от настоящото дело, не касае търсимите със заповедното производство вземания /а тези по т. 4 от НА/, поради което е ирелевантно за спора. Направените с частната жалба възражения за недължимост на вземането пък са относими към установяването на основателността на вземанията в евентуално исково производство по чл. 422 ГПК.
Предвид
съвпадащия извод на настоящата инстанция с този на заповедния съд, за наличието на основателно
искане за издаването на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК,
обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора на въззиваема страна се дължат разноски за настоящото производство в размер на 300 лв.
С оглед гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 08.10.2020 год., за издаване на Заповед №260666 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК постановено по частно гражданско дело № 12940/2020 год., по описа на Районен съд – Пловдив, VI граждански състав.
ОСЪЖДА П.С.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** да заплати на Г.М.Г., ЕГН **********, и П.П.Г., с ЕГН **********,*** разноски за настоящото производство в общ размер от 300 лв. /триста лева/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: