РЕШЕНИЕ
№ 2500
гр. Бургас, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:П. СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от П. СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело №
20252120102158 по описа за 2025 година
Делото е образувано по повод исковата молба на М. М.ян М., от гр.
Бургас, против „Застрахователно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК ===........, със седалище гр. София, с която претендира осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми: 1250 лева – обезщетение за
неимуществени вреди (физически, психологически и емоционални болки и
страдания), последица от ПТП, причинено от водача на л. а. „....“ рег. № ....,
настъпило на 31.07.2024 год. на ул. „24-ти черноморски приморски полк“ в гр.
Бургас, за което е съставена Щета № .........., и 20,82 лева – обезщетение за
забавеното плащане на главницата за периода 10.02.-25.03.2025 год., ведно със
законната лихва върху главницата, начиная от подаване на исковата молба –
26.03.2025 год., до окончателното й изплащане.
Искът за мораторна лихва е посочен по размер в писмена молба от
08.04.2025 год., въз основа разпореждане на съда от 27.03.2025 год.
Ищецът е изложил следните фактически и правни твърдения: на
31.07.2024 год., около 14.20 ч. в гр. ................. е възникнало ПТП между л. а.
„..“, peг. ......, управляван от Е. Я., и л. а. „..........“, с немска регистрация,
1
управляван от М. М.; подаден е сигнал на тел. 112, а местопроизшествието е
посетено от пътен патрул на КАТ, съставен е двустранен протокол между
участниците в ПТП; причините за настъпването на това ПТП са
несъобразената скорост и неосигурената дистанция от водача Е. Я.; в резултат
от сблъсъка ищецът М. М. получила силен удар в тилната област на главата в
подглавника на облегалката, усетила моментно изтръпване в горните
крайници, болка в кръста и главоболие; впоследствие болката в главата и
тилната област са спаднали, но тази в кръста се усилила, а долните крайници
са треперили, вдигнала е високо кръвно налягане; ищцата не е можела да
върви и да управлява МПС, била е отведена у дома от своя близка, където
получила силно главоболие, световъртеж и учестено дишане, усилено
отделяне на слюнка и повръщане; приела билкови успокоителни таблетки, с
които успяла да заспи; на следващия ден ищцата се чувствала отпаднала, със
силно главоболие и световъртеж; на 01.08.2024 год. тя е постъпила в УМБАЛ-
Бургас, настанена в неврохирургично отделение за периода от 01-04.08.2024
год., с диагноза „Мозъчно сътресение“, направено е й образно изследване,
назначено е медикаментозно лечение; на 04.08.2024 год. ищцата е изписана,
при назначен хигиенно-диетичен режим и терапия – без физическо и
психическо напрежение, назначена терапия и режим в домашни условия;
забранено й за една година да потребява сладки изделия, печива, силен чай,
кафе, пържени продукти, солени храни, алкохол и др., без физическа
активност и психическо напрежение; след болничното лечение ищцата
продължила лечението си у дома, ползвала е отпуск по болест за периода 01-
10.08.2024 год., страдала от главоболие и световъртеж, сънливост, често
получавала симптоми от типа „флашбек“, а спомените й от претърпяното
ПТП нахлуват в съня й месеци по-късно; тя започнала прием на билкови
медикаменти и отвари, и досега ищцата спазва назначения й хранителен
режим, но при умствено натоварване получава главоболие; на 10.02.2025 год.
ищцата отправила претенция до ответника, за определяне и изплащане на
застрахователно обезщетение, образувана е Щета № ................, но с
уведомление с изх. № 1071/ 24.02.2025 год. ответникът отказал изплащане на
обезщетение; към датата на събитието за МПС с рег. № .............е действало
валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответника; претърпените от
ищеца вреди са в пряко причинно-следствена връзка с настъпилото на
2
31.07.2024 год. ПТП; ищцата е претърпяла изключителни по обем болки и
страдания, изразяващи се в гореописаните телесни повреди, които са повлияли
и на душевното й състояние; месеци наред ищцата не могла да спи, имала е
силно главоболие и чести световъртежи, гадене и повръщане, изпитвала е
силна болна в тилната област и слепоочия; сега ежедневието на ищцата е
значително променено по отношение на хранителен режим, физическо и
умствено натоварване.
С писмена молба от 11.09.2025 год., устно поправена в проведеното по
делото на 06.11.2025 год. открито съдебно заседание, ищецът е изменил
предявените искове за главница и мораторна лихва, като е увеличил размерите
им до, съотв., 4000 лева и 222,81 лева; изменението е прието с протоколно
определение от 06.11.2025 год.
Ищецът е ангажирал доказателства, моли за присъждане на
направените деловодни разноски.
Правните основания на предявените обективно съединени осъдителни
искове са чл. 493, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 499, ал. 1 и чл. 497, ал. 1, КЗ, чл. 84 и
чл. 86, ЗЗД.
Ответникът е признал допустимостта на исковете, но ги е оспорил по
основание и размер; изложил е следните фактически и правни твърдения:
съдът следва да редуцира размера на претендираните суми; ответникът е
признал факта, че към датата на ПТП е било налице валидно застрахователно
правоотношение между ответника и собственика на л. а. „..”, peг. № ....;
фактическите твърдения на ищцата не съответстват на действителното
положение при реализираното на процесното застрахователно събитие; не са
налице обстоятелства, които да ангажират отговорността на застрахователя;
оспорен е механизмът на ПТП – то не е възникнало по описания в исковата
молба начин; не е налице вина на водача на застрахованото в ответното
дружество МПС; вина за произшествието има само и единствено ищцата;
ищцата не е отчела редица критерии, запълващи със съдържание понятието за
„справедливост” по смисъла на чл. 52, ЗЗД, не е взета предвид съдебната и
застрахователната практика по аналогични случай с оглед на процесния
период, характера и вида на телесните увреждания, респ. болките и
страданията и значителната степен на съпричиняване; изброените от ищцата
травматични увреждания не са в резултат на пътния инцидент; ищцата е
получила незначителни по вид и степен телесни наранявания, от които се е
3
възстановила бързо и без усложнения; ищцата е пътувала без правилно
поставен предпазен колан и така е допринесла за възникването на телесните
увреждания в този им вид и обем; акцесорният иск за лихва е неоснователен
поради неоснователност на главния иск.
Ответникът е ангажирал доказателства; моли за присъждане на
деловодните разноски.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна
преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази
приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
По делото не се спори, а и се установява от представените
доказателства – двустранен протокол от 31.07.2024 год., че на същата дата,
около 14.20 ч., в гр. .......... е възникнало ПТП между л. а. марка „..............“, peг.
.........., управляван от Е. Я., и л. а. „.......“, с германска регистрация, управляван
от ищеца М. М.. В протокола е посочено, че произшествието е настъпило по
вида на водача Е. Я., който блъснал движещия се пред него автомобил на
ищеца М.. Към момента на произшествието за водача на л. а. марка „..........“ е
действала ЗЗГО, сключена с ответното АД.
По делото е разпитан свидетелят Е. Я., без родство с ищеца, водач на
втория лек автомобил при настъпване на процесното ПТП. Свидетелят
признава вината си за настъпилото ПТП; сочи, че поради небрежност не е
осигурил достатъчно дистанция с автомобила на ищеца М., движещ се пред
неговия, и не е успял да спре навреме, за да предотврати сблъсъка.
По делото е прието експертно автотехническо заключение, неоспорено
от страните което съдът цени като обективно и безпристрастно. Вещото лице
сочи, че процесното ПТП е настъпило поради неосигуряване на достатъчна
дистанция от водача на лекия автомобил „.......“ и движещия се пред него лек
автомобил, управляван от ищеца М. М..
Ищецът М. твърди, че в резултат от описаното ПТП е претърпяла
неимуществени вреди – физически, психологически и емоционални болки и
страдания. В подкрепа на тези твърдения са ангажирани показанията на двама
свидетели. Според свидетеля И..А.., без родство с ищеца, непосредствено след
настъпване на процесното ПТП М. М. била силно пребледняла, ръцете й
треперели, не можела да управлява автомобила си и се оплаквала от силни
болки във врата и кръста; впоследствие била приета в болница, където
4
престояла няколко дена, а през следващата седмица продължавала да се
чувства зле. Вторият свидетел – М..М...., син на ищеца, сочи, че след
произшествието майка му се уморявала лесно, страдала от безсъние,
оплаквала се от болки в гърба и врата, които не са отшумели и до настоящия
момент.
За обезщетяване на неимуществените вреди от настъпилото
застрахователно събитие ищецът М. е отправил претенция към
застрахователя-ответник; образувана е Щета № .......... год.
По делото е прието експертно медицинско заключение, неоспорено от
страните, което съдът цени като обективно и безпристрастно. Вещото лице е
описало резултатите от проведените на ищеца образни и клинични прегледи –
палпаторна и спонтанна болка в областта на травмата, главоболие, обща
отпадналост, световъртеж, болка в кръста; липсват травматични увреждания.
Вещото лице сочи, че на ищеца М. е била нанесена лека телесна повреда;
качеството й на живот е било нарушено за не повече от 30 дни, а мозъчното й
сътресение е представлявало временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира, че
искът за обезщетение за неимуществени вреди е доказан по основание.
Нормата на чл. 493, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 477, ал. 1, КЗ ангажира
отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, за репариране на имуществените и неимуществените вреди,
нанесени на трети лица при използване на застрахованото МПС. В настоящия
казус е безспорно установен фактът на застраховане при ответника на
отговорността на Е. Я., в качеството на водач на л. а. „..“, рег. № ., към
31.07.2024 год. Деликтната отговорност на виновния водач е покрита от
застрахователя-ответник, съгласно предмета на задължителната застраховка,
който отговаря за претърпените от ищеца вреди (98-2010-І ТО на ВКС).
Виновното поведение на водача Е. Я. за причиняване на процесното ПТП се
установява от съставения двустранен протокол (срещу верността му не е
проведено насрещно доказване от ответника), от признанието на този водач,
разпитан в настоящия съдебен процес, и от приетото експертно авто-
техническо заключение, което съдът цени като обективно и компетентно.
Водачът Е. Я. е нарушил императива на чл. 20, ал. 2, ЗДвП, тъй като при
5
избраната от него скорост на движение не е осигурил достатъчно дистанция с
движещия се пред него автомобил на М. М.. Липсата на доказателства в
подкрепа на възражението на ответника, че не е налице противоправност в
поведението на водача Я., мотивира съда да приеме, че не е оборена
презумпцията за виновност по чл. 45, ал. 2, ЗЗД, поради което е налице
деликтна отговорност на Е. Я., в качеството на водач на лек автомобил, за
който е сключена ЗЗГО с ответника.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице. Делото не
съдържа доказателства за противоправно поведение на водача М., нито за
допуснато от нея нарушение на ЗДвП при управлявания лек автомобил.
Доказателствената тежест в тази насока се носи от ответника-застраховател,
който не е провел главно и пълно доказване на твърденията си за настъпили
юридически факти по чл. 51, ал. 2, ЗЗД, поради което не може да се приеме, че
с действие или бездействие ищецът пряко е допринесъл за настъпване на
увреждането (Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 год. по тълк. д. № 1/2014
год. на ОСТК на ВКС). Делото не съдържа и доказателства за нарушение от
страна на ищцата М. разпоредбите на чл. 113, ал. 1, ЗДвП, няма данни в какво
се състои неправомерността на нейното поведение като водач на лекия
автомобил „Мерцедес“ и дали и в каква степен това поведение е допринесло
за настъпване на процесното ПТП. Делото не съдържа и доказателства в
подкрепа възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат поради липса на поставен от ищцата предпазен колан, затова и не
може да се приеме, че е налице съпричиняване.
При определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, последица от процесното ПТП, съдът се ръководи от
разпоредбата на чл. 52, ЗЗД, въвеждаща критерия на справедливостта. Този
критерий не е абстрактен, а е обусловен от конкретно съществуващи
обстоятелства, които следва да бъдат ценени в съвкупност – видът, мястото,
характерът и броя на уврежданията, затрудненото движение на врата, болките
и страданията, затрудненията в ежедневните дейности и безсънието на ищеца
(съгл. Решение № 232/01.08.2025 год. по търг. д. № 1871/2024 год. на II ТО,
Решение № 104/19.02.2024 год. по гр. д. № 902/2023 год. на III ГО на ВКС,
постановени по чл. 290, ГПК, и т. II от Постановление №4/68 год. на Пленума
на ВС). От показанията на свидетелите А..и М..и от заключението по
6
медицинската експертиза съдът установява, че ищцата М. М. е претърпяла
физически болки, както и емоционални и психологически болки и страдания
вследствие травматичните й увреждания, последица от процесното ПТП.
Съдът счита, че тези травми са повлияли негативно върху нормалното й
ежедневие на физически и психически здрав и трудоспособен човек. В
резултат от произшествието ищцата е страдала от продължително главоболие,
от безсъние, лесно се е изморявала и така нормалното й ежедневие е било
изменено в негативен аспект. При съвкупното разглеждане на посочените
обстоятелства съдът приема, че травмите от процесното ПТП са рефлектирали
в осезателен физически и емоционален дискомфорт, които са засегнали
нормалното физическо, психическо и емоционално състояние на ищцата М. за
срок, не по-кратък от 30 дни – според неоспореното медицинско експертно
заключение и показанията на свидетеля М.... Изложеното мотивира съда да
приеме, че справедливото по размер обезщетение, съобразено с изложените
по-горе фактори, вкл. с възрастта на ищцата и с инфлационния процес в
страната към момента на настъпване на вредите (вж. Решение №
50183/27.03.2023 год. по търг. д. № 1624/2021 год., Решение № 21/07.03.2022
год. по търг. д. № 89/2021 год. и Решение № 22/11.03.2022 год. по търг. д. №
117/2021 год., трите на II ТО на ВКС, постановени по чл. 290, ГПК), възлиза
на 2000 лева и то представлява адекватен паричен еквивалент на
претърпените от ищцата болки и страдания, на причинените й психически и
физически дискомфорт, емоционални и психологически страдания.
За горницата до претендираната главница от 4000 лева искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен, ведно с акцесорната претенция за
законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Върху дължимата главница от 2000 лева следва да бъде присъдено и
обезщетение за забава, чиято начална дата бъде определена по реда на чл. 497,
ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 429, ал. 3, КЗ (вж. Решение № 128/04.02.2020 год. по
търг. д. № 2466/2018 год. на I ТО на ВКС, постановено по чл. 290, ГПК).
Съгласно константната практика на ВКС, обезщетението за забава се дължи от
застрахователя от момента на уведомяването му от пострадалия, като за
периода от датата на деликта до уведомяването отговорността на
застрахователя по чл. 86, ЗЗД е изключена. В настоящото дело не се спори, че
ищецът М. е представила на застрахователя на 10.02.2025 год. всички
7
необходими и притежавани от нея документи по чл. 106, ал. 3, КЗ. С оглед
отказа на ответника да плати дължимата главница, вземането за забава по чл.
86, ЗЗД е възникнало на 10.02.2025 год. В изпълнение задължението си по чл.
162, ГПК съдът изчислява служебно размера на мораторната лихва и
констатира, че той възлиза на 20,86 лева. До тази сума акцесорният иск е
основателен и следва да бъде уважен, а отхвърлен за горницата му до 222,81
лева.
Частичното уважаване на предявените искове налага в тежест на
ответника да бъдат възложени направените от ищеца М. М. деловодни
разноски в съответен общ размер от 215,40 лева, за платени държавна такса и
депозит за вещо лице (чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 80, ГПК). Делото не съдържа
доказателства за договорено и заплатено от ищеца адвокатско
възнаграждение, поради което съдът не дължи разглеждане на възражението
на ответника по чл. 78, ал. 5, ГПК.
В полза на ответника следва да бъдат присъдени деловодни разноски от
общо 261 лева, съобразно отхвърлената част от исковете – чл. 78, ал. 3, ГПК,
за юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещо лице. Към сумата на
разноските съдът не включва депозита от 30 лева, по чл. 168, ГПК, тъй като
свидетелят не е направил искане за присъждане на тази сума.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве” АД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление гр. ............., на
основание чл. 493, ал. 1, т. 1, КЗ и чл. 86, ЗЗД, да заплати на М. М.ян М., ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. ......., следните суми: 2000 (две хиляди) лева
– застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата М. М.
неимуществени вреди (физически болки и страдания, психически и
емоционален дискомфорт), последица от ПТП, настъпило на 31.07.2024 год. на
.........., причинено от водача на лек автомобил „......“, рег. № ........, за което е
съставена Щета № .............., и 20,86 (двадесет запетая осемдесет и шест) лева
– обезщетение за забавено плащане на главницата от 2000 лева за периода
8
10.02.-25.03.2025 год., ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата от 2000 лева, начиная от подаване на исковата молба –
26.03.2025 год., до окончателното й изплащане, И ОТХВЪРЛЯ главния иск –
за горницата му над 2000 лева до 4000 лева, иска за законна лихва върху тази
горница за периода от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане, както и иска за мораторна лихва – за горницата му над 20,86 лева
до 222,81 лева.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве” АД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление гр. .............. на
основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на М. М.ян М., ЕГН **********, със
съдебен адрес гр. ............. деловодни разноски в размер от 215,40 лева.
ОСЪЖДА М. М.ян М., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. ..............,
на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплати на „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК .........., със седалище и адрес
на управление гр. ............, деловодни разноски в размер от 261 лева.
ОБЯВЯВА, на основание чл. 236, ал. 1, т. 7, ГПК, че присъдените суми
могат да бъдат превени по следната Б.ва сметка на ищцата М. М. – IBAN:
....................................
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред
Окръжен съд - Бургас в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния
акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9