№ 766
гр. Перник, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20231720100507 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на И. Т. А., с ЕГН: **********, подадена
чрез процесуалния му представител – адв. И. ДЖ. /до Софийски РС/, срещу
„ЕОС матрикс“ ЕООД, с ЕИК: *********, с която се иска да бъде признато за
установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника следните суми: 1/ сумата от
562.64 лева – просрочена главница по кредит с идентификатор
EOSDP*****/06.12.2013 г. и дата на издължаване 06.12.2020 г. и 2/ сумата от
920.99 лева – просрочена главница по кредит с идентификатор
EOSDP000000001299458/06.12.2013 г. и дата на издължаване 06.12.2020 г.,
доколкото дружеството ответник не е титуляр на вземанията, които
претендира, предвид несъобщена цесия по реда на чл. 99 от ЗЗД, а при
условията на евентуалност поради погасяването на вземанията по давност.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че на 28.10.2022 г. ищецът извършил
справка в Централния кредитен регистър /ЦКР/ към БНБ, като установил, че
има вписани задължения, както за следва: за сумата от 562.64 лева – главница
по кредит с идентификатор EOSDP*****/06.12.2013 г. и дата на издължаване
06.12.2020 г. и за сумата от 920.99 лева – главница по кредит с идентификатор
EOSDP000000001299458/06.12.2013 г. и дата на издължаване 06.12.2020 г. –
като ответното дружество било посочено в качеството му на кредитор.
Доколкото ищецът не знаел да е в облигационни отношения с ответното
дружество отправил до последното писмо, с което изискал информация за
процесните задължения. Със същото писмо ищецът обърнал внимание, че
1
сумите така или иначе са погасени по давност и поискал отписването им от
ЦКР. Ответното дружество от своя страна изпратило отговор на ищеца,
съгласно който сумите произтичали от два договора за кредитна карта,
сключени между ищеца и „Обединена българска банка“ АД. Кредитите обаче
не били обслужвани и в крайна сметка банката сключила с ответното
дружество договор за продажба и прехвърляне на вземания като ответникът
ги придобил в качеството му на цесионер по сделката. Заедно с това
ответното дружество отказало да признае погасяването на сумите по давност,
както и да заяви отписването им от ЦКР.
Доколкото ищецът счита, че с това си поведение дружеството накърнява
правата му, а освен това отказва и да отпише задълженията му от ЦКР, то
намира исковите си претенции за основателни и доказани. Поддържа и че
ответното дружество с поведението си става причина за образуване на делото.
На последно място ищецът излага подробни доводи и че посочената от
ответника цесия никога не му е била съобщена. Поради това и дружеството не
било придобило вземанията и нямало право да ги претендира въобще.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
С исковата молба са представени: справка от ЦКР, писмо до ответното
дружество с обратна разписка и отговор.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, в който предявеният иск се ПРИЗНАВА –
досежно претенцията, че сумите са погасени по давност. Подчертава се, че
ищецът И. Т. А. НЕ дължи на дружеството „ЕОС матрикс“ ЕООД процесните
суми, чийто размер не се оспорва. В тази връзка се иска постановяване на
решение при признание на иска. Поддържа се, че ответното дружество не е
дало повод за завеждане на делото. Излагат се доводи, че изпращането на
информация до ЦКР било законово задължение на кредитора и не било
основание да се приеме, че изпълнението на това задължение съставлявало
поведение обусловило завеждане на иска.
Досежно цесията се твърди, че ответното дружество било титуляр на
вземанията като за прехвърлянето им ищеца бил уведомен с писмо съгласно
уговореното с първоначалния кредитор.
Иска се в полза на ищеца да не бъдат присъждани разноски, доколкото
ответникът не е станал повод за завеждане на делото. Обратно дружеството
счита, че именно на него се дължат разноски от ищеца. Цитирана е съдебна
практика.
С отговора са представени: уведомителни писма.
По делото от ищеца въз основа на указания на съда е постъпила
допълнителна молба с вх. № 10354/17.05.2023 г. В същата ищецът поддържа,
че предявява като главен иск – искът за признаване недължимост на
процесните суми на ответника, доколкото последният не бил титуляр на
същите поради несъобщена цесия. Искът за недължимост на сумите поради
погасяването им по давност бил заявен като евентуален такъв.
В съдебно заседание, проведено на 12.06.2023 г., процесуалният
2
представител на ищеца не се явява, изразява писмено становище с вх. №
12176/08.06.2023 г. за уважаване на главния иск, респ. на евентуалния такъв.
Не се прави искане за постановяване на решение при признание на иска,
въпреки направеното такова от ответника досежно евентуалния иск. Излагат
се подробни доводи, че на ищеца се дължат разноски, доколкото с
поведението си ответното дружество било дало повод за образуване на
делото. Този повод бил, че ответното дружество отказвало да заличи сумите
от досието на ищеца в ЦКР.
Ответникът не изпраща процесуален представител в първото по делото
съдебно заседание и не изразява допълнително становище по спора.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят относно обстоятелството, че процесните вземания
представляват стойността на главница по два договора за кредит – като
сумата от 562.64 лева е просрочена главница по кредит с идентификатор
EOSDP*****/06.12.2013 г. и дата на издължаване 06.12.2020 г., а сумата от
920.99 лева – просрочена главница по кредит с идентификатор
EOSDP000000001299458/06.12.2013 г. и дата на издължаване 06.12.2020 г. Не
се спори и че посочените два договора за кредит били сключени
първоначално между ищеца като заемополучател и дружеството „Обединена
българска банка“ АД като заемодател. Липсва спор и че процесните суми не
са заплатени от ищеца, поради което вземанията са прехвърлени на ответника
чрез договор за продажба и прехвърляне на вземания. Липсва спор и че към
настоящия момент сумите така и не са заплатени.
От приложено по делото уведомление за прехвърляне на вземания № МА
00027030/11.11.2022 г. се установява, че до ищеца от страна на ответното
дружество е направено волеизявление за съобщаване на цесията. Това
уведомление е достигнало до ищеца най-късно на 14.11.2022 г. Посоченото
обстоятелство следва от приложен към самата искова молба отговор от страна
на ответното дружество. Съгласно същия дружеството разяснява на ищеца, че
е придобило вземанията от договор за цесия, сключен с първоначалния
заемодател на 06.12.2013 г. В посочения отговор от 14.11.2022 г. дружеството
разяснява на ищеца, че е длъжно да подаде информация за дължимите суми
към ЦКР съгласно законодателни изисквания. Разяснява и че сумите
съществуват в състояние на естествени задължения и могат да бъдат платени
доброволно, дори правото на принудително изпълнение върху тях да е
погасено.
Със самото уведомление за извършено прехвърляне на вземания
ответникът съобщава на ищеца извършената цесия, но в същото не се
съдържа предупреждение за съдебни действия срещу длъжника, а единствено
е вписана банкова сметка, по която сумата следва да бъде преведена.
На следващо място страните не спорят и относно размера на сумите по
двата кредита и начина на формирането им. Липсва спор и относно
обстоятелството, че срещу ищеца не са предприемани действия по
3
принудително събиране на вземанията и в частност срещу него не е издаван
изпълнителен лист, нито е образувано изпълнително производство за тези
суми.
Видно от справка за кредитна задлъжнялост № БНБ-114272/28.10.2022 г.
ищецът И. А. дължи към ответника „ЕОС матрикс“ ЕООД: сумата от 562.64
лева /вписана като балансова експозиция, но състояща се от главница от 344
лева и 219 лева лихви и други плащания/ по кредит с идентификатор
EOSDP*****/06.12.2013 г. и сумата от 921 лева /вписана като балансова
експозиция, но състояща се от 461 лева главница и 460 лева лихви и други
плащания/ по кредит с идентификатор EOSDP000000001299458/06.12.2013 г.
На последно място ответникът изрично възприема тезата на ищеца за
погасяване на сумите по давност като признава, че е изтекъл петгодишен
период, в който не са предприемани никакви действия срещу ищеца.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявените искове – главен и евентуален са отрицателни
установителни искове и са с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК – за
установяване недължимост на вземания по договор за кредит – поради
несъобщена цесия респ. поради погасяване по давност. Съдът възприема
посочената правна квалификация относно претенцията за давност, доколкото
от твърденията в исковата молба /а и от представените по делото
доказателства/ не се установява към момента на предявяване на исковата
претенция да е налице висящо изпълнително дело относно процесното
вземане.
По иска за недължимост на сумите поради несъобщена цесия:
Искът с посоченото основание за недължимост на сумите съдът намира
за допустим, но напълно неоснователен. Това е така, доколкото на първо
място преди подаване на исковата молба на ищеца е съобщено извършеното
прехвърляне на задълженията му към друг кредитор – видно от наличен към
исковата молба отговор от страна ответника със съответните разяснения. Към
отговора на исковата молба по настоящото дело също е налице надлежно
уведомление за извършена цесия като този отговор с приложенията му също е
връчен на ищеца и то от съда. Освен това ищецът поначало не е страна по
самия договор за цесия, поради което и няма права да оспорва същия. За
ищеца договорът за цесия не създава права, нито задължения, поради което и
за длъжника е поначало без правно значение на кого именно следва да се
издължи. Несъобщаването на цесията своевременно би засегнало длъжника
единствено ако същият е извършвал плащания на първоначалния кредитор
след цесията именно поради незнанието на същата. В случая обаче ищецът не
твърди след датата на цесията да е извършвал плащания по двата кредита на
първоначалния заемодател „ОББ“ АД. Поради това и от ищеца не се твърди и
не се търси двойно плащане.
В тази връзка и искът на посоченото основание следва да бъде
отхвърлен.
По иска за недължимост на сумите поради погасяване по давност на
4
правото на принудително изпълнение:
По допустимостта:
Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да
установи несъществуването на едно правно отношение или на едно право,
когато има интерес от това. Настоящият съдебен състав намира исковата
претенция за допустима. Посоченият извод се обосновава с обстоятелството,
че длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не
е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална),
тъй като може да поиска решение при признание на иска. При действието на
новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика
прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй
като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска.
Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като
направи признанието /в този смисъл Определение № 549 от 29.11.2018 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 513/ 24.11.2016 г.
по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о., Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по
в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на Пернишкия ОС и др./.
Без правно значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал
едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по
избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно
доброволно плащане (доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след
позоваването на давността, както и след влизането в сила на решение, с което
искът за недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност,
респ. след влизането в сила на решение, с което искът за вземането е
отхвърлен като погасен по давност).
По основателността:
Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг
срок.
В настоящия случай по делото липсват данни, а и твърдения от страна
на ответното дружество да са предприемани каквито и да било действия по
принудително събиране на процесните вземания. В тази връзка липсват данни
срещу ищеца да са образувани граждански или изпълнителни дела. Освен
това ответникът изрично признава иска като заявява, че действително
вземанията са погасени по давност.
По тези съображения процесните вземания и по двата договора за
кредит, следва да се приемат за изцяло погасено по давност.
С оглед гореизложеното евентуалната искова претенция е основателна и
следва да бъде уважена. В тази връзка и само за пълнота следва да се
отбележи, че въпреки направеното признание на иска от страна на ответника,
то липсва искане за постановяване на решение при признание на иска от
ищеца, което е пречка за приложение на разпоредбата на чл. 237 от ГПК.
5
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски са направили и двете страни като именно
отговорността за разноски е единственият спорен въпрос по делото.
В тази връзка ответникът счита, че не дължи разноски на ищеца,
доколкото били спазени условията на чл. 78, ал. 2 от ГПК, напротив ищецът
по цитираното правило дължи разноски на ответната страна. От своя страна
ищецът поддържа, че му се дължат разноски, доколкото му били изпращани
покани за заплащане на процесната сума, което го обезпокоявало.
Настоящият съдебен състав обаче намира за неоснователни претенциите
за разноски и на двете страни.
Искането на ищеца за разноски е неоснователно, доколкото видно от
доказателствата по делото, до същия е изпратено единствено „уведомление за
извършено прехвърляне на вземания“. Страните не спорят, че за процесното
вземане никога не са били образувани заповедни, искови или изпълнителни
дела. Не се твърди от никоя от страните ответникът да разполага с
изпълнителен титул за процесните суми. Освен това искът за давност е
признат с отговора на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, а искът,
основан на несъобщена цесия, е неоснователен. В тази връзка настоящият
състав намира, че извънсъдебната покана до длъжника да плати, която не
съдържа дори заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, респ. наличието
на отбелязване на дължимите суми в кредитното досие на ищеца в ЦКР, не са
повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влекат
отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока за
отговор на исковата молба, като изложените от процесуалния представител на
ищеца възражения за дължимост на разноски са неоснователни /така
Определение № 95/22.02.2018 г. по ч.гр.д. № 510/2018 г. по описа на ВКС, 4-
то г.о., Определение № 420/16.11.2018 г. по ч.гр.д. № 3300/2018 г. по описа на
ВКС, 3-то г.о. и др/. По тези съображения и доколкото са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК – признание на иска в срока за отговор
на исковата молба и липса на поведение на ответника, което да е дало повод
за завеждане на иска, то разноските, направени от ищеца следва да останат в
негова тежест.
Неоснователна е претенцията за разноски и на ответника. Това е така,
доколкото ответникът макар да се представлява от адвокат, не представя
доказателства да е направил разноски /не представя доказателства да е
уговорен респ. реално заплатен адвокатски хонорар/ - по арг. от т. 1 на ТР № 6
от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, където е
разяснено, че на присъждане подлежат само реално заплатени разноски за
адвокат.
Съгласно трайната съдебна практика изричен диспозитив за отхвърляне
на претенциите за разноски при излагане на мотиви за тяхната
неоснователност не се дължи.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на И. Т. А., с ЕГН: ********** и адрес: гр. *****
против „ЕОС матрикс“ ЕООД, с ЕИК: ********* и адрес на управление: гр.
София, ж.к. Малинова долина, ул. Рачо Петков Казанджията № 4-6 за
признаване за установено, че И. Т. А. не дължи на дружеството следните
суми: 1/ сумата от 562.64 лева – просрочена главница по кредит с
идентификатор EOSDP*****/06.12.2013 г. /като сумата от 562.64 лева е
вписана като балансова експозиция, но съгласно справка от ЦКР към БНБ,
състояща се от главница от 344 лева и 219 лева лихви и други плащания/ и
дата на издължаване 06.12.2020 г. и 2/ сумата от 920.99 лева – просрочена
главница по кредит с идентификатор EOSDP000000001299458/06.12.2013 г.
/като сумата от 921 лева е вписана като балансова експозиция, но съгласно
справка от ЦКР към БНБ, състояща се от главница от 461 лева и 460 лева
лихви и други плащания/ и дата на издължаване 06.12.2020 г., доколкото
дружеството ответник не било титуляр на вземанията, предвид несъобщена
цесия по реда на чл. 99 от ЗЗД.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че И. Т. А., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. *****, НЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС матрикс“ ЕООД, с ЕИК: ********* и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Малинова долина, ул. Рачо Петков
Казанджията № 4-6 – дружеството в качеството му на цесионер по договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 06.12.2013 г., сключен с „ОББ“ АД
като цедент, следните суми: 1/ сумата от 562.64 лева – просрочена главница
по кредит с идентификатор EOSDP*****/06.12.2013 г. /като сумата от 562.64
лева е вписана като балансова експозиция, но съгласно справка от ЦКР към
БНБ, състояща се от главница от 344 лева и 219 лева лихви и други плащания/
и дата на издължаване 06.12.2020 г. и 2/ сумата от 920.99 лева – просрочена
главница по кредит с идентификатор EOSDP000000001299458/06.12.2013 г.
/като сумата от 921 лева е вписана като балансова експозиция, но съгласно
справка от ЦКР към БНБ, състояща се от главница от 461 лева и 460 лева
лихви и други плащания/ и дата на издължаване 06.12.2020 г., поради
погасяването на вземанията по давност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7