Протокол по дело №4196/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4162
Дата: 27 септември 2023 г. (в сила от 13 октомври 2023 г.)
Съдия: Аделина Иванова
Дело: 20231100204196
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 26 юли 2023 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 4162
гр. София, 21.09.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 26 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Аделина Иванова
при участието на секретаря Венелин П. Кръстев
и прокурора К. Н. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Аделина Иванова Частно
наказателно дело № 20231100204196 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ Т. А. – редовно призован, се явява, доведен от органите
от ОЗ „Охрана“ от СЦЗ.
В залата, в качеството на защитник, присъства адв. Т. Р., упълномощен
защитник.
За Началника на Затвора-София – инспектор С.М., съгласно представена
заповед в днешното с.з. от 18.10.2021 г.

В залата се явява Е. А., преводач от турски език на български език и
обратно.

С оглед на горното и доколкото осъденият не владее български език,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
НАЗНАЧАВА лицето Е. М. А. за преводач по делото от турски език на
български език и обратно

СЪДЪТ, снема самоличност на преводача.
Е. М. А. – на 51 години, българка, българска гражданка, грамотна,
неосъждана, без дела и родство със страните.

На преводача разяснена наказателната отговорност по чл.290 ал.2 НК и
процесуалните й права

СТАНОВИЩЕ НА СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО.
ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.
1
ИНСПЕКТОР М.: Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ А.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради, което
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СЪДЪТ на осн. чл.272 ал.1 НПК снема самоличността на осъдения,
както следва /по данни от затворническото досие със снимка/:
Т. А. – турчин, турски гражданин, роден на **********г. в Реп.Турция,
село Пънабашъ, Кайсери, женен, осъждан, с адрес в Р. Турция, с. Пънабашъ
Кайсери.

СЪДЪТ разясни на процесните страни правата им по чл.274-чл.275 НПК.

ОСЪДЕНИЯТ А.: Разбирам правата си. Няма да правя отвод на състава
на съда, секретаря и прокурора.
ПРОКУРОР: Няма да правя отвод на състава на съда и секретаря. Нямам
доказателствени искания
ИНСПЕКТОР М.: Няма да правя отвод на състава на съда, прокурора и
секретаря. Представям актуална справка от СЦЗ за изтърпяното наказание от
осъдения, както и актуална експертна оценка за неговото психично и
емоционално състояние.
АДВ. Р.: Няма да правя отводи. Представям и моля да приемете заверени
преводи удостоверяващи настоящия адрес на молителя, в гр. Кайсери, с оглед
твърдението ни, че произхожда от населеното място, което бе пострадало при
земетресение, както и ангажимент за приемането му на работа, в случай на
освобождаването му предсрочно от турско дружество.

СЪДЪТ, с оглед на горното
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане на депозираната от адв. Р.,
защитник на осъдения А., молба с искане за условно предсрочно
освобождаване.
ПРОЧЕТЕ СЕ.

ПРОКУРОР: Да се приемат, представените писмени документи от СЦЗ,
както и от защитата.
ИНСПЕКТОР М.: Да се приемат представените доказателства от адв.
Радулосвка.
2
АДВ. Р.: Да се приемат представените доказателства от СЦЗ, относими
са по делото.
ОСЪДЕНИЯТ А.: Да се приемат представените документи в днешното
с.з.

Представените в днешното с.з. документи се оценяват за съотносими
такива, поради което и по доказателствата
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото следните писмени
документи:
Експертна оценка на актуалното и психично емоционално състояние на
осъдения.
Актуална справка за изтърпяното на осъдения А. наказание.
Доклад от ИСДВР от 03.07.2023 г..
Документ от МВР на Р. Турция в превод.
Легализиран превод на документ от ф.Айдън Бешдок Магазаджълък
Лимитед Ширкети

На основание чл. 283 НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА материалите приложени по делото, включая и тези в
затворническото досие № 70/2020 г., съотносими към процесния спор.

Съобразявайки липсата на други доказателствени искания от процесните
страни и доколкото съдът служебно не намери за нужно събиране на други
доказателства, приема делото за изяснено от фактическа страна, поради,
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

ПРОКУРОР: Уважаема г-жо Съдия, намирам, че с оглед депозираните
по настоящето производство писмени доказателства сред които и доклад от
СЦЗ, в който се сочи, че не е завършил корекционният процес при осъдения
А. предвид недостатъчно добре формирани умения за разпознаване на
проблемите и предвиждане на последиците от собствените му действия, както
и предвид недостатъчно добре формирани умения за поемане на отговорност,
намирам, че молбата за предсрочно условно освобождаване не следва да бъде
уважавана.Остатъкът от неизтърпяната част на наказанието към момента на
изготвяне на доклада от страна на СЦЗ е 1 година 7 месеца и 18 дни,
значителна част от 6 годишната му присъда и в тази връзка въпреки
констатациите за неговото добро поведение в заведението за лишаване от
свобода, за липсата на антисоциална насоченост в мислите му, която да
3
определя извършването на престъпни деяния, по отношение, на които е
констатирано, че са провокирани изцяло от користни цели.Намирам, че
становището на служителите, извършили експертен анализа по отношение
поведението на осъдения А. и констатирали, че корекционният процес не е
завършил при него, следва да бъде уважен.
ИНСПЕКТОР М.: Уважаема г-жо Председател, подкрепям изцяло
изразеното становище на представителя на държавното обвинение. Още един
път потвърждавам изразеното отрицателното становище на затворническата
администрация относно УПО на осъдения, като държа да подчертая не само
незавършилия корекционен процес с наличието на проблемни зони, а и това,
че той е осъждан нееднократно в нашата държава. След като му е дадена
възможност с първото му осъждане от условен характер, той е извършил
повторно друго деяние, независимо, че няма пряка връзка с днешното
производство.
АДВ. Р.: Уважаема г-жо Председател, моля да приемете за доказани
всички основания изложени в молбата за УПО на подзащитния ми Т. А..
Безспорно е установено, че е налице първата законоустановена предпоставка
за постановяване на УПО, а именно, че същият е изтърпял повече от 2/3 от
присъдата си като остатъка за изтърпяване е 1 година и 5 месеца към
настоящия момент. Считам, че е налице кумулативно предвидената в закона
предпоставка, тъй като от затворническото досие категорично се установява
трайна и устойчива позитивна промяна в поведението на осъдения. Той търпи
наложеното му наказание считано от 15.05.2020 г., първоначално със заповед
от 25.05.2020 г. е променен режима на изтърпяване от „Строг“ в „Общ“, а в
последствие е преместен и в заведение от открит тип където същият търпи
наказанието си от 18.10.2020г., вече почти 1 година. През целият период на
изтърпяване на наказанието последователно е показвал положителна промяна
в поведението си, като не само стриктно е изпълнявал плана на присъдата,
което е станало основание на режима на изтърпяване и за преместването му в
пенетициарно заведение от открит тип, но и за многократното му
награждаване за добро поведение. Считам, че докладът, изготвен от ИСДВР,
е формален и от него не могат да се установят никакви факти в подкрепа на
отрицателното становище на началника на затвора.
На първо място защото актуалният социален доклад е с абсолютно
идентично съдържание с представения преди това по повод на предходната
молба за УПО на осъдения.В него не се сочи нито какви корекционни
дейности са извършвани с осъдения през последната 1 година от както
същият е в затворническото общежитие от открит тип, нито конкретни факти,
които може да се изведе и извод, че са налице все още рискови фактори за
поведението му, които да представляват пречка за УПО. Напротив считам, че
изложеното е субективно мнение, което се опровергава от доказателствата в
затворническото досие, тъй като осъденият е многократно награждаван
именно заради примерното си поведение, което показва, че при изтърпяване
на присъдата си е показал поведение надхвърлящо обичайното.Установяват
се отговорност при изпълнение на възложената му работа, от която без
никакви мотиви е отстранен м.05.2023г., което го лишава от основния
инструментариум в заведението от открит тип за въздействие на лишени от
свобода, без мотиви и без основание.Оценката за риска от рецидив е ниска,
като обръщам внимание, че още в първоначалната оценка няма дефинирани
рискови зони, а са описани значителни ресурси за преодоляване на
противоправното поведение.Изводът, че осъденият няма формирани
4
асоциални нагласи и при него не са налице дефицити, които да сочат завишен
риск от рецидив се потвърждава и от приетата в днешното с.з. актуална
психологическа оценка.Същевременно обръщам внимание, че
предпланирането на присъдата няма дата, а такова следва да се осъществява
на всеки 6 месеца.По досието не е налично нито едно предпланиране на
присъдата от началото на изтърпяване на наказанието до настоящия момент,
което да сочи, че използваните корекционни дейности не са повлияли на
осъдения в достатъчна степен. Ето защо считам, че отрицателното становище
на началника на затвора е формално, субективно, необосновано и безспорно е
доказана и втората законноустановена предпоставка за постановяване на
УПО. В допълнение моля да имате предвид, че видно от справката за личните
данни приложена в досието, всички роднини на доверителя ми живеят в
гр.Кайсери, който е ноторно известно, че пострада съществено при тежките
земетресения в Турция в началото на годината. Считам, че на осъдения следва
да бъде дадена възможност да подкрепи семейството си в преодоляването на
тежките последици на земетресението, тъй като именно семейството му, както
и възможността за започване на работа в случай на освобождаването му от
мястото за лишаване от свобода, са основен ресурс за успешната
ресоциализация. По тези съображения моля да уважите молбата.
ОСЪДЕНИЯТ А. /за лична защита/: Първо искам да се извиня на
България, на вас и на цялото общество. Извърших грешка. Аз не наказах себе
си, а децата си, с тази грешка която извърших. Умолявам по най-бързия
начин, ако има възможност, да ме пуснете и да отида при семейството си и
децата ми. В момента работя. Имам 2 деца.

СЪДЪТ, на основание чл. 297 НПК
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ.
ОСЪДЕНИЯТ А.: Моля да уважите молбата.

СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.

След проведено тайно съвещание, СЪДЪТ постанови своята съдебен акт
в присъствието на страните:
СЪДЪТ, след като се запозна с приобщения по делото доказателствен
материал и след като отчете доводите на процесните страни отбелязва
следното:
Производството е по реда на чл. 437-чл. 440 НПК и е образувано по
повод депозирана молба от осъдения, лишен от свобода Т. А. с отправено
искане за условно предсрочно освобождаване, съобразно закрепената за това
законова възможност в чл. 70, ал.1, т.1 НК.
В днешното с.з. в хода на съдебните прения процесните страни излагат
подробни съображения в подкрепа на защитаваната от тях теза, които
съображения са отразени по-горе в съставения протокол, поради което е
излишно тяхното преповтаряне.
Молбата се явява процесуална допустима, като е подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес, предопределен от факта на
изтърпяване по настоящем на наказание ЛСВ и доколкото по отношение на
5
лицето е разгледано идентично производство и е постановен съдебен акт,
влязъл в законна сила на 20.12.2022г., то се явява и спазен срокът по чл.441
НПК. Наличието на процесуална допустимост е предпоставка за разглеждане
на процесния спор по същество.
Въз основа на приложените материали се установява по безспорен начин
обстоятелството на изтърпяване по настоящем от страна на молителя на
наложеното му наказание ЛСВ за срок от 6 години и 8 месеца при ПСР на
изтърпяване.Същият е осъден по НОХД № 47/2020г. по описа на ОС
гр.Хасково с влязъл в законна сила на 15.05.2020г. съдебен акт за извършено
престъпление по чл.242 ал.4 НК. В последствие и с нарочно съдебно
определение на осн. чл.68 ал.1 НК е приведено в изпълнение и наказание
ЛСВ за срок от 10 месеца, наложено на молителя А. по НОХД № 891/2015г.
на РС гр.Видин
На 29.01.2020г. осъденият е постъпил в Затвора в гр.София за
изтърпяване на наложеното му наказание, с начало на същото 11.06.2020 г., от
която дата е отпочнато изтърпяване на приведеното по реда на чл. 68 ал.1 НК
наказание ЛСВ за срок от 10 месеца, а от 21.01.2021г. е започнато
изтърпяване и наказанието ЛСВ за срок от 6 години и 8 месеца.
Видно от приобщените по делото доказателства в периода на
изтърпяване на наказанието на територията на затвора, същият е проявил
адаптивни нагласи, приспособил се е и е полагал труд въз основа на нарочно
издадени за целта заповеди, като на лицето са и предоставени награди, а
липсват данни за наложени дисциплинарни наказания. В тази връзка и в
периода на изтърпяване на наказанието на територията на СЦЗ, изрично в
изготвения доклад по чл. 156 ЗИНЗС изрично е посочено, че липсват
осъществявани с осъдения кризисни интервенции, а работата с него, с оглед
постигане на целите по плана на присъдата, е индивидуална и не е включван в
специализирана групова работа, поради езиковата бариера.
От фактическа страна, СЪДЪТ следва да посочи, че в последствие и въз
основа на Заповед № 90/29.09.2022г. А. е приведен на територията на ЗООТ
Казичене.Тук отново са налице обективни данни за полагане на труд.Налице
са и данни за еднократно награждаване, но СЪДЪТ не може да не очертае и
наличието на нарочна заповед № 78/30.05.2023г. за освобождаване на
осъдения от заеманата от него длъжност и работа, възложена му с предходна
заповед.
Видно от писмените данни при направената оценка на риска се
констатират ниски стойности на риск от рецидив, а именно 25 точки, като са
посочени конкретните зони включени в оценката, а така също изрично е
посочено от Началника на затвора, че стойността на риска от рецидив за 3
годишния срок на корекционната дейност е намален само с 4 точки (което и
по мнение на съда се оценява за изключително малко).
При така събраната и приета от съда доказателствена съвкупност и във
връзка със законово регламентирани в чл.70 ал.1 т.1 НК предпоставки за
УПО, СЪДЪТ констатира на първо място, че безспорно е налице първата от
тях, свързана с времевата продължителност за изтърпяване на наказанието.В
частност и съгласно горната норма към днешна дата осъденото лице е
изтърпяло не по-малко от 1/2 от наложеното му наказание ЛСВ, а именно
изтърпени са общо 5 години 2 месеца и 14 дни, от които фактически 4 години
5 месеца и 18 дни, а от работа 8 месеца и 26 дни, при оставащи 1 година 5
месеца и 16 дни.
6
На следващо място, СЪДЪТ намира, че не е налице другата кумулативна
предвидена предпоставка, а именно достатъчно доказателства за окончателно
поправяне на осъденото лице или поне за необратим процес в тази насока.
Тук, СЪДЪТ взе предвид действително позитивното поведение и нагласи,
демонстрирани от осъдения на територията на СЦЗ, като именно това му
поведение в последствие е получило своя своеобразен възнаградителен ефект
при промяната и прекатегоризация на мястото на изтърпяване на наказанието
в открит тип, в случая ЗООТ Казичене, извършено в края на 2022г.От този
момент до настоящия такъв се наблюдава обаче определен застой в
положителното развитие и промяна в осъдения. Той е продължил полагането
на труд, но СЪДЪТ не може да не съобрази факта на издадена Заповед №
78/20.05.2023г. за освобождаването му от така извършваната работна дейност,
като този факт сам по себе си се оценява за показателен, тъй като съгл.
нормата на чл.170 ППЗИНС, активното участие в трудова дейност се
стимулира и отчита степента на поправяне и превъзпитаване на осъдения, а в
случая самият факт на издаване на горепосочената заповед на основание
чл.170 ал.2 ППЗИНС е показател за неговото негативно отношение към
трудовата дейност и неизпълнение на възложените му задължения, които
обстоятелства съгласно разп. на чл.170 ал.2 ППЗИНС по закон се считат за
утежняващо обстоятелство при разглеждане правното положение осъдения.
Нормата в правилника е императивна и позволява на съда да изгради именно
такова становище в негативен аспект за осъдения А. и то в контекста на
извършвана от него трудова дейност, която именно е основният факт, който
обективно му позволява намаляване срока на изтърпяване на наказанието,
дори и без намесата на съдебен орган. Т.е. съдът приема, че осъденият е
показал изключително положителни качества, но до момента на
преместването му от СЦЗ в ЗООТ Казичене.
Действително е налице правота в защитното възражение, че приложеното
по делото предпланиране на присъдата няма дата, но коментираната по-горе
Заповед № 78 е от 30.05.2023г., респ. от дата изключително приближена във
времеви аспект към настоящата такава.
На следващо място и в хода на съдебните прения защитата изтъкна
обстоятелството, че осъденият живее на територията на Реп.Турция в гр.
Кайсери, заедно със семейството си, което се нуждае от него, с оглед
преодоляване на последиците от претърпяното преди няколко месеца
земетресение.Така наведените хуманитарни съображения от защитата обаче
не могат да бъдат определящ фактор при преценяване изхода по настоящето
дело.В случая се отчита некраткия времеви период от настъпване на
земетресението и негативните последици от него към настоящия момент,
който период обективно предопределя преодоляване на определена част от
тези негативни последици от това природно бедствие. На второ място и видно
от материалите в затворническото досие, действително осъденият има 2 деца,
които обаче са съответно на 27 и 20 години, т.е. не само са пълнолетни, но са
и в работоспособна възраст и успешно могат да полагат грижи не само за себе
си, но и за своята майка.
Горните факти, наред с ясно изразеното становище в доклада на ИСДВР
за необходимост за продължаване на корекционния процес с лишения от
свобода, с цел реализиране устойчиви персонални ценности се приема от този
съдебен състав за предопределящ мотив при формиране на крайния извод за
неоснователност на процесната молба. Налице е промяна в идентифицираната
първоначална стойност на риск от рецидив, но тази промяна е изключително
7
малка, въпреки продължителния процес на работа с осъдения, а и с оглед
коментирания по-горе факт на отстраняване от работа се приема, че тази
промяна не е устойчива и постоянна такава, а се дължи само и единствено на
желанието на осъдения за облекчаване на собственото му положение и
съответно преместването му от СЦЗ в ЗООТ Казичене.Не са налице
доказателства за надхвърлящо обичайното и изискуемо се добро поведение
от осъдения в условията на легитимна изолация, а именно такива промени са
необходими да обусловят намаление на стойността от риска от рецидив и да
сочат за възможност за УПО, поради започнат процес на поправяне, който за
целите на УПО следва да е не само започнат, но и вече да е необратим такъв.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 440, ал. 1 НПК, вр. чл.
70 ал. 1 НК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Т. А. със сета
самоличност и дата на раждане ********** г. за постановяване на условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му по
НОХД № 47/2020г. по описа на ОС-Хасково наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 6 години и 8 месеца.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и/или протестира по реда на
гл.22 от НПК в 7-дневен срок от днес пред САС.

На преводача да се изплати възнаграждение в размер на 100 лева от
бюджета на съда, както и да се изплатят пътните разходи направени от същия
за явяване в с.з. в размер на 36 лева, за пътуване от гр. Плевен до София и
обратно.
Издаде се 1 бр. РКО.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12:40 часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
8