Номер 142012.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 20.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
Секретар:Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско
дело № 20203100502760 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 32822/01.06.2020г., уточнена с
молба (въззивна жалба) вх. № 265881/15.09.2020г., подадена от Н. В. И. , ЕГН **********,
чрез назначения й особен представител адв. А.А. от ВАК, срещу решение № 1577/06.04.2020
г., поправено с решение № 260187/28.08.2020 г., постановени по гр. дело №9344/2019г. по
описа на ВРС, в частта, в която e прието за установено в отношенията между страните, че в
полза на ищеца „Уникредит Булбанк” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
съществува вземане срещу ответника Н. В. И. , ЕГН ********** с постоянен адрес гр.
Варна, бул. Сливница № 49, ет. 2 в качеството й на солидарен длъжник за сумата от
14023.69 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за банков кредит -
овърдрафт № 220/18.07.2013г., анекс № 1/17.07.2014г., анекс № 2/18.08.2014г., анекс №
3/07.10.2014г. и анекс № 4/09.11.2015г., ведно със законната лихва върху главницата считано
от датата на подаване на заявлението - 18.01.2019г. до окончателното погасяване на
задължението и ответницата е осъдена да заплати разноски на ищеца.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Особеният представител излага, че не споделя мотивите
на съда относно отхвърлените възражения на ответницата, направени с отговора на исковата
молба. Заявява, че допълнителни аргументи ще изложи в съдебно заседание.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „Уникредит Булбанк” АД, чрез
1
адв. Миглена Жечева, в писмен отговор оспорва жалбата. Счита, че постановеното
първоинстанционно решение е правилно и моли да бъде потвърдено.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът не е взел
участие. С молба вх. № 22453/19.10.2020г. особеният представител е отправил искане за
отмяна на решението в обжалваната му част.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззиваемата страна се
представлява от адв. Миглена Жечева, която моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено в обжалваната част и за присъждане на направените по делото разноски –
заплатено възнаграждение за особен представител в размер на 480 лева. В представените
писмени бележки вх. № 22991/27.10.2020г. по същество се излагат доводи за
неоснователност на жалбата.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид
следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по искове с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „Уникредит
Булбанк” АД срещу Н. В. И. за приемане за установено в отношенията между страните, че в
полза на ищеца съществува вземане срещу ответницата, в качеството й на солидарен
длъжник за сумите, както следва: 14023.69 лева, представляваща неизплатена главница по
Договор за банков кредит - овърдрафт № 220/18.07.2013г., анекс № 1/17.07.2014г., анекс №
2/18.08.2014г., анекс № 3/07.10.2014г. и анекс № 4/09.11.2015г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на подаване на заявлението - 18.01.2019г. до
окончателното погасяване на задължението; 291.35 лева, представляваща договорна лихва
по т.4.1 от договора за периода 20.08.2018г. до 21.09.2018г.; 719.88лева, представляваща
договорна лихва по т.4.2 от договора върху просрочена главница за периода 20.08.2018г. до
17.01.2019г.; 294.11лева, представляваща наказателна лихва по чл.4.2 от договора за периода
20.08.2018г. до 17.01.2019г. вкл., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК от дата 22.01.2019г. по ч.гр.д. № 829/2019г. по описа
на ВРС солидарно срещу ответницата и длъжника „Планет травел“ ЕООД.
Ищецът твърди, че на 18.07.2013г. между „Планет Травел“ ЕООД
(кредитополучател) и ответницата (като съдлъжник), от една страна, и банката, от друга
страна, е сключен Договор за банков кредит - овърдрафт № 220. По силата на договора,
банката е предоставила на кредитополучателя кредит - овърдрафт в размер на 20000 лева за
оборотни средства. Съобразно уговореното кредитополучателят се е задължил да ползва
кредита целево и да го върне в срок до 18.07.2014г., ведно с начислените лихви, такси,
комисионни и други разходи. За усвоените суми в чл. 4.1 вр. чл. 11.1.1, кредитополучателят
и солидарният длъжник се задължават да плащат годишна лихва, представляваща сбор от
приложимия към датата на олихвяването променлив в хода на изпълнението БЛП формиран
от променлив базов лихвен индекс и премия и надбавка за редовен дълг към БЛП в размер
2
на 11,945%. На основание чл.4.2 вр. чл. 11.2.2 върху просрочената част от главницата за
срока на просрочието се дължи лихва в размер формиран от сбора на ГЛП за редовен дълг
по чл.4.1 и надбавка за просрочие от 7%. С Анекс № 1/17.07.2014г. към договора страните са
продължили срока за усвояване и погасяване на кредита, като погасяването на цялото
задължение следва да стане в срок до 18.08.2014г. С Анекс № 2/18.08.2014г. и Анекс №
3/07.10.2014г. действието на договора е продължено. С Анекс № 4/09.11.2015г. страните са
уговорили, че кредитният лимит е усвоен изцяло, погасеният размер на задължението за
главница е 737.94 лева, а неиздължената, просрочената и изискуема част от главницата е
19262.06лева, а този на начислената просрочена и изискуема лихва – 201.63лева. Съгласно
чл. 2.8 страните определят, че размерът на редовния дълг е 19463.69лева, а с чл. 4.1, че
възнаградителната лихва възлиза на 13,916%. С чл. 9.1 страните са уговорили, че
задължението за главница по чл.2.8 се преоформя от овърдрафт в стандартен кредит за
оборотни средства. По силата на чл.7 дългът следвало да бъде погасяван при следния
погасителен план: 35 вноски по главницата в размер на 179 лева всяка, считано от
20.12.2015г. до 20.10.2018г., ведно с текущо начислявана възнаградителна лихва и една
последна вноска в размер на 13513.69 лева дължима на 20.11.2018г. Крайният срок за
погасяване на договора е дата 20.11.2018г. Предвид липсата на плащане на задължението, за
събиране на вземането си ищецът се снабдил със заповед по чл. 417 ГПК.
Особеният представител на ответницата оспорва исковете като неоснователни.
Оспорва автентичността на подписа и ръкописния текст в следните документи - искане за
кредит, Договор за банков кредит- овърдрафт № 220/18.07.2013г., анекс № 1/17.07.2014г.,
анекс № 2/18.08.2014г., анекс № 3/07.10.2014г. и анекс № 4/09.11.2015г., справка и лихвен
лист за кредит. Твърди, че кредитополучателят и ответницата не са били информирани за
ОУ на банката, нито им е предоставено копие от тях. Твърди, че на ответницата са били
предоставени за подпис документи, чието съдържание било с объркващ и неясен текст,
същата не е знаела при какви условия се задължава, как се формира сумата на лихвите,
таксите и комисионните, респ. при какви условия настъпва изискуемостта на задълженията.
Оспорва сумата да е била усвоена от кредитополучателя или ответницата. Твърди
неравноправност и поради това нищожност на клаузите на ОУ и съответстващите им
уговорки по договора и анексите, и конкретно- раздел III, т. 8, т. 28, т.30 ОУ. Твърди, че
базовият лихвен индекс не е определен точно, което препятства възможността на
потребителя да разбере същността му и да установи размера на дължимото при подписване
на договора. Извън това, съгл. чл. 8.4.1 банката имало право едностранно да променя
размера на БЛП и размера на премията, без съгласието и дори уведомяването на клиента,
вкл. да привежда БЛП в съответствие с пазарните условия, прибавяйки допълнително
променената премия за всяка актуализация. Твърди нищожност на клаузата на чл.9 и чл. 9.5,
доколкото клиентът плащал такси и комисионни без правно основание и без да може да
изчисли размера им, вкл. предвид възможността на банката едностранно да променя размера
им, респ. да въвежда и начислява нови такива. Прави се и възражение за изтекла
погасителна давност на всички вземания с изтичането на 3-годишен срок. Моли за
3
отхвърляне на исковата претенция.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените предели на въззивна проверка, съставът на ВОС, намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и
отправеното до съда искане, спорът правилно е квалифициран.
Във въззивната жалба не са изложени доводи за неправилност на обжалваното
решение на ВРС. Такива доводи са обосновани от особения представител на ответницата
едва с подадената преди съдебно заседание молба вх. № 22453/19.10.2020г., т.е.
несвоевременно, поради което са преклудирани.
Пред ВРС ответникът е направил възражения против иска, които са обсъдени в
първоинстанционното решение. При правилно изяснена фактическа обстановка, съобразно
представените доказателства, районният съд е извел обосновани и законосъобразни изводи
за основателност на иска в обжалваната част. Въз основа на анализ на събраните по делото
доказателства ВРС е достигнал до извод, че ответницата дължи претендираната главница.
Обсъдено е заключението на вещото лице по съдебно–почерковата експертиза, от което е
направен извод, че подписите, положени за кредитополучател и солидарен длъжник са
изпълнени от Нели Илиева. Обсъдено е и заключението на вещото лице по съдебно–
счетоводната експертиза, от което е направен извод за размера на задълженията по договора
за кредит. Първоинстанционният съд е изложил подробни съображения и задълбочено е
анализирал представените по делото доказателства, поради което и в съответствие с
предвидената в чл.272 ГПК процесуална възможност, настоящият съд препраща към
изложените от първоинстанционния съд мотиви.
По тези съображения въззивният съд заключава, че претенцията на ищеца в
обжалваната част е основателна, поради което следва да се уважи. Като е достигнал до
същия извод първоинстанционният съд е постановил законосъобразен и правилен съдебен
акт, който следва да бъде потвърден.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемата
страна следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на 480 лева –
депозит за заплащане на възнаграждение на особения представител на ответницата за
въззивното производство.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, въззивникът следва да бъде осъден
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски окръжен съд
сумата от 280.47 лева, представляваща дължимата държавна такса по въззивната жалба.
Въз основа на изложените мотиви, съдебният състав на Варненски окръжен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1577/06.04.2020 г., поправено с решение №
260187/28.08.2020 г., постановени по гр. дело №9344/2019г. по описа на ВРС, в обжалваната
част, в която e прието за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца
„Уникредит Булбанк” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, съществува вземане
срещу ответника Н. В. И. , ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Варна, бул. Сливница №
49, ет. 2 в качеството й на солидарен длъжник за сумата от 14023.69 лева, представляваща
неизплатена главница по Договор за банков кредит - овърдрафт № 220/18.07.2013г., анекс №
1/17.07.2014г., анекс № 2/18.08.2014г., анекс № 3/07.10.2014г. и анекс № 4/09.11.2015г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението -
18.01.2019г. до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА Н. В. И. , ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Варна, бул. Сливница №
49, ет. 2 да заплати на „Уникредит Булбанк” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
сумата от 480 лева (четиристотин и осемдесет лева), представляваща съдебно-деловодни
разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Н. В. И. , ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Варна, бул. Сливница №
49, ет. 2 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски окръжен
съд сумата от 280.47 лева (двеста и осемдесет лева и 47 стотинки), представляваща
дължимата държавна такса по въззивната жалба.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.280, ал.3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5