РЕШЕНИЕ
№ 1253
гр. Варна, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно
дело № 20253110201789 по описа за 2025 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано по жалба на С. Д. Р. чрез адв. С. при АК - Добрич
против НП № 23-0003404/12.12.2024 г. на Началника на ОО„АА“-Варна, с което на
основание чл. 177 ал. 3, т. 1 пр. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание
"ГЛОБА" в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 139 ал. 1 т. 2 пр. 3 от
ЗДвП, във вр. с чл. 7 ал.1 т. 4 б.а от Наредба № 11/03.07.2011 г. на МРРБ /Наредбата/.
С жалбата се оспорва наказателното постановление като необосновано,
материално незаконосъобразно и издадено в нарушение на процесуалните правила.
Според въззивника не става ясно по какъв начин контролните органи са формулирали
своите заключения относно осъществено претоварване на осите на превозното
средство, като се изразява несъгласие с посочените в НП стойности. Твърди се, че
разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от посочената Наредба, предвижда че тежките ППС, на
които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса, са тези,
които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече
от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, като в случая
констатираното натоварване на ос е значително по-малко от допустимото. Формира се
извод, че при параметрите на процесното превозно средство, достатъчно условие за
1
неговото движение е заплащането на определена такса и не е необходимо издаването,
съответно и представянето на документ, разрешаващ превишаването на допустимата
норма. Излагат се съображения, че ползваната при проверката везна не е автоматична
такава, поради което и на основание чл. 38 от Наредбата при извършеното измерване
е следвало всички оси/колела на автомобила да са разположени едновременно върху
съответните части на устройствата за приемане на товара. Сочи се, че в конкретния
случай измерването не е било извършено по този регламентиран от закона начин,
поради което резултатите от измерването не могат да се кредитират с доверие.
Отбелязва се, че видно от приложените към преписката два броя кантарни бележки,
чрез кантара е извършено измерване на общата маса на камиона, а не на всяка ос
поотделно, поради което въззивникът не е бил информиран за масата на една от осите,
поради което и предвид факта, че общата маса не надвишава максимално допустимата
такава, деянието не е субективно съставомерно. Според въззивника, от представените
товарителница, пътно прехвърлителна разписка и два броя кантарни бележки, едната
от които от „Пристанище - Варна" ЕАД, се установява, че измерените при проверката
стойности не отговарят на действителните такива. Навеждат се доводи, че в НП не е
посочен съставомерен признак на твърдяното нарушение, а именно - не е посочено
дали движението на процесното МПС се извършва с или без надлежно разрешително,
което представлява самостоятелно основание за отмяна. Релевира се довод, че
немотивирано АНО е наложил санкция в максимален размер, без да го обвърже с
конкретни факти. Като съществено процесуално нарушение, допуснато в хода на
административнонаказателното производство се сочи липсата на мотиви за
индивидуализация на санкцията. Опорочаването на административно-наказателното
произвство се извежда и от излагането в НП на факти, които са обхващат от обективна
страна елементи на две нарушения – такова по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр.З от ЗДвП, и по
чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закона за пътищата във вр. с чл. 53, ал. 1, т. 2 от същия закон,
доколкото представянео на разрешение от администрацията на АПИ, за дейности от
специалното ползване на пътищата, е въведено като изискване с чл. 26, ал. 2 т. 1 б. "а"
от ЗП. По посочения начин, според въззивника АНО е допуснал разминаване между
словесно и цифрово описание на нарушението. Релевира се довод, че констатираното
смесване на два различни състава, създава неяснота относно действителната воля на
административнонаказващия орган за нарушението, което е осъществено. С оглед на
изложените аргументи се адресира до съда искане НП да бъде отменено като
незаконосъобразно и необосновано, а при условията на алтернативност – същото да
бъде изменено, като бъде наложено на въззивника административно наказание в
минимален размер.
В хода на съдебното производство въззивникът, редовно призован, се
представлява от адв. С., който поддържа жалбата с наведените в нея основания. В
заседание по същество пледира обжалваното НП да бъде отменено. Излага становище,
2
че в хода на съдебното следствие не са събрани доказателства за правилното
позициониране на техническото средство спрямо земната повърхност при извършване
на измерването. Претендира се присъждане в полза на въззивника на сторените от
същия разноски в хода на съдебното производство.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява в съдебно
заседание. Постъпило е писмено становище от експерт К. , с което моли да се
отхвърли жалбата като необоснована. , като намирам направените възражения в нея за
неправилни неясни и необосновани. Оспорва доказателствената стойност на
представената кантарна бележка от „Пристанище Варна" ЕАД и да се съобрази
направеното измерване при крайпътната проверка, предвид възможността след
приключване на същата да е повлияно на товара с цел отпадане отговорността на
субекта по така установеното нарушение. Навежда и аргумент, че по делото липсват
представени доказателства, които да установят по несъмнен и безспорен начин
годността на другите измервателни средства, с които са установени стойностите
посочени и отразени като маса на МПС в представените за това документи. Наличието
на субективна съставомерност на процесното деяние извежда от нормата на чл. 4 от
Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари, съгласно която
законодателят изрично е регламентирал задължение за водачите да следят всякога за
законосъобразното извършване на съответното натоварване, което навежда най - малко
на проявена небрежност от същия, с оглед и разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН,
която предвижда, че на санкция подлежат и нарушенията, извършени по
непредпазливост. Сочи, че от представените по делото документи относно процесната
везна, е видно, че същата е била годна към момента на извършване на процесното
измерване. Обръща внимание, че законодателят не е предвидил преминаване на
изрична квалификация на контролните органи по извършване на измерване, което
изключва обоснованост на възраженията в жалбата в тази насока, съотв. от
представените документи за везната, подробно и изчерпателно са посочените
действията по измерване, което не налага наличие на специфична придобита
квалификация на лицето, извършващо измерването. Релевира се доводи, че
актосъставителят е длъжностно лице, оправомощено по закон с правомощия да
извършва проверки от категорията на процесната, сътв. НП е издадено от компетентен
орган. Сочи, че размерът на санкцията е определен съобразно Директива 96/53 на
Съвета на ЕС и стойността на претоварването. Адресира до съда искане да се
потвърди издаденото НП, а при условията на евентуалност да се измени, съгласно
приетото в TP № 8/16.09.2021 г. по ТД №1/2020 г. на ВАС.
В придружаващото писмо към жалбата и административнонаказателната
преписка, експерт К. обективира претенцията за присъждане в полза на ИА“АА“ на
възнаграждение за процесуално представителство.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел
3
служителят на ОО“АА“ З. Ю.. Приобщени са по делото материалите по АНП, както и
заверени копия на: писмо от Държавния институт по метрология като отговор по
друго дело с идентичен на процесния казус; документи на ел. везна Dini Argeo с
индикаторен блок № ********** и два броя измервателни плочи № ********** и №
**********, както и ръководство за работа за индикаторния блок и плочите; заверено
копие на сертификат за ел. везна; заверено копие на протоколи от ежегодна проверка
на ел. везна.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следната фактическа обстановка:
На 27.09.2024 г., около 15.30 ч. в обл. Варна. общ. Девня в посока с. Разделна -
пристанище Варна-Запад въззивникът управлявал влекач марка „Волво ФХ 13 42 Т“ с
рег. № ТХ 5553 АР от кат. N3 с прикачено към него полуремарке, марка СТАС СА 339
К с рег. № ТХ 0513 ЕЕ от кат. О4, и двете собственост на „КАРИМА“ЕООД. На 200 м.
преди вход/изход на пристанище Варна-Запад същият бил спрян за проверка от
служители на ОО“АА“ – Варна – свид. К. К. и свид. З. Ю., които в хода на проверката
установили, че видно от заповед от 27.09.2024 г. въззивникът извършва превоз за
собствена сметка на пшеница по маршрут гр. Добрич – пристанище Варна-Запад.
Извършено е измерване на превозното средство с електронна мобилна везна марка
Dini Argeo, модел WW5, с индикаторен блок № ********** и два броя плочи с №
********** и № **********, с поставен стикер за годност № 01104, валиден до
февруари 2025. В хода на измерването е установено, че втората единична задвижваща
ос на влекача е с тегло 13925 кг, надвишаващо нормата от 11500 кг, установени от
Министъра на МРРБ с 2425 кг. и към момента на проверката не е представен документ,
разрешаващ превишаването на горепосочената норма.
При така установените факти, свид. Ю. съставил на въззивника АУАН №
01129/27.09.2024 г. за нарушение на чл. 139 ал.1 т. 2 пр. 3 от ЗДвП, във вр. с чл. 7 ал.1 т.
4 б.а. от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Въз основа на акта е издадено
обжалваното НП, с което на основание чл. 177 ал. 3 т. 1 пр. 3 от ЗДвП е ангажирана
административнонаказателната отговорност на въззивника като му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
Размерът на наложената глоба бил съобразен с високата степен на обществена
опасност, която представлява управлението на автомобил, чийто маса превишава
нормативно установената, както и с оглед на факта, че в Регламент 2016/403 от
18.03.2016 г. на ЕПС, точка 4. "Групи нарушения на Директива 96/53/ЕО на Съвета (S)
(Правила за масата и размерите)“ от Приложение І, доколкото претоварването с 2425
кг. попада в т. 2 (повече от 10 % и по-малко от 20 % надхвърлена максимално
допустими маса), поради което деянието е класифицирано като "много тежко
нарушение".
4
Гореизложената фактическа обстановка се установява от гласните и писмените
доказателства по делото, които съдът преценява като непротиворечиви,
кореспондиращи помежду си, логични и последователи, с оглед на което ги
кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид така установеното фактическа обстановка направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателно постановление № 23-0003404/12.12.2024 г. на Началника на
ОО"АА"-Варна е издадено от компетентен орган, съотв. процесният АУАН е съставен
от компетентни длъжностни лица, видно от приложеното към АНП копие на Заповед
№ РД-08-107/29.02.2024 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии
и съобщенията и Заповед № РД-01- 67/29.02.2024 г. на Изпълнителния директор на
ИА"АА".
Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по
този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в
този закон, а съгласно ал. 12, наказателните постановления се издават от министъра на
вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от
определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, Министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" контролира спазването на правилата за извършване на
обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички
документи, свързани с извършването на превоза.
Съгласно чл. 166, ал. 2, т. 8 от ЗДвП (в редакцията от ДВ бр. 54/05.07.2017 г.), при
изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията служби имат право да ползват
технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос и за
проверка на техническата изправност на превозните средства, предназначени за
обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници и товари.
Видно от цитираните правни норми, ИА "Автомобилна администрация" е
оправомощена като служба за контрол по ЗДвП, относно спазването на правилата за
извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари,
както и във връзка с проверката на всички документи, свързани с извършването на
5
превоза, поради което нейните длъжностни лица имат правото да съставят АУАН,
съотв. Началникът на ОО"АА" - гр. Варна е компетентен да издава наказателни
постановления по ЗДвП, съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, съобразно делегираните му
правомощия по т. 1. 4 от Заповед № РД-01- 67/29.02.2024 г. на Изпълнителния
директор на ИА"АА". С оглед на изложеното и след като лицето е санкционирано за
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на основание, чл. 177, ал. 3 от ЗДвП ( в
редакцията от ДВ бр. 54/05.07.2017 г.), именно служителите на ИА "Автомобилна
администрация са компетентни да съставят АУАН за процесното нарушение, съответно
НП е издадено от компетентен орган.
При извършване проверка за процесуалната законосъобразност на издаденото
НП, бе установено, че административнонаказателното производство се е развило в
сроковете, предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН. АУАН и НП са съобразени с
разпоредбата на чл. 42 съотв. на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни
норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Съдът не споделя доводите на въззивника за опорочаване на
административнонаказателното производство поради описание в АУАН и на НП на
факти, покриващи състава на две отделни административни нарушения, а именно на
такова по чл. 7 ал. 1 т. 4 б.а. от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ и нарушение на
чл. 26 ал. 1 т. 1 б.а от ЗП, с аргумента, че изискването на разрешение от
администрацията на АПИ е обективен елемент от състава на второто нарушение. Това
е така, доколкото разграничението между двата състава на административно
нарушение, съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 8.10.2025 г. на ОСС от НК
на ВКС по тълк. д. № 5/2023 г., Първа и Втора колегия на ВАС, е относимо към
субекта на нарушението. В тази връзка, в цитираното тълкувателно постановление се
приема, че водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно
средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение
за това, извършва нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от
Закона за движение по пътищата, когато не е собственик на пътното превозно средство
или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза.
Когато водачът на извънгабаритното и/или тежко ППС е и собственик на същото или
извършва превоза в качеството си на лицензиран превозвач, при допуснато нарушение
на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП следва да понесе административнонаказателна
отговорност на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна
следното:
6
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДВП въвежда изискването движещите се по
пътищата (отворени за обществено ползване чл. 1 ЗДвП) ППС да са с размери, маса и
натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството и с товари, които не представляват
опасност за участниците в движението. В издадената на основание чл. 139, ал. 3 ЗДВП
Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ са посочени допустимите размери, маса и
натоварване на ос на категориите ППС и техните ремаркета, както и условията и реда
за движение на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата, отворени за обществено
ползване.
В зависимост от разликата в стойностите по критериите, посочени в чл. 1, ал. 1, т.
1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, извънгабаритни превозни средства са тези,
чиито размери, независимо от товара, са с по-големи от посочените в чл. 5 от
наредбата стойности, а тежки ППС тези, чиято допустима максимална маса или
натоварване на ос имат стойностите по чл. 6 и чл. 7 от наредбата. Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ допуска движението по пътищата за обществено ползване на
ППС, които не отговарят на установените стойности за размер, маса, натоварване на ос
и товар, т. е. на извънгабаритни и/или тежки ППС, след получаване на разрешение от
администрацията, управляваща пътя (чл. 8, ал. 2 от наредбата), което следва да бъде
съгласувано с органите на МВР или след заплащане на такса, в случаите на чл. 14, ал.
3 от наредбата.
В разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП е предвидена
административнонаказателна отговорност - глоба от 500 до 3000 лева за водач, който,
без да спазва установения за това ред, управлява ППС с размери, маса и натоварване
на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие
и благоустройството, т. е. с Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, издадена на
основание чл. 139, ал. 3 ЗДвП.
В разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДВП e посочено, че
административнонаказателната отговорност за допуснатото нарушение на чл. 139, ал.
1, т. 2 ЗДВП носи водачът на ППС с размер, маса или натоварване на ос, които
надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и
благоустройство (извънгабаритните и/или тежките ППС). Съгласно легалната
дефиниция дадена в § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП водачът е „лице,
което управлява ППС...", т. е. физическото лице, което извършва фактическите
действия по управлението на ППС. /В този смисъл е Тълкувателно постановление № 2
от 8.10.2025 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. № 5/2023 г., Първа и Втора колегия на
ВАС/
Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. допустимото
максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с
7
пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички
пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без
пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по
дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за: т. 4, б. "а"
на ППС при условията на чл. 6, ал. 1, т. 2 и 3 - 11, 5 t.
В конкретния случай констатациите в обжалваното НП не само не са опровергани
чрез ангажирани доказателства в хода на съдебното производство, но и са потвърдени
изцяло наличния по делото доказателствен материал.
От приобщените чрез АНП документи е видно, че измерването на натоварването
на единична задвижваща ос на влекача е извършено с одобрено и регистрирано в БИМ
техническо средство, което е преминало пред надлежна проверка за техническа
годност, с оглед на което следва да се съобразят установените със същото стойности
на претоварване. По делото са представени заявление за периодична проверка с
издадени протоколи за изпитвания за проверка на ел. везна от същата дата.
Неоснователни са оплакванията, че нарушението не е доказано поради
некоректно измерване на масата. Видно от приобщените гласни доказателства чрез
разпита на свид. Ю. при измерването са спазени всички технически изисквания за
правилното му осъществяване, като измерването е извършено ос по ос, след което
използваната везна е преизчислила общата маса, като от страна на касатора не са
ангажирани доказателства, в т. ч. СТЕ, в подкрепа на твърденията му, че така
извършеното измерване е некоректно. Същевременно в приобщения по делото
сертификат за изследване, издаден за процесното техническо средство /л. 53 от
материалите по делото/, в т. 2.1.4.1 е посочено, че индикаторът получава данните за
теглото на всяка подложка или двойка подложки, което позволява на основния
индикатор да се показват, както теглото на колелата и осите, така и стойността на
общото тегло. , съотв. в т.2.2., втори абзац се съдържа указанието, че клавишът за
отпечатване генерира разпечатка с индикациите за тегло за всяка претегляща
подложка, натоварванията на осите и/или сумирането на тези индикации на тегло.
Споделят се изцяло от съда доводите на процесуалния представител на АНО за
спорната доказателствена стойност на приложената кантарна бележка към АНП, която
удостоверява извършено претегляне на процесното МПС на същата дата, но около
осем часа след извършване на проверката от служители на ОО“АА“, с оглед възможно
редуциране на натоварването на превозното средство с цел избягване на наказателна
отговорност. Поради изложените съображения и предвид липсата на ангажирани
доказателства за техническата годност на средството, с което е извършено
измерването, отразено в сочената кантарна бележка, съдът не съобрази последната при
формиране на изводите си по същество на делото.
От друга страна, видно от приложения по преписката билет за извършеното
8
претегляне, изчисляването на максимално допустимата маса е извършено от самата
везна. Изписаният в бона регистрационен номер на влекача представлява комбинация
от автоматично изписани цифри и ръчно изписани букви, цифрите са идентични с тези
на регистрационния номер на ППС, а пълното съвпадение на датата и часа на
проверката в издадения от електронната везна бон и тези, описани в АУАН и НП,
доказват, че показанията, отчетени в изведения от процесното техническо средство
бон, се отнасят именно за управляваното от водача ППС.
Ирелевантни за обосноваността и законосъобразността на НП са и доводите на
жалбоподателя, че в случая е налице хипотезата на управление на тежко МПС без
надлежно заплатена такса, а не при липса на надлежно разрешително. Това е така,
доколкото по делото не се твърди, че подобна такса е била заплатена, което сочи, че
извършеното управление на ППС е осъществено в нарушение на цитирания в НП
материален закон. Действително Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ допуска
движението по пътищата за обществено ползване на ППС, които не отговарят на
установените стойности за размер, маса, натоварване на ос и товар, т. е. на
извънгабаритни и/или тежки ППС, след получаване на разрешение от
администрацията, управляваща пътя (чл. 8, ал. 2 от наредбата), което следва да бъде
съгласувано с органите на МВР или след заплащане на такса, в случаите на чл. 14, ал.
3 от наредбата /за тежки ППС, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос,
което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по
раздел II от Наредбата/. Както разрешението от администрацията, така и документът
за заплащане на съответната такса, представляват документи, разрешаващи
превишаването на изискуемото според нормите тегло и с каквито жалбоподателят не е
разполагал, в какъвто смисъл е описано извършеното деяние и в обжалваното НП
Като неоснователни бяха оценени доводите на въззивника за субективна
несъставомерност на извършеното нарушение. Задължение на всеки водач на ППС е
преди да предприеме превоза да се увери, че управляваното от него ППС не е
претоварено, така че да не става причина за ПТП и да не застрашава, както
инфраструктурата, така и всички участници в движението. Не е била налице обективна
невъзможност да бъде осигурено средство за измерване, с което да се осъществи
претегляне на натоварването на осите на ППС преди движението му по
републиканската пътна мрежа или чрез друг способ за изчисление на товара съобразно
неговото обемно тегло, изчислено с приблизителна точност.
Предвид изложените доводи, въззивникът е бил длъжен и е имал възможност да
възприеме фактите, сочещи осъществяваното от същия нарушение, поради което е
извършил деянието виновно.
С оглед на изложените съображения, съдът намира, че правилно и обосновано
АНО е формирал извода, че с процесното деяние е осъществено от въззивника
9
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП, във връзка с чл. 7 ал.1 т. 4 б. "а" от
Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, като е извършено управление от същия на ППС
от съответната категория, с натоварване на ос, надвишаващо нормите, установени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството.
В случая е приложена и съответната санкционна норма на чл. 177, ал. 3, т. 1, пр.
3 от ЗДвП /в редакцията от ДВ бр. 97 от 2017 г., действаща към момента на
извършване на деянието/, съгласно която водач, който без да спазва установения за
това ред, управлява пътно превозно средство с натоварване на ос, което надвишава
нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, се
наказва с глоба в размер от 500 лв. до 3000 лв.
Не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като извършеното
нарушение не разкрива белезите на маловажен случай по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на
ЗАНН с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, поради което същото се характеризира с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или
на неизпълнение на задължение от съответния вид. Касае се за формално нарушение, с
осъществяването на което всякога се засягат обществените отношения, които е
призвана да гарантира нарушената материално правна норма, като с оглед размерът на
превишаване на допустимата максимална маса на процесното превозно средство,
съдът намира, че обществената опасност на конкретното деяние не се отличава от
типичните от деяния от съответния вид.
При преценка на справедливия размер на санкцията, която следва да бъде
определена на водача съдът съобрази като отегчаващ отговорността на въззивника
факт, че претоварването на ППС с 2 425 кг. сериозно уврежда пътната
инфраструктура, а освен това създава значителни рискове за безопасността на
движението по пътищата. Същевременно административнонаказващият орган не е
съобразил, като смекчаващо отговорността на жалбоподателя обстоятелство, че
същият в качеството си на работник по трудово правоотношение е осъществил
деянието при изпълнявайки разпореждания на своя работодател. В случая липсват
данни наказаното лице да реализира доходи, освен такива от работна заплата, за
размера на която няма информация.
Поради изложените съображения, съдът намира, че нарушението е осъществено
при известен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, с оглед на което и
в изпълнение на нормата на чл. 12 от ЗАНН, административното наказание „Глоба“
следва да бъде определено между минималния и средния размер, а именно – от 1000
/хиляда/ лева, в каквато посока обжалваното НП следва да бъде изменено.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на сторени по
делото разноски, съдът установи от правна страна следното:
10
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на
наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото
разпоредбата на чл. 143 ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в
хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на
същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК
субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78 ал.1 и ал.2 от ГПК се
сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските,
направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на
приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че
следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, съразмерно на
уважената част от издаденото НП, съизмеримо с размера на наложеното наказание.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че процесуалният представител на въззивника не е взел участие
в съдебните заседания, съдът намира, че на последния следва да бъде присъдено
възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ, а именно в размер на сумата от 80 /осемдесет /
лева. В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че
следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение,
намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната
санкция, а именно в размер на сумата от 40 /четиридесет/ лева.
При този изход на делото претенцията на пълномощника на въззивника за
заплащане на адвокатско възнаграждение също е основателна. Видно от приобщения
по делото договор за правна защита и съдействие, за оказаната правна помощ в хода
на съдебното производство, въззивникът е направил разноски за адвокатско
11
възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева.
В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3, вр. с ал.1 от ГПК и като взе предвид
приобщеното по делото заверено копие на договора за правна помощ, представен от
процесуалния представител на жалбоподателя, съдът намери, че следва да присъди
заплащане на разноските за адвокатско възнаграждение, сторени от същия в хода на
производството по делото, намалени пропорционално съобразно изменения размер на
административната санкция, а именно в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева.
Поради изложеното и на основание чл.63 ал. 2 т. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 23-0003404/12.12.2024 г. на Началника на ОО„АА“-Варна, с
което на С. Д. Р. на основание чл. 177 ал. 3, т. 1 пр. 3 от ЗДвП е наложено
административно наказание "ГЛОБА" в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение
на чл. 139 ал. 1 т. 2 пр. 3 от ЗДвП, във вр. с чл. 7 ал.1 т. 4 б.а от Наредба №
11/03.07.2011 г. на МРРБ /Наредбата/, като НАМАЛЯВА размера на санкцията до
сумата от 1000/хиляда/ лева.
ОСЪЖДА С. Д. Р. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ИА"АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ" сумата от 40 /четиридесет / лева за юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, във вр. с чл. 78 от ГПК.
ОСЪЖДА ИА"АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ" да заплати на С. Д. Р.
сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева, представляваща сторените от същия разноски
по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12