РЕШЕНИЕ

Номер ІІ- 28                                          30.04.2020 г.                                                    гр.Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                     втори въззивен граждански състав

На:    четвърти февруари                                                             две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

                                                                                                          ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

 

Секретар        Стойка Вълкова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия  Елеонора Кралева

въззивно гражданско дело номер 2038 по описа за 2019 година

 

Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от К.И.А. с постоянен и настоящ адрес ***, ляв, подадена чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител – адв.Марко Марков, адрес ***, против решение № 2777/30.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 1333/2019 г. по описа на РС-Бургас, с което е признато за установено на основание чл.422 ГПК, че ответникът К.И.А. дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД гр.Бургас, ЕИК *********, сумата от 4711.42 лв. – стойност на потребени през периода 28.06.2016 г. – 02.02.2018 г. ВиК услуги по доставяне, отвеждане и пречистване на студена вода за обект – ляв апартамент в гр.Бургас, ж.к.“Лазур“, бл.7, вх.3, ет.3 (аб.№ 806930), съгласно фактури, издадени от дружеството-ищец през периода 25.08.2016 г. – 26.02.2018 г. и сумата от 221.08 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 26.09.2016 г. – 10.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 12.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с № 3971/31.10.2018 г. по ч.гр.д.№ 7318/2018 г. по описа на РС-Бургас. С решението К.И.А. е осъдена да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас сумата от 757.85 лв. – разноски в производството по чл.422 ГПК и 148.65 лв. – разноски в заповедното производство.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от постановеното решение, като същото се счита за неправилно и необосновано, тъй като съдът не е разгледал в цялост събраните доказателства, не е обсъдил и не е взел предвид изложените от ответната страна аргументи. Счита се за неправилен извода на съда, че ответницата е клиент на ищцовото дружество, което не съответства на действителното положение, тъй като има разлика в административния адрес на апартамента по искова молба и представените от ищеца документи, поради което не може да се направи безпротиворечив извод за идентичност на имота. Сочи се, че представените от ищеца документи, с които се стреми да докаже собствеността на А., не съответстват на изискуемата форма по чл.183 ГПК, същите не са заверени за верността им с оригинала и по тази причина районният съд не е следвало да ги взема предвид при постановяване на решението. Счита се за неправилен и извода на съда относно консумираното количество вода от 1746.26 куб.м., тъй като такава консумация от битов клиент буди основателно съмнение, още повече, че по делото не се е твърдяло разхода да е за повече от един потребител. Според въззивницата, установеното от св.Михова обстоятелство, че при отчитането жилището е било необитаемо и водомерите са били нередовни (единият без пломба, а другият откъртен) означава, че приетите от БРС потребени количества вода, върху които е изчислена дължимата сума, са недостоверни и недоказани по безспорен начин, като в този случай би следвало да се приложи чл.39, ал.8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. Сочи се също, че ищецът е следвало да приложи нормите на чл.24, ал.4 от ОУ, но вместо това той дълго време е бездействал. Поддържат се и изложените в отговора на исковата молба аргументи, които се моли да бъдат взети предвид при разглеждане на въззивната жалба.

Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове. Алтернативно, моли съда решението да бъде отменено в частта, с която са начислени суми за потребени ВиК услуги над изчислените по реда на ОУ и по Наредба № 4/14.09.2004 г., а именно за водомера за студена вода № 847/80 – количеството вода да бъде изчислено съгласно чл.39, ал.8 от Наредба № 4/14.09.2004 г., вр. чл.24, ал.4 и чл.49 от ОУ, които съгласно приетата СТЕ са в размер на 658.80 куб.м., а за водомера за топла вода № 847/81 – да се приложи чл.26, ал.2, вр. чл.25, ал.8 от ОУ, т.е. по 6 куб.м. на месец, или за 18 месеца в размер на 108 куб.м.

Не се правят доказателствени искания. Претендира се присъждане на възнаграждение на особения представител на въззивницата.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас, подаден чрез гл.ю.к.Златева, в който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба, моли се за нейното отхвърляне и потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Не се правят доказателствени искания. Претендират се разноски.

 

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, въззивният съд намира жалбата за неоснователна.

 

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д.№ 1333/2019 г. по описа на БРС е образувано по исковата молба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас против К.И.А. за приемане за установено, че същата дължи на ищцовото дружество сумата от 4711.42 лв., представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода по издадени фактури в периода 25.08.2016 г. – 26.02.2018 г., за отчетен период 28.06.2016 г. – 02.02.2018 г. за абоната на ответницата К.А. с аб.№ 806930, както и сумата от 221.08 лв., представляваща лихва за забавено плащане върху главницата за периода от 26.09.2016 г. до 10.10.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 3971/31.10.2018г. по ч.гр.д.№ 7318/2018г. по описа на БРС.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът в качеството си на собственик на процесния имот е абонат и клиент на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД по отношение на водоснабден обект с адрес гр.Бургас, ж.к.“Лазур“, бл.7, вх.3, ет.3, ап.ляв, с абонатен № 806930, като има неизплатени задължения към дружеството в размер на  4711.42 лв. за доставена, отведена и пречистена вода за периода от 28.06.2016 г. до 02.02.2018 г., като поради неплащането ответникът дължи и лихва за забава в размер на 221.08 лв. за периода от 26.09.2016 г. до 10.10.2018 г. Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за която длъжникът бил уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение указанията на съда ищецът предявил настоящия установителен иск.

В депозирания писмен отговор по чл.131 ГПК ответницата К.А., чрез назначения й от съда особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, е оспорила исковата претенция по основание и размер, за което са изложени съображения. Оспорено е наличието на валидна облигационна връзка между страните по делото, като е направено възражение, че не е доказано ответницата да е собственик на водоснабдения имот. Претенцията е оспорена и по размер с доводи за недостоверност на отразените данни в представените от ищеца фактури, получаването им от задължената страна и осчетоводяването им от дружеството, отчетите на водомерите не са извършвани по надлежния ред, същите не са засичани реално и месечния разход е нереален и завишен. Сочи се, че поведението на „ВиК“ ЕАД е недобросъвестно и представлява злоупотреба с права, тъй като ищецът не е изпълнил редица свои законови задължения.

По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства и експертизи.

Първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е основателен и доказан. Прието е, че ответницата А. е клиент на ищеца, в качеството си на титуляр на партида с аб.№ 806930 и собственик на водоснабдения обект на потребление – ляв апартамент в гр.Бургас, ж.к.“Лазур“, бл.7, вх.3, ет.3, видно от представения Нотариален акт № 117/1993 г., с който е придобила собствеността върху процесното жилище, поради което е материално-правно легитимирана като длъжник за престираните в жилището й ВиК-услуги. Позовавайки се на събраните доказателства и експертните заключения, съдът е приел, че консумацията на вода е правилно отчетена от ищеца, при съобразяване показанията на общия разпределяем водомер и законосъобразно е определена дължимата от ответницата сума за потребени ВиК-услуги, като представените по делото фактури са съставени от ищеца въз основа на редовно водено счетоводство. Прието е, че ответникът не е провел насрещно доказване за опровергаване на твърдяния от ищеца отрицателен факт за неосигурен достъп до жилището, поради което правилно е определена служебно месечната консумация, за което съдът се е позовал на свидетелските показания и представените протоколи за неосигурен достъп, като по делото не се съдържа данни и за извършено от ответника частично или пълно плащане на главниците. По горните съображения, съдът е приел, че исковете за доказани по основание и размер и ги е уважил в претендираните размери.

 

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

С оглед събраните по делото доказателства и приложимите разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба за неоснователна, като изцяло споделя окончателните правни изводи на районния съд и счита, че решението му следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не се спори между страните, поради което не следва да се преповтарят от въззивния съд събраните пред първата инстанция доказателства. БРС е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, ангажирани от страните, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК.

Настоящата инстанция напълно споделя и решаващите правни изводи на районния съд за основателност на исковата претенция по чл.422, ал.1 ГПК и за неоснователност на наведените от ответника възражения, които са формирани въз основа на установената фактическа обстановка, като намира тези изводи на БРС за правилни и в съответствие със закона, поради което препраща към мотивите на обжалваното решение на основание чл.272 ГПК и така те стават част и от настоящото решение.

По изложените във въззивната жалба оплаквания и в допълнение към съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното:

Неоснователни са възраженията и доводите във въззивната жалба за липса на валидна облигационна връзка между страните. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на ВиК-услуги са собствениците на недвижими имоти и лицата, на които е учредено право на строеж или право на ползване, а по силата на чл.8 от същата Наредба получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия. Предвид тази уредба и с оглед доказателствата по делото се налага извода, че в процесния период 28.06.2016 г. – 02.02.2018 г. ответницата К.А. е била потребител на ВиК-услуги.

От представения по делото Нотариален акт № 117/11.11.1993 г., том ХХІХ, дело № 9865/1993 г. на нотариус при БРС (л.94) се установява по безспорен и категоричен начин, че К.И.А. е собственик на процесния водоснабден недвижим имот-жилище, находящо се в ***. В тази връзка, доколкото в титула са собственост жилището е посочено като ап.6, със същия номер – ап.6 е декларирано от ответницата и в данъчната служба при Община Бургас, Дирекция „МПДТР“ (л.95) и в служба „ГРАО“ за адресната й регистрация (л.38), въззивният съд намира за неоснователни възраженията във въззивната жалба за липса на идентичност на имота. Горните обстоятелства се потвърждават от представените по делото писмени доказателства, които са съобразени от районния съд, като ответницата не е провела доказване за тяхното опровергаване. Ето защо, изводът, който се налага е, че в отчетния период 28.06.2016 г. – 02.02.2018 г. ответницата А. в качеството си на собственик на водоснабдения имот е била потребител на ВиК-услуги, поради което възраженията на въззивника за липса на облигационна връзка между страните е неоснователна.

Предвид горното, въззивният съд намира, че ответницата е притежавала в процесния период качеството на потребител на ВиК услуги и съответно е обвързана в облигационноправно отношение с ищцовото дружество, поради което е задължено лице за плащането на задълженията за доставени ВиК услуги. Изводите на районния съд в този смисъл са правилни, а възраженията на въззивника са неоснователни.

Неоснователни са и възраженията във въззивната жалба за неправилно отчитане на реалното потребление, поради неизпълнение на задълженията на ищцовото дружество. Противно на твърденията на въззивника, доводите му в този смисъл в писмения отговор са обсъдени от районния съд. В тази връзка, с оглед неоспорените заключения на съдебно-техническата и съдебно-икономическата експертиза, правилно е прието от първата инстанция, че консумацията на вода е правилно отчетена от ищеца, при съобразяване показанията на общия разпределяем водомер и законосъобразно е определена дължимата от ответницата сума за потребени ВиК-услуги, като представените по делото фактури са съставени от ищеца въз основа на редовно водено счетоводство. Противно на твърденията на въззивика, представените по делото писмени доказателства са заверени от ищеца за вярност с оригинала, поради което правилно са ценени и кредитирани от районния съд, като изложените в този смисъл възражения в жалбата също са неоснователни. От събраните доказателства се установява по категоричен начин, че служебното начисляване на консумираните количества вода се дължи изцяло на поведението на ответницата, която не е осигурявала достъп до имота за извършване на отчетите, както и че в имота е имало сериозен теч, от който са се наводнили съседните имоти, видно от представените протоколи за неосигурен достъп, свидетелските показания и постановление на БРП. Доказателства за опровергаване на така установените данни не са ангажирани от ответницата, поради което възраженията й за служебни отчети са неоснователни.

Съгласно неоспореното заключение на техническата експертиза, ищецът правилно е отчел и фактурирал консумацията на вода при съобразяване показанията на общия разпределяем водомер и Наредба № 4/14.09.2004 г., като законосъобразно е определил дължимата от ответницата сума за потребени ВиК-услуги. В тази връзка, съдът намира за неоснователно възражението на въззивника за неправилно приложение на чл.49, вр. чл.24, ал.4 от ОУ на ищцовото дружество, като видно от експертизата, при изчисляването по този ред се получава количество от 1976.40 куб.м. за процесния период от 18 месеца, което е в по-голям размер от отчетените от ищеца количества за същия период – 1746.26 куб.м. и задължението на ответницата би било в по-голям размер от претендирания от ищеца, а съда не може да утежнява положението на жалбоподателя.

 Предвид горното, въззивният съд намира, че в случая редовно отчитане на водомера на ответницата действително не е било извършвано, но това е поради обстоятелството, че същата не е осигурявала достъп до имота, установено с протоколи, т.е. не се касае до бездействие и до нарушаване задълженията на ищцовите служители, а до недобросъвестно поведение на абоната, поради което доводите в жалбата за неизпълнение на законови задължения от ищеца са неоснователни. Ответницата не е доказала да е разходвано количество питейна вода, различно от обективираното в представената справка и осчетоводено при ищеца, като това количество е установено и от неоспорените по делото експертни заключения. Ето защо, съдът приема, че ответницата дължи заплащане на количеството потребена вода за процесния период от 1746.26 куб.м.  на стойност от 4711.42 лв., установено от вещите лица, поради което предявеният главен иск е основателен и доказан в претендирания размер и следва да бъде уважен изцяло.

 Оглед основателността на главния иск, като основателна следва да се уважи и акцесорната претенция за мораторна лихва в претендирания размер от 221.08 лв. за процесния период, доколкото претенцията е в рамките на установения от вещото лице размер на лихвата от 277.65 лв. Следва да се уважи и претенцията за дължимост на законна лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до плащането.

С оглед гореизложеното, настоящата инстанция намира въззивната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора доказателства, обжалваното решение е правилно и постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Поради това и тъй като направените от въззивният съд изводи съвпадат изцяло с изводите на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото и направените от страните искания за разноски, съдът намира, че на въззивницата А. такива не й се следват, като на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК същата следва да заплати на въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД направените във въззивното производство разноски в общ размер от 250 лв. (100 лв. – за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37 ЗПП и чл.25, ал.1 НЗП и 150 лв. – за заплатено възнаграждение на особения представител на въззивницата, назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК).

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2777/30.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 1333/2019 г. по описа на РС – Бургас.

 

ОСЪЖДА К.И.А. с постоянен и настоящ адрес ***, ляв, ЕГН **********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.“Победа“, ул.“Ген. Владимир Вазов“ № 3, представлявано от инж.Ганчо Тенев, сумата от 250 лв. (двеста и петдесет лева) за направените във въззивното производство пред БОС разноски (100 лв. – за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37 ЗПП и чл.25, ал.1 НЗП, и 150 лв. – за заплатено възнаграждение на особения представител на въззивницата, назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК)..

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.