РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. Велико Търново , 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет
и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Георги Драгoстинов
Лилия Ненова
при участието на секретаря Красимира П. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско
дело № 20204100500954 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 27.11.2020 година, постановено по гр. дело № 1796 по описа на
В. районен съд за 2020 година, спрямо "Е. С."-АД, гр. В., е прието за установено, че П. Б. К.
не дължи сумата от 5 306,47 лв., стойност на електричество за времето от 23.11.2017 година
до 02.04.2020 година. В полза на ищцата са присъдени разноски.
Решението е обжалвано от "Е. С."-АД, гр. В., с оплаквания за погрешна
преценка на доказателствата. За да уважи предявения иск, съдът не съобразил неоспорената
от ищеца справка относно датата на монтажа на електромера, отчел незаплатеното
количество електроенергия. Претендира отмяна и постановяване на ново решение,
отхвърлящо иска с присъждане на разноски за две инстанции.
Ответникът по жалбата - П. Б. К. - излага доводи за безпорочност на
атакуваното решение. Претендира разноски за второинстанционното производство.
Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл.
271 от ГПК, приема:
Предявен е иск с правно основание чл. 98а от Закона за енергетиката във
връзка с чл. 55 от ПИКЕЕ (ДВ. бр.35 от 30 април 2019год.).
1
Ищцовата страна - П. Б. К. - излага в исковата си молба, че с ответника са в
договорни отношения по доставка на електричество за имот в село Ш., община В. Т., дом №
..... Ответникът неправилно начислил сумата от 5 306,47 лв., като стойност на
електроенергия за периода от 23.11.2017 година до 02.04.2020 година. По реда на
настоящото производство претендира да се приеме за установено, че не дължи начислението
и да й се присъдят направените по делото разноски.
Ответната страна - "Е. С." АД, гр. В. оспорва иска с възражения сумата да е
стойност на реално доставена и консумирана от ищцата електроенергия. Проверка на
електромера е установила, че част от доставяната електроенергия на стойност исковата
сума се отчита в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване.
Изправността на електромера - преди монтирането му в имота на ищцата бил подложен на
метрологична проверка, изключвала вариант показанията му преди монтажа да не са
проверени и съответно коригирани. Претендира разноски.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено:
Не се спори, установява се от обясненията на страните, че в имота на ищцата -
село Ш., община В. Т., дом №..., ответникът доставя електрическа енергия. Не се спорно
заплащането на електричеството, отчетено от служители на ответното дружество, за исковия
период - 23.11.2017 година до 02.04.2020 година. Няма спор и по въпроса, че в тарифа 3 на
електромера е отразено показание 27 164,650 kWh. На основата на това показание
ответникът е начислил исковата сума. Липсват доказателства на какво се дължат
показанията във въпросната тарифа, по какъв начин и по кое време са възникнали.
Изслушаната по делото експертиза изрично сочи тези спорни факти не могат да бъдат
установени.
Изложеното аргументира съда да приеме, че ответникът няма право на
исковата сума. Голословно е твърдението за доставка на електричество на исковата
стойност. Констативният протокол, на който ответникът се позовава като доказателство за
начислението, не установява доставка на енергия, а твърдение за отчитане в невизуализиран
регистър на електромера. Протоколът по чл. 49 от ПИКЕЕ е частен документ и изявленията
му по него имат процедурната стойност на писмени твърдения, подлежащи на доказване на
общо основание – чл. 154 от ГПК. При събраните по делото доказателства твърдението на
ответника да е доставил електричество с исковата стойност е голословно.
Доводите на ответника-жалбоподател за изправност на електромера и нулеви
стойности на показателите му при монтирането на уреда са голословни. Презумпция в тази
насока законът не съдържа, по делото позитивни доказателства за тези факти не се събраха.
При липсата на доказателства за изпълнение на контролните на ответника
авгажименти по чл. 48 от ПИКЕЕ, позоваването на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ е неоснователно.
2
Още повече, че режимът за начисления по въпросния текст не важи за периода преди април,
2019 година. Претендираното от ответника не е доказано по основание, а това изключва
дори приложението на чл. 162 от ГПК.
В тежест на въззивника следва да бъде възложено заплащането на разноските
на ответника по жалбата за второинстанционното производство, като сума доказани в
размер на 600 лв., адвокатско възнаграждение - чл. 78, ал. 1 от ГПК. Възражението на
ответника за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно. Заплатеното адвокатско
възнаграждение е под минимума по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 27.11.2020 година, постановено по
гр. дело № 1796 по описа на В. районен съд за 2020 година.
Осъжда "Е. С." АД, гр. В., да заплати на П. Б. К., ЕГН: ********** от гр. В. Т., ул. „С. М.“
№ ..., вход „г“, ап. 1, сумата от 600 (шестстотин лева) лв., разноски за второинстанционното
производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3