РЕШЕНИЕ
№ 304
гр. Провадия, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря П. В. Г.А
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20223130101152 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по молба на Д. Г. Т. и Е. И. Т. с правно основание чл. 50 от СК за
развод по взаимно съгласие и одобряване на постигнато между страните споразумение по
чл. 51 СК.
Молителите излагат, че са съпрузи от 10.12.1997 г.. Посочват, че бракът им е дълбоко
и непоправимо разстроен. Излагат, че са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно
съгласие за развод и със споразумение са уредили всички отношения помежду си за след
развода.
По същество молят съда да постанови решение, с което да прекрати брака им и да
утвърди постигнатото между тях споразумение.
В открито съдебно заседание молителите се явяват лично, като поддържат
депозираната молба и подписаното от тях споразумение.
След като съобрази доводите на молителите и събраните по делото
доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:
От представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак се
установява, че молителите сключват граждански брак на 10.12.1997 г. Родените от брака на
молителите деца са пълнолетни към момента.
Молителите се явяват лично в проведеното по делото открито съдебно заседание,
като поддържат подадената молба, поради което съдът счита, че помежду им е налице
1
сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод, без да се издирват мотивите за
прекратяването на брака.
От представените доказателства се установява, че по време на брака се придобива на
името на молителя Е. И. Т. лек автомобил, марка „Пежо“, модел „207“, рама –
VF3WC9HXC33873825, рег. № ******.
Сключеното между страните споразумение обхваща нормативно установеното в чл.
51, ал. 1 СК минимално необходимо съдържание.
С оглед на гореизложеното, молбата, с която съдът е сезиран, се явява основателна.
Същата следва да бъде уважена, като разводът между двамата съпрузи бъде допуснат и
постигнатото от тях споразумение – утвърдено, на основание чл. 330 ГПК във вр. чл. 50 и
чл. 51 от СК.
На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за таксите и разноските, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, следва да бъде определена окончателна
държавна такса за производството в размер на 20.00 лева, която следва да бъде заплатена от
молителката Е. И. Т., предвид изрично постигнатото съгласие между молителите в този
смисъл.
Доколкото с решението се утвърждава споразумение относно лек автомобил, който с
решението се възлага на лицето Е. И. Т., последната следва да бъде осъдена да заплати по
сметка на Районен съд - Провадия и държавна такса в размер на 68.40 лв., на основание чл.
7, т. 1 от Тарифата за таксите и разноските, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс, представляваща 2 на сто върху стойността на имуществения дял –
застрахователната стойност на лекия автомобил.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Д. Г. Т., ЕГН: ********** и Е. И. Т.,
ЕГН:**********, сключен на 10.12.1997 г. с акт за граждански брак № 1682/10.12.1997 г.,
съставен от длъжностно лице по гражданско състояние в гр. Провадия, с развод по взаимно
съгласие, на основание чл. 50 от СК;
УТВЪРЖДАВА на основание чл. 51, ал. 2 от СК постигнатото между Д. Г. Т., ЕГН:
********** и Е. И. Т., ЕГН:**********, споразумение в следния смисъл:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ И ИЗКЛЮЧИТЕЛНА СОБСТВЕНОСТ на Е. И. Т.,
ЕГН:**********, следния придобит по време на брака в режим на СИО лек автомобил:
марка „Пежо“, модел „207“, рама – VF3WC9HXC33873825, рег. № *****, цвят „черен
металик“;
ДОПУСКА ПРОМЯНА във фамилното име на Е. И. Т., ЕГН:**********, като след
прекратяване на брака да се наименува с предбрачното си фамилно име „В.“, на основание
чл. 53 от СК.
2
ОБЯВЯВА, че съпрузите нямат взаимни имуществени претенции един към друг.
ОБЯВЯВА, че движимите вещи, съставляващи обикновената покъщнина на Д. Г. Т.,
ЕГН: ********** и Е. И. Т., ЕГН:**********, са поделени доброволно между тях преди
делото.
ОБЯВЯВА, че Е. И. Т., ЕГН:********** няма да отговаря за поетите от Д. Г. Т., ЕГН:
********** задължения към банкови и небанкови кредитни институции, свързани със
задоволяване на негови лични нужди.
ОБЯВЯВА, че Д. Г. Т., ЕГН: ********** няма да отговаря за поетите от Е. И. Т.,
ЕГН:********** задължения към банкови и небанкови кредитни институции, свързани със
задоволяване на нейни лични нужди.
ОСЪЖДА Е. И. Т., ЕГН:********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на по сметка на Районен съд – Провадия, държавна такса в размер на 20
(двадесет) лева, на основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК;
ОСЪЖДА Е. И. Т., ЕГН:**********, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд – Провадия, държавна такса в размер на 68.40 (шестдесет и
осем лева и 40 ст) лева, представляваща 2 % върху стойността на възложения в негова
полза имуществен дял – марка „Пежо“, модел „207“, рама – VF3WC9HXC33873825, рег. №
*****, цвят „черен металик“, на основание чл. 7, т. 2 от Тарифата за таксите и разноските,
които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс;
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 330, ал. 5 ГПК.
Препис от решението, ведно с покана по чл. 182 от ДОПК за доброволно изпълнение
на присъдените в полза на бюджета държавни такси, да се връчи на молителите.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
3