Присъда по НОХД №175/2024 на Районен съд - Павликени

Номер на акта: 14
Дата: 2 октомври 2025 г.
Съдия: Румена Фоти
Дело: 20244140200175
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 29 август 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 14
гр. Павликени, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РУМЕНА ФОТИ
при участието на секретаря Магдалена Панова
и прокурора А. А.
като разгледа докладваното от РУМЕНА ФОТИ Наказателно дело от общ
характер № 20244140200175 по описа за 2024 година
въз основа на закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. Й. Т., роден на *** г., в гр. П., българин, български
гражданин, женен, осъждан, живущ в с. М., общ. П., обл. В. Т., ЕГН: ********** за
ВИНОВЕН в това, че на 15.01.2024 г. в гр. П., е управлявал моторно превозно средство -
лек автомобил марка „Мазда“, модел „323ф“ с регистрационен № *** с концентрация на
алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 0,79 на хиляда, установено по надлежния
ред – с техническо средство „Дрегер алкотест ***“ с фабричен номер ***, след като е осъден
с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК – с влязло в сила на
08.12.2017 г. определение, с което е одобрено споразумение за решаване на НОХД №
***/2017 г. по описа на РС-П. - престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което
и на основание чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го ОСЪЖДА на
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 / четири / месеца, което да изтърпи при
първоначален общ режим.
На основание чл. 55, ал. 3 от НК не се налага по-лекото наказание „Глоба“.
На основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 2, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК НАЛАГА на
подсъдимия Д. Й. Т. наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от ДВЕ
ГОДИНИ.
1
На основание чл. 59, ал. 4 НК ПРИСПАДА от така определеното наказание
„Лишаване от право да управлява МПС“ времето, през което подсъдимият е бил лишен от
това право по административен ред, считано от 15.01.2024 г.
ОСЪЖДА подсъдимия Д. Й. Т. (с установена по делото самоличност) на основание чл.
189, ал. 3 от НПК да заплати направените в хода на съдебното производство разноски по
сметка на РС – Павликени в размер на 311,91 (триста и единадесет лева и деветдесет и една
ст.) лева, както и тези сторени в хода на досъдебното производство в размер на 279,90 лева
(двеста седемдесет и девет лева и деветдесет ст.).
ОСЪЖДА подсъдимия Д. Й. Т. (с установена по делото самоличност) на основание чл.
190, ал. 2 НПК да заплати сумата от 10,00 (десет) лева по сметка на РС - Павликени за
служебно издаване на 2 бр. изпълнителни листи.
Присъдата подлежи на обжалване и/или протест в 15-дневен срок от днес, пред ВТОС
по реда на глава XXI НПК.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________



Вярно с оригинала!
М. П.
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към присъда № 14/02.10.2025 г., по НОХД № 175/2024 г. по описа на
РС – Павликени.

***РП, ТО- П. е внесла обвинителен акт по ДП № ***/2024 г. по описа на РУ –
П., пр.пр. № ***/2024 г. по описа на ***РП, ТО – П. против Д. Й. Т., затова че на
15.01.2024 г. в гр. П., общ. П. управлявал МПС марка „Мазда“, модел „323ф“, с рег. №
*** с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда – 0,79 на хиляда, установено
по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен номер
ARPM-***, след като е бил осъден с влязла в сила присъда (споразумение №
***/08.12.2017 г., в сила от 08.12.2017 г. по НОХД № ***/2017 г. по описа на РС – П.)
за управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта
над 1,2 на хиляда, установена по надлежния ред – престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението,
като изтъква, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства се
установява фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, в частност
обективните признаци на деянието. Предвид това и доколкото подсъдимият Т. вече е
осъждан за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, за което не е реабилитиран,
представителят на държавното обвинение пледира за постановяване на осъдителна
присъда по повдигнатото обвинение. Изтъква като отегчаващи отговорността
обстоятелства наличието на предходни осъждания, предвид което пледира за налагане
на наказание лишаване от свобода в размер на една година и лишаване от право да
управлява МПС в размер на две години, както и на наказание глоба в минимален
размер от 500 лева.
Защитникът на подсъдимия - адвокат Й., пледира за оправдателна присъда, като
намира, че е не доказан факта на управление на МПС след употреба на алкохол в
концентрация 0,79 промила. В тази връзка се сочи, че първоначално полицейските
органи не са имали право да спират движението на лекия автомобил, поради липса на
извършено закононарушение от страна на водача. Посочва, че разпореждането на
полицейските служители към подсъдимия да бъде изпробван с техническо средство
било съпроводено със закани, че може да бъде задържан, както и закани към
намиращото се в автомобила дете. Оспорва пробата за алкохол да е взета по
надлежния ред при спазване на инструкциите за работа с техническо средство „дрегер“
от страна на полицейските служители. На следващо място защитата намира, че е
настъпила реабилитация по отношение на предходните осъждания на лицето, като
същата се определя съобразно последната присъда, с която е постановено отложено
изпълнение на определеното наказание, а сроковете по чл. 82 НК се отнасяли
единствено за ефективно постановени наказания.
Подсъдимият Т. в хода по същество се придържа към заявеното от защитника си.
В последната си дума отправя искане към съда да бъде оправдан, изразява съжаление
за това, че останал без работа. Посочва, че консумирал алкохол до 02.00 ч. през нощта
и не се чувствал пиян. Алтернативно моли изпълнението на определеното му
наказание да бъде отложено със съответния изпитателен срок.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Д. Й. Т., ЕГН **********, роден на *** г. в гр. П., българин,
български гражданин, женен, безработен, осъждан, живущ на адрес с. ***.
С протоколно определение от 08.12.2017 г., постановено по НОХД № ***/2017 г.
по описа на РС – П., в сила от същата дата е одобрено споразумение, с което Д. Й. Т. е
признат за виновен в извършване на деяние по чл. 343б, ал. 1 НК.
На 15.01.2024 г., свидетелите Г. Г. и И. Г., служители в сектор „Пътна полиция“
1
към ОДМВР – В. Т. били назначени като автопатрул, осъществяващ контрол върху
правилата за движение на територията на град П. за времето от 07,00 часа до 19,00
часа на посочената дата. Около 09,50 часа на 15.01.2024 г., при осъществяване на
патрулната дейност, те спрели за проверка лек автомобил марка „Мазда“ модел „323ф“
с рег. № ***, който се движел по ул. „***“. В хода на извършената на основание чл.
165, ал. 2, т. 1 ЗДвП проверка, водачът на автомобила бил установен като подсъдимия
Д. Й. Т..
При проверката полицейските служители усетили мирис на алкохол, приканили
водача на превозното средство подсъдимия Т. да му бъде извършена проверка за
употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабричен номер
ARPM-***. Първоначално Т. помолил полицейските служители да не извършват
проверка, тъй като пил алкохол до късно през нощта и му предстояло пътуване в
чужбина. В 09,57 часа на посочената по-горе дата на водача на автомобила -
подсъдимия Т. била извършена проба с № ***, която отчела положителен резултат -
концентрация на алкохол 0,79 на хиляда, показана на водача.
В тази връзка на подсъдимия бил съставен АУАН серия GA, № ***/15.01.2024 г., а
от страна на свидетеля г. Г. - издаден Талон за изследване бланков № ***, за явяване в
сградата на ФМСП към МБАЛ П., връчен на подсъдимия в 10.25 часа на 15.01.2024 г.,
Свидетелите И. Г. и Г. Г. отишли до ФМСП – гр. П., където видели подсъдимия Т..
Последният им съобщил, че не желае да даде кръв за химичен анализ. След това
двамата полицейски служители продължили патрулната си дейност. Подсъдимият не
изпълнил предписанието на талона за изследване, като при явяване в Спешното
отделение на МБАЛ- П. за вземане на кръвна проба, отказал да даде такава.
Изложените факти съдът прие за установени по категоричен и непротиворечив
начин от следните доказателства и доказателствени средства: показанията на
свидетелите Г. Г. и И. Г., дадени в хода на съдебното следствие, писмените
доказателства - справка за съдимост, Акт за установяване на административно
нарушение серия GA, № ***/15.01.2024 г., Справка-картон на водача, Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № ***/15.01.2024 г., Талон за
изследване № ***, справка за регистрация и собственост на МПС, Заповед №
***/12.01.2024 г. на Директора на ОДМВР – В. Т., ведно с ежедневна форма на отчет за
наряд в състав Г. Г. и И. Г., четири броя заповеди с №№ 2050-4/11.02.2019г., 2050-
10/14.05.2015 г., 2050-7/13.04.2022 г., 2050-27/18.11.2022 г. на Председателя на
ДАМТН, 6 бр. протоколи с резултати от последващи проверки на анализатор за
алкохол в дъха “Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен № ARPM-***, заключение на СТЕ,
Справка от лаборатория за проверка на средства за измерване рег. № ***/17.05.2022 г.,
както и останалите приобщени по делото писмени доказателства.
На първо място при изграждане на фактическите си изводи съдът се позова на
гласните доказателствени средства, които могат да бъдат обособени в две групи,
предвид различията относно заявените като възприети обстоятелства през време на
осъществената проверка. В първата група - показанията на свидетелите И. Г. и Г. Г. -
полицейският патрул при сектор ПП- ОДМВР В. Т., спрял автомобила и извършил
проверката на водача. В показанията си посочените двама свидетели, независимо един
от друг са категорични относно факта на управление на МПС от страна на
подсъдимия, извършената проверка, поведението на подсъдимия, направената проба с
техническо средство, резултата от нея, както и самоволния отказ от страна на
подсъдимия да даде кръв за химичен анализ. Показанията им са не само напълно
съответни по между си, но и кореспондират с отразеното в писмените доказателства -
в частност АУАН, ЗППАМ, талон за изследване, заключение на вещото лице по
изготвената СТЕ. Съдът не намери основание за съмнение в изложеното от двамата
свидетели, в това число и заявеното в хода на проведена очна ставка между всеки от
свидетелите, подсъдимия и свид. Т. Т..
Във втората група – показанията на свид. Т. Т., също присъствал на проверката и
2
обясненията, дадени от подсъдимия. Конкретно в показанията си свид. Т. пресъздава
възприетото от него, като акцентира върху поведението на полицейските служители,
за които твърди да са отправяли закани, както към него така и към баща му, тъй като
техническото средство, с което бил изпробван не отчитало положителен резултат и се
наложило подсъдимият да бъде приканван повече от веднъж да даде проба, до
отчитане на положителен резултат. В този смисъл са обясненията, дадени от
подсъдимия в хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция. Съдът не дава
вяра на заявеното от свидетеля Т. Т.. На първо място този си извод съдът базира на
родствената връзка между свидетел и подсъдим – Т. Т. е син на подсъдимия, което
само по себе си води дефинитивно до възможно наличие на заинтересованост у
свидетеля от изхода на спора. За достоверността на заявеното от този свидетел извод
не следва да се прави единствено въз основа на наличието на близка родствена връзка
с подсъдимия, а и от преценка на показанията на свидетеля с останалите доказателства
по делото. Прави впечатление, че заявеното от свидетеля, че баща му бил заставен да
дава проби на дрегера, който първоначално отчел отрицателен резултат, докато не бъде
отчетен положителен такъв е изолирано твърдение, което намира опора единствено и
само в обясненията на подсъдимия. На следващо място самите изявления на свидетеля
пред съда са противоречиви и лишени от логика. От една страна свидетелят заявява, че
видял „машинката как показва нула“, посочва, че на дисплея имало три нули.
Същевременно обаче свидетелят заявява липса на спомен относно друго
обстоятелство, касаещо отново техническото средство, като посочва, че не си спомнял
какъв цвят е бил дисплея на дрегера. Вярно е, че човешката памет е избирателна
принципно, но липсва логика за едни факти свидетелят да дава категорични сведения,
а за други, пряко свързани със заявените да дава уклончиви отговори или изобщо да не
посочва такива. Не намират опора в останалите по делото доказателства и изявленията
на свид. Т. за отправени към него и баща му заплахи за арест и настаняване на детето в
институция. В тази връзка е изискана информация от ОДМВР, като от писмо от
03.04.2025 г. (л.132 от делото) се установява, че срещу полицейските служители И. Г. и
Г. Г. не са подавани сигнали от граждани по повод дейността им на 15.01.2024 г. Това
поставя под основателно съмнение заявеното от свид. Т. относно отправяни закани от
полицейските служители, още повече, че и самият свидетел, в това число и в рамките
на проведена очна ставка не заявява категорично кой от полицейските служители е
отправил закани, дали само единият или и двамата. В случай на проявено подобно
поведение от страна на представител на силова структура, няма логика гражданинът,
към който е насочено да не сигнализира съответните компетентни институции, за
което по делото данни липсват, както бе отбелязано. По-натам не се приема за
достоверно твърдението на свидетеля Т. относно продължителността на проверката –
по негови думи около половин час, както и че подсъдимият давал няколко пъти проби
на дрегера, конкретно три пъти. И тези твърдения се оборват от писмените
доказателства – ежедневна форма отчет (л. 89-98 от делото), съдържанието на която
дава сведения за часа на спиране на проверяваното МПС, вида извършвана дейност,
данни за водача, резултат от проверката, нарушения, взето ли е отношение и пр.
Отделно записите в отчетната форма са в пълен унисон с приложената неразделна
част от заключението на вещото лице разпечатка на резултати от техническо средство
“Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен № ARPM-***, видно от които устройството е
отчело една проба с резултат 0,79 ‰ в 09.57 ч. на 15.01.2024 г. Предходната такава е от
09,43 ч. и касае друг водач, не подсъдимия. В заключение, констатираните
противоречия на коментираните свидетелски показания, както с писмените
доказателства и доказателствени средства, така и гласните такива, а и наличните
вътрешни противоречия поставят под основателно съмнение достоверността им, още
повече че към момента на разпита си свидетелят Т. Т. е малолетен и не носи
наказателна отговорност и предвид близката си родствена връзка с подсъдимия,
поради което и съдът не ги кредитира.
Колкото до обясненията, дадени от подсъдимия, които не се различават
3
съществено по съдържание от показанията на свид. Т. Т. относно хронологията, броя и
последователността на действията на органите на реда, предвид двоякия характер,
съдът приема заявеното от подсъдимия за изцяло защитна теза, също изолирана от
доказателствената съвкупност.
Не на последно място, съществено значение за разкрИ.е на обективната истина
имат и приобщените по делото писмени доказателства, които служат както за проверка
на други доказателства, така и като самостоятелен източник на информация. Съдът не
поставя под съмнение автентичността или достоверността на приобщените документи,
като намира, че те в своята съвкупност допринасят за изграждане на фактическата
обстановка и установяване на съпричастността на подсъдимия Т. към деянието,
предмет на производството, както и на неговите обективни характеристики. Следва в
частност да се имат предвид заключението по изготвената СТЕ, ведно с разпечатка от
техническо средство- Алкотест Дрегер 7510, сериен номер ARPM-***, отразяващи
дата, час и точен резултат от проба №***, справките за преминати от техническото
средство периодични проверки, както и Талон за медицинско изследване № ***, които
удостоверяват факта на извършената с техническо средство проверка за употреба на
алкохол и конкретния резултат от същата, като резултата от теста, както и неговите
идентификационни данни са надлежно вписани и в изготвения АУАН, с отразяване на
всички данни от извършената проба. При това съдът намира, че посочените
документи, наред с останалите събрани по делото доказателства безусловно са в
подкрепа на обвинението за извършено престъпление, свързано с нарушаване на
забраната за управление на МПС след употреба на алкохол, както и на конкретната
концентрация, залегнала в обвинителната теза.
С оглед на изложеното твърдението за недоказаност на обективна страна на
деянието не се споделя от съда. От събраните по делото доказателства се налага
единствения възможен извод, че подсъдимият Д. Т. е управлявал лек автомобил марка
„Мазда“ модел „323 ф“ с рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта 0,79 промила,
като същата е установена с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабричен
номер ARPM-***, като предвид факта, че подсъдимият Т. е отказал да предостави
кръвна проба, то именно изпробването с техническо средство се явява надлежния ред
по смисъла на чл. 343б, ал. 1 НК вр. чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози.
Съдът възприе и кредитира и останалите приложени по делото документи,
включително справка за съдимост, справка за водач, които също допринасят за
разкрИ.е на релевантни към предмета на доказване обстоятелства, в частност
предходната съдимост на подсъдимия, както и обстоятелства от значение и за
индивидуализация на наказанието.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
С действията си подсъдимият Д. Й. Т. е осъществил състава на престъплението по
чл. 343б, ал. 2 НК.
От обективна страна подсъдимият Т. на 15.01.2024 г. около 09,50 часа, в гр. ***
управлявал моторно превозно средство- лек автомобил марка „Мазда“ модел „323 ф“ с
рег. № ***. При това по надлежния ред, регламентиран в Наредба № 1 от 19 юли 2017
г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, е установено, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия Т.
надвишава 0,5 промила, като същата възлиза на 0,79 промила.
Съдът намира, че концентрацията на алкохол в кръвта на водача е установена по
надлежния ред, разписан в посочената по-горе наредба. В съответствие с изискванията
на чл. 3, ал. 1 от Наредбата е бил поканен от контролните органи да му бъде
извършена проверка с техническо средство - Алкотест Дрегер, като същото е отчело
4
положителен резултат 0,79 промила. При това и съобразно правилото на чл. 3, ал. 2
Наредбата на подсъдимия бил издаден Талон за изследване по образец- Приложение 1,
в който са указани момента на връчване, времето за явяване, наименованието и адреса
на лечебното заведение, където водачът следва да се яви за предоставяне на кръвна
проба за изследване. При това обаче и доколкото подсъдимият Т. е отказал в лечебното
заведение за му бъде взета кръвна проба, която да бъде подложена на анализ,
приложение намира изричната разпоредба на чл. 6, ал. 9 Наредба № 1 от 19 юли 2017
г. (редакция към бр. 99 на ДВ от 20.11.2020 г.), съгласно която концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се
установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта при неявяване в определения срок на посоченото
място.... за даване на проби за изследване. В конкретния случай са налице безспорни
доказателства, че са налице основанията за приложение на този ред, като релевантната
наказателно-правна концентрация се явява именно отчетената с техническото
средство- 0,79 промила, с което се явява установен и този признак от обективна страна
на деянието.
Към момента на деянието - 15.01.2024 г., подсъдимият Д. Т. е осъждан за
престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, а именно по НОХД № ***/2017 г. по описа на РС –
П., като за същото не е постановена съдебна реабилитация, нито е настъпила
реабилитация по право поради следното: това осъждане, обуславящо квалификацията
по чл. 343б, ал. 2 НК, не е първо за подсъдимия Т., респективно към същото, с оглед
ограничението на чл. 86, ал. 2 НК се прилагат правилата за реабилитация по чл. 88а
НК. Съдебният акт по НОХД № ***/2017 г. по описа на РС – П. е влязъл в сила на
08.12.2017 г. като със същия са наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от
4 месеца, чието изтърпяване е отложено за срок от 3 години на осн. чл. 66, ал. 1 НК и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. При това положение
моментът, в който може да настъпи реабилитация по посоченото осъждане е
08.12.2025 г. (от изтичането на изпитателния срок – 08.12.2020 г. по чл. 88а, ал.3 НК с
прибавен срока по чл. 82, ал. 1, т. 4 НК-пет години). В рамките на посочения период е
извършено деянието, за което е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия
в настоящото производство.
Отделно и видно от справката съдимост Д. Т. е осъждан за престъпления по чл.
338, ал. 1 НК и чл. 144, ал. 3 НК с акт на РС – П., постановен по НОХД № ***/2015 г.,
в сила от 13.03.2015 г., като са определени наказания глоба и пробация срок от 1
година и 2 месеца. Наказанието пробация е изтърпяно на 26.05.2016 г. За да настъпи
реабилитация по право по НОХД № ***/2015 г. следва да е изтекъл срокът по чл. 86,
ал. 1, т. 2 НК, който изтича на 26.05.2019 г. Пречка за това обаче се явява осъждането
по НОХД № ***/2017 г. по описа на РС – П. В рамките на този срок, а именно на
27.09.2017 г., подсъдимият Т. е извършил престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, за което
по НОХД № ***/2017 г. по описа на РС – П.и със съдебен акт, в сила от 08.12.2017 г. е
признат за виновен, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4
месеца, чието изтърпяване е отложено за срок от 3 години на осн. чл. 66, ал. 1 НК и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
С оглед на всичко изложено и при съблюдаване правилото на чл. 88а, ал. 4 НК, е
видно, че последващото осъждане на подсъдимия Т. се явява пречка за настъпване на
реабилитация по предходното такова по № ***/2017 г. по описа на РС – П. за
престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, за което, както към датата на деянието предмет на
производството – 15.01.2024 г., така и към настоящия момент реабилитация не е
настъпила, като в този смисъл възраженията на защитата се явяват неоснователни.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина - умисъл, като
подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на извършеното- управление на
МПС след употреба на алкохол и пряко е целял това.
Колкото до твърденията на защитата, поддържани и в хода по същество относно
5
прекратяване на наказателното производство с довод за водено наказателно
производство от некомпетентен прокурор в противовес с разпоредбата на чл. 126 КРБ,
съдът намира същите за неоснователни. Пълното припокрИ.е на териториалните
структури на съда и прокуратурата не е задължително по смисъла на чл. 126, ал. 1 от
Конституцията. В някои случаи то не е организационно и финансово оправдано.
Възможно е в дадено населено място да е необходимо съществуването на
териториален съд с оглед гражданския и търговски оборот, без това да оправдава от
финансова и организационна гледна точка създаване на съответстваща прокуратура,
която не участва в този вид дела на съда. Достатъчно и в съгласие с чл. 126, ал. 1 от
Конституцията би било осигуряване участието по дела на съответните на степента на
съда прокурори, когато това участие е изискуемо от закона – така Р. № 2 от 7.02.2017 г.
на КС по к. д. № 13/2016 г.
По изложените съображения съдът призна подсъдимия Д. Й. Т. за виновен по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК.
По наказанието:
Нормата на чл. 343б, ал. 2 НК, предвижда наказание за извършеното от
подсъдимия Т. престъпление - лишаване от свобода от една до пет години и глоба в
размер от 500 лева до 1500 лева, а разпоредбата на чл. 343г НК, предвижда във всички
случаи на престъпления по чл. 343б да се налага и наказание лишаване от право да се
упражнява определена дейност.
При индивидуализация на наказанието съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства относително ниската концентрация на алкохол в кръвта
на водача, отминалия период от време от консумацията на алкохол до момента на
управление на МПС, добрите характеристични данни. Наред с това следва да се
отчете, че въпреки обремененото съдебно минало на подсъдимия, то предходното му
осъждане, извън това обуславящо квалификацията по чл. 343б, ал. 2 НК, е относително
отдалечено във времето, спрямо момента на престъплението, предмет на
производството. Не бива да се подминава семейното положение на подсъдимия и
влошеното му здравословно му състояние.
При така установеното съдът определи наказанието при условията на чл. 55 НК, и
прецени, че санкция включваща единствено наказанието лишаване от свобода в размер
на 4 месеца, е достатъчна, за да бъде изпълнена целта, визирана в чл. 36 НК, като така
определения размер се явява идентичен с налагано до момента на подсъдимия Т.
наказание „лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66, ал.
1 НК. Така определеното наказание лишаване от свобода, следва да бъде ефективно
изтърпяно, доколкото не само не са налице формалните предпоставки на чл. 66, ал. 1
НК, тъй като деецът е осъждан на наказание лишаване от свобода, но и съдът намира,
че изтърпяването е безусловно необходимо за поправяне и превъзпитаване на лицето с
оглед постигане на целите на индивидуалната превенция. С оглед обстоятелството, че
деянието е извършено в рамките на пет години от изтичане на изпитателния срок, за
който е отложено изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ по предходно
осъждане, а именно това по НОХД № ***/2017 г. по описа на РС – П., изтекъл на
08.12.2020 г. то и наказанието лишаване от свобода, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3
ЗИНЗС така определеното наказание следва да бъде изтърпяно при първоначален общ
режим.
На осн. чл. 343 г вр. чл. 343б, ал. 1 НК съдът определи наказание лишаване от
права по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, а именно от правото да управлява моторно превозно
средство, доколкото деянието е свързано именно с нарушаване на обществените
отношения по безопасно осъществяване на транспорта. С оглед степента на
обществена опасност на деянието и дееца, съдът намери, че наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок от две години, се явява съответно и необходимо да
изпълни целите на индивидуалната и генералната превенция. При определяне на
посочения размер следва да се има предвид справката - картон на водач на подсъдимия
6
Т., видно, от която при същия въпреки дългия му шофьорски стаж, не са констатирани
множество нарушения на правилата за движение по пътищата, извън тези, за които в
последствие е възбудено наказателно преследване и са предмет на обсъдените по-горе
осъждания и които са отчетени с оглед съдимостта като отегчаващо отговорността
обстоятелство.
На основание чл. 59, ал. 4 от НК, съдът приспадна от така наложеното наказание
времето, през което подсъдимият Т. е бил лишен от упражняване на същото право, а
именно със ЗППАМ № ***/15.01.2024, с която временно му е отнето СУМПС във
връзка със същото деяние.
По разноските: на осн. чл. 189, ал. 3 НК в тежест на подсъдимия Д. Й. Т. са
възложени сторените в хода на досъдебното производство разноски за възнаграждение
за вещо лице в размер на 279,90 лева и тези, сторени в хода на съдебното
производство в размер на 311,91 лева.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ
7
Съобщи за изтекли лични данни