РЕШЕНИЕ
№ 370
гр. Смолян, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на тридесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20225440100919 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените искове от ищеца П. Д. К. срещу ответника Главна
Дирекция „***“ с правното основание на чл.178, ал.1 т.3 вр. с чл.187, ал.7 ЗМВР и
чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.181, ал.3 от ЗМВР за осъждане на ответната страна да заплати
на ищеца сумите в размер на: - 2 206,02 лева – неизплатено възнаграждение за положен
нощен труд за периода от 18.07.2019г. до 16.09.2022г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане; -
342,32 лева, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното
възнаграждение за положения от ищеца нощен труд; - сумата от 145,80 лева,
представляваща левовата равностойност на безплатна предпазна храна и ободряващи
напитки, полагаема се за 12-часови дежурства през периода от 18.07.2019г. до
16.09.2022г. ведно със законната лихва върху тази сума от 01.08.2019. до
окончателното й изплащане, както и мораторна лихва върху нея в размер на 38,34 лева.
В съдебно заседание исковете се поддържат от процесуалния представител на
ищеца адв.О..
За ответника юриск.Х. оспорва исковете.
С внесения в срока по ГПК отговор от ответника Главна Дирекция *** исковете се
оспорват като неоснователни и недоказани. На първо място ответната страна прави
възражение във връзка с промяната в ЗМВР, отнасящи се за периода 24.07.2019г. до
31.07.2022г. В ЗМВР няма препращаща норма , която да даде основание да се прилагат
субсидиарно както разпоредбите на КТ, така и издадените въз основа на кодекса
подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ. Предвиденото в чл.9, ал.2 от НСОРЗ,
че не се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната
администрация, за които се прилага чл.107а от КТ и в този смисъл още по- малко тази
1
Наредба е приложима за служителите по ЗДСл и ЗМВР. В ЗМВР не е предвидено
допълнително възнаграждение за нощен труд извън такова в изрично фиксиран размер
на отработен нощен час и ясно е определено как става установяването на положен
извънреден труд, дължимостта на допълнително възнаграждение и компенсирането му.
За държавните служители, работещи по ЗМВР е създадена специална нормативна
уредба, съдържаща редица привилегии в съответствие със специфичния труд, който
полагат. Оспорват се и исковете с правното основание на чл.181, ал.3 от ЗМВР. Поради
неоснователност на главните искове, се оспорват и акцесорните искове за обезщетение
за забава с правното основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора, становищата в
съдебно заседание, писмената защита, и като обсъди събраните по делото писмени
доказателства, както и заключението по назначената съдебно- счетоводна експертиза,
намира исковете за ОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения:
По делото няма спор, че ищецът работи при ответника по служебно
правоотношение. Според заключението по назначената съдебно- счетоводна
експертиза За целия период от 18.07.2019 г. до 16.09.2022 г., ищецът П. Д. К. е
положил 1301 часа нощен труд, от които 128 часа нощен труд през официални
празници, които са му заплатени заедно с дневния без същите часове нощен труд да
бъдат превръщани в дневни, съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ. При извършената проверка
на документи, находящи се в РД „***“ – гр. Смолян вещото лице е констатирало, че на
ищеца П. Д. К. е заплатен положения нощен труд, без същите часове нощен труд да
бъдат превръщани в дневни с коефициент равен на отношението на нормалната
продължителност на дневното и нощно работно време 1,143 (8:7) установени за
подневно отчитане на работното време (чл.9, ал.2 от НСОРЗ)
Разликата в часовете отработен нощен труд след приравняването им по Наредбата
е 186 часа.
За целия период от 18.07.2019г. до 16.09.2022 г.., П. Д. К. е положил 1301 часа
нощен труд, които са му заплатени заедно с дневния без същите часове нощен труд да
бъдат превръщани в дневни, съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
Според заключението по ССчЕ от преизчислението на тези часове в дневни
остава да получи допълнително суми за 186 часа, равняващи се на 2206,02 лева по
часовите ставки за отделните месеци. 5
Вещото лице по ССчЕ дава заключение, че по тримесечия законната лихва за
забава (изчислена с „Лихвения калкулатор на НАП“) е 342,32 лева.
В ГД *** – гр. София има изготвени справки за служителите, работещи при
температури < 10 и >30 градуса по Целзий, съобразени с официалните данни от НИМХ
по дни съгласно чл.2, т.7 от Наредбата, в които справки е включен и ищецът П. Д. К..
Размерът на левовата равностойност на неосигурената от ищеца храна за положен от
него труд със специфичен характер за периода от 18.07.2019г. до 16.09.2022г. е 108,00
лева. От 01.08.2020г. левовата равностойност на неосигурената храна се заплаща с
трудовото възнаграждение за месеца, за който е положен. Размерът на левовата
равностойност на неосигурените ободряващи напитки за положен от него труд в
часовия диапазон 22:00 – 6:00 часа за периода от 18.07.2019г. до 16.09.2022г. е 37,80
лева. От 01.08.2020г. левовата равностойност на неосигурените ободряващи напитки се
заплаща с трудовото възнаграждение за месеца, за който е положен. Размерът на
мораторната лихвата върху всяко месечно задължение, считано от първо число от
месеца, за който се дължи левовата равностойност на полагащата се храна и
2
ободряващи напитки за процесния период е 38,34 лева .
Съгласно чл.188, ал.2 от ЗМВР държавните служители, които полагат труд за
времето от 22 и 6 часа се ползват със специалната закрила на Кодекса на труда. В ал.2
на чл.9 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата е предвидено,
че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място.
В разпоредбата на чл.176 от ЗМВР е установено, че брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като съгласно чл.178,ал.1,т.3 от
ЗМВР сред предвидените допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд.
Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР
е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, съгласно чл.
187,ал.1 от ЗМВР. Разпоредбата на чл.187,ал.3 от ЗМВР регламентира, че работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
Според ал.10 на чл.187 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи.
Съгласно чл.31,ал.2 от Наредба № 8121з407/11.08.2014г. при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за
отчетния период се умножава по 1,143. В Наредби № 8121з-592/25.05.2015г. и №
8121з-776/29.07.2016г., както и в издадената впоследствие Наредба № 8121з-
36/07.01.2020г., в сила от 10.01.2020г., Наредба № 8121з-1174/21.10.2020г. и Наредба
№ 8121з-1353/15.12.2020г., в сила от 01.01.2021г. липсва изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен. С изменението на ЗМВР, обнародвано в ДВ
бр.60/07.07.2020г., в сила от 11.07.2020г. в чл.187,ал.1 от ЗМВР е предвидено, че
нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-
часов период.Нощен е трудът от 22.00 часа до 6.00 часа.Приета е нова ал.4 на чл.187,
според която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни, с коефициент равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното работното време към нормалната продължителност на
работното време през нощта по ал.1 или с коефициент 1.
Съгласно разясненията в т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на
ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по
служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по
смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на
тях. Същото следва да е относимо и за служителите по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР.
Съгласно цитираната по- горе разпоредба на чл.179,ал.1 от ЗМВР, на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта
от 22,00 до 6,00 ч. В тази връзка и в разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР е
регламентирано, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22,
00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Предвид тези
разпоредби, съдът намира, че следва субсидиарно да се приложи КТ и чл.9,ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при
3
сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място,т.е. приложим е коефициентът 1,143.
Или, положеният от ищеца нощен труд подлежи на възмездяване чрез
преизчисляването му с коефициент 1,143.
При това, следва да се вземе предвид заключението на вещото лице относно размера
на дължимото възнаграждение. Ако се изключи приложението на правилата на КТ и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове с оглед горните доводи,
би довело до различно прилагане на правилата, касаещи извънредния труд спрямо
държавния служител в МВР и спрямо работниците и служителите, чиито
правоотношения се уреждат от правните норми на Кодекса на труда и Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Следва да се посочи също, че
съгласно разпоредбата на чл.67, ал.3 от ЗДСл минималните и максималните размери на
основните заплати по нива и степени, размерите на допълнителните възнаграждения по
ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на
Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство. Изхождайки от изложените по- горе доводи, съдът намира, че
исковете подлежат на уважаване съобразно приетото по делото заключение по
назначената съдебно- счетоводна експертиза и исковете да се уважат.
По делото ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на
ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения през исковия период
нощен труд в установения от експертизата размер. В посочения размер следва да се
уважат претенциите на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на иска до изплащане на вземането.
Съгласно разпоредбата на чцл.181, ал.3 от ЗМВР (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015г., доп.,
бр. 97 от 2017 г., изм., бр. 60 от 2020 г., в сила от 1.08.2020 г.) на служителите по чл.
142, ал. 1 и 3, които извършват дейности, свързани със специфичен характер на труда,
за което се полага безплатна храна, се осигурява левовата й равностойност. На
служителите по чл. 142, ал. 1 и 3, полагащи труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за
което се полагат ободряващи напитки, се осигурява левовата им равностойност.
Съгласно разпоредбата на чл.181, ал.1 от ЗМВР на служителите на МВР се осигурява
храна или левовата й равностойност. От заключението по назначената ССчЕ се
установява размер на левовата равностойност на неосигурената от ищеца храна за
положен от него труд със специфичен характер за процесиня период и на левовата
равностойност на неосигурените ободряващи напитки.
Претендираните суми следва да се присъдят съобразно допуснатото изменение на
исковете и така както е установило вещото лице по ССчЕ, че се дължат, като ищцовата
страна е поискала допускане на изменението на исковете именно съобразно
заключението на вещото лице относно размера и за описаните периоди по таблицата на
вещото лице и така е допуснато изменението.
Ответната страна прави възражение в случай на уважаване на претенциите за
редуциране на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца до минималния
предвиден размер, което съдът намира за неоснователно. Ищецът претендира
заплащане на такива разноски в размер на 500,00 лева, които не надвишават
установения размер в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и подлежат на присъждане.
Ще следва ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Смолян държавна
4
такса върху уважените искове в размер на 188,24 лева /изчислена върху уважените
главни искове за допълнително възнаграждение и левова равностойност на храна и
напитки и върху иска за лихви за забава/, както и разноски за вещо лице в размер
180,00 лева, които са изплатени от бюджета на съда.
По горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „***”- МВР гр.***** да заплати на П.Д. К.,
ЕГН**********, с адрес *г****, Община Смолян, сумите в размер на: 2 206,02 лева
допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода от
18.07.2019г. до 16.09.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда 19.09.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както и
342,32лева- обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за положен
нощен труд за периода 01.10.2019г. до 19.09.2022г./датата на подаване на исковата
молба в съда/, 145,80 лева – левовата равностойност на храна и ободряващи напитки
за периода от 18.07.2019г. до 16.09.2022г., ведно със законната лихва върху сумата за
левовата равностойност за храна и ободряващи напитки, считано от датата на
предявяване на иска 19.09.2022г. до изплащането на сумата , 38,34 лева – мораторна
лихва върху дължимата сума за левовата равностойност на храна и ободряващи
напитки за периода от 01.08.2019г.- 19.09.2022г.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „***”- МВР г****, да заплати на П.Р Д. К.,
ЕГН**********, направените съдебни разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 500,00 лева.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „***”- МВР **** да заплати по сметка на Районен
съд- Смолян държавна такса върху уважените искове в размер на 188,24 лева, както и
разноски за вещо лице по назначената съдебно- счетоводна експертиза в размер на
180,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Смолян в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
5