№ 34
гр. Бургас, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело №
20252001000052 по описа за 2025 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 303 от 29.11.2024 г. на Окръжен съд Бургас,
постановено по т.д. № 235/ 2023 г. е осъдено „Стройкомерс“ ЕООД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1619, район
Витоша, ул. „Гербер“ № 5, представлявано от Д. Б. Ат. - управител, да заплати
на Държавна опера Бургас, Булстат ***********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Климент Охридски“ № 2, представлявана от Ал.
Ал. Т. - директор, с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Оборище“ № 82, ет.2 -
адв. Б. К., сумата от 319 601,08 лв. - главница, престирана на отпаднало
основание, представляваща платено възнаграждение за доставяне и монтиране
на озвучителна техника по сключен между страните договор за възлагане на
обществена поръчка от 20.05.2018 г. за реконструкция на концертна зала
„Професор Иван Вульпе“, находяща се в гр. Бургас, развален от ищеца по реда
на чл. 87, ал.2 от ЗЗД с едностранно волеизявление, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на исковата молба - 1.06.2023 г. до
окончателното плащане.
Със същото решение е осъдена Държавна опера Бургас, Булстат
***********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Климент
1
Охридски“ № 2, представлявана от Ал. Ал. Т. - директор, с адрес за връчване:
гр. Бургас, ул. „Оборище“ № 82, ет.2 - адв. Б. К., да заплати на
„Стройкомерс“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1619, район Витоша, ул. „Гербер“ № 5, представлявано
от Д. Б. Ат. - управител, сума в размер на 105 619,53 лв. с ДДС – главница,
представляваща стойността на извършени СМР, изразяващи се в демонтаж на
гипсови плоскости, доставка и монтаж на щендерни стени-2 броя с единична и
двойна конструкция, предстенни обшивки-3 броя, шпакловка на стени с
гипсокартон и боядисването им с латекс, доставка и монтаж на акустична вата
за тавани, шпакловка на тавани, декоративни корнизи, боядисване на тавани с
латекс, доставка и монтаж на антипаник брави, торкетиране на каменни и
тухлени зидове с бетон, колонен климатик, енергоспестяващ вентилационен
бокс, пускател, ел. нагревателна секция, вентилационна кутия, кулисен
шумозаглушител, пожаропреградни клапи-2бр., таванна решетка с кутия,
решетка със завихряне, 3бр. хоризонтални решетки, 3бр. климатични системи
общообменна климатизация, електрически конвектор за баня,
енергоспестяващ вентилационен бокс, пускател и ел. нагревателна секция,
канапен шумозаглушител, тръбен път за сплит, топлоизолация от минерална
вата, гъвкави връзки, 2 броя климатични системи в общите части,
вентилационна завеса, електрически конвектор, вентилатор за канелен
монтаж, часовников механизъм за включването му и конусна смукателна
решетка, ведно със законната лихва, считано от предявяване на насрещната
искова молба 28.07.2023г. до окончателното плащане.
Присъдени са разноски.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
„Стройкомерс“ ЕООД, с адрес за връчване: гр. София, ул. „Бачо Киро“ № 5,
вх.Б, ет.1, ап.3 - адв. В. К., в която същото се обжалва като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Претендира се отмяната му, отхвърляне
на предявените осъдителни искови претенции, с правно основание чл.55, ал.1,
предл.3 ЗЗД.
Оспорват се изводите на съда от първа инстанция за преклузия на
наведените от въззивната страна възражения за неизправност на кредитора и
неоказване на съдействие по смисъла на чл.83, ал.1 и чл.95 ЗЗД, както и на
възраженията му, че забавата на длъжника се дължи на промени в проекта и
2
извършване на непредвидени СМР и че неизпълнената част от договора е
незначителна, с оглед интересите на кредитора. Сочи се, че цитираната от
първостепенния съд съдебна практика е неотносима към процесния случай.
Подчертава се отсъствието на законова дефиниция на понятието
„незначителност“ на неизпълнението, като, по мнение на въззивника,
преценката е в изключителното правомощие на съда и е винаги конкретна.
Изразява се позиция, че забавянето в приключването на
строителните работи не е значително, с оглед интереса на кредитора, като
възложените с договора строително монтажни работи (СМР) са изпълнени
почти изцяло, както и са били изпълнени работи, които не са били възлагани,
но са били технологично необходими.
Претендира се, че в случая не са налице предпоставките за
упражняване на изявление за разваляне на процесния договор и оттам за
уважаване на ищцовата претенция.
Навеждат се оплаквания, че контестираното решение е постановено в
противоречие със събраните по делото доказателства относно обстоятелствата
по доставката и монтажа на озвучителна техника. Изтъква се, че според
събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че
въззиваемият необосновано е отказал да приеме доставеното озвучително
оборудване, поради което въззивникът е съхранявал продължително време
част от същото в склад.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
Държавна опера Бургас, Булстат ***********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Климент Охридски“ № 2, представлявана от Ал.
Ал. Т. - директор, в който са изложени съображения за нейната
неоснователност и се въвежда искане за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Подчертава се пълното авансово изпълнение от страна на
въззиваемия на задължението му за заплащане на цената на предвидената по
проект озвучителна и осветителна техника, посочена в Протокол обр.19 № 4/
25.02.2020 г. и осчетоводена с Фактура № 2030/ 25.02.2020 г., заплатена с
банков превод от същата дата.
Изложени са съображения, че крайният срок за изпълнение на
3
възложените СМР е настъпил в края на месец февруари 2020 г.
При позоваване на извършената по делото съдебно – техническа
експертиза се сочи, че въззивникът не е изпълнил задължението си да закупи
предвидената озвучителна и осветителна техника. Излагат се доводи, че
исканата техника не е била доставена за съхранение в склад на въззиваемия,
както е поискано от същия. Във връзка с неизпълнението на въззивника се
сочи, че въззиваемият е изправна страна и е упражнил правото си на
разваляне, като претендира обратно платената за техниката авансово сума.
Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана
да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на
изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е
допустима за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по
чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Пренесен за разглеждане пред апелативната инстанция е спорът по
предявен пред първоинстанционния Окръжен съд Бургас иск с правно
основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД и искане, с правно основание чл.86 ЗЗД, за
присъждане на обезщетение за забава, в размер на законната лихва, от
завеждане на делото до окончателното изплащане.
Претендира се в настоящия процес от въззиваемата Държавна опера
Бургас получаване обратно от дружеството - въззивник на престирани в
изпълнение на прекратен договор авансово суми.
Разпоредбата на чл.55, ал.1 ЗЗД представлява средство за
изравняване на необоснованото с призната от правото причина имуществено
преливане от един патримониум в друг. Претендиращият връщане по
престационната кондикция следва да докаже даването, в конкретния случай
плащането към дружеството - въззивник, и неговия размер. В доказателствена
тежест на облагодетелствания е да докаже съществуването на годно основание
4
да получи облагата и да я задържи.
Установяване на факти пред въззивната инстанция не е провеждано.
Настоящият състав препраща към фактическата обстановка, приета от
първоинстанционния съд и изложена в обстоятелствената част на атакувания
съдебен акт.
В обобщение и в аспект на повдигнатите във въззивната жалба
оплаквания, следва да се посочи, че на базата на ангажираните в
производството доказателства става ясно, че на 20.05.2019 г., след проведена
процедура по възлагане на обществена поръчка, е сключен договор, на
основание чл.112 ЗОП, по силата на който изпълнителят – „Стройкомерс“
ЕООД е поело спрямо Държавна опера Бургас задължението да извърши
реконструкция на сградата на Концертна зала „Проф. Иван Вульпе“ гр.
Бургас, при условията на обвързващо страните Техническо предложение –
Приложение № 3, и Ценово предложение – Приложение № 8, неразделни
части от съглашението. Приложение към Ценовото предложение е
Количествено – стойностна сметка, предвиждаща в Раздел Системи за
озвучаване, инсципиент, мултимедия, кино, точно описани и остойностени
дейности по доставка на машини и съоръжения, оборудване на озвучителна
система и ефективно – осветителна инсталация, монтаж и привеждане в
работно състояние, както и обучение на персонал за работа и поддръжка на
системата.
Прието е, че срокът за изпълнение на работите, за които
изпълнителят се е ангажирал, е с продължителност 180 календарни дни и
започва да тече от датата на подписване на протокола за откриване на
строителната площадка и определяне на строителната линия и ниво на
строежа, която в разглеждания случай е 17.06.2019 г., видно от
доказателствата по делото, с възможност за продължаване на срока при
спиране на строителството – чл.2, ал.3 от договора. Не е спорно между
страните, а и е видно от приетите писмени доказателства, че такова спиране на
строителството е било налично за периода 16.08.2019 г. – 31.10.2019 г.
Страните са се споразумели в чл.3 по общата стойност на работата -
1 519 584,83 лева без ДДС, и начина на поетапно плащане, след издаването на
фактури. Постигнато е съгласие приемането на извършената работа да става
от представители на възложителя с акт образец 15, предписан от Наредба № 3
5
на МРРБ за съставянето на актове и протоколи по време на строителството -
чл.4, ал.7, вр. чл. 9, ал.2 от съглашението.
Въззиваемият сочи, че е извършил уговореното в съглашението
авансово плащане, в размер на 20 % от стойността – 364 700,36 лв., както и е
извършил междинни плащания в общ размер на 565 413,03 лв. за приети с
протоколи образец 19 и фактурирани дейности. Освен това е платил авансово
на изпълнителя сумата от 319 601,08 лв., като цена на уговорената за доставка
предвидена по проект озвучителна и осветителна техника, но същата не е била
доставена на обекта, нито монтирана и не е бил обучен персонал за
боравенето с нея, както е било уговорено.
При съобразяване на фиксирания между страните срок за изпълнение
и вземане предвид на периода на спиране на строителството, следва да се
заключи, че крайният срок на изпълнение на задълженията на изпълнителя по
договора е 28.02.2020 г.
Договорът, на основата на който са се породили отношенията между
страните, разкрива белезите на договор за изработка в строителството, като
двустранен, възмезден, консенсуален, каузален и неформален договор.
Съставени във връзка с изпълнението са Актове образец 19 №№ 1/
30.08.2019 г., 2/ 14.08.2019 г., 3/ 2.12.2019 г. и 4/ 25.02.2020 г. Удостоверяването
по този начин на изпълнението води до извод, че страните, по общо съгласие,
са се отклонили от приетата между тях в договора форма за приемане на
работата с акт образец 15 по действащата Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за
съставяне на актове и протоколи по време на строителството и са възприели
актуване по реда на отменената Наредба № 7 от 22.05.2001 г. за съставяне на
актове и протоколи по време на строителството.
Представена е по делото Фактура № 2030/ 25.02.2020 г., по която не е
спорно, че е постъпило плащане.
Установеното по делото от вещите лица Ч. и К., по изпълнените пред
първата инстанция съдебно – технически експертизи, че обектът, при
проведените от тях огледи, е в незавършен вид, с неизпълнени вътрешни
довършителни работи, инсталационни работи и осветление, както и с
недоставена и монтирана осветителна и озвучителна техника, опровергава
удостовереното в подписания между страните Акт образец 19 от 25.02.2019 г.
изпълнение на този етап от работите. В този аспект следва да се прецени и
6
неоспорването от дружеството - въззивник на правното твърдение на
въззиваемия за отсъстващо пълно изпълнение.
В рамките на т.д. №149/ 2021 г. по описа на Окръжен съд Бургас е
постановено Решение № 198 от 18.08.2022 г., с което „Стройкомерс“ ЕООД е
осъдено, на основание чл. 92 и чл. 86 ЗЗД, да заплати на Държавна опера
Бургас сумата от 325 751,11 лв., представляваща мораторна неустойка по чл.
18, ал. 4 от договора за изработка, сключен на 20.05.2019 г., дължима за
забавено изпълнение в размер на 30 процента от стойността на договора,
ведно с със законната лихва, начиная от подаване на исковата молба 6.04.2021
г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за неустойка за
горницата над 325 751,11 лв. до 455 875,45 лв., поради погасяването му чрез
съдебно прихващане с насрещно парично вземане на ответника
„Стройкомерс“ ЕООД срещу Държавна опера Бургас, за сума в размер от 130
124,34 лв. с ДДС, представляваща стойността на извършени от ответника
необходими СМР, непредвидени по договора от 20.05.2019 г. Съдебният акт е
влязъл в сила, след потвърждаването му с Решение № 18 от 14.02.2023 г. по
т.д. № 264/ 2022 г. на Апелативен съд Бургас, недопуснато до касационно
обжалване с Определение № 908 от 11.04.2024 г на ВКС по т.д. 1152/ 2023 г.
В съобразителната част на съдебните актове решаващите състави на
първата и въззивната инстанции са приели, че е налице договорно
неизпълнение на въззивника по процесния договор за изработка във времево
отношение, за което той отговаря, и това е аргументирало извод за дължимост
на договорната неустойка за забава. Като лишени от основателност са били
преценени повдигнатите от ответника – изпълнител възражения за
кредиторова забава, изразяваща се в неоказано съдействие в изпълнението,
възлагане на непредвидени в договора СМР.
По трайното разбиране на съдебната практика, формирана по
въпроса, преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо се
разпростира върху фактите, релевантни за съществуването, изискуемостта,
принадлежността и размера на съдебното признатото вземане, независимо
дали те са били известни на страната, в полза на която пораждат изгодни
правни последици. – Решение № 115 от 10.01.2012 г. на ВКС по т.д. №
883/2010 г. В темпорален аспект спорното право се счита за установено към
момента на приключване на устните състезания на съдебната инстанция, след
7
което решението е влязло в сила и в този смисъл силата на пресъдено нещо се
изразява в невъзможност съществуването на правото да се оспорва въз основа
на факти, възникнали преди този момент.
Изложеното обосновава формиране на извод за забрана за
пререшаемост в настоящия процес на въпросите относно съществуването
забава на кредитора, твърдяната незначителност на неизпълнението,
необоснован отказ да се приеме доставено озвучително оборудване, като
факти, относими към съществуването на правото на неустойка за забавено
изпълнение, предвид стабилността на правоустановяващото и регулиращо
действие на силата на пресъдено нещо, формирана по предходния спор.
Доколкото в настоящия процес въззивникът не въвежда факти, осъществили
се в обективната действителност след приключване на устните състезания по
т.д.№ 264/ 2022 г. на Апелативен съд Бургас – 26.01.2023 г. и релевантни за
настоящия спор по изпълнението на договорни задължения, произтичащи от
процесния договор за изработка (с изключение на факта на отправена покана
до възложителя да получи оборудване, който ще бъде обсъден по-долу), за
настоящия състав е налице отрицателна процесуална предпоставка да
обсъжда и взема предвид при произнасянето си по съществото на спора вече
преклудираните възражения на изпълнителя, които се посочиха по-горе и се
подържат пред настоящата инстанция.
По отношение на оплакванията в жалбата относими към твърденията
за отправено на 31.05.2023 г. писмо, с което възложителят е поканен от
изпълнителя да получи част от оборудването, предмет на съглашението, съдът
намира, че макар отправянето на такава покана да следва да се приеме за
доказано, предвид представянето по делото на писмо от горепосочената дата и
доказателства за достигането му до адресата, това обстоятелство не може да
се прецени като надлежно изпълнение на задълженията по договора, нито
подкрепя доводите на дружеството – въззивник за забава на кредитора, който,
освен че не би могъл да бъде задължен да приеме нещо различно от
уговореното – монтирана и годна за употреба озвучителна и осветителна
техника – чл.65, ал.1 ЗЗД, вече е бил отправил правомерно волеизявление за
разваляне. При доказана от вещите лице недовършеност на обекта до степен
на готовност за монтиране на озвучителната и осветителна инсталации,
въззивникът не обосновава как пропускът на възложителя да получи
техниката за съхранение, през месец май 2023 г., рефлектира върху
8
изпълнението на собствените му задължения по етапите на строителството.
Като лишени от състоятелност следва да се преценят и отправените в тази
връзка доводи за незначителност на неизпълнението, тъй като е ясно, че
пропускът оборудването да се достави, монтира и се обучи персонал за
обслужването му осуетява постигането на крайния търсен резултат за
възложителя от договарянето – получаване на ремонтирана и функционираща
концертна зала.
Анализът на установените по делото обстоятелства налага извода, че
възложеното по поръчката не е изпълнено в цялост в регламентирания между
съдоговорителите срок и за това е отговорен изпълнителят. Неизпълнението е
породило за възложителя вторичното потестативно право на разваляне,
упражнено с приложеното по делото връчено електронно писмо от 22.03.2023
г., като изпълнение не е било предложено и в дадения с нотификацията
седмодневен срок. Въведеното в жалбата възражение за недоказаност на
предпоставките за разваляне е неоснователно.
След отпадане на договорната връзка, престираното по нея, извън
обема на приетото изпълнение, подлежи на връщане. Предявеният иск за
възстановяване на авансово платената цена на немонтираното оборудване е
основателен.
Крайните правни изводи на настоящата апелативна инстанция
съвпадат с тези на първоинстанционния съд. Горното обуславя потвърждаване
на решението.
При този изход от делото, въведеното искане и представените
доказателства, на основание чл.78, ал.3 ГПК, дружеството - въззивник дължи
заплащане на сторените от въззиваемата страна разноски пред настоящата
инстанция, в размер на 6000 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение. Този
размер на възнаграждението апелативният състав преценява като
кореспондиращ с фактическата и правна сложност на делото, поради което
отправеното от насрещната страна възражение за прекомерност е
неоснователно. В подкрепа на горното, съдът съобразява, че отправилият
възражението е уговорил за собствения си процесуален представител
възнаграждение пред настоящата инстанция от 7500 лв., при идентичен и за
двете страни материален интерес.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 303 от 29.11.2024 г., постановено по
т.д. № 235/ 2023 г. на Окръжен съд Бургас.
ОСЪЖДА „Стройкомерс“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище
и адрес на управление: гр. София 1619, район Витоша, ул. „Гербер“ № 5,
представлявано от Д. Б. Ат. - управител, да заплати на Държавна опера
Бургас, Булстат ***********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ул. „Климент Охридски“ № 2, представлявана от Ал. Ал. Т. - директор,
с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Оборище“ № 82, ет.2 - адв. Б. К., сумата от
6000 лв. – съдебно – деловодни разноски пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10