Р А З П О Р Е
Ж Д А Н Е
№
гр. Русе, 2 ноември 2016
год.
Административен съд Русе, ІV-и състав,
в закрито съдебно заседание на 2 ноември 2016 год. в състав:
Съдия: ИНА РАЙЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 360 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по
реда на чл.250 от АПК(Административно-процесуалния кодекс).
Постъпила е молба от Д. Т. Т. ***,
съдържаща искане за защита срещу неоснователни действия на административен
орган. Твърди, че на 18.10.2016 г. трите му малолетни деца са отведени от
социални работници без да е представен документ на какво основание се извършва
това действие. от тогава те били в неизвестност за баща си и другите членове на
домакинството. Изтъква оплаквания, че от цитираната дата децата са държани
противозаконно от административен орган на Регионална дирекция за социално
подпомагане-Русе или от орган на Дирекция “Социално подпомагане”-Русе, отдел за
закрила на детето. Изразява становище, че в случая с тези действия са нарушени
основни човешки и конституционни права и свободи. Направено е искане да бъдат
моментално отменени незаконните действия на административен орган. Прилага
редица документ в т.ч. удостоверения за раждане на трите деца.
В изпълнение на задължителните указания на
съда по чл.252, ал.2 АПК, е постъпило подробно становище от Дирекция “Социално
подпомагане”-Русе, вх.№2693 от 02.11.2016 г. с приложени заверени преписи от
издадени административни актове на полицейски орган ведно с документите към
всяка преписка по тези актове, препис от съдебно определение №758 от 30.06.2015
г. на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№1414/2015 г., както и издадените от дирекцията
направления за ползване на социални услуги от трите деца.
Като обсъди наведените в молбата доводи, подробното становище от административен орган и приложените писмени доказателства, съдът намира следното:
Молителят е баща на три малолетни деца – Т. Д. Т. , ЕГН **********, Д. Д. Т., ЕГН ********** и С. Д. Т., ЕГН **********,
видно от дубликати на удостоверения за раждане, издадени от Община Разград на
04.05.2011 г. Родителите на децата са разведени, като с окончателен съдебен акт
на ВКС е потвърдено решение на въззивна инстанция за предоставяне на майката И.
И. родителските права по отношение на малолетните деца Д. и С. Влязлото в сила
решение не било изпълнено въпреки издаден изпълнителен лист в полза на майката
и предприети по нейно искане действия от държавни съдебни изпълнители при
Районен съд-Разград, за което са представени протоколи по изп.д.№115/2015 г. от
25.09.2015 г., 08.10.2015 г. и от 12.01.2016 г., л.41-43 от делото. Данните
сочат, че до 18.10.2016 г. и трите деца живеят с баща си в гр.Р., на ул.*******.
По искане на главен социален работник в
Дирекция “Социално подпомагане”-Разград, подробно обосновано с факти по случая,
на основание чл.37 от Закона за закрила на детето ЗЗД) и чл.11 от Наредба
№І-51/2001 год. на министъра на вътрешните работи, началникът на Районно
управление на МВР-Разград издава три заповеди за предоставяне на полицейска
закрила на всяко едно от трите деца - №№1878з-424/18.10.2016 г.,
1878з-425/18.10.2016 г. и
1878з-426/18.10.2016 г, представени в заверени преписи от Дирекция “Социално
подпомагане”-Русе. Видно от текста на три приемо-предавателни протоколи,
поставените под полицейска закрила деца са предадени на социален работник и са
настанени в Кризисен център в гр.Русе на 18.10.2016 г.
По писмени молби от майката на децата от 21.10.2016 г. директорът на Дирекция “Социално подпомагане”-Русе издава три направления за ползване на социални услуги в кризисен център за деца.
При така установените факти, съдът намира искането по реда на чл. 250 и следващите от АПК за неоснователно.
Съгласно чл.250, ал.1 АПК всеки, който има правен интерес може да иска прекратяване на действия, извършени от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона.
Безспорно е установено, че са налице издадени административни актове, с които е са предприети спешни мерки за закрила на дете – полицейска закрила, предвидена в чл.4, ал.1, т.7 ЗЗД, в който специален нормативен акт е визирана и процедура за издаването му. Тази процедура в т.ч. местната компетентност на оправомощения полицейски орган в случая е налице.
Издадените от директора на Дирекция “Социално подпомагане”-Русе направления до доставчика на социална услуга са с правно основание в чл.20, ал.1 от Правилника за приложение на закона за закрила на детето( ППЗЗД), като е спазена компетентността на административния орган по цитирания нормативен текст.
В случая не се касае до извършвани фактически действия от страна на административния орган. Действията, предприети от полицейските органи и от орган за закрила на детето, чието прекратяване се претендира, са въз основа и в изпълнение на постановени административни актове, които намират и законодателна опора в специалните нормативни актове.
Следователно тези действия не представляват фактически такива по смисъла на чл.250 АПК. Поради това търсената защита в тази законова хипотеза не може да бъде приложена за конкретния случай.
Мотивиран така и на основание чл.253, ал.1 и ал.2 АПК, съдът
Р А З П О Р
Е Д И :
ОТХВЪРЛЯ молбата (искане) на Д.Т. *** в качеството му на баща на
малолетните деца Т. Д. Т. , ЕГН **********, Д.Д.Т., ЕГН ********** и С. Д. Т., ЕГН **********
за прекратяване на неоснователни действия
на административен орган от системата на Агенцията за социално
подмомагане на територията на гр.Русе.
Разпореждането подлежи на обжалване в 3-тридневен срок от издаването му пред ВАС.
СЪДИЯ: