РЕШЕНИЕ
№ 1475
гр. София, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Красимира Г. Г.
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20251000502130 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Л. В. Г., ищец пред първата
съдебна инстанция, срещу решение № 2374 от 16.04.2025 г. на СГС,
постановено по гр.д.№ 11343 по описа за 2024 г., с което е отхвърлен
предявеният от ищцата/въззивник иск по чл.439 ГПК.
Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на така
постановеното решение. Сочи, че сумите, предмет на иска, били погасени по
давност, тъй като последното валидно изп.действие било с дата от 01.09.2016
г. Титулярът на вземането преди да прехвърли същото с договор за цесия от
23.11.2015 г. на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД не бил предприел надлежни
изп.действия за събиране на вземането си. Счита, че неправилно съдът бил
приел, че предприетите от взискателя действия по събиране на вземането-
искане за извършване на опис и оценка на движими вещи, направено с молба
от 13.02.2017 г. както и изпращането на запорно съобщение до работодателя
1
на 31.07.2020 г., прекъсват давността. Това било така, защото тези действия не
били последвани от реално извършено действие по принудително изпълнение.
В подкрепа на този довод се позовава на ТР №2/2014 г. от 26.06.2015 г. на
ОСГТК на ВКС. При това положение до датата на подаване на исковата молба
– 22.07.2024 г. сумите били погасени по давност. Следвало да се вземе
предвид и, че изп.производство било прекратено на основание чл.433, ал.1,т.8
ГПК, при което прекратяването на изп.производство настъпвало още на
05.01.2017 г. В случая била настъпила перемпция по силата на закона. При
това положение всички действия след датата на прекратяване на изп.дело
били невалидни, вкл. подаването на молбата с искане за извършване на опис и
оценка на движими вещи, както и изпращането на запорно съобщение до
работодателя на длъжницата.
Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо това
да се постанови друго, с което претенцията на ищцата да бъде уважена изцяло.
Претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ответника пред първата
съдебна инстанция - „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в който отговор се излага
становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на
първоинстанционното решение. Счита, че не са допуснати сочените от
въззивника нарушения при постановяване на обжалваното решение. Същото
било съобразено със събраните по делото доказателства, както и
задължителната съдебна практика на ВКС. Следвало да се вземе предвид, че
от страна на длъжницата по изп.дело били постъпвали плащания, които
прекъсвали давността. Взискателят бил проявил активност и действията му
прекъсвали давността. Давността била свързана не с поведението на СИ, а с
това на взискателя. Съгласно съдебната практика на ВКС перемпцията била
без значение за давността. Следвало да се вземе предвид и, че давността била
спирана от 13.03.2020 г. във връзка с обявеното в страната извънредно
положение. Сроковете започвали да текат от 21.05.2020 г. Претендира се
юриск.възнаграждение.
Апелативен съд- София, действащ като въззивна инстанция намира
следното:
По допустимостта на въззивната жалба:
Препис от обжалваното решение е връчено на въззивника на 28.05.2025 г.
2
Въззивната жалба е подадена на 09.06.2025 г.
Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, първоинстанционният
съд е приел, че не е спорно между страните , че въз основа на изпълнителен
лист от 29.10.2014 г. при ЧСИ, рег. № *** на Камарата на ЧСИ "УниКредит
Булбанк" АД е образувала изпълнително дело № 20148440404191 срещу Л. В.
Г. за събиране на сумата от 10 765.74 евро главница, ведно със законната
лихва от 24.10.2014 г. до окончателното изплащане, лихва в размер на 1 495.18
евро за периода 09.01.2014 г. - 23.10.2014 г. и 1 547.25 лева разноски по делото.
Изпълнителният титул, въз основа на който било образувано изп.д. №
20148440404191 бил издаден по заповед за незабавно изпълнение. Липсата на
възражение срещу нея и влизането й в сила приравнявало този съдебен акт на
решение, установяващо съществуването на вземането на кредитора. От този
момент започвала да тече нова погасителна давност, която била петгодишна
като съдът се е аргументирал с нормата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
Прието е, че за периода от 22.12.2014 г. до 26.06.2015 г., когато влизала в
сила т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
давност не била текла. Съгласно чл.116, б.“в“ ЗЗД давността се прекъсвала с
предприемане на действия по принудителното изпълнение. Това означавало,
че за да се поддържа висящността на изп.процес било необходимо взискателят
да предприема и поддържа изпълнителни действия. Указания относно това кои
действия прекъсват давността, се съдържали в приетото ТР от № 2 от
.04.07.2024 г. по тълк.д.№ 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, т.3. Прието е, че
3
ефектът на прекъсването на давността не се засяга от настъпилата по-късно
перемпция на изп.дело. При перемпция на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК
изпълнителните способи, които били осъществени преди тя да настъпи, не се
засягали изобщо от прекратяването на изп.дело. В това ТР било направено
разграничение между перемпцията и погасителната давност. А именно:
давността била санкция за бездействието на кредитора при упражняване на
неговите права, а перемпцията била санкция, засягаща конкретното
процесуално правоотношение, но не и публичното субективно право на
кредитора да иска принудително изпълнение. За давността и нейното
прекъсване водещо значение имало искането на кредитора - взискател, а дори
да не се бил осъществил чрез изпълнително действие в рамките на искания
изпълнителен способ, давността се прекъсвала, ако непредприемането му се
отдавало на причини, независещи от кредитора. Като искал от съдебния
изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ,
кредиторът не бездействал и активността му била достатъчна за прекъсване на
давността.
В случая се установило, че давността била прекъсната с наложения
запор върху трудовите възнаграждения на длъжника Л. Г. на 05.01.2015 г., с
молбата от "ЕОС Матрикс" ЕООД от 29.12.2015 г. за извършване на всички
необходими изпълнителни действия, с нова молба от 13.02.2017 г. за
извършване на опис и оценка на движими вещи на длъжника, с изпращане на
ново запорно съобщение до "Н. 28" ЕООД през 2020 г. (в изпълнение на
възложени от взискателя действия по чл. 18 от ЗЧСИ с молбата от 29.12.2015
г.)
Исковата молба била подадена на 22.07.2024 г. и по нея било образувано
гр. д. № 43520/2024 г. по описа на СРС, прекратено и изпратено по подсъдност
на СГС, където продължило под № 11343/2024 г. и от последното
изпълнително действие през август 2020 г. до юли 2024 г. не бил изтекъл
петгодишният срок, с който се свързват последиците на погасителната
давност.
Не се установили обстоятелства, които да водят до основателност на
предявения от ищцата, иск, поради погасяване по давност на вземането на
"ЕОС Матрикс" ЕООД по изпълнителния лист от 29.10.2014 г.
По така изложените мотиви първоинстанционният съд е достигнал до
4
извода, че предявения отрицателен установителен иск е неоснователен и
подлежи на отхвърляне.
Апелативен съд-София, действащ като въззивна инстанция, като взе
предвид доводите и възраженията на страните, както и събраните по делото
/пред първата съдебна инстанция/ доказателства, приема следното:
Съдът е сезиран с иск по чл.439 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.1 ГПК длъжникът може да оспорва
чрез иск изпълнението.Искът на длъжника може да се основава само на
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание /ал.2/.
Ищцата иска да бъде признато за установено, че не дължи на ответника
„ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата по изпълнителен лист от 29.10.2014 г., издаден
въз основа на влязла в сила на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от
ГПК от 29.10.2014 г. по ч.гр. д. № 57906/2014 г. по описа на СРС, ГО, 38
състав.
Позовава се на изтекла давност, както и на настъпила перемпция по
силата на закона по чл.433, ал.1,т.8 ГПК.
Спорно по делото е именно настъпила ли е погасителната давност, както
и дали прекратяването на изп.производство в хипотезата на чл.433, ал.1,т.8
ГПК повлиява на течението на погасителната давност.
Съгласно чл.433, ал.1 ГПК изпълнителното производство се прекратява
с постановление, когато:
8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Действително, прекратяването на изпълнителното производство поради
т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител
може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата
давност започва да тече от предприемането на последното по време
валидно изпълнително действие.
5
Погасителната давност е определен от законодателя срок, с изтичането
на който законът свързва определени последици- преграждане на
възможността за събиране на вземането по съдебен ред. При изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ, независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал.
1 ЗЧСИ, а именно: насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, изготвяне на справки, набавяне на документи, книжа и др.,
назначаване на експертиза, извършване на разпределение, плащане въз основа
на влязло в сила разпределение и др.
Първото, което следва да бъде отбелязано, че в хипотезата на издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК и липсата на възражение срещу
същата, заповедта за изпълнение има характер на влязло в сила съдебно
решение. Затова и правилно първоинстанционният съд е приел, че е
приложима разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, съгласно която погасителната
давност е 5-годишна.
Второто, което следва да бъде констатирано е, че изп. производство е
образувано през 2014 г. Затова и по арг. от приетото в ППВС № 3/18.11.1980 г.,
както и разясненията в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 ОТ 26.06.2015 Г.
ПО ТЪЛК. Д. № 2/2013 Г., ОСГТК НА ВКС, погасителната давност не тече
при висящност на изп. процес. Пак с оглед разясненията дадени в това ТР,
давност не е текла в периода от образуването на изп. дело – 22.12.2014 г. до
26.06.2015 г., от който момент се прилага т.10 на ТР №2/2015 г. на ОСГТК на
ВКС.
Същевременно съгласно приетото в т.10 от ТЪЛКУВАТЕЛНО
6
РЕШЕНИЕ № 2 ОТ 26.06.2015 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 2/2013 Г., ОСГТК НА ВКС
в изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да
бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени
множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника
от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица.
В конкретния случай от данните по изп.дело се установява, че по
отношение на длъжника/ищцата/ са били предприети изпълнителни действия,
целящи събиране на вземането на взискателя по принудителен ред, а именно:
С молбата за образуване на изп.производство, взискателят освен
възлагането за проучване на длъжниковото имущество, е поискал и следните
изп.действия: опис и оценка на движими вещи, запор на трудово
възнаграждение и върху вземания по банкови сметки на длъжника Л. Г.;
поискано е и насочване на изпълнението върху всяко принадлежащо на
длъжника, имущество.
На 05.01.2015 г. ЧСИ е отправил запорно съобщение до работодателя на
длъжника и същото е получено на 08.01.2015 г. /л.40 от изп.дело/.
На 05.01.2015 г. са отправени запорни съобщения и до банките, в които
се е предполагало, че длъжника има вземания.
Видно от отговора на ОББ АД от 12.01.2015 г. вземането е признато и
запор е наложен /л.49 от изп.производство/. На същата дата е получен и
отговор от Банка ДСК АД, л.51 от изп.производство. А на 19.01.2015 г. от
„Уникредит Булбанк“ АД, л.61, пак там. На 03.02.2015 г. „Уникредит Булбанк“
АД е потвърдила потвърждаване действието на запора. На 23.01.2015 г. е
получен отговор от „Райфайзен банк“ АД, л.67 от изп.дело за наложения
запор.
7
С писмо от 16.01.2015 г. /л.59 от изп.дело/ работодателят на длъжника –
управителя на „Н. 28“ ЕООД е уведомил ЧСИ, че други лица нямат претенции,
както и, че няма наложени други запори. Считано от 13.02.2015 г.
работодателят на длъжника е превеждал по сметката на ЧСИ суми въз основа
на наложения запор върху трудовото възнаграждение за удовлетворяване
вземането на взискателя.
Запорът върху вземания на длъжника представлява разпореждане на
съдебния изпълнител, с което определено вземане на длъжника се
предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя и се забранява
на длъжника, под страх от наказателна отговорност, да се разпорежда с него, а
на третото задължено лице - да извършва плащания на длъжника. Целта му е
да запази това вземане в патримониума на длъжника, като наред с това осуети
и погасяването му чрез извършено от длъжника по вземането плащане, за да
може то да послужи за удовлетворяването на взискателя.
Затова запорът върху вземания на длъжника представлява изпълнително
действие, което е част от предвидения в ГПК изпълнителния способ
"Изпълнение върху вземания на длъжника" и същото има качеството на такова
изпълнително действие, което е годно да прекъсне давността.
Запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния
изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено
лице, което е видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по
отношение на момента, от който запорът поражда действие.
Извършените преводи за погасяване на задължението на длъжника в
полза на взискателя, са отбелязани на гърба на изпълнителния лист въз основа
на който е образувано производството по принудително изпълнение. До
м.12.2015 г. сумите са превеждани на първоначалния взискател – „Уникредит
Булбанк“ АД, а след извършената цесия /за която длъжника е уведомен/ и
съответното конституиране - на новия взискател „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Това
е станало до 01.09.2016 г.
На 22.01.2015 г. процесуалният представител на длъжника е поискал да
бъде отменен насрочения опис и оценка на движими вещи, л.63 от изп.дело.
Поискано е принудителното изпълнение да продължи чрез събиране на сумите
въз основа на запор на трудовото възнаграждение. Молбата е изпратена по
имейл на 23.01.2015 г. на взискателя, л.66 от изп.дело.
8
На 29.12.2015 г. е подадена молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която
ЧСИ е уведомен за извършеното прехвърляне на вземане; поискано е
дружеството да бъде конституирано като взискател. На основание чл.18 ЗЧСИ
съдебният изпълнител е упълномощен „да извърши всички необходими
действия за нормалния ход на изп.производство“, л.114 от изп.дело.
С разпореждане от 07.01.2016 г. ЧСИ е конституирал „ЕОС Матрикс“
ЕООД в качеството му на взискател, л.133 от изп.производство. За това
действие длъжника е уведомен на 07.03.2016 г., л.145 от изп.дело.
Присъединяването на новия взискател също представлява действие,
което прекъсва давността.
На 13.02.2017 г.,л162 от изп.дело, взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД е
подал молба, с която е поискал извършване на опис и оценка на движими
вещи, находящи се на адреса на длъжника. ЧСИ не е предприел действия по
осъществяване на така поисканите от взискателя способи за принудително
изпълнение. Това, обаче, не може да бъде вменено в тежест на взискателя; по
отношение на последния не е налице бездействие.
Основателен е довода на ответника по жалбата /и по иска/, че следва да
се има предвид и чл.3,т.1 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, съгласно която разпоредба:„За срока от 13.03.2020 г.
до отмяната на извънредното положение /21.05.2020 г./ спират да текат:
1.процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни
производства“.
На 31.07.2020 г. , л.177 от изп.дело, е изпратено ново запорно съобщение
до „Н. 28“ ЕООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на Л.
Г..
Следващата молба на взискателя е от 10.10.2024 г., л.190 от изп.дело и с
нея е поискано прекратяване на изп.производство, както и връщане на
оригинала на изп.лист.
С постановление от 16.10.2024 г., л.191 от изп.дело, ЧСИ е прекратил
изп.дело и е върнал оригинала на изп.лист.
За периода, през който са разпределяни суми в полза на взискателя,
постъпващи въз основа на наложените запори, не е налице бездействие на
взискателя, тъй като за този период той е удовлетворяван макар и на части.
9
Запорът се счита наложен до момента, в който задължението бъде
погасено, изпълнителният способ бъде реализиран, запорът бъде вдигнат или
изп.производство-прекратено. Запорът има действие и върху последващи
постъпления по сметките без да е необходимо изпращане на други запорни
съобщения, в този смисъл било решение № 4/16.06.2017 г. по т.д.№ 3129/2015
г. на ВКС, ТК, Второ ТО.
В случая запорите са вдигнати на 05.12.2024 г., л.197 от изп.дело, както
и на 09.01.2025 г. /в банка ОББ АД/. /Исковата молба е предявена на
22.07.2024 г./.
Неоснователен е довода на процесуалния представител на въззивницата,
че давността не е прекъсната, тъй като съдебния изпълнител първо следвало
да извърши опис и оценка на вещи, а едва след това да пристъпи към запор на
вземания. С извършването на всички тези способи за принудително
изпълнение СИ е бил упълномощен още с молбата за образуване на изп. дело.
За прекъсването на давността е без значение в каква поредност тези способи
са били предприети, респ. осъществени.
Наред с това съгласно приетото в т. 3 на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ
№ 2 ОТ 04.07.2024 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 2/2023 Г., ОСГТК НА ВКС,
погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Прието е още, че
прекратяването на изпълнителния процес няма отношение към прекъсването
на погасителната давност. 3а изпълнителния процес чл. 116, б. "б" ЗЗД не се
отнася. Това е и така, защото давността и перемпцията са два различни правни
института. Перемирането е основание за прекратяване на процесуалното
правоотношение по изпълнителното производство, но то не заличава ефекта
от предприетите принудителни действия (резултатни или безрезултатни), с
които е прекъсвана давността за изпълняемото право - този ефект се запазва и
се отчита при възражение за изтекъл давностен срок. Взискателят може,
докато давността не е изтекла, да започне нов изпълнителен процес за
същото вземане, защото прекратяването на изпълнителното производство,
нито погасява вземането, нито обезсилва изпълнителното основание или
изпълнителния лист. Обезсилването на изпълнителните действия има
значение за процеса на принудителното изпълнение, но няма ефект върху
материалните права на страните, а давността е институт на
10
материалното право. Давността е санкция за бездействието на кредитора при
упражняване на неговите права, а перемпцията е санкция, засягаща
конкретното процесуално правоотношение, но не и публичното субективно
право на кредитора да иска принудително изпълнение. За давността и нейното
прекъсване водещо значение има искането на кредитора - взискател, а дори да
не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания
изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се
отдава на причини, независещи от кредитора. Като иска от съдебния
изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ,
кредиторът не бездейства и активността му е достатъчна за прекъсване на
давността.
Налага се извод, че въззивната жалба е неоснователна; обжалваното
решение като правилно ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника разноски не се следват.
Въззиваемият претендира разноски и такива са сторени за процесуално
представителство- юриск. възнаграждение, което съдът на основание чл.78,
ал.8 ГПК, определя в размер на 200 лв. и такова му се присъжда.
Водим от горното, АПЕЛАТИВЕН СЪД – СОФИЯ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2374 от 16.04.2025 г. на СГС,
постановено по гр.д.№ 11343 по описа за 2024 г., изцяло.
ОСЪЖДА Л. В. Г., ЕГН **********, ***, съдебен адрес: гр. София, бул.
„Македония“ №9, вх.А, ет.4, ап.9 –адв. К., да заплати на „ЕОС Матрикс“
ЕООД, ЕИК *********, съдебен адрес: гр.София, ж.к.“Младост“ 4, ул. „Бизпес
парк София“№ 1, сграда 15, вх.А, ет.4, сумата в размер на 200 лв.,
11
представляваща разноски за процесуално представителство пред
въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12