№ 30
гр. Момчилград, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно
наказателно дело № 20255150200043 по описа за 2025 година
Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на С. М.
П. с ЕГН- **********, против Наказателно постановление № НП/14 от
13.02.2025г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните-
Кърджали, с което на основание чл.472 ал.2 от ЗВМД на жалбоподателката е
било наложено административно наказание- “глоба” в размер на 500 лева, за
допуснато нарушение на чл.132 ал.1 т.18 от ЗВМД.
В своята жалба, предявена чрез пълномощник- адв.М. Ч. от АК-
Кърджали, жалбоподателката изразява недоволството си от процесното
наказателно постановление и иска отменяването на същото изцяло. Сочи, че
не е допуснала цитираното нарушение- не били ангажирани доказателства за
извършено нарушение от нейна страна, както и не била изяснена фактическата
обстановка.НП било незаконосъобразно, т.к. е било налице несъответствие
между описаното и предвиденото в закона като нарушение. Била ангажирана
адм.отговорност за неизпълнено задължение по не неотносим текст от закона.
Освен това не била предвидена и възможността за приложението на чл.28 от
ЗАНН- за маловажност на случая.
Счита, че допуснатите нарушения са довели до незаконосъобразност на
целият оспорван акт, и иска отмяната на последният, като незаконосъобразен,
1
и претендира разноски.
В съдебно заседание– жалбоподателката не се явява и се представлява
от адв.М. Ч. от АК- Кърджали, която поддържа жалбата, и претендира
разноски.
Ответната страна, Директорът на ОДБХ- Кърджали, чрез ст.ю.к.Л.К. в
писмено становище оспорва жалбата и моли съда да остави същата без
уважение, като предлага постановлението да бъде потвърдено. Развива
подробни доводи за законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, за това
е процесуално допустима, и следва да бъде разгледана по същество;
По делото се установява от показанията на свидетелите В. И. и Б. Ю.- и
двамата на длъжност "главен инспектор" отдел "Здравеопазване на
животните" към ОДБХ- Кърджали, са извършили проверка на място в
животновъден обект, находящ се в село Плазище, общ.Джебел, стопанисван от
жалбоподателката- проверката е била извършена на деня, посочен в акта- на
15.01.2025г.
Свидетелите заявяват, че не били допуснати в обекта от
жалбоподателката.
Освен това от показанията на двамата свидетели, а и на други допуснати
свидетели се установява, че в животновъден обект на жалбоподателката
проверките са били два на брой- на 14.01.2025г., и на 15.01.2025г.
На проверката на 14.01.2025г., която е била по инициатива на РУ-
Джебел са присъствали д-р В. И.- "главен инспектор" в отдел "Здравеопазване
на животните" към ОДБХ- Кърджали; общинските служители- Ф.М. и Х. Ш.;
полицейските служители- Е. М. и Е.С., както и кмета на населеното място-
А.А.. По делото се установи, че на 14.01.2025г. проверяващите не са били
допуснати до животновъдният обект.
На извършената на 15.01.2025г. са присъствали следните лица; В. И. и Б.
Ю.- на длъжност "главен инспектор" отдел "Здравеопазване на животните"
към ОДБХ- Кърджали; общинският служител Х. Ш.; полицейските
2
служители- Е. М., И. К. и Р. Д.. По делото се установи, че на 15.01.2025г.
проверяващите не са били допуснати до животновъдният обект .
За недопускането им за проверка в животновъдният обект служителите
на ОДБХ- Кърджали- В.И. и Б.Ю., са съставили Констативен протокол от
15.01.2025г., в който са посочили, че собственикът на животновъден обект
6850Г- 0013- ферма за отглеждане на говеда—млечно направление, С. М. П.,
не ги допуснала за извършване на проверка на обекта. В КП е посочено, че е
съставен и АУАН № 090418/15.01.2025г. по чл.132 ал.1 т.18 от ЗВМД срещу
същата, която е имала възражения- описани в акта.
В съставен АУАН № 090418/15.01.2025г. на д-р В. И., и свидетел-
зооинж.Б. Ю.- и двамата на длъжност "главен инспектор" отдел
"Здравеопазване на животните" към ОДБХ- Кърджали; в който е описана
следната фактическа обстановка; АУАН се съставя срещу С. М. П. с ЕГН-
**********, за това, че отказва да ги допусне до ОЕЗ 6850Г- 0013- за проверка
на идентификацията в животновъден обект в с.Плазище, общ.Джебел- нейна
собственост. В АУАН се посочва, че това е нарушение на по чл.132 ал.1 т.18
от ЗВМД.
Екземпляр от акта е бил връчен на жалбоподателката лично, която е
написала възражение, че животните са вътре и от 2 месеца не се пускат навън,
защото е имало стелни крави.
Въз основа на така съставеният АУАН, д-р Г.Г.- Директор на ОДБХ-
Кърджали, е издал Наказателно постановление № НП-14/13.02.2025 г., с което
е наложил на жалбоподателката С. М. П. за това, че ОТКАЗВА ДА ДОПУСНЕ
до ОЕЗ 6850Г- 0013- за проверка на идентификацията в животновъден обект в
с.Плазище, общ.Джебел- нейна собственост, представляващо нарушение на
чл.132 ал.1 т.18 от ЗВМД, и на жалбоподателката е било наложено
административно наказание "глоба" в размер на 500 лева.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени и гласни доказателства - показанията на разпитаните свидетели- В.
И. и Б. Ю. /служители в ОДБХ- Кърджали/, полицейските служители- И. К., Р.
Д. и Е. М., и общинският служител- Х. Ш.;
В тази насока са обсъдените по- горе КП от 15.01.2025г., АУАН-
съставен на 15.01.2025г., и процесното НП, както и Писмо с вх.
№975/11.04.2025г. от общ.Джебел, ведно с сигнално писмо от общ.Джебел до
3
РУ Джебел; информационна карта с рег.№292р-37306 от 17.12.2024г.; писмо
от РУ- Джебел до кмета на Община Джебел с рег.№611000-П от 03.01.2025г. с
приложени копие на писмо с изх.№К-3685/30.12.2024г. поописа на ОДБХ-
Кърджали; Писмо от Община Джебел до началника на РУ- Джебел изх.№А94-
00-58 от 10.01.2025г.; писмо до началника на РУ- Джебел до кмета на Община
Джебел с вх.№ 11-26-1 от 14.01.2025г.;писмо от ОДБХ- Кърджали до Стефан
Маврудиев от 31.12.2024г. и Писмо от РУ- Джебел с вх.№978 на 11.04.2025г.
ведно с докладна записка с рег.№6110р-441/14.01.2025г.;писмо до Община
Джебел с вх.№611000- 67/10.01.2025г. и докладна записка с рег.№6110р-
468/15.01.2025г.; писмо от ОДБХ Кърджали с вх.№611000-87/14.01.2025г.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи: АУАН е съставен от компетентен орган и наказателното
постановление е издадено от компетентно лице - д-р Г.Г.- Директор на ОДБХ-
Кърджали. Актът и наказателното постановление са за нарушение по чл.132
ал.1т. 18 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/.
По отношение спазването на процесуалните правила- и при съставянето
на АУАН и при издаването на НП са спазени всички срокове и процедури по
ЗАНН.
В същото време АУАН и НП не съдържат реквизитите, изискуеми от
чл.42 и чл.57 от ЗАНН- а именно не е посочена датата, на която е извършено
административното нарушение. Съдът намира, че неописване на датата на
извършване на нарушението е съществено нарушение на процесуалните
правила, водещо до ограничаване правото на защита на наказаното лице и
липсата на възможност на съда да осъществи контрол за законосъобразност на
обжалваното НП. Без значение е обстоятелството, че със другите събрани по
делото доказателства- гласни и писмени, може да се стигне до датата, на която
е извършено нарушението. Самата дата следва винаги да бъде посочвана в
АУАН и в НП, за да може да всяко наказано лице да осъществи в пълен обем
своето право на защита.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.132 ал.1 т.18 от ЗВМД,
собствениците на селскостопански животни осигуряват постоянен достъп до
животновъдния обект на контролните органи от БАБХ и оказват съдействие
при извършването на проверката, като при неизпълнение на това им
задължение, се наказват с „глоба“ от 500 лева до 2 000 лева, а при повторно
4
нарушение – от 1000 до 5000 лева, в съответствие с чл.417 ал.1 от ЗВМД.
Извършването на нарушението по чл.132 ал.1 т.18 от ЗВМД изисква
осъществяване на конкретни фактически действия или бездействия на
задълженото лице, с които препятства достъпа на контролните органи на
БАБХ до животновъдния обект– това са случаите, в които контролните органи
не са допуснати в обекта. Следователно, за да се установи извършването на
административно нарушение по чл.132 ал.1 т.18 вр.чл.417 ал.1 от ЗВМД,
следва да се установи, че деецът, в качеството си на собственик на
селскостопански животни, не е осигурил постоянен достъп до животновъдния
обект на контролните органи от БАБХ и други компетентни орган.
В случая от събраните по административно- наказателната преписка и
по делото доказателства това деяние не е безспорно установено. От тези
доказателства става ясно, че на 14.01.2025г. служители при ОДБХ– Кърджали
са поискали да извършат проверка на животновъдния обект, собственост на
жалбоподателката, като такъв не им е бил отказан, като в обекта е влязъл
служител на ОДБХ- Кърджали- д-р В. И., който е прекратил по някое време
проверката;
По делото се установи, че проверката не е била осъществена на вторият
ден- 15.01.2025г., когато служители на ОДБХ- Кърджали, както и намиращите
се на място полицейски и общински служители не били допуснати до обекта
от жалбоподателката и нейният съпруг, поради тяхното възражение, че имат
бременни крави, които могат да бъдат заразени.
В тази връзка настоящият състав приема, че в административната
преписка, така и в производството делото е установено действително
ограничаване от страна на жалбоподателя на достъпа до животновъдния обект
на контролните органи от БАБХ. Последният е установен по един категоричен
начин. За съставомерността на процесното нарушение е необходимо да се
установи, че при посещението им на място контролните органи са поискали от
жалбоподателката да бъдат допуснати в животновъдния обект, но да не са
били допуснати, какъвто обаче е настоящият случай. Поведението на
жалбоподателката в настощяият случай може да бъде квалифицирано като
отказ да бъде предоставен достъп до обекта- противозаконно пречене, чрез
недопускане на проверяващия в обекта за контрол. Същото би могло да се
квалифицира като възпрепятстване на ветеринарномедицински контролен
5
орган при осъществяване на правомощията му, по смисъла на чл. 471 от
ЗВМД.
В АУАН и в НП, нарушението по чл.132 ал. 1 т.18 от ЗВМД е описано
единствено, че при извършена проверка в животновъдния обект е отказано
допускане на проверяващите за извършване на проверка по идентификация на
животните в посоченият животновъден обект, находящ се в село Плазище,
общ.Джебел- собственост на жалбоподателката. Посочено само с тези факти и
обстоятелства, нарушението остава неясно посочено, както за жалбоподателя,
така и за съда. От това описание не става ясно, кога- на която дата е отказан
достъпът за проверка от контролните органи.
Според съда съществено при производството от административно-
наказателен характер е да се установи съставеният акт съдържа ли
императивно определените в закона реквизити, наказателното постановление
издадено ли е при спазване на разпоредбите за съдържание и реквизити и
съществува ли единство между акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление. Това са процесуални
предпоставки, за които съдът следи служебно, и когато установи, че са
допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление
следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.
АУАН и НП трябва да съдържат датата и мястото на извършване на
нарушението. В конкретния случай съдът констатира, че в АУАН и в
издаденото въз основа на него НП не е посочена датата на извършване на
нарушението. В съставеният АУАН е отразено като място на извършването на
нарушението единствено животновъден обект с посоченият рег. № и е
посочено съответното населеното място, но липсва датата.
Съдът счита, че е недопустимо датата на извършване на нарушението,
да се извежда по логически път. Датата на извършване на нарушението трябва
да е отразено в АУАН и НП точно и конкретно, и този начин съществено е
накърнено правото на защита на наказаното лице.
Съдът приема, че липсата на законови реквизити, съответно
непосочването на датата на извършване на нарушението в АУАН и НП са
процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на наказателното
постановление и до неговата отмяна. По този начин е било накърнено правото
на защита на жалбоподателката, която има право да узнае за какво точно
6
нарушение е санкционирана и кога го е извършила. Нарушаването на правото
на защита във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно
постановление, тъй като представлява съществено процесуално нарушение.
Допуснатото в случая процесуално нарушение е съществено и опорочавао
издаденото НП до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната му.
Законът не предвижда възможност за саниране на нередовностите на
НП, каквато възможност, например, в определени случаи е предвидена за
нередовностите на АУАН – чл.53 ал.2 от ЗАНН.
Съобразно това и настоящият състав приема, че липсва осъществен
състав на административно деяние по чл.132 ал.1 т.18 от ЗВМД, поради и и
което наложената на основание чл.417 ал.1 от ЗВМД наказание „глоба“ в
размер 500 лева, следва да се отмени, респ. обжалваното нак.постановление
следва да се отмени изцяло.
При този изход на делото и с оглед направено от страна на
жалбоподателя, чрез процесуален представил искане за присъждане на
разноски, съдът намира, че такива следва да се присъдят в негова полза. Ето и
защо и на осн.63 ал.3 от ЗАНН следва да се осъди ОДБХ- Кърджали да
заплати сумата от 600 лева на жалбоподателката, представляващи сторени по
делото разноски- заплатен адвокатски хонорар, като не са налице
предпоставките за присъждане на по-малък размер поради прекомерност.
Водим от изложеното и на осн.чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № НП/14 от 13.02.2025г. на
Директора на Областна дирекция по безопасност на храните- Кърджали, с
което на основание чл.472 ал.2 от ЗВМД на С. М. П. с ЕГН- **********, е
било наложено административно наказание- “глоба” в размер на 500 лева, за
допуснато нарушение на чл.132 ал.1 т.18 от ЗВМД.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните- Кърджали да
ЗАПЛАТИ на С. М. П. с ЕГН- **********, сумата от 600 лева- сторени
разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване Административен съд в 14-
дневен срок от съобщението, че е изготвено.
7
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
8