Решение по дело №108/2024 на Административен съд - Бургас

при секретаря И. Л., като разгледа докладваното от съдия Д. адм. дело номер 702 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административно процесуалния кодекс:

Образувано е по жалба на Г. П. Р. с [ЕГН] от [населено място], против Заповед за налагане на ПАМ № 23-0302-000083 от 29.07.2023г. на мл. полицейски инспектор при РУ – Царево, към ОДМВР-Бургас - временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В сезиращата съда жалба се излагат възражения, че оспорения индивидуален административен акт е незаконосъобразен, тъй като при постановяването му е допуснато нарушение на процесуалноправни норми, както и на материалния закон, изразили се в неправилно провеждане на производството по предоставяне на възможност за вземане на кръвна проба, което е възпрепятствало правото на защита на жалбоподателя и възможността да участва пълноправно в производството по установяване количеството на алкохол в кръвта му. С допуснатите нарушения се обяснява и недостоверния характер на отчетеното количество алкохол в кръвта от фактическа страна се оспорва автентичността на резултата посочен от техническото средство А. Д. 7510 с фабр. № ARDN 0069. В о.с.з. чрез процесуалния си представител поддържа депозираната жалба.

Ответникът – Р. П. К. – мл. Автоконтрольор към ОДМВР Бургас, РУ Царево не се явява лично и не изразява становище по депозираната жалба.

Представена е била административната преписка.

По делото служебно съдебният състав е събрал допълнителни писмени доказателства с отношение към предмета на спора.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

По делото е установено, че длъжностно лице от състава на РУ Царево при ОДМВР - Бургас е съставило АУАН, сериен № [рег. номер]/29.07.2023г. за това, че на 29.07.2023г. около 10,37 часа пред хотел Финикс в [населено място], ул. Г. К. управлявал собствения си лек автомобил Рав 4 с рег. № А94 96 ВР след употреба на алкохол с концентрация 1,15 промил, измерен в издишания въздух. Посочено е, че пробата е била извършена с техническо средство Алкотест Dрегер 7510 с фабр. № ARDN 0782 и показана на водача. В АУАН-а било посочено, че е издаден талон за изследване с № 0183020. Актът бил подписан от страна на нарушителя без възражения, като същият положил подпис и за това, че му е бил връчен препис от него.

В допълнение, видно от талон за изследване Приложение №1 към Наредба №1 от 19 юли, 2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата), същият подписал и получил същия талон, като е удостоверил с подписа си и това, че не желае установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му да бъде установена с доказателствен анализатор.

По делото е представено копие на цитирания АУАН (л.6), ведно с цитирания талон за изследване.(л.27).

Предвид установеното нарушение е била издадена процесната ЗППАМ № 23-0302-000083/29.07.2023г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1 б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Обжалваната заповед за прилагане на ПАМ била връчена на жалбоподателя Рошманов на 03.01.2024г. Недоволен от така постановената заповед, жалбоподателят атакува същата с доводи за незаконосъобразност, като твърди, че заповедта е издадена в нарушение на процесуалния закон и при липса на материалноправните предпоставки за издаването й.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

При проверка за законосъобразност на обжалвания акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган и в законоустановената форма, при спазване на административно- производствените правила за неговото издаване и в съответствие с материалноправните разпоредби. Този извод се налага по следните съображения:

Предмет на делото е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП. Актът е издаден от компетентен орган, съгласно Заповед № 251з-1821/26.04.2022г. на Директора на ОД на МВР - Бургас. По силата на чл. 165, ал.1, т.1 от ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства, като на основание чл.165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон, определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т.1, както и да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона случаи.

Съгласно чл.170, ал.1 от ЗДвП, контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществява от съответните служби по тази глава. Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки, вкл. по чл.171, ал.1 б.„б“ се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност.

Сезираният съдебен състав намира, че оспореният административен акт съдържа фактически и правни основания за издаването по смисъла на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, като са описани факти относно необходимостта от постановяване на ПАМ, както и правното основание – чл.22 от ЗАНН. Видно от съдържанието на самата заповед, тя съдържа фактически основания – точно посочени дата и час на извършване на нарушението, регистрационен номер на автомобила, установен с техническо средство резултат на количеството алкохол от водача на МПС т.е., всички релевантни за приложимата правна норма факти са надлежно посочени в заповедта. Те са и в последствие надлежно доказани.

Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. Т.е., освен основание за реализиране на административнонаказателна отговорност по ЗАНН, актът е доказателствено средство, с което са констатирани обстоятелствата, послужили като основание за налагане на принудителната административна мярка по реда на АПК.

Актът за установяване на административно нарушение е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, т. 4 пр. 1 АПК.

Проверката за законосъобразност на акта обхваща правните и фактически основания с приоритет на вторите. Според теорията, съществено е нарушението, което създава вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени и които са от значение за издаване на заповедта.

Законосъобразността на административния акт се преценява в рамките на фактическите основания за издаването му. Те индивидуализират предмета на делото и от посочените в оспорената заповед факти към момента на постановяването произтича правото на органа да постанови административния акт.

Що се отнася до правните основания за издаване на заповедта, същите могат да бъдат изведени от съдържанието на обжалваната заповед. Съгласно чл.171, т.1 б.“б“ от ЗДвП - временно се отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: " който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на медицинско изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;

Чл. 171, т. 1 б. “б“ от ЗДвП съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно и самостоятелното осъществяване на която и да е от тях, дава възможност на органа да упражни компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата /всеки от двата законово установени способа има отделно практическо приложение и правно значение - начините за извършване на пробата, респ. отказът на водача да бъде проверен по някой от тях, дават възможност за прилагане на ПАМ/.

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.2 от цитираната по-горе Наредба №1 „При извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за движението по пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве.

В конкретния случай, видно от показанията на св. С.-Рошманова на жалбоподателя е бил предоставен Дрегер с разопакован и поставен мундщук. Но показанията и не са в синхрон с поведението на съпруга й, който нито е вписал подобно възражение в съставения му АУАН, нито с поведението си е реагирал на това, като е отказал да изпълнява дадените му от органа указания, тъй като е преценил, че същите му налагат извършването на очевидно за лицето нарушение на нормативен акт, каквато би било вземането на проба по описания опорочен ред.

На следващо място, цитираната Наредба е дала гаранции и за това, кога едно лице може да поиска да бъде по-натам изследвано чрез доказателствен анализатор или медицинско и химическо изследване. В настоящия случай, видно от представеното служебно копие на процесния талон за изследване жалбоподателят е отбелязал собственоръчно, че не желае да бъде изследван за установяване на концентрацята на алкохол в кръвта чрез доказателствен анализатор и желае това да бъде сторено с медицинско и химическо изследване, т.е. желанието му е било изразено доброволно и по надлежния ред.

На следващо място, съгласно нормата на чл.6, ал.8 и ал.9 от Наредба №1 от 19 юли, 2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози „Отказът на лицето да попълни, подпише или да получи талона за изследване се установява с подписа на един свидетел. Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.“ В настоящия случай жалбоподателят не просто се е явил със закъснение, което би било индиция, че е желаел и е направил всичко възможно да опровергае резултата, отчетен от Дрегер-а, а изобщо не се е явил, за да бъде подложен на преценка въпроса за това дали определеното му от страна на органа време за явяване е било достатъчно или не.

При наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки, административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание, т.е. той действа при условията на обвързана компетентност.

Ето защо така наведените в жалбата възражения за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на оспорения административен акт и за липса на доказаност на констатирания отказ са неоснователни и не влияят на крайния изход по настоящия спор. Напротив, оспорената заповед се явява фактически обоснована, тъй като са надлежно доказани всички правнорелевантни обстоятелства, които обосновават необходимостта от налагане на ограничението спрямо конкретния адресат.

Всичко изложено води съдебният състав до извода, че оспорената заповед е материално законосъобразна и постановена без съществени пропуски в производството по налагането й, което обосновава извод, че жалбата е неоснователна.

Липсва отправено нарочно искане от страна на органа за присъждане на направените по делото разноски, поради което съдебният състав не дължи произнасяне по този въпрос.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2 АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. П. Р. с [ЕГН] от [населено място], против Заповед за налагане на ПАМ № 23-0302-000083 от 29.07.2023г. на мл. полицейски инспектор при РУ – Царево, към ОДМВР-Бургас - временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.5 ЗДвП решението на административния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.