О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./…………………01.2019 г., гр. Варна
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
сложи за разглеждане в. ч. гр. дело № 2766 по описа на съда
за 2018 год., докладвано от съдията
К. Иванов и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по глава ХХІ-ва ГПК.
Образувано
е по частна жалба на П.В.В. от гр. Варна, подадена
чрез процесуален представител адв. Н. А. *** срещу протоколно
определение от 26.11.2018 год., постановено по гр. дело № 16475/2015 год. по
описа на РС-Варна, с което е прекратено производството по цитираното гражданско
дело в частта му по предявените от П.В.В. срещу
другите четирима съделители – С.В.; В.В.; Д.В. и Р.В., последния представляван от своята майка
и законен представител Д.В., обективно и субективно съединени искове за
уреждане на сметки – заплащане на суми, съставляващи стойността на разходите за
труд и материали за твърдени да са извършени от съделителя
П.В. строително-монтажни дейности (за подобрения и необходими разноски) в съсобствения апартамент.
В жалбата
са наведени оплаквани, че определението е неправилно. Неправилно е прието от първоинстанционния съд, че не са изправени недостатъците на
предявените от П. В. искове, като е отправено искане за отмяна на
определението.
В
писмени отговори насрещните страни по частната жалба считат същата за
неоснователна.
Жалбата е
подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е
процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, като съображенията
за това са следните:
Производството
е за делба във фазата по извършването.
С влязло
в сила решение по гр. дело № 16475/2015 год. по описа на РС-Варна е допусната
делба на апартамент,
находящ се в гр. Варна, ул.
„Люляк” № 15, ет. 2, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.2553.362.1.2 по
КК на гр. Варна, попадащ
в сграда № 1, с площ 115 кв. м., при описани в решението граници, ведно с принадлежащите
му две изби
и 1 / 2 ид. част от таванско помещение и 1 / 2 ид.
част
от дворното място, в което е построена
сградата, представляващо
ПИ с идентификатор
10135.2553.362, с площ 392 кв.
м., между съделители и при квоти, както следва: П.В.В.
– с 1 / 2 ид. част; С.А.В. – с 1/8 ид. част; В.А.В. – с 1 / 8 ид. част; Д.Р.Л. – В. – с 1 / 8 ид. част и Р.А.В.,
действащ чрез неговата майка и законен представител Д.Р.Л. – В. – с 1 / 8 ид. част.
В срока
по чл. 346 ГПК П.В. е предявил против останалите четирима съделетили
искове за уреждане на сметки, както следва:
1/ за
осъждане на С.А.В. и В.А.В. да му заплатят сумите от по 500 лева всяка една,
представляващи следващата се на всяка една част, съобразно квотата й в
съсобствеността, от разходите за труд и материали в размер на 2000 лева за
ремонт на покрива на сградата през 2015 год., сторени от ищеца П.В.;
2/ за
осъждането на С.А.В., В.А.В., Д.Р.Л. – В. и Р.А.В., последният действащ
чрез неговата майка и законен представител Д.Р.Л. – В. – да
заплатят на П.В. сумите от по 1661, 81 лева всеки един, представляващи
следващата се на всеки един от четиримата ответници
част, съобразно квотата му в обствеността, от
разходите за труд и материали за извършени СМР в съсобствения
имот, подробно описани по вид, количество и време на извършването им в молба от 08.10.2018 год.,
уточнени с молба от 06.11.2018 год. и от 20.11.2018 год.
П. В. е
навел твърдения, че извършените от него СМР в апартамента са извършени със
знанието и без противопоставянето на останалите съсобственци.
Първостанционният съд е приел, че предявените претенции за
заплащане на суми за извършени от ищеца П. В. разходи за подобрения и за необходими
разноски, са нередовни, с определение от 24.10.2018 год. е оставил без движение
производството по предявените искове и е дал на ищеца указания да ги изправи. С
молба от 06.11.2018 год. и приложения към нея ищецът е внесъл уточнения. С
определение от 09.11.2018 год. съдът отново е оставил без движение
производството в частта по предявените от П.В. искове за уреждане на смекти и е дал указания за изправянето им, както следва: 1)
по позиция 2.1.3 от от таблицата, съставена от първоинстнационния съд на л. 225-227 от делото на РС-Варна,
да отстрани несъответствието между действителния сбор на отделните суми и
посочения от П. В. общ сбор от 304, 00 лева; 2) да посочи по какъв начин
заплащането на разход за гаранционен депозит за ток ползва делбените
имоти, както и кога е заплатена сумата; 3) да уточни дали твърдения общ сбор на
претенциите (сумите за разходи за труд и материали за извършените СМР в
апартамента), описани в молбата на П. В. от 08.10.2018 год., включва и суми за
ремонт на покрива, извършен през 2015 год., които са платени от Атанас В. и от
собственика на апартамента на първия етаж, т. е., да посочи общия размер на
разходите за подобрения, които са заплатени само от П. В..
С уточнителна молба от 20.11.2018 год. ищецът П. В. е
уточнил, че сумата по позиция 2.1.3 е в размер на 359, 10 лева (в същия размер,
посочен и в първоначалната молба от 08.10.2018 год., с която са заявени
претенциите по сметки срещу останалите съделители); посочил
е също, че заплатената само от него сума за ремонта на покрива, извършен през
2015 год. е 2000 лева и че претендира заплащането на половината от тази сума
(1000 лева) от съделителките С.А.В. и В.А.В. – по 500
лева от всяка, съразмерно на квотата на всяка една от тях в съсобствеността.
Посочил е също, че общият сбор на разходите за подобрения в съсобствения
апартамент възлиза на 69 178, 22 лева, а съобразно квотите на съделителите претенциите му към същите възлизат общо на
34 589, 11 лева – 1 / 2 част от всички разходи, разпределени съобразно
квотите на съделителите.
В
определението си от 26.11.2018 год. РС-Варна е приел, че ищецът П. В. не е
изпълнил дадените му указания – и след направените уточнения е налице
аритметично несъответствие между посочения от ищеца П. В. общ размер на
извършените от него разходи за СМР (подобрения и необходими разноски) в апратамента от 69 178, 22 лева и сбора от сумите за
всяко едно СМР, описани в молбата му от 08.10.2018 год. и от 06.11.2018 год.,
както и че общо претендираната сума от всички съделители от в общ размер на 34 589, 11 лева не
отговаря на сбора от отделните претенции, насочени към другите четирима съделители, предявени с молбата от 08.10.2018 год., който
сбор възлиза на сумата в общ размер на 7646, 84 лева – и на основание чл. 129,
ал. 3 ГПК е прекратил производството в частта му по исковете на П. В. против С.А.В.; В.А.В.; Д.Р.Л. – В. и Р.А.В..
Определението е неправилно.
Вярно е,
че е налице несъответствие между сбора от сумите за всяко едно СМР, описани в
уточняващите молби на П. В. от 06.11.2018 год. и от 20.11.2018 год. и посочения
от него общ размер в последната му уточняваща молба от 20.11.2018 год., което
несъответствие е в резултат на неправилно пресмятане. В случая, предвид описанието
на твърдените да са извършени от П. В. с негови средства в съсобствения
апартамент СМР по вид, количество, време на извършване и стойност, съдържащо се
в уточнителните молби от 06.11.2018 год. и 20.11.2018
год., сбора от сумите за всяко едно СМР (без разходите за ремонт на покрива,
която сума е претендирана с отделни искове към съделителките С. и В. Вълеви) е в размер на 14 161, 20
лева, съответно 1 / 8 част от тази сума е 1770, 15 лева.
С оглед погрешното
пресмятане на сбора на сумите за извършени от П. В. разходи за СМР в съсобствения апартамент, подробно описани от него в молбите
му от 06.11.2018 год. и 20.11.2018 год., съдът е следвало да му даде указания
да внесе необходимите уточнения, след което към всеки един от ответниците по предявените сметни претенции да бъде
отправен и конкретен петитум с размер, съответстващ
на наведените твърдения.
Наред с
това е небходимо да се укаже на ищеца П. В. да
представи нова молба, с препис за насрещните страни, в която всяко едно
твърдяно да е извършено СМР в съсобствения апаратмент, да е посочено ясно (на отделен ред) по
вид, количество и стойност, тъй като видът, в който са заявени твърдените СМР,
създава значително затруднение до степен, водеща до невъзможност за точното
индивидуализиране на всяко едно, а оттам и до неяснота на обстоятелствената
част на заявените осъдителни претенции.
Водим от
горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно
определение от 26.11.2018 год., постановено по гр. дело № 16475/2015 год. по
описа на РС-Варна, с което е прекратено производството по цитираното гражданско
дело в частта му по предявените от П.В.В. срещу съделителите С.В.; В.В.; Д.В. и Р.В.,
последния представляван от своята майка и законен представител Д.В., обективно
и субективно съединени искове за уреждане на сметки – заплащане на суми,
съставляващи стойността на разходите за труд и материали за твърдени да са
извършени от съделителя П.В. строително-монтажни
дейности (за подобрения и необходими разноски) в съсобствения
апартамент, находящ
се в гр. Варна, ул. „Люляк”
№ 15, ет. 2, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
10135.2553.362.1.2 по КК на гр. Варна, попадащ
в сграда № 1, с площ 115 кв. м., при описани в решението граници, ведно с принадлежащите
му две изби
и 1 / 2 ид. част от таванско помещение и 1 / 2 ид.
част
от дворното място, в което е построена
сградата, представляващо
ПИ с идентификатор
10135.2553.362, с площ 392 кв.
метра.
ВРЪЩА делото
на РС-Варна за продължаване на съдопроизводствените
действия съобразно указанията, дадени в съобразителната част на настоящото
определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1. 2.