№ 1240
гр. Варна, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Искрена Г. И.а
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20243110203786 по описа за 2024 година
взе предвид:
Производството е образувано по жалба на представляващ санкционираното дружество
против НП, с което е наложено административно наказание имуществена санкция.
В жалбата се сочи на незаконосъобразност на наказателното постановление. Счита се,
че е налице маловажен случай на административно нарушение. Сочи се, че е нарушена
процедурата по съставяне на АУАН, тъй като същия е съставен в присъствието само на един
свидетел. В НП, в нарушение на чл.57 ал.1 т.8 от ЗАНН не са отразени смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства и дали са взети те предвид при определяне на
размера на наказанието. АУАН и НП са нередовно връчени, тъй като лицето, посочено като
получател няма право да получава АУАН и НП. Формулира се искане за отмяна на
наказателното постановление и присъждане на адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител.
По същество се поддържат доводите за отмяна на наказателното постановление,
изложени с жалбата. Сочи се на липса на компетентност на наказващия орган, тъй като
делегация по закон е допустима единствено в случаите на чл.47 ал.1 б.“а“.
Представител на органа, издал наказателното постановление оспорва жалбата и
изразява позиция за нейната неоснователност, като подробно се аргументира.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
През 2024г. била извършена комплексна проверка на документи на превозвача
1
„Нишикли Травел” ЕООД. Между проверяваните документи били и пътни книжки.
Служителите на автомобилна администрация, сред които и св. И., установили, че превозвача
не е съхранил книжка №3003446, издадена на 29.08.2023г. по реда на чл.52 ал.2 и чл.52а ал.2
от Наредба №11/31.10.2002г. За дата на нарушението била приета датата на съставяне на
протокол №14-00-10-566#3 и декларация №14-00-10-566#1 – 11.06.2024г.
След като било установено горното, на 18.06.2024г. св. И. съставил акт за
установяване на административно нарушение срещу него. В съдържанието на акта било
описано установено нарушение, както и била посочена правна квалификация на същото.
АУАН бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството, като в графата за
възражения не било вписано наличието на такива. Възражения не постъпили по АНП.
Впоследствие на 02.08.2024г. било издадено НП, видно от съдържанието на което
административно наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка, описана в
акта за установяване на административно нарушение. На описаното нарушение била дадена
правна квалификация по чл.52б вр. чл.52 ал.2 от Наредба №11/31.10.2002г. на МТ и
дружеството било санкционирано на осн. чл.105 ал.1 от Закона за автомобилните превози.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства - показанията на разпитания в с.з. свидетел И. и
приложените по административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства
– известие; протокол №14-00-10-566#3 ; декларация №14-00-10-566#1 – 11.06.2024г.;
пълномощни и др.
След служебна проверка на двата документа съдът констатира, че и актосъставителя и
административнонаказващият орган са изпълнили задълженията си, произтичащи от ЗАНН -
акта за установяване на административно нарушение е бил съставен в рамките на срока,
предвиден в чл.34 от ЗАНН; спазен и срока за възражения по АУАН; наказателното
постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му. И акта за
установяване на административно нарушение и съставеното наказателно постановление
съдържат всички реквизити, изискуеми се от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Административно наказващия орган правилно, въз основа на събраните по
административно наказателната преписка доказателства, е направил извод за нарушение на
Наредба №34/99 на МТ, като правилно е определена квалификацията по Наредбата.
При определяне на наказанието правилно е била приложена разпоредбата на чл.105
ал.1 от ЗАвП, където наказанието е с императивно определен размер.
По отношение доводите, наведени с въззивната жалба и в съдебно заседание, съдът
прецени тяхната неоснователност , предвид на следното :
Счита се, че е налице маловажен случай на административно нарушение.
Според настоящия съдебен състав, правилно от страна на наказващия орган не е била
приложена хипотезата на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретния случай не показва занижена
степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид, разглеждани в
2
Районен съд- Варна и в този смисъл правилно е било прието, че въззивното дружество
следва да бъде санкционирано за извършеното административно нарушение.
Счита се, че е нарушена процедурата по съставяне на АУАН, тъй като същия е
съставен в присъствието само на един свидетел.
Разпоредбата на чл. 40 ал.1 от ЗАНН не предпоставя императивно съставяне на АУАН
в присъствието на повече от един свидетел, а само съставянето му в присъствието на
нарушителя и свидетели , присъствали при извършване или установяване на нарушението.
Доколкото в настоящия казус е налице свидетел, присъствал при установяване на
нарушението, съдът намери възражението за неоснователно
Счита се още, че в НП, в нарушение на чл.57 ал.1 т.8 от ЗАНН не са отразени
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и дали са взети те предвид при
определяне на размера на наказанието.
По така наведеното възражение следва да се отбележи, както вече беше посочено по-
горе, че наказанието е с императивно определен размер, при което не се извършва преценка
на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства за определяне размера на
наказанието.
Изразява се позиция, че АУАН и НП са нередовно връчени, тъй като лицето, посочено
като получател няма право да получава АУАН и НП.
Изхождайки от съдържанието на приложеното по преписката пълномощно от
управител на дружеството, което изрично упълномощава Невин Исмаил да получава актове
и наказателни постановления, съдът не сподели това възражение.
На последно място се сочи на липса на компетентост на наказващия орган, тъй като
делегация по закон е допустима единствено в случаите на чл.47 ал.1 б.“а“.
Съдът не споделя и това възражение, изхождайки от разпоредбата на чл.92 ал.2 от
ЗАвП, която изрично сочи, че наказателни постановления за този вид нарушения се издават
от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от
определени от него длъжностни лица.
След като взе предвид съобразността на съставения акт за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление с изискванията на
процесуалния и материалния закон, съдът намери, че наказателното постановление следва
да бъде потвърдено.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт.
Водим от горното, съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №23-0003123/02.08.2024г. на Началник ОО „АА“ гр. Варна, с
което на „Нишикли травел” ЕООД е наложено административно наказание -
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 200 лв. на основание чл.105 ал.1 от Закона за
автомобилните превози.
ОСЪЖДА „Нишикли травел” ЕООД , ЕИК *** да заплати на ОО „АА“ - Варна, на
осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за
възнаграждение на юрисконсулт в размер на 80 / осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване
на съобщението, че мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4