РЕШЕНИЕ
№ 1197
гр. Варна, 09.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20223110202477 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Л.
АЛ. Ч., ЕГН:**********, с адрес :гр. Варна, ж.к. „Чайка“, бл.30, ет.3, ап.80 против
Наказателно постановление № 436а-65 / 05.04.2022г. на Директор ОД на МВР
Варна, с което му е наложено: административно наказание „глоба“ в размер на 300
/триста/ лв. на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/.
С жалбата се иска отмяна на НП. Твърди се , че същото е незаконосъобразно и
противоконституционно, противоречащо на материалния и процесуалния закон поради
следните аргументи:
Заповедта на министъра въвеждаща въпросното задължение е нищожна, доколкото
би представлявала нормативен акт по силата на чл. 75 от АПК и като такъв е следвало
да бъде публикувана в „Държавен вестник“ по силата на чл. 5 ал. 5 от Конституцията
във връзка с чл. 37 ал. 1 от ЗНА.
Заповедта противоречи на ЗАНН, тъй като съгласно чл. 3 ал. 1 от ЗАНН за всяко
административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време
на извършването му.
Нормата на чл. 63, ал. 9 от Закона за здравето определя, че: „Държавните и
общинските органи създават необходимите условия за изпълнение на мерките по ал. 1,
1
а средствата за осъществяването им се осигуряват от държавния бюджет, съответно от
общинските бюджети.“ Предвид обстоятелството, че мярката за задължително носене
на маска въвежда задължение за ползване на определено специализирано предпазно
средство, което има имуществена стойност, следва същото да бъде осигурено
безплатно от държавните и общинските органи, като финансирането се осигури от
бюджета. Неизпълнението на законовото задължение, по обезпечаване на наложените
мерки, се явява самостоятелно основание за отмяна на процесната заповед при
последващия съдебен контрол, тъй като самата заповед не е изпълнила изискванията
на материалния закон.
Задължителното носене на маска влиза в пряка колизия с действащ български закон
- Закона за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето. Чл.
2, ал.1, недвусмислено и ясно сочи: На публични места на територията на Република
България не се допуска носенето на облекло, прикриващо частично или скриващо
напълно лицето.
Съгласно чл. 29 ал. 2 от Конституцията никой няма право да ми налага насила
медицински мерки и експерименти без мое доброволно писмено съгласие.
Според чл. 30 ал. 1 от Конституцията всеки има право на лична свобода и
неприкосновеност, която горецитираната заповед на M3 нарушавла с изискването за
носене на маски.
Съгласно чл. 32 ал. 1 от КРБ личният живот е неприкосновен. Всеки има право на
защита срещу незаконна намеса в личния си живот и срещу посегателство върху честта
и достойнство, а изискването за носене на маска представлява грубо унижение,
насилие и въвеждане на робски модел на поведение. Конституцията е върховен закон
и съгласно нейния чл. 5 ал. 1 и ал 2, разпоредбите й имат непосредствено действие и
никакви закони, други нормативи или поднормативни актове не могат да й
противоречат.
С тези аргументи се иска отмяна на НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призована не се явява и не се
представлява. Ангажира писмено становище по делото, в което моли за отмяна на НП с
отбелязване, че процесната заповед не е обнародвана в държавен вестник.
Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представите-
юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на НП, като моли
същото да бъде потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско възтаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 16.02.2022г. в гр.Варна била провеждана специализирана операция по контрол
2
над спазване на противоепидемичните мерки, въведени от Министерството на
здравеопазването. За целта цивилни служители на ОД на МВР-Варна, назначени в
отдел „Общинска полиция“ –Варна, сред които и св. Ц.С.- старши полицай в Общинска
полиция, извършвали проверки за спазването на мерките в транспортните средства от
градския транспорт, обслужващи територията на гр.Варна.
Около 09:40ч. на горепосочената дата св.С. и свидетелките А.М. и В.Д., последните
две работещи като контрольори към общинско предприятие ТАСРУД, се качили в
автобус на „Градски транспорт“ ЕАД, пътуващ по линия №148, от спирка „Спортист“.
В автобуса по това време пътували множество пътници, които имали поставени
предпазни маски, покриващи носа и устата им. Проверяващите констатирали, че
единствено възз. Л.Ч. нямал поставено лично предпазно средство, закриващо носа и
устата му. Същият бил поканен от служителя на полицията да си постави предпазна
маска, но той отказал, като заявил, че няма такава. Поради това възз. бил свален от
автобуса на спирка „Средношколска“, където била установена самоличността му и му
бил съставен АУАН бл.№00001474/16.02.2022г. В него св. С. посочил, че съставя
АУАН срещу възз. „ за това, че на 16.02.2022г., около 09.40ч, в гр.Варна… на спирка
„Спортист“ посока „Почивка“, като пътник в автобус от Градски транспорт…..
движещ се по линия №148 няма поставена защитни маска за лице за еднократна или
многократна употреба, с което не изпълнява въведени противоепидемични мерки,
посочени в т.І-7 на Заповед РД -01-968/26.11.21г., на Министъра на
здравеопазването“. Нарушението било квалифицирано по чл.209а, ал.1 вр. чл.63, ал.1
от от ЗЗ. Актът бил предявен и връчен на въззивника, която го подписала с
отбелязване, че има възражения и че счита, че „закона нарушава най-обикновени
човешки права и няма ефективност“. Допълнителни възражения постъпили в срока по
чл.44 от ЗАНН.
Впоследствие въз основа на акта за установяване на административно нарушение
било издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с
което административно-наказващият орган възприел изцяло фактическите констатации
в акта, като не възприел възраженията на въззивницата, че са налице основанията за
приложение на чл.28 от ЗАНН. В НП АНО приел, че следва да наложи санкция на възз.
за това, че на 16.02.2022г., в 09:40ч, в гр.Варна,бул.“Васил Левски“, на автобусна
спирка „Спортист“ , в автобус на „Градски транспорт“ ЕАД с рег.№В8698НП, движещ
се по линия №148, е установено, че лицето Л.Ч. се намира на закрито обществено
място и като пътник не е поставил защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба, или друго средство, покриващо носа и устата, , с което
нарушава т.7 от Заповед № РД-01-968 от 26.11.2021г. на Министъра на
здравеопазването противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 от Закона за здравето.
Прието било, че е допуснато нарушение на чл.209, ал.1 от ЗЗ, като бил цитиран като
нарушен следният текст от ЗЗ : „Който наруши или не изпълни въведени от министъра
3
на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7, освен ако деянието не съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от
1000 до 2000 лв.. АНО изложил и мотиви , защо счита, че случаят не попада в
приложното поле на чл.28 от ЗАНН и на основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ издал
процесното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни и писмени, а именно свидетелски показания, писмените
материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, докладна записка, заповед на Директора
на ОД на МВР-Варна, от Заповед № РД-01-968 от 26.11.2021г. на Министъра на
здравеопазването / публикувана и налична на сайта на Министерството на
здравеопазването- общодостъпен за всички/, справки от ОД на МВР-Варна, и др.които
съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като логични и незаинтересовани от изхода на делото, съдът кредитира показанията
на св. Ц.С., А.К. и В.Д., които са очевидци на нарушението. Същите с необходимата
конкретика посочиха фактите, имащи значение за установяване на обективната
обстановка по делото.
Овен горното съдът кредитира писмените материали, тъй като те са непротиворечиви
и кореспондират с установената фактическа обстановка по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директора на ОД на
МВР-Варна, съгласно правомощията му отразени в чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ.
АУАН е съставен от полицейски орган в ОД на МВР-Варна- старши полицай в
Общинска полиция при ОД на МВР-Варна, оправомощен съгласно заповед № 365з-
1952/24.03.2020г. на Директора на ОД на МВР-Варна. Съдът намира, че процесният
АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице съгласно
приложената по делото № 365з-1952/24.03.2020г., видно от която на държавните
служители с полицейски правомощия от ОД на МВР – Варна е възложено да съставят
АУАН-ове по чл. 209а от ЗЗ. По делото не се спори, а и видно от разпита на св. С.,
същият е служител на ОД на МВР – Варна, разполагащи с полицейски правомощия,
4
доколкото работи като старши полицай в Общинска полиция-Варна.
Административно-наказателното производство е образувано и протекло в сроковете
по чл. 34 от ЗАНН.
При проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира
нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В
акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на
извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Отразени са всички
данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на
административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно
в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на
нарушението по този пункт от НП, на обстоятелствата, при които е извършено.
Действително в АУАН и НП не с посочени доказателствата, които потвърждават
извършеното административно нарушение в тази му част, но съдът намира, че това
нарушение не е съществено, тъй като не се отразява на правото на защита на наказания
субект. Както е известно от теорията и съдебната практика, защитата се гради срещу
факти, а не срещу изброени доказателства. Освен горното, в АУАН и НП ясно и
недвусмислено е посочено административното обвинение, че възз. не носи на закрито
обществено място маска за еднократна или многократна употреба, с което не е
изпълнил противоепидемичните мерки, въведени със заповед на министъра. В
теорията и съдебната практика се е наложило разбирането, че обвиненият се защитава
срещу предявените му факти, а не срещу тяхното цифрово изражение. А фактите,
както в АУАН, така и в НП са ясно и недвусмислено изложени, което не налага
никакво съмнение за какво е наложена санкцията спрямо възз.
Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл. 52, ал.4
от ЗАНН. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е
необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Законодателят обаче
не е предвидил произнасянето по възраженията да става с нарочен акт или пък
задължение за АНО да ги обсъжда в НП, а само и единствено задължението да ги
прецени. В случая щом като е издал НП, предмет на настоящото производство, то
безспорно АНО е възприел възраженията посочени в АУАН за неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 (Изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от
1.01.2011 г., изм., бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., доп., бр. 23 от 2020 г., в сила
от 14.03.2020 г., бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм., бр. 44 от 2020 г., в сила
от 14.05.2020 г.) ЗЗ при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът
на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната
или на отделен регион. С Решение (Обн. - ДВ, бр. 22 от 13.03.2020 г.) Народното
5
събрание, по предложение на Министерския съвет и на основание чл. 84, т. 12 от
Конституцията на Република България и във връзка с разрастващата се пандемия от
COVID-19 е обявило извънредно положение върху цялата територия на Република
България, като съгласно т. 2. е възложено на Министерския съвет да предприеме
всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във връзка с
пандемията от COVID-19 и в съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на
Република България. Впоследствие извънредното положение е удължавано
няколкократно, като е действало и към месец февруари 2022г.. В съответствие с
обявеното извънредно положение Министърът на здравеопазването е издал заповеди
във връзка с овладяване на извънредната епидемична обстановка, които впоследствие
са многократно изменяни. Така министърът е издал Заповед № РД-01-968 от
26.11.2021г. на Министъра на здравеопазването, впоследствие отменена. В т. 7 от
посочената заповед за определен период – от 01.12.2021 г. до 31.03.2022 г., е въведена
посочената в АУАН-а и в НП противоепидемична мярка, а именно задължението за
всички лица, които се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни
средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики,
национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни
учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите,
железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви,
манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице
за еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно препоръките в
приложение № 3. Налице е последващ акт на министъра на здравеопазването, който
прекратява действието на предходния, т. е. по волята на самия издател, първоначалната
заповед вече не съществуват в правния мир. Към момента на съставяне на АУАН,
обаче, Заповедите са създали задължения, непосредствено са засегнали права, свободи
и законни интереси на неопределен брой лица. Т.е. към дата 16.02.2022 г. когато възз. е
установен без предпазно средство, покриващо носа и устата в закрито обществено
място / транспортно средство за обществен превоз/ заповедта е била действаща.
Заповед № РД-01-968 от 26.11.2021г. на Министъра на здравеопазването е издадена
на основание чл. 63, ал. 4 и 11 и чл. 63в от Закона за здравето, чл. 73 от
Административнопроцесуалния кодекс и във връзка с усложняващата се епидемична
обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната. С
Решение от 13.03.2020 г., обн. ДВ бр. 22, на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията
на Република България, от Народното събрание е обявено извънредно положение
върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април
2020 г. С решение на Народното събрание от 03.04.2020 г. срокът на обявеното
извънредно положение е удължен до 13.05.2020 г. С Решение № 325 на Министерски
съвет от 14 май 2020 г. е обявена извънредна епидемична обстановка на територията на
Република България, свързана с епидемичното разпространение на COVID-19 и
6
съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, считано
от 14 май 2020 г. до 14 юни 2020 г. Впоследствие срокът на обявената извънредна
епидемична обстановка е многократно удължаван, като към датата на установяване на
процесното нарушение е в сила Решение № 826 на Министерски съвет от 25 ноември
2021 г., с което на основание чл. 63, ал. 2, вр. ал. 3, т. 1, 2, 3, 7 и 8 от ЗЗ и чл. 73 от
АПК, е удължен срока на обявената с Решение № 325 на Министерския съвет от 14
май 2020 г. и удължена с Решение № 378 на Министерския съвет от 12 юни 2020 г.,
Решение № 418 на Министерския съвет от 25 юни 2020 г., Решение № 482 на
Министерския съвет от 15 юли 2020 г., Решение № 525 на Министерския съвет от 30
юли 2020 г., Решение № 609 на Министерския съвет от 28 август 2020 г., Решение №
673 на Министерския съвет от 25 септември 2020 г., Решение № 855 на Министерския
съвет от 25 ноември 2020 г., Решение № 72 на Министерския съвет от 26 януари 2021
г., Решение № 395 на Министерския съвет от 28 април 2021 г., Решение № 426 на
Министерския съвет от 26 май 2021 г., Решение № 547 на Министерския съвет от 28
юли 2021 г. и Решение № 629 на Министерския съвет от 26 август 2021 г. извънредна
епидемична обстановка на територията на Република България, свързана с
епидемичното разпространение на COVID-19 и съществуващата непосредствена
опасност за живота и здравето на гражданите, считано от 1 декември 2021 г. до 31 март
2022 г.
На основание чл. 63, ал. 4 и ал. 11 и чл. 63в от ЗЗ, чл. 73 от АПК и във връзка с
Решение № 826 на Министерски съвет от 25 ноември 2021 г., министърът на
здравеопазването, по предложение от 25.11.2021 г. на главния държавен инспектор,
издал Заповед № РД-01-968/26.11.2021 г. за въвеждане на временни
противоепидемични мерки - правила за хигиена и дезинфекция, мерки при работа с
клиенти, носене на маски др.
Според т. 7 от заповедта "Всички лица, когато се намират в закрити обществени
места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения,
аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве,
административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп
гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти,
църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска
за лице за еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно
препоръките в приложение № 3.
Според т. 1 от Приложение № 3 към т. 7 и 8 на заповедта – "Инструкция за правилно
носене на лицева маска", защитната маска трябва да покрива изцяло носа и устата – от
основата на носа до брадичката.
Видно от съдържанието на Заповед № РД-01-968 от 26.11.2021г. на Министъра на
7
здравеопазването и разпоредителната част, тя носи белезите на общ административен
акт по смисъла на чл. 65 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 65 от АПК, общи са
административните актове /ОАА/ с еднократно правно действие, с които се създават
права или задължения, или непосредствено се засягат права, свободи и законни
интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове / в
този смисъл Определение № 8865 от 06.07.2020 г. по адм. д. № 3873/2020 на Върховния
административен съд; Определение п. х. д. от 01.06.2020 г. по адм. д. № 4088/2020 на
Върховния административен съд/. Основната разлика между общият административен
акт и нормативният административен акт /НАА/ е в това дали имат еднократно или
многократно действие и дали съдържат административноправни норми, като ОАА има
за цел да уреди един случай /една ситуация/, докато НАА съдържа правна норма –
правило за поведение за повторяеми, трайни обществени отношения, за неопределено
число случаи в бъдещето. НАА се прилага многократно, той е правна норма за
абстрактно уреждане на обществени отношения, а ОАА е конкретно волеизявление,
насочено към неопределен кръг лица. Процесната заповед не урежда абстрактни
правила за поведение при извънредно положение поради здравни причини, нито дори
правила за COVID епидемии, а имат за цел да уредят възникналата ситуация покрай
настъпилата актуална пандемия с COVID-19. В тази връзка следва да се посочи, че
всички заповеди на министъра на здравеопазването са издадени като общи
административни актове, повечето с изрично позоваване на чл. 73 от АПК, в това
число и процесните, който изрично позволява да се издаде общ административен акт в
неотложни случаи без обществено обсъждане, каквато настъпилата пандемия
безспорно е. АПК не предвижда обявяване на ОАА в Държавен вестник, а е уредено
специално производство във връзка с тяхното приемане и оповестяване. Съгласно чл.
73 АПК когато неотложно трябва да се издаде общ административен акт за
предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната
сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на
гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за уведомяване
и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В тези
случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му.
Заповедите на Министъра на здравеопазването са издадени именно в неотложна
ситуация за опазване на живота и здравето на гражданите на територията на страната
като същите са оповестени чрез средствата за масово осведомяване, чрез извънредни
пресконференции, както и на страницата на Министерство на здравеопазването, където
се намират и понастоящем. По делото не е спорно, че процесната заповед е обявена в
интернет, на страницата на МЗ, поради което съдът намира, че същата е породила
правно действие. Нещо повече, самият жалбоподател не оспорва, че е бил запознат със
съдържанието на заповедта и съответно с въведеното с нея задължение.
Проследявайки уредбата се установява, че посочената е отменена , но тази отмяна
8
принципно не се отразява върху отговорността на нарушителя, който е допуснал
нарушение към момента, към който Заповедта е предвиждала конкретна задължение до
неопределен кръг от лица – всички, които се намират в закрити обществени места, в
това число транспортни средства за обществен превоз, да имат поставена защитна
маска за лице. Като ОАА тя е имала ограничено действие във времето и с отпадане на
предварително заложения в нея срок действието й е отпаднало, но това не обезсилва
със задна дата правата и задълженията, които е пораждала през периода на действието
си. Това би било така единствено ако е била обявена за нищожна, но такива данни не
са налице по делото. Предвид посоченото не се касае и за хипотезата на чл. 3, ал. 2 от
ЗАНН. Заповедите по чл. 63 от ЗЗ са общи административни актове и отмяната или
изменението им, не представлява изменение на нормативна разпоредба, за да е
приложима хипотезата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН. Не би могло да намери приложение
Тълкувателно Решение № 2 от 27.06.2016 г. на ВАС на РБ, постановено по т. д. №
2/2015 г., в мотивите на което е прието, че отмяната на общ административен акт има
обратно действие, т. е. той се счита отменен от момента на издаването му. По
отношение на горепосочените общи административни актове, не са ангажирани по
делото доказателства за отмяната им като незаконосъобразни, поради което от
значение е обстоятелството, че към датата на извършване на нарушението заповедта е
била действаща, пораждала е валидно правно действие на територията на страната.
Отделно от това в случая административнонаказателната отговорност произтича не от
заповедта, а от закона – разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, като същата не е отменена
или изменена в по-благоприятна редакция към момента на издаване на наказателното
постановление или към момента на постановяване на настоящия съдебен акт.
Съгласно чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, на което основание е санкциониран възз., който наруши
или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл.
63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от
300 до 1000 лв.. Нормата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ съдържа в себе си както правило за
поведение, така и санкция за неизпълнение на това правило. От материалите по делото
и по-конкретно от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
чрез разпита на полицейския служител С. и свидетелите М. и Д., се установява по
безспорен начин, че на 16.02.2022 г. по време на действие на въведеното с посочената
по-горе заповед задължение до неопределен кръг от лица /всички, които се намират в
закрити обществени места, в транспортни средства за обществен превоз/ да имат
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба,
жалбоподателят се е намирал на закрито обществено място- автобус пътуващ по
редовна градска линия в гр. Варна, което място представлява "обществено место" по
смисъла, вложен в разпоредбата на § 1а от Допълнителните разпоредби на Закона за
здравето, като не е имал поставени средства- маска за еднократна или многократна
9
употреба, покриващи носа и устата. Без съмнение и с оглед изричното им посочване,
автобусите на градския транспорт попадат в обхвата на т. 7 от Заповед № РД-01-
968/26.11.2021 г., поради което за всички пътуващи важи задължението да носят
предпазна маска за еднократна или многократна употреба, при това по начина, указан в
т. 1 от Приложение № 3 към т. 7 и 8.
Въведените противоепидемични мерки с цитираната заповед, предмет на
настоящото дело не нарушават ничии конституционни права, а напротив охраняват
основното право на гражданите – правото на живот /чл.28 от КРБ/. Съдът не споделя
виждането на жалбоподателя, че изискването за носене на маска на закрити
обществени места представлява форма на държавна принуда, още по-малко „робски
модел на поведение“, според посоченото в жалбата. Задължението въведено с
посочената противоепидемична мярка е въведено в обществен интерес, като в случая
са ирелевантни субективните усещания на конкретния жалбоподател. Сочената
заповед не е в колизия със Закон за ограничаване носенето на облекло, прикриващо
или скриващо лицето, както сочи въззивника. Последният закон има съвсем различна
цел - ограничаването на носенето на облекло /а не маска/, прикриващо частично или
скриващо напълно лицето. Нещо повече в чл.3 от закона е посочено, че
ограничението не се прилага: ако носенето на облеклото се налага: по
здравословни причини, каквито безспорно причини са необходимостта от
ограничаване разпространението на COVID-19. Жалбоподателят неправилно тълкува и
разпоредбата на чл.63, ал.9 от ЗЗ, като счита, че средствата за набавяне на защитната
маска следва да бъдат осигурени от държавата. Визираната разпоредба има предвид
организацията по изпълнението на мерките, в това число и контролът по изпълнението
им.
По делото е безспорно установено, че на посочените в НП дата и място, по време на
действие на въведеното с процесната заповед задължение до неопределен кръг от лица
– в случаите, в които се намират в транспортно средство за извършване на обществен
превоз, да носят маски за еднократна или многократна употреба – Ч. се е намирал
именно в такова транспортно средство /автобус на градския транспорт/, без маска за
еднократна или многократна употреба. С оглед на изложеното се налага извода, че Л.Ч.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в
разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/, /в сила към 16.02.2022 г. и
напълно правилно и законосъобразно е била ангажирана административно-
наказателната му отговорност.
Безспорно е установено по делото, че към датата на извършване на нарушението –
16.02.2022 г., нормативната разпоредба, за нарушението на която е бил наказан Ч. е чл.
209а, ал. 1 от ЗЗ. С отмяната на действащите противоепидемични мерки не се
"декриминализира" нарушението, за което той е наказан.Ч. е наказан за нарушение на
10
чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ – за неизпълнение на въведени противоепидемични мерки, като и
към настоящия момент разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ продължава да предвижда
същото наказание за същото нарушение, поради което отпадането на
противоепидемичните мерки е ирелевантно. Самият характер на мерките, предполага в
себе си времеви обхват на същите и отпадането на част от тях, при отпадане на
необходимостта от налагате им, не означава, че нарушаването им към момента, в който
са били действащи, трябва да бъде обявено за ненаказуемо.
Съдът съобрази обстоятелството, че деянието се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други деяния от същия род, което налага извода, че
същото представлява административно нарушение, а не престъпление по смисъла на
чл. 355 от НК. В същото време обаче съдът намира, че с оглед кръга на обществените
отношения които охранява Закона за здравето и по-конкретно посочените разпоредби
по време на обявеното извънредно положение, имащо за цел неразпространение на
заразата и опазване живота и здравето на гражданите, процесното деяние не може да
бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази
връзка съдът напълно споделя изложения в тази насока извод на административно-
наказващия орган. Правилно е било преценено, че с оглед характера на нарушението в
настоящия случай нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена. Описаното
в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление нарушение крие сериозен риск за останалите граждани, свързана с
разпространение на пагубен за човечеството вирус и обявената глобална пандемия.
Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
други административни нарушения от същия вид, поради което и същото не може да
бъде квалифицирано като "маловажен случай" по смисъла вложен в разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН. Нещо повече в транспортното средство, в което е пътувал възз. са се
намирали и други граждани, чиито основно право /това визирано в чл.28 от КРБ/
въззивникът е нарушил. В този смисъл е и константната практика на Административен
съд Варна – например Решение по к.адм.дело № 2685 по описа на Административен
съд гр.Варна за 2020 година, Решение по к.адм.дело № №651 по описа на
Административен съд гр.Варна за 2021 г., Решение № 950 от 14.07.2022 г. на АдмС -
Варна по к. а. н. д. № 1253/2022 г., Решение № 992 от 19.07.2022 г. на АдмС - Варна по к. а.
н. д. № 1392/2022г., последното постановено по идентичен казус и много други. От друга
страна, прилагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, би създало у въззивника
чувството за безнаказаност, би култивирало липса на критичност към извършване на
деяния от подобен род, което обезсмисля една от основните функции на
административнонаказателния закон, а именно индивидуална превенция на
нарушенията.
За посоченото нарушение санкционна разпоредба на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ /в сила от
сила от 14.05.2020 г.) / предвижда наказание "глоба" в размер от 300 до 1000 лева за
11
лице, което наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването
или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63,
ал. 1 или ал. 2, освен ако деянието съставлява престъпление. Административно -
наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна
разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл. 27
от ЗАНН и е наложил наказание в предвидения за това деяние минимум от 300 лева. От
друга страна, обстоятелството, че за възз. не са събрани данни за финансово и
материално положение не би могло да изключи административната му отговорност.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по
делото, съдът установи от правна страна следното:
На основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) В производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени по
делото, което разглежда, когато страните са поискали това.
Възз. чрез своя процесуален представител не е направил искане за присъждане на
разноски.
От процесуален представител на наказващия орган е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски
от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено
своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство, като е депозирал писмено становище по делото и с оглед крайния
изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание
чл.63д, ал.4 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78,
ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение
за представителство по административно- наказателни дела в размер от 80 до 150 лв. ,
съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като
липсва каквато и да било фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от
липсата на каквито и да било процесуални усилия на ю.к по поддържане на
обвинителната теза на АНО. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер—80лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.9 вр. ал.2, т.5 вр. ал.1 и чл.63д, ал.4, вр.
ал.1 от ЗАНН, съдът
12
РЕШИ:
ПОТВРЪЖДАВА Наказателно постановление № 436а-65 / 05.04.2022г., издадено
от Директора ОД на МВР Варна, с което на Л. АЛ. Ч., ЕГН:**********, с адрес :гр.
Варна, ж.к. „Чайка“, бл.30, ет.3, ап.80 е наложено: административно наказание „глоба“
в размер на 300 /триста/ лв. на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
ОСЪЖДА Л. АЛ. Ч., ЕГН:**********, с адрес :гр. Варна, ж.к. „Чайка“, бл.30, ет.3,
ап.80, да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13