Решение по дело №359/2022 на Районен съд - Враца

М О Т И В И :
В.А.Д. с адрес гр.Враца, ул.„****“ №36, ап.6 и с ЕГН **********, е обжалвал
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 26-0000063 от 18.02.2022г. на Директора на
РД „АА“ Враца, при „ИА“ „АА“, с което за извършено нарушение на чл.43, т.2, б.“б“
от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, на основание чл.178а, ал.7, т.1 пр.1
от ЗДвП му е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на
1500.00лева.
В жалбата и в съдебно заседание чрез процесуален представител адв.Теодора
Захариева от ВАК, се иска отмяна на НП, като се твърди, че същото е
незаконосъобразно и неправилно, тъй като в производството по издаването му, са
допуснати редица нарушения на процесуалните правила и материалноправните
разпоредби. В жалбата се твърди, че издадените АУАН и НП, не са издадени от
компетентните за това административни органи. Поддържа се, че при издаване на
обжалваното наказателно постановление са нарушени давностните срокове по чл.34,
ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Твърди се, че актосъставителя не е посочил ясно и конкретно
изписване на наименованието на нормативния акт, който е нарушен. Поддържа се, че
липсва посочване на точното и конкретно място на извършване на нарушението.
Поддържа се, че разпоредбата на чл.43, ал.1, т.1, б.“б“ от Наредбата е обща, поради
което, за да се формулира точно правната квалификация на деянието,
административно-наказващия орган е следвало изрично да се посочи съответна
разпоредба от методиката, в която се съдържат задълженията за съответния преглед и
приложение №5 към методиката. Претендира се, че в случай че се приеме, че е налице
констатираното нарушение извършено от нарушителя, то да бъде прието, че
извършеното деяние съставлява маловажен случай по смисъла, вложен в чл.28, б.“а“ от
ЗАНН. В случай на уважаване на жалбата се претендира присъждане на разноски.
Ответникът по делото, не взема становище по жалбата и не изпраща
процесуален представител в съдебно заседание, единствено с придружителното писмо,
ангажира становище в подкрепа на издаденото НП.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства съдът приема за
установено следното:
На 07.02.2022г. в гр.Враца ж.к.Дъбника под РУМ, служителите на Районна
дирекция „Автомобилна администрация“ – гр.Враца **** и **** – инспектори
извършили /тематична/ проверка на фирма АВС-3 ООД, притежаваща Разрешение
№1466 за годишни технически прегледи, валидно до 01.07.2025г. във връзка със
Заповед РД-12-405/07.2.2022г., при която било констатирано, допуснато на
20.09.2021г. нарушение при извършването на технически преглед на председателят и
член на комисията **** а имено че е допуснал да се извърши технически преглед на
МПС в нарушение на изискванията на периодичните прегледи, като е допуснал
техническият специалист **** да не спазва технологична карта.
За констатираното нарушение свидетеля актосъставител **** в присъствието
на свид. **** около 10:25 часа съставил Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ №315088 от 07.02.2022г. на В.А.Д. за следното нарушение, а
именно, че: „На 20.09.2021г. при извършване на периодичен преглед на лек автомобил
„Опел Зафира“ кат.М1, с peг. №****, собственост на **** с ЕГН: **********, като
председател на комисия е допуснал техническият специалист член на комисията ****
1

да не спазва технологичната карта на ПГТП, и във връзка с АУАН 315098 от
07.02.2022г., видно от видеозапис на прегледа от двете камери, с които пункта е
оборудван." - което било квалифицирано от актосъставителя, като нарушение на чл.43,
ал.1, т.1, б."б" от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, като акта е предявен и
връчен срещу подпис на В.А.Д. на същата дата, който го подписал без възражения.
Последвало е издаването на обжалваното Наказателно постановление 26-
0000063 от 18.02.2022г. на Директора на РД „АА“, в което дословно е пренесено
текстовото описание на нарушението от АУАН, като АНО на основание чл.53, ал.2 от
ЗАНН изменил квалификацията на нарушението от чл.43, ал.1, т.1, б.“б“ от Наредба
№Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС на чл.43, т.2, б“б“ от Наредба №Н-32 от
16.12.2011г., като на основание чл.178а, ал.7, т.1 от ЗДвП за извършено нарушение на
чл.43, т.2, б.“б“от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, на жалбоподателя
била наложена глоба в размер на 1500лв., за констатираното нарушение.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на
свидетелите **** /актосъставител/, **** /свидетел по АУАН/ и на **** , както и
приложената административнонаказателна преписка съдържаща:жалба, АУАН
№315088 от 07.02.2022г., НП 26-0000063 от 18.02.2022г. на директор на РД "АА",
Враца, Протокол за извършена периодична проверка за техническа изправност на
пътно превозно средство №26672110 от 20.09.2021г., Заповед РД-12-405/07.2.2022г. на
МТИТС, уведомително писмо рег.№11-52-233/10.01.2022г. от ИА „Автомобилна
администрация“ РД – Враца, и др. които съдът кредитира.
Съдът намира жалбата подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, разгледана
по същество, същата е процесуално допустима и основателна по следните
съображения:
АУАН е съставен от длъжностно лице – служител на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация", заемащо длъжността "инспектор"в Районна дирекция
"Автомобилна администрация" – Враца. Съгласно чл.166, ал.1, т.2 от ЗДвП министърът
на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез ИА"Автомобилна
администрация" контролира дейността на лицата, получили разрешение по реда на
чл.148 да извършват периодичен преглед за техническа изправност на регистрираните
пътни превозни средства. В ал.2, т.4 на същата разпоредба е уредено, че при
изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията служби дават предписания във връзка с
периодичната проверка на техническата изправност на моторните превозни средства.
Съгласно чл.49 и чл.51 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства контролът по
прилагането на тази наредба се осъществява от ИА"Автомобилна администрация",
чиито контролни органи могат да съставят актове за установяване на административни
нарушения при констатирани такива. От цитираните норми следва, че
актосъставителят в случая е разполагал с правомощие по закон за състави АУАН при
извършената проверка.
Съгласно чл.189, ал.12 ЗДвП - НП се издават от министъра на вътрешните
работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях
длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Досежно компетентността на
административно-наказващият орган по делото е приложена Заповед №РД – 08-
30/24.02.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и
2

съобщенията, с която в т.І.6 са оправомощени директорите на РД"Автомобилна
администрация" да издават наказателни постановления за установени нарушения на
регламенти на ЕС, ЗАвтПревози, ЗДвП и подзаконовите нормативни актове, издадени
въз основа на тях. Ето защо посоченият в НП административно-наказващ орган е имал
законовата компетентност да издаде обжалваното НП.
На първо място - съгласно разпоредбата на чл.42 т.3 пр.1 от ЗАНН - АУАН
респективно на чл.57 ал.1 т.5 пр.2 от ЗАНН, касателно НП, трябва да съдържат – дата
на извършване на нарушението в конкретният случай, посочената в текстовите части
на двата документа дата - 07.02.2022 г., визира датата на съставянето на Акта за
нарушението, която не може да се отъждествят с датата на извършването му.
Това е така защото в АУАН и в НП е посочено, че на 07.02.2022 г. около 15:00 ч.
е извършена тематична проверка на фирма АВС-3 ООД, притежаваща Разрешение за
годишни технически прегледи №1466 и която фирма е извършвала съответния
технически преглед на 20.09.2021г. на визираният лек автомобил марка „Опел
Зафира“ кат.М1, с peг. №****, собственост на **** с ЕГН: **********. В тази връзка
и св.**** и св.**** извършили проверката на пункта за годишни прегледи твърдят, че
целите записи от проверката са прегледали два-три дни преди проверката, при което
са констатирали наличие на нарушение. При така дадените показания от двамата
свидетели следва, че действителната дата на извършване на нарушението е датата
когато на проверяващите е станало известно нарушението, а това безспорно се
установя да се е случило - именно два-три дни преди датата - 07.02.2022 г., на която е
посочено, в АУАН и в НП, че е извършена тематична проверка на фирма АВС-3 ООД
извършваща годишни технически прегледи.
В случая изписване на дата на извършване на нарушението изобщо липсва и в
двата съставени от наказващият орган документа, като дори отразеното, описание не е
достатъчно от към конкретика, касателно визирания реквизит. В конкретния случай, е
без значение факта, че жалбоподателя може и да се е досетил за датата на извършване
на нарушението, установено от органите на ИА АА, като е ирелевантна причината
поради, която тя не е отразена доколкото законът не предвижда никакви изключения в
тази посока.
Отделно от изложеното до тук следва да се отбележи и че дори и свидетелите в
показанията си да сочат факти и обстоятелства досежно датата на нарушението,
респективно да са единни в твърденията си относно този задължителен реквизит на
нарушението то, това не санира допуснатото нарушение, тъй като датата на
нарушението е реквизит, които не следва да се предполага, нито да се извлича по пътя
на формалната логика, а следва да е точно и ясно конкретизиран в АУАН и НП,
като липсата на отразена дата на нарушение, води до порочна неяснота на релевантни
относими факти, които са от съществено значение за - описанието на нарушението и
на обстоятелствата, при който е извършено.
Извода е един в АУАН и в НП липсва посочване на датата на извършване на
нарушението, поради което следва, че не може да се приеме, че датата на извършване
на тематичната проверка на фирмата – 07.02.2022 г. е и датата на извършване на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на нарушителя.
Да действително в НП е посочено, че в деня на извършената проверка
07.02.2022г., е констатирано съответното нарушение, но никъде в НП не се сочи, че
това е датата на извършване на нарушението.
При това положение следва, че АУАН и НП са издадени в нарушение на чл.42
3

т.3 пр.1 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – тъй като липсва изрично посочване
на датата на извършване на твърдяното нарушение.
Правоприлагането по принцип и административнонаказателното такова, в
частност не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и
данни. Липсата на правилно отразяване на датата на извършване на нарушението в НП,
и в АУАН, като основен реквизит от посочените документи, представлява съществено
процесуално нарушение, предвид на това, че е нарушена императивна правна
норма.При това липсата на дата на извършване на нарушението освен, че лишава
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да разбере в какво
нарушение е обвинено и в частност на коя дата го е извършило, лишава и съда от
преценка относно спазването на процесуалните срокове по чл.34 от ЗАНН.
Датата на извършване на нарушението е не само задължителен реквизит по
смисъла на чл.42 т.3 пр.1 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН от съдържанието на АУАН и НП,
но и очертава фактическата рамка на повдигнатото обвинение. Ето защо липсата на
дата на нарушението опорочава издаденото НП и е основание за неговата отмяна, тъй
като е нарушено правото на защита на наказаното лице - жалбоподател.
Неоснователно е възражението в жалбата, че при издаване на наказателното
постановление са нарушени давностните срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.Съгласно
разпоредбата на чл.34, ал.1, предл. 2 от ЗАНН “Не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни,
банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Закона за публичното
предлагане на ценни книжа, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по
прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.”
АУАН е издаден на 07.02.2022 г. - изцяло в срока по чл.34, ал. 1 от ЗАНН
Видно от мотивите към Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. по т. д. № 3/2019 г.,
ОСС на ВАС I и II колегия, административнонаказателното преследване се изключва
по давност, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на
три месеца от откриване на нарушителя, а не от момента, в който е съществувала
възможност той да бъде открит, или пък от момента, в който горестоящ в йерархията
на администрацията орган е счел, че е налице осъществено нарушение от точно
определен нарушител. Застъпено е разбирането, че по смисъла на чл.34, ал.1 ЗАНН
откриване на нарушителя значи установяване и индивидуализиране на физическото,
респ. на юридическото лице, което е отговорно за противоправното деяние,
осъществяващо състав на административно нарушение, а не съществуването на
възможност това да бъде сторено. В случая дори нарушението да е станало известно на
проверяващите органи два-три дни преди проверката, тоест преди датата - 07.02.2022
г.,/когато контролните органи твърдят да са установили, че е извършено нарушението/
давността на е изтекла. Ето защо, доколкото АУАН е съставен на 07.02.2022 г., същият
е издаден в рамките на 3-месечния срок по чл. 34, ал.1 ЗАНН. В този смисъл е
Решение № 3947 от 13.06.2022 г. на Административен съд - София по адм. д. №
1442/2022 г.
На второ място в АУАН №315088/07.02.2022г. в описанието на нарушението и
обстоятелствата при които е извършено, актосъставителят е посочил, че Председателят
на комисията е допуснал техническият специалист **** да не спазва технологичната
карта и във връзка с АУАН № 310398/07.02.2022г. , а в обжалваното наказателно
4

постановление е посочено във връзка с АУАН № 315098 от 07.02.2022г. тоест налице
е разминаване между отразеното в АУАН и в обжалваното НП, което разминаване в
съдържателната част на двата документа наред с констатираната по горе липса на
отразяване на датата на извършване на нарушението, по същността си води и до
непълнота по отношение и на описанието на нарушението и на обстоятелствата,
при който е извършено, които пък са нарушения на чл.42 т.4 пр.1 и 2 от ЗАНН и на
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като в тази връзка дори показанията на разпитаните по делото
свидетели не способства, съществено за изясняване на фактическата обстановка.
На трето място описаната словесно фактическа обстановка в АУАН и НП, е
почти идентична като съдържание, същевременно така описаното административно
нарушение е квалифицирано от актосъставителя, като нарушение по чл.43, ал.1, т.1,
б."б" от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, съгласно която: „Председателят на
комисията, която извършва периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС:1. не започва
периодичен преглед на ППС, когато:б) данните в представените документи по чл.30 не съответстват на
представеното за периодичен преглед ППС и неговия собственик;.“
И преквалифицирано от АНО, като нарушение по чл.43, т.2, буква “б” от
Наредба Н-32/2011 г. на МТИТС , която предвижда, че: „Председателят на комисията, която
извършва периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС:т.2. следи за качественото и
пълнообемното провеждане на периодични прегледи на ППС от страна на техническия специалист, като:б) не
допуска извършването на периодичен преглед на ППС в нарушение на изискванията за извършване на периодичните
прегледи, определени в наредбата;“
Така формулираното административно обвинение обаче сочи на допуснато
съществено процесуално нарушение от страна на административнонаказващия орган
първо поради разминаване на словесно описаното нарушение в АУАН с определена
цифрово правна квалификация, а след това поради вече възникналото разминаване
на описаното словесно, като нарушение в АУАН, с това описаното в НП и дадената
цифрово нова правна квалификация. Отделно от това с промяната на правна
квалификация в НП, по същество се повдига ново и различно обвинение от
повдигнатото с АУАН, което съществено нарушава правото на защита на наказаното
лице.Затова и съдът намира за основателно направеното възражение от защитата на
жалбоподателя, че при издаване на наказателното постановление неправилно е
приложен както процесуалния, така и материалният закон.
Отделно от това приложената санкционната норма на чл.178а, ал.7, т.1 пр.1 от
ЗДвП е бланкетна и препраща към подзаконовия нормативен акт. Според нея:
“Председател на комисия, извършваща прегледи, ….който допусне извършването на
периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно
средство в нарушение на изискванията, определени с наредбата по чл.147, ал.1, или
със съоръжения или средства за измерване, които не отговарят на изискванията,
определени с наредбата по чл.147, ал.1“, се наказва с глоба в размер 1 500 лв.
Посочената от АНО, като нарушена разпоредба на чл.43, т.2, б.„б“ от Наредба № Н-
32 е препращаща, тъй като конкретните изисквания се съдържат в други разпоредби от
наредбата. Съгласно императивното изискване на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН в НП
следва да се посочат и законните разпоредби, които са нарушени. Когато те са
препращащи или бланкетни, е необходимо в НП да се посочат и съответните правни
норми от същия или друг нормативен акт, които уреждат нарушеното позитивно
правило за поведение. В случая това изискване не е изпълнено.
В случая като нарушена е посочена единствено отпращащата разпоредба на
чл.43, т.2, б.„б“ от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИТС - без нарочната й
привръзка към конкретна правна норма било от същата от Наредба или от друг
5

законов или под законов акт. Този пропуск също представлява съществено
процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на нарушителя, като
спестява пълната правна квалификация на нарушението, възпрепятствайки го да
разбере, кое конкретно правило за поведение е пропуснал да спази той. Нормата на
чл.43, т.2, б.„б“ от Наредба“ препраща към Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИТС.
В този смисъл е и съдебната практика като например - Решение №7809 от 12.11.2019 г.
на Административен съд София по адм. д.№10647/2019г., Решение №72 от 05.01.2018
г. на Административен съд София по адм. д.№11115/2-17 г.; Решение от 23.12.2015 г.
по КАНД №2942/2015 г. на Административен съд Пловдив и Решение №768 от
18.04.2016 г. по КАНД №283/2016 г. на Административен съд Пловдив и много други.
Ето защо, квалифицирайки нарушението, актосъставителя, а след него и
административно-наказващият орган е следвало да посочат нарушена разпоредба.В
мотивите към Тълкувателно решение №8/16.09.2021г., постановено по т. д. №1/2020г.
Върховният административен съд изрично се позовава на практиката на ЕСПЧ,
съгласно която Конвенцията изисква обвиненият да бъде информиран подробно не
само за действията, за които се твърди, че е извършил, т. е. за фактите, на които
се основават обвиненията, но и за правната квалификация, която им се дава.
Според утвърдената практика на ЕСПЧ за правото на защита и справедлив съдебен
процес информирането на обвиненото лице за правната квалификация на деянията е
също толкова важно, колкото и информирането за фактическата обстановка на
обвинението.
На следващо място нито в АУАН, нито в обжалваното НП са посочени ясно
действията или бездействията на техническия специалист, за да е налице възможност
за преценка действията на председателя на комисията по осигуряване на правилно и
качествено извършване на техническия преглед на МПС, нещо повече съдържанието
на АУАН и НП препращат към съдържанието на друг акт съставен на датата
07.02.2022г., чието съдържание не само не е известно, но и самият акт не е приложен
към процесната преписка, за да се изведе наличието на нарушение извършено от
страна на жалбоподателя.
Допуснатите съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и
НП съответно на чл.42 т.3, т.4 и т.5 от ЗАНН, респективно на чл.57, ал.1, т.5 и т.6
ЗАНН, като:/липсата на отразяване на датата на извършване на нарушението,
непълнота в описанието на нарушението и на обстоятелствата, при който е
извършено и на нарушените законови норми/ водят до невъзможност на наказаното
лице да разбере, какви точно задължителни предписания на закона е нарушило, защо и
при какви обстоятелства, както кога и къде и не на последно място по какъв начин е
извършено това нарушение, което от своя страна води до нарушаване правото на
защита на наказаното лице, което е основание за отмяна на НП.
Това е така защото Административнонаказателното производство е строго
формално. За да предизвика целените с издаването му правни последици,
НАКАЗАТЕЛНОТО ПОСТАНОВЛЕНИЕ , следва да съдържа отнапред определен в
закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които
безусловно следва да съдържа наказателното постановление са посочени изрично в
чл.57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, а именно -
описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го
потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно,
съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва
6

постановения от административнонаказващия орган резултат.
Неспазването на така установените нормативни изисквания, има за последица
постановен в съществено нарушение на закона акт. Недопустимо е императивно
изискуеми от закона реквизити да бъдат извеждани по тълкувателен път. Съобразно
изтъкнатото по горе настоящият съдебен състав намира, че АУАН и на НП са
изготвени при грубо нарушаване на процесуалните правила регламентирани от
разпоредбите на чл.42 от ЗАНН и респективно на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, които са
самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП. Не са
установени, отразени и доказани дата на извършване на административно нарушение,
не са описани в необходимата пълнота обстоятелствата при които е извършено
процесното деяние и нарушените от наказаното лице правни норми.
Ето защо и с оглед изложеното по - горе, обжалваното НП следва да бъде
отменено от съда. В случая е безпредметно обсъждането на останалите доводи на
жалбоподателя относно незаконосъобразността на атакуваното НП, тъй като това с
нищо не би променило изхода от делото.
Поради изложените съображения за допуснати нарушения на процесуалните
правила, които съдът определя като съществени, следва обжалваното НП да бъде
отменено изцяло само на това основание.
С оглед изхода на спора на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН
жалбоподателя има правно на разноски в настоящото производство за
представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена, като видно
от представеното адвокатско пълномощно са заплатени 400лв. за възнаграждение.
Съгласно чл.18 ал.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения действаща към момента на подаване на процесната жалба за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела от
административнонаказателен характер извън случаите по ал.2 възнаграждението е
300лв.
От друга страна с оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид
представения договор за правна защита и съдействие, съдът
намира, че претендираният адвокатски хонорар не следва да бъде редуциран. Същият е
само със 100.00 лева превишаващ минимално предвиденият размер на процесуално
представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен
характер.
Предвид изхода на делото, с оглед основателно направеното искане за
присъждане на разноски от страна на жалбоподателя, на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН,
следва „Изпълнителна агенция“, „Автомобилна администрация“–гр.София, да бъде
осъдена ДА ЗАПЛАТИ на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на
400.00 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Затова и съдът ОТМЕНИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 26-0000063
от 18.02.2022г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“ - гр.Враца при
Изпълнителна агенция“, „Автомобилна администрация“–гр.София, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл.63 ал.3 т.2 от ЗАНН.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

7

Номер на акта:	74
Дата:	20 февруари 2023 г.
Съдия:	Искра Петьова Касабова

Дело:	20221420200359
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	20 април 2022 г.

Решение по дело №359/2022 на Районен съд - Враца

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите