РЕШЕНИЕ
№ 5327
гр. София, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело
№ 20241110106288 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от "******“ ЕАД, с която по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване съществуването на вземания на
ищеца срещу К. В. К., за които по ч.гр.д. № 8398/2023 г. на СРС е издадена заповед за
изпълнение на парични задължения, както следва: сумата 121,74 лева (сто двадесет и
един лева и 74 стотинки), представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги за период от 05.03.2021 г. до 04.05.2021 г. по
договорни абонаменти за ползване на мобилен № +****** и за ползване на мобилен
№ +******, ведно със законна лихва за период от 16.02.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата 99,56 лева (деветдесет и девет лева и 56 стотинки), представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорния абонамент за мобилен №
+******, формирана като равностойността на три абонаментни месечни такси, ведно
със законната лихва за период от 16.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 248
лева (двеста четиридесет и осем лева), представляваща неустойка за предоставено за
ползване устройство с отстъпка от стандартната цена съгласно чл. 7 от договора за
мобилни услуги, Радел II, т. 1 от допълнително споразумение от 20.01.2021 г., ведно
със законната лихва за период от 16.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от
42,48 лева (четиридесет и два лева и 48 стотинки), представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договорния абонамент за мобилен № +******, формирана
като равностойността на три абонаментни месечни такси, ведно със законната лихва за
период от 16.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 92,75 лева, (деветдесет и
два лева и 75 стотинки), представляваща неустойка за предоставено за ползване
устройство с отстъпка от стандартната цена съгласно чл. 7 от договора за мобилни
услуги, Радел II, т. 1 от допълнително споразумение от 19.02.2021 г., ведно със
1
законната лихва за период от 16.02.2023 г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника договори за мобилни услуги от
20.01.2021 г. По същия е бил титуляр на мобилен номер ******, като му е било
предоставено и устройство за ползване – ****** отстъпка от стандартната цена в
размер на 349,91 лева. На 19.02.2021 е бил сключен договор за мобилни услуги за
мобилен № ****** за ползване на интернет, като му е било предоставено устройство
за ползване ****** с отстъпка в размер на сумата 130 лева. Поддържа, че ответникът е
неизправна страна по договорите и не е заплатил в срок задълженията си за
абонаментни такси по същите. Срочните договори са били прекратени с действие
занапред и ищецът на основание приложимите към договорите ОУ начислил
компесаторни неустойки. В обобщение на изложените с исковата молба доводи, моли
за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноските за исковото и
заповедното производство.
Подаден е отговор от ответника, чрез назначения му особен представител адв.
Т., с който предявените искове се оспорват поради погасяване на вземанията по
давност. Моли за тяхното отхвърляне.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното
производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Приети като доказателства по делото са сключените между страните на
20.01.2021 г. и на 19.02.2021 г. договори за мобилни услуги. Въз основа на
съдържанието им, съдът приема следното:
На 20.01.2021 г. ищецът се е съгласил да предоставя на ответника ползването на
моб. № ****** минути за разговори към всички национални мрежи в България и
роуминг в ЕС, 120 минути към други оператори в ЕС, мобилен интернет 8000 МБ в
България и роуминг в ЕС, както и достъп до дигитални услуги. Ответникът е поел
задължение да заплаща месечна абонаментна такса по този договор в размер на 30,99
лева с ДДС за първоначалния срок на договора (24 месеца), а след изтичането му – по
34,99 лева на месец. С подписването на договора потребителят се е задължил да
дължи неустойка при неспазване на договорения срок, т.е. ако договорът бъде развален
преди изтичането на срока да дължи компесаторна неустойка с максимален размер от 3
абонаментни такси. Предвидено е също, ако във връзка с продължителността на
договора на потребителя е била предоставена отстъпка, той да дължи неустойка,
равняваща се на разликата между най-ниската и най-високата стойност съгласно
договора. С този договор е предоставено за ползване устройство ****** при цена на
ползване 49,99 лева, при предоставена отстъпка в размер на 349,91 лева.
На 19.02.2021 г. ищецът се е съгласил да предоставя на ответника ползването на
моб. № ****** мобилен интернет – 25 000 МБ в национална мрежа и 4900 МБ в
роуминг зона ЕС. Ответникът е поел задължение да заплаща месечна абонаментна
такса по този договор в размер на 16,99 лева с ДДС за първоначалния срок на договора
(24 месеца), а след изтичането му – по 16,99 лева на месец. и договори за лизинг от
27.12.2018 г. С подписването на договора потребителят се е задължил да дължи
неустойка при неспазване на договорения срок, т.е. ако договорът бъде развален преди
изтичането на срока да дължи компесаторна неустойка с максимален размер от 3
абонаментни такси. Предвидено е също, ако във връзка с продължителността на
договора на потребителя е била предоставена отстъпка, той да дължи неустойка,
равняваща се на разликата между най-ниската и най-високата стойност съгласно
договора. С този договор е предоставено за ползване устройство ****** при цена на
ползване 19,99 лева, при предоставена отстъпка в размер на 130,00 лева.
От приетите по делото фактури се установява, че за процесния двумесечен
2
период 05.03.2021 г. – 04.05.2021 г. ищецът е начислил месечни абонаментни такси в
размер на 107,26 лв. с ДДС. Начислена е била цена на потребление в размер на 20,04
лева без ДДС, като заявителят, респ. ищецът не е претендирал в настоящото
производство стойност на ползвани от ответника услуги извън дължимите по
абонаментен план, за които за начислени и предварително договорените абонаментни
такси.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
С оглед съдържащите се в исковата молба фактически основания на
предявените искове, съдът приема, че е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК претенции с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС и чл. 92 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване, че между страните е възникнало валидно
правоотношение по договори за електронни съобщителни услуги, по силата на които
ищецът е поел задължение да заплаща месечни абонаментни такси в уговорения
размер за всяка услуга; че договорът е бил валидно прекратен поради неизпълнение
на задълженията на ответника по същия, че с договорите страните са уговорили
валидни неустоечни клаузи, по силата на които за ответника е възникнало задължение
за заплащане на процесните неустойки в претендирания размер.
В тежест на ответника по исковете е да установи, че е изправна страна по
договора - че е изпълнявал задълженията си по същия точно и в срок.
В тежест на всяка от страните е да докаже твърденията и възраженията си, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици.
С оглед наведеното в срок възражение за давност в тежест на ищеца е да
установи настъпването на факти и обстоятелства, довели до спиране и/или прекъсване
на давността за вземанията.
Въз основа на представените в производството писмени доказателства се
установява, че договорни правоотношения между страните по договори за услуги и за
лизинг са възникнали, както и че по силата на същите на потребителя са били
предоставени устройства за ползване на мобилните услуги.
Не е установено ответникът да е погасил задълженията си към ищеца за
месечни абонаментни такси. Както се посочи и по-напред, по силата на сключените
договори за ползване на мобилни услуги ответникът се е задължил да заплаща
дължимите ежемесечно абонаментни такси. Същите съдът приема, че са доказани до
сумата 107,26 лева, за която този иск следва да бъде уважен. Установено е, че ищецът
е начислил и цена на потребени (извън абонаментните планове) мобилни услуги,
доколкото се претендира и по-висока сума на главната претенция. Следва да се
подчертае обаче, че със заявлението по чл. 410 ГПК, респ. с издадената заповед за
изпълнение, заявителят не е претендирал цената на предоставени на ответника
мобилни услуги, а само месечни абонаментни такси. Ето защо и в тази част (за
разликата до 121,74 лева) претенцията е неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Макар да се установява, че ответникът е бил неизправна страна по договора,
като не е заплатил стойността на издадените от ищеца фактури, следва да се отбележи,
че ищецът не е ангажирал доказателства за развалянето на сключените между
страните договори и преустановяване на договорната обвързаност преди изтичането на
24-те месеца от сключването им.
Несъмнено поведението на ответника, изразяващо се в договорно неизпълнение
на поетите задължения е основание за едностранно прекратяване на договорите от
страна на доставчика на услугите - ищец в производството на основание чл. 87, ал. 1
3
ЗЗД. С цитираната разпоредба е предвидено правото на кредитора в случаи, в които
длъжникът по един двустранен договор не изпълнява задължението си поради
причина, за която отговаря, да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок
за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за
развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е
сключен в писмена форма.
В производството не са ангажирани доказателства за извънсъдебно
упражняване правото на ищеца и отправяне на изявление за разваляне на договорите
преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 16.02.2023 г., съответно преди
връчване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК. Дори да се приеме по реда на чл.
235 ГПК, че тогава ищецът е реализирал правото си като изправна страна да развали
занапред договорите с оглед продължителното им изпълнение, то към този момент
сроковете на договорите са били изтекли. Доводите на ищеца в обратен смисъл съдът
намира за неоснователни, тъй като договорите за ползване на мобилни услуги са
сключени в писмена форма и в същата форма следва да бъде извършено тяхното
прекратяване преди изтичане на договорения между страните срок. Дори и да бъде
прието, че с подадената искова молба по реда на чл. 422 ГПК са били прекратени
сключените с ответника договори за мобилни услуги, то, това обстоятелство би било
основание за начисляване на неустойка за предсрочно прекратяване на договора по
вина на абоната след тази дата, т. е. за в бъдеще, а не и с обратна дата.
В обобщение на изложеното по отношение на претенциите на ищеца за
компесаторни неустойки в процеса е останало недоказано твърдението на страната за
предсрочно прекратяване на договорите, което е от значение за валидното възникване
на задължението на ответника за заплащане на неустойка.
От изложеното следва и извода, че за ответната страна не е възникнало
задължението да заплати неустойките, дължими при предсрочно прекратяване на
договора, с оглед което и тези претенции на ищеца следва да бъдат отхвърлени.
За пълнота съдът следва да посочи, че възражението на ответника за погасяване
на процесните вземания, за които съдът намери исковете за основателни, по давност е
неоснователно, доколкото същите са възникнали през 2021 г., а искът се счита
предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /16.02.2023
г./.
Относно разноските:
При този изход от спора право на присъждане на съдебни разноски възниква и
за двете страни, но ответникът е представляван от особен представител, с оглед което
и не е извършил разноски в производството.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски за настоящото производство в размер на сумата 141,60 лева от общо сторени
разноски в размер на 805 лева за заплатена държавна такса, адвокатско
възнаграждение и възнаграждение на особения представител, назначен на ответника.
Съгласно т.12 от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство. Съобразно изхода от спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на страната се следва сумата 46,60 лева от общо 265 лева
за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното
производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
от „******“ ЕАД, ЕИК ******, със съдебен адрес: ****** искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗДВ, вр. чл. 22 ЗЕС, че К. В. К., ЕГН **********, със съдебен адрес:
******, ДЪЛЖИ на „******“ ЕАД сумата, за която по ч.гр.д. № 8398/2023 г. по описа
на СРС, 41 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, а именно:
сумата 107,26 лева, ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /16.02.2023 г./ до окончателното
плащане, представляваща сбор от дължими месечни абонаментни такси за периода
05.03.2021 г. – 04.05.2021 г. по договори за предоставяне на мобилни услуги за №
****** и № ******, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над уважения до пълния
предявен размер от 121,74 лева.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „******“
ЕАД, ЕИК ******, със съдебен адрес: ****** срещу К. В. К., ЕГН **********, с адрес:
******, с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата 99,56 лева, представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на договорния абонамент за мобилен № +******,
формирана като равностойността на три абонаментни месечни такси, сумата 248 лева,
представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство с отстъпка от
стандартната цена съгласно чл. 7 от договора за мобилни услуги, Радел II, т. 1 от
допълнително споразумение от 20.01.2021 г., сумата от 42,48 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорния абонамент за мобилен №
+******, формирана като равностойността на три абонаментни месечни такси, сумата
от 92,75 лева, представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство с
отстъпка от стандартната цена съгласно чл. 7 от договора за мобилни услуги, Радел II,
т. 1 от допълнително споразумение от 19.02.2021 г.
ОСЪЖДА К. В. К., ЕГН **********, с адрес: ******, да заплати на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на „******“ ЕАД, със съдебен адрес: ******, сумата 141,60 лева,
представляваща разноски за първоинстанционното исково производство, и сумата
46,60 лева, представляваща разноски за заповедното производство по ч.гр.д. №
8398/2023 г. по описа на СРС, 41 състав.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, подадена до Софийски
градски съд чрез Софийски районен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните.
На ищеца препис да се връчи на осн. чл. 50, ал. 5 ГПК на следния ел.
адрес:******, а на ответника чрез особения представител чрез ССЕВ.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5