РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1276
гр. Пловдив, 23.06. 2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХIХ касационен състав, в открито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Б.К. и с участието на прокурора Георги Гешев като разгледа докладваното
от съдия Дичева КАНД № 1034 по описа на съда за 2021 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл.63 ал.1 изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на М.Р.М.,
ЕГН **********,***, против решение № 169/08.0321 г. по АНД № 571/21 г. на ПРС.
Твърди се незаконосъобразност на
решението с доводи, че неправилно въззивния съд е приел, че в конкретния случай
нередовността на АУАН е преодоляна по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Противно на приетото от ПРС, касаторът смята, че в
конкретния случай следва да намери приложение чл.28 от ЗАНН.
Иска се отмяна на решението.
В
СЗ касаторът, чрез надлежен процесуален представител, поддържа жалбата си по
изложените в нея съображения.
Ответникът
не взема становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура
Пловдив е на становище за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок, срещу съдебен
акт, подлежащ на касационен контрол, от
надлежна страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на оспорване по настоящата касационна жалба е Решение
№ 169 от 08.03.2021 г. по АНД № 20215330200571 по описа за 2021 г. на ПРС, с
което е потвърдено НП № 20-1030-013387 от 19.11.20202 г. на М. М. – началник
група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“-Пловдив, с което на М.Р.М., ЕГН
**********, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер
на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
За да постанови съдебния си акт в този смисъл, ПРС е
приел, че в конкретния случай не е налице ограничаване правото на защита на
жалбоподателя и правилно е приложен чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Мотивите на ПРС по обжалваното решение се споделят
напълно от касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни – чл.221
ал.2 от АПК.
Споделят се и мотивите на ПРС, че в конкретния случай
не е налице маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като
процесното нарушение не се явява такова
с по-ниска обществена опасност.
Представените пред касационната инстанция
доказателства също не навеждат на извод в тази насока. Същите евентуално биха
били релевантни при индивидуализация на наказанието, но в конкретния случай то
е в законовия минимум.
При извършената служебна проверка на решението съдът не констатира пороци, които да доведат
до касиране, поради което следва да бъде постановено решение, с което
атакуваното решение да бъде оставено в сила.
Воден от изложеното, настоящият съдебен
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 169 от 08.03.2021 г. по
АНД № 20215330200571 по описа за 2021 г. на ПРС.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: