О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 1409 27.07.2020г. град Бургас
Административен съд – гр.Бургас, XXII-ри състав, на двадесет и седми юли през две хиляди и двадесета година, в закрито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2.
ЯНА КОЛЕВА
като разгледа частно касационно административно дело №1195 по описа за
2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава тринадесета
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба от П.В.К. чрез
пълномощника й К.Н.К., с адрес: *** срещу Определение № 14/23.04.2020год. по
адм. дело № 2/2020год. по описа на БРС, с което е прекратено производството по
делото.
Частният жалбоподател оспорва определението на
районния съд и намира същото за неправилно и неотговарящо на закона. Иска съдът
да постанови съдебен акт, с който да задължи областния управител с
административен център Бургас да предостави влязъл в сила план на
новообразуваните имоти, както и да бъдат възстановени разходите по делото.
В жалбата си посочва, че производството е
образувано по жалба от П.К. против отказа на областния управител на област с
административен център Бургас да издаде заповед по §4, ал.6 от ЗСПЗЗ за
одобряване на изработения и приет като окончателен проект план на
новообразуваните имоти. Иска да бъде установено правото му областният управител
да предостави влязъл в сила план на новообразуваните имоти в законосъобразен
срок. Не ангажира доказателства.
Жалбата е оставена без движение, след което е
постъпила нова, приподписана от адвокат със същото искане и допълнение да се
отмени мълчаливия отказ на областния управител, включен в писмо изх.№
94-00-2526 от 02.12.2019г. Постъпил е и отговор на Разпореждане №2449 от
25.06.2020г. на Административен съд-Бургас, в който се иска да се замени
изричен отказ с мълчалив отказ и да се приеме, че жалбата му съгласно чл.84,
ал.1 от АПК и чл.149, ал.2 от АПК е подадена в срок
Ответната страна - областен управител на
област с административен център Бургас не е депозирал писмен отговор по
частната жалба.Не ангажира доказателства.
Бургаският административен съд, деветнадесети
състав, като прецени допустимостта и основателността на частната жалба,
ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено
следното:
Частната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като
подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 230 от АПК.
Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Искането в първоинстанционното производство е
било, съгласно направеното уточнение, да се установи правото на П.К. да й бъде
предоставен от областния управител одобрен и влязъл в сила план на
новообразуваните имоти за местността „Край село”, землището на с. Димчево, общ.
Бургас в законосъобразен срок.
За да постанови обжалваното определение,
районният съд е приел, че за жалбоподателката липсва правен интерес от
обжалване, тъй като както самата тя твърди, че към момента не е налице одобрен и
влязъл в сила план на новообразуваните имоти за местността „Край село”,
землището на с. Димчево, общ. Бургас. Ако евентуално бъде прието, че жалбата е
против отказ на областния управител да одобри план на новообразуваните имоти за
местността „Край село”, землището на с. Димчево, обективиран в писмо изх.№
94-00-2526 от 02.12.2019г., то жалбата отново е недопустима, тъй като е
подадена след изтичане на срока за обжалване. Писмото е връчено на 06.12.2019г.,
срокът е изтекъл на 20.12.2019г., а жалбата е подадена на 24.01.2020г. Предвид
изложените съображения е постановено обжалваното определение, с което е
прекратено производството по делото.
Настоящата касационна инстанция, намира за
установено следното:
С молба с вх.№ 94-00-1248 от 26.06.2019г. К.К.
е поискал от областния управител утвърждаване на план на новообразуваните имоти
за местността „Край село”, землището на с. Димчево.
С писмо
изх.№ 94-00-2526 от 02.12.2019г. областният управител е уведомил К.К., че с
Решение на Общински съвет-Бургас местността „Край село”, землище с.Димчево е
включена в регулационните граници на населеното място и е постъпило писмо от
Община Бургас изх.№ 06-02-5 от 01.09.2006г., с което е предложено окончателно
изработените планове на новообразуваните имоти в същата местност да се предадат
на Община Бургас, след което комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ е решила
окончателно изработените планове с отразените възражения да се предадат в
Община Бургас.
Видно от приложената по делото обратна
разписка писмото е връчено на К.К. на 06.12.2019г.
Съгласно
разпоредбата на чл.149 от АПК индивидуалните административни актове подлежат на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването им. В настоящия случай както
правилно е посочил първоинстанционният съд срокът е изтекъл на 20.12.2019г., а
жалбата е подадена на 24.01.2020г., следователно е просрочена и са налице
предпоставките за оставянето й без разглеждане и прекратяване на производството
на основание чл.159, т.5 от АПК.
Посочването за първи
път в уточнението към касационната жалба, че пред първата инстанция е обжалван
не изричния отказ, обективиран в
писмо изх.№ 94-00-2526 от 02.12.2019г., а мълчаливия е недопустимо. От друга страна съгласно разпоредбата на чл. 58, ал.1 от АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде акта,
а в настоящия случай с посоченото
по-горе писмо е налице изричен отказ.
Отделно от изложеното настоящата
жалбоподателка не е била страна в административното производство, тъй като
молба с вх.№ 94-00-1248 от 26.06.2019г. е подадена от К.К. и не е посочено, че е пълномощник,
следователно тя не е била адресат на отказа и съответно не е активно
процесуално легитимирана да подаде жалба против него.
В направените уточнения, пред
първоинстанционния съд жалбоподателката чрез пълномощника си, иска да бъде
установено правото й областният управител да й предостави влязъл в сила план на
новообразуваните имоти в законосъобразен срок. Това искане по съществото си не
представлява оспорване на индивидуален административен акт, тъй като предметът
на искането не съдържа характеристиките на индивидуален административен акт. Съгласно
разпоредбата на чл.21 от АПК индивидуален административен акт е изричното
волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на
административен орган или на друг овластен със закон за това орган или
организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се
засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или
организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Искането при оспорване на акта може да бъде свързано с
отмяната или изменението му, но искане да бъде установено правото областният
управител да предостави на жалбоподателката влязъл в сила план на
новообразуваните имоти в законосъобразен срок не би могло да се квалифицира
като оспорване на индивидуален административен акт, поради което са налице и
основанията по чл.159, т.1 от АПК.
С оглед на изложеното, определението на
Районен съд – Бургас, с което жалба е оставена без разглеждане и производството
е прекратено, като законосъобразно, следва да се остави в сила.
Предвид изхода на спора искането на жалбоподателя
за присъждане на разноски е неоснователно.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2,
предл. първо от АПК, във връзка с чл.236 от АПК, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –БУРГАС,
ХІХ– ти административен състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 14/23.04.2020год. по адм. дело №
2/2020год. по описа на БРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.