Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260275 29.01.2021 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, V граждански състав, в публично заседание на
двадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието
на секретаря Петя Мутафчиева
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 6327
по описа на съда за 2020 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от
Регионална служба „Военна полиция“ – Пловдив против З.А.С., ЕГН **********
обективно съединени искове с правно основание чл. 55 ЗЗД във вр. с чл. 227
ЗОВСРБ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 21
952.80 лв. – главница, представляваща остатък от получени, но невърнати
обезщетения по чл. 227 от ЗОВСРБ и сумата от 7 305.99 лв. – обезщетение
за неизпълнение на парично вземане за
периода от 08.11.2016 г. до 18.02.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаването на исковата молба в съда – 18.02.2020 г. до
окончателното й изплащане.
В исковата молба, ищецът посочва, че със заповед на директора на служба
Военна полиция № ВП – *** г., договорът за военна служба на *** З.А.С. – ***
във втори сектор в отдел „Разкриване на престъпления“ в Регионална служба
„Военна полиция“- Пловдив е прекратен и същият е освободен от длъжност, от
военна служба и е зачислен в запаса на основание чл. 165, т. 7 от ЗОВСРБ и чл.
94, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗОВРСРБ – при отнемане на
разрешението за достъп до класифицирана информация при условията и реда на
ЗЗКИ. Със заповед на директора на регионалната служба, ответникът се посочва,
че е отчислен от списъчния състав.
С тази заповед е определен размера на полагащите му се парични обезщетения
и дължими суми при освобождаване от военна служба, както следва: на основание
чл. 227, ал. 1 във вр. с чл. 234 от ЗОВСРБ – 20 месечни брутни възнаграждения в
размер на 30 504 лв.; на основание чл. 227, ал. 5 от ЗОВСРБ еднократно
парично доволствие по чл. 224, ал.1, т. 1 ЗОВСРБ в размер на 600 лв.; на
основание чл. 199 ЗОВСРБ – парично обезщетение за неползван платен годишен
отпуск в общ размер от 2 745.36 лв.- нетно обезщетение и на основание чл.
224, ал.1, т. 1 ЗОВСРБ неусвоен лимит за униформено облекло в размер на 230.13
лв.
Посочва се, че с платежно нареждане от 18.06.2015 г. описаните суми са
изплатени на ответника по посочена от него банкова сметка.
*** № *** от 03.10.2016 г. по описа на ВАС, пето отделение е отменена
заповедта от 24.03.2014 г. за прекратяване на военната служба на ответника.
Посочва се, че съгласно чл. 172, ал.2 от ЗОВСРБ, когато заповедта за
освобождаване бъде отменена, военнослужещият се възстановява в двумесечен срок
на предишната или на друга длъжност, която съответства на притежаваните от него
военно звание и професионална квалификация, ако подаде писмено заявление до
министъра на отбраната в 14 – дневен срок от влизане в сила на съдебното
решение.
В законоустановения срок, ответникът, се сочи, че на 03.10.2016 г. е подал
заявление до министъра, като със заповед от 07.11.2016 г. на директора на
служба „Военна полиция“ ответникът е възстановен на предишната длъжност,
считано от 03.10.2016 г. На ответника е връчено копие от заповедта на
08.11.2016 г., като с нея той е поканен да върне получените обезщетения по чл.
227 ЗОВСРБ в 14-дневен срок от възстановяването му на военна служба. В
заповедта се сочи, че е указано, че в случай на неизпълнение на отправената
покана, до военнослужещия ще бъде отправено писмено изявление за прихващане на
дължимите суми.
Във връзка с отменената заповед, ответникът е подал молба, входирана на
28.11.2016 г., с която моли да му бъде изплатено обезщетение за времето, през
което е останал без работа. С писмо от 08.12.2016 г. е отправено писмено изявление за прихващане на
сумата от 9 151.20 лв. – обезщетение по чл. 172, ал.1 ЗОВСРБ за 6 месеца със
сумата, която подлежи на връщане. С писмото отново е изпратена покана за
възстановяване на сумата от 21 952.80 лв. – остатък след прихващането от
изплатеното, но невърнато обезщетение по чл. 227 ЗОВСРБ.
Със заповед от 24.11.2016 г. на директора на служба „Военна полиция“ на ответника е наложено наказание
дисциплинарно уволнение на основание чл. 245, ал.1, т. 1 ЗОВСРБ във вр. с чл.
244, т. 7 от ЗОВСРБ във връзка с влязла в сила присъда срещу ответника. Договорът на ответника е прекратен, като той е освободен от длъжност, от
военна служба и е зачислен в запаса. Против заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание УВОЛНЕНИЕ,
ответникът е подал жалба пред Административен съд – Пловдив, като жалбата е отхвърлена с влязло
в сила решение.
На основание изложеното ищецът счита, че са налице предпоставките за
връщане на изплатеното обезщетение по чл. 227 ЗОВСРБ след направеното
прихващане. Моли се исковете да се уважат. Претендира се законна лихва и
разноски.
Препис от исковата молба е редовно връчен лично на
ответника З.А.С., на настоящия му адрес ***, като в
законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът З.А.С. е бил редовно
призован за първото съдебно заседание. Същият отново е търсен на известния по делото адрес
в рамките на повече от месец, като не е бил открит, нито друго лице, съгласно
да приеме книжата. Ответникът следва да се счита за редовно призован за първото
съдебно заседание, при условията на чл. 41, ал. 2 във вр. ал. 1 ГПК, като в изпратената до същия призовка, ведно с определение по чл. 140 ГПК,
изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в
съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в
негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноски.
В открито съдебно
заседание, проведено на 20.01.2021 г. ответникът не се е явил, не е изпратил
упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово
отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на
основание чл. 238, ал. 1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу
него.
Съдът намира, че всички предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал
писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не изпраща
представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към исковата
молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност
на исковите претенции. Ето защо следва да се постанови решение по реда на
чл.238 ГПК, с което предявените искове да се уважат изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото съдебно – деловодни
разноски в общ размер на 1 270.35 лева, от които 1 170.35 лева –
заплатена държавна такса и 100 лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение, определено съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/2017г./,
вр. с чл.37 от ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, предвид конкретната фактическа и правна сложност на спора.
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.А.С., ЕГН
**********, с адрес: ***, да заплати на Регионална служба „Военна полиция“ –
Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, бул. „Менделеев“ № 33, следните суми: сумата от 21 952.80 лева /двадесет и една хиляди деветстотин петдесет и два лева и
осемдесет стотинки/ - главница, представляваща остатък от получени, но
невърнати обезщетения по чл. 227 ЗОВСРБ; сумата от 7 305.99 лева /седем хиляди триста и пет лева и деветдесет и
девет стотинки/ – обезщетение за неизпълнение на парично вземане за периода от
08.11.2016 г. до 18.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
исковата молба в съда - 18.02.2020 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата в размер на 1 270.35 лева /хиляда двеста и седемдесет лева
и тридесет и пет стотинки/, представляваща съдебно – деловодни разноски за настоящото производство по гр.д. № 6327/2020 г. по
описа на РС - Пловдив, V гр.с..
Решението не подлежи на обжалване,
като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Пловдивския окръжен
съд в едномесечен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ