ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 42216
гр. София, 24.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Цв. М.
като разгледа докладваното от Цв. М. Частно гражданско дело №
20231110124268 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК
Постъпила е молба с вх. № 249145/07.09.2023 г. на адв. И. М., в качеството му на
пълномощник на длъжника В. Г. М., с която по реда на чл. 248 ГПК е направено искане за
допълване на определение № 28689/16.08.2023 г., постановено по настоящото дело, в частта
за разноските, като в полза на адвоката бъдат присъдени поисканите с възражението по чл.
414 ГПК разноски за адвокатско възнаграждение за осъществено от него безплатно
процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Насрещната страна – .... изразява становище за неоснователност на молбата и
направеното с нея искане. Заявява, че Наредба № 01/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения е изначално неприложима, доколкото действието по
подаване на възражение по чл. 414 ГПК няма самостоятелен характер, тъй като е само
формална предпоставка за прерастване на заповедното производство в исково, поради което
за него не се дължи самостоятелно адвокатско възнаграждение, а освен това не е
необходимо да бъде мотивирано. Позовава се на практика на СЕС. При условията на
евентуалност счита, че то следва да се приравни на изготвяне на други молби, поради което
приложение следва да намери чл. 6, т. 5 от Наредба № 01/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а не чл. 7, ал. 2 от същата. Допълва, че следва да
се съобрази редакцията на Наредбата към момента на сключване на договора за правна
защита и съдействие. По изложените съображения моли за отхвърляне на искането за
допълване по реда на чл. 248 ГПК.
Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок (едноседмичен за
обжалване на определението), поради което се явява процесуално допустимо. Разгледано по
същество – искането е основателно.
С определение № 28689/16.08.2023 г. съдът е обезсилил издадената по настоящото
дело заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.05.2023 г., тъй като спрямо длъжника не е
предявен установителен иск в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
В случая, съдът намира, че в полза на длъжника действително се дължат разноски,
доколкото в преклузивния едномесечен срок кредиторът не е предявил иск за съществуване
на вземанията по заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.08.2022 г. и в приложение
на нормата на чл. 415, ал. 2 ГПК същата е била обезсилена. Своевременно искане в този
1
смисъл адв. И. М. е направил още с подаденото от него от името на длъжника възражение по
чл. 414 ГПК, а именно: за присъждане в негова полза на адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Наред с
това, съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски – арг. чл. 81 ГПК.
Доколкото с определението от 16.08.2023 г. настоящото производство е приключило, то
съдът е следвало да разпредели и отговорността за разноските по него. На л. 17 от
заповедното дело е представен договор за правна защита и съдействие от 05.06.2023 г.,
сключен между В. Г. М. и адв. И. М., в който страните изрично са заявили, че длъжникът ще
бъде представляван от адвоката безплатно на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., декларирайки с
подписите си, че са налице предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. Съдът намира, че
представянето на договора за правна защита и съдействие, в който изрично е вписано, че
правната защита се оказва от адвоката на клиента безплатно, както и основанието за това –
чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., е достатъчно, за да се приеме, че е налице сочената хипотеза (в този
смисъл е Определение № 337 от 18.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 2221/2017 г., II т. о., ТК,
Определение № 27 от 14.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4735/2019 г., II г. о., ГК, Определение
№ 395 от 9.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1314/2018 г., II т. о., ТК.). Нещо повече, от страна на
заявителя изобщо не е заявено оспорване относно наличието на предпоставките на чл. 38, ал.
1, т. 3 ЗАдв. Ето защо, съдът следва да съобрази изявленията на страните в представения
договор за правна защита и съдействие от 05.06.2023 г. и от тях да приеме, че адв. И. М. е
предоставил на длъжника В. Г. М. безплатна адвокатска защита в рамките на настоящото
дело и съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатът има право в нейна полза да се присъди
адвокатско възнаграждение.
Що се отнася обаче до неговия размер, следва да се отбележи, че заповедното
производство е уредено като едностранно, поради което именно в чл. 7, ал. 7 от Наредба №
01/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е поставено наред
с други едностранни производства – производство по обезпечаване на бъдещ иск,
производство по издаване на изпълнителен лист. Защитата на длъжника в заповедното
производство може да се изрази в подаването на възражение по чл. 414 ГПК, подаването на
възражение пред въззивния съд по чл. 423 ГПК, обжалването на разпореждането за
незабавно изпълнение по чл. 419 ГПК, отправяне на искане за спиране на изпълнението по
чл. 420 ГПК, обжалване на заповедта за изпълнение в частта за разноските по чл. 413, ал. 1
ГПК. По отношение на разноските на длъжника, направени в хипотези на обжалване на
актовете на съда, приложение следва да намери нормата на чл. 11 от горната Наредба.
Попълването и подаването на възражение по чл. 414 ГПК също представлява вид адвокатска
защита, но макар за нея да се изисква учредяване на представителна власт, тя не
представлява процесуално представителство по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 3 ЗАдв. и чл. 7,
ал. 2 и ал. 7 от същата Наредба. Това е така, тъй като по възражението заповедният съд не
дължи произнасяне, а указания до заявителя за предявяване на иск по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК. Възражението няма самостоятелен характер и е само формална предпоставка за
прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не е израз на
материалноправна защита на длъжника /в този смисъл е определение № 45/23.01.2019 г. по
ч. т. д. № 3074/2018 г. на ВКС, I ТО и определение № 140/19.03.2020 г. по ч. т. д. № 236/2020
г. на ВКС, II ТО/. Изрично законът освобождава длъжника от задължението да мотивира
възражението си, което обуславя извод, че законодателят се дезинтересира от
основателността на възражението. Следователно, изходът на спора относно материалното
право на кредитора не е обусловен от преценка относно обоснованост или основателност на
възражението, подадено от длъжника. Ето защо, за осъществено процесуално
представителство на длъжника в рамките на заповедното производство не намира
приложение нормата на чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2 от Наредба № 01/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Доколкото предоставената правна защита и
2
съдействие, изразяваща се в подаване на възражение по чл. 414 ГПК не е сред изрично
предвидените в Наредбата случаи, то на основание § 1 от ДР на същата възнаграждението
следва да се определи по аналогия, като се изходи от вида на самото процесуално действие.
За възражението е налице образец, утвърден с Наредба № Н-2/18.02.2020 г. за утвърждаване
на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и
други книжа във връзка със заповедното производство, издадена от министъра на
правосъдието /обн. ДВ, бр. 15 от 21.01.2020 г./. Според утвърдените образци на заповед за
изпълнение към нея винаги е приложена бланка за възражение, която се връчва на длъжника
и която съдържа указания за попълването й, включително за необходимостта, когато част от
вземането се признава, това да се посочи изрично. Ирелевантно в случая е дали длъжникът
чрез процесуалния си представител е подал мотивирано възражение срещу издадената
заповед за изпълнение, тъй като това не е относимо към реда за определяне на разноските за
адвокатско възнаграждение. В случая, длъжникът има право на разноски по реда на чл. 6, т.
5, предл. последно от Наредба № 01/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, установяваща минималния
размер на следващото се адвокатско възнаграждение за процесуално представителство,
защита и съдействие в производства за издаване на заповед за изпълнение
възнаграждението, остава неприложима спрямо дължимото възнаграждение за защита на
длъжника срещу заповедта за изпълнение, чрез депозиране на възражение по чл. 414 ГПК,
която форма на защита не е обусловена от материалния интерес. Тази уредба може да се
съотнесе само към заявителя, но не и към защитата на длъжника срещу заповедта за
изпълнение. Ето защо, при определяне на размера на адвокатското възнаграждение,
следващо се в полза на адв. И. М. за осъщественото от него в полза на длъжника безплатно
процесуално представителство по заповедното дело, съдът съобрази конкретно извършените
от пълномощника процесуални действия, изразяващи се в подаване на бланково възражение
по чл. 414 ГПК, поради което намира, че като основа за определяне на следващото се
адвокатско възнаграждение следва да послужи сумата от 200,00 лв., установена в
разпоредбата на чл. 6, т. 5, предл. последно от Наредба № 01/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията към момента на сключване на
договора за правна защита и съдействие от 05.06.2023 г./, която е приложима по аналогия
съгласно § 1 от ДР на същата /в този смисъл е определение № 102/14.03.2022 г. по ч. т. д. №
2481/2021 г., I, т. о. на ВКС/, а не чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2 от същата. Следва да се отбележи още,
че съображенията в горния смисъл са били възприети и с Определение № 1292/16.02.2022 г.
по ч. гр. дело № 13860/2021 г. на СГС, II-А въззивен състав, Определение №
10936/19.09.2023 г. по ч. гр. дело № 5290/2023 г. по описа на СГС, ЧЖ-I-A състав, Решение
№ 1341 от 19.02.2020 г. по в. гр. д. № 4109/2019 г. на СГС, II-Д въззивен състав,
Определение № 3262/01.10.2017 г. по в. гр. д. № 3474/2017 г. на САС и определение №
11614/16.11.2022 г. по ч. гр. дело № 11675/2022 г. по описа на СГС, I-И състав. Отделно от
посоченото, задължителната практика на ВКС, която настоящият състав споделя /в този
смисъл са Определение № 60345/11.10.2021 г. по ч. гр. дело № 3103/2021 г., III г. о. и
Определение № 10/13.01.2020 г. по ч. гр. дело № 4908/2019 г., III г. о./, възприема
разбирането, че размерът на адвокатското възнаграждение не следва да се определи за всеки
иск поотделно.
При това положение, съдът намира, че искането за присъждане на разноски по реда на
чл. 248 ГПК е основателно за сумата от 200,00 лв., представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство, която следва да
се присъди в полза на адв. И. М. – арг. чл. 6, т. 5, предл. последно от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в актуалната редакция към
момента на сключване на договора за правна защита и съдействие от 05.06.2023 г./, в
какъвто смисъл определение № 28689/16.08.2023 г., постановено по настоящото дело, следва
да се допълни.
3
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК определение № 28689/16.08.2023 г. в частта за
разноските, като ОСЪЖДА ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ..... да заплати
в полза на адв. И. М. Г. от САК с ЛНЧ ..... и адрес на кантората: .... на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв., сумата от 200,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните – арг. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4