№ 737
гр. В., 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на осми май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20233110203054 по описа за 2023 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от Д. Николаев С. срещу Наказателно
постановление № 23-0819-002057/14.06.2023 г. на Началник група към ОД-
МВР-В., сектор "Пътна полиция"-В., с което на лицето били наложени
административни наказания глоба в размер на 1400 лева и лишаване от право
да управлява МПС за 3 месеца, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.182, ал.4,
вр. ал.1, т.6 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита наказателното постановление за неправилно,
незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Оспорва фактическите твърдения на наказващия орган и
намира същите за недоказани. Конкретно сочи, че липсват доказателства за
осъществено деяние. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
изцяло наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично представлява се от процесуален представител, който подържа жалбата
на посочените в нея основания.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител,
депозирала е писмено становище.
1
Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното
физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по
следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: На 26.02.2023 г. в 08.32 часа, л.а. с рег. ******
се движел в гр. В. по бул.“В.Л.“ в посока бул.“О.П.П.. Участъкът от пътя бил
в границите на населеното място, а процесният автомобил се движел със
скорост от 101 км/ч. Поради движението си с превишена скорост
автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство – видео-
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип ARH CAM S1 с
№11743с9. След справка в информационните масиви на МВР било
установено, че превозното средство е собственост на Мария С.а и тя била
поканена да се яви в сектор "Пътна полиция"-В. във връзка с констатираното
нарушение. На 10.03.2023 г. С.а представила декларация по чл. 188 от ЗДвП,
в която удостоверила, че по време на заснемане на нарушението автомобилът
е бил управляван от Д. Николаев С.. На въз.С. също била предоставена за
подпис декларация по чл. 188 от ЗДвП в която той изрично посочил, че на
процесната дата той е управлявал автомобила.
Във връзка с тези констатации на същата дата бил съставен акт за
установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че
управлява лек автомобил със скорост 101 км/ч при максимално разрешена
скорост от 50 км/ч за населено място, като деянието е извършено в условията
на повторност. Актът бил съставен на 29.03.2023г. е връчен лично на възз.
бил е подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани в срока
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН (в редакцията, действала в този момент). Въз основа
на съставения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление, с
което на жалбоподателя били наложени наказания глоба в размер на 1400 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за извършено нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа събраните по делото доказателства: от разпита на свид.Б. от
приложените като веществени доказателства фотоснимки, както и от
2
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията
на св. Б. следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви
и логични. По делото не е констатирано наличие на предубеденост или
необективност у свидетелят, при което за съда не съществуват основания за
съмнение в достоверността на дадените показания.
Сред приложените писмени доказателства с най-съществено значение
са: разпечатка от паметта на автоматизирано техническо средство ARH CAM
S1 с №11743с9 и фотоснимки, протокол за използване на АТСС, декларации
по чл. 188 от ЗДвП и др., които позволяват изложената фактическа обстановка
да бъде счетена за установена по несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши
проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление,
като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и
материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и
съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган
санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението
си по чл. 314, ал. 1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН (действащи към момента на издаването на акта и
постановяването на НП) реквизити. Същите са издадени в предвидените за
това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган (видно от приложеното копие на Заповед №
8121з1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи). Описанието на
нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното
лице да разбере извършването на какви деяния му е вменено и да организира
адекватно защитата си.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
От приложените по делото декларации по чл. 188 от ЗДвП и от
показанията на св. Б. се установява, че на 26.02.2023 г. около 08, 32ч. въз.С. е
3
управлявал процесният автомобил в гр. В.. Предвид приложената по делото
разпечатка от паметта на автоматизирано техническо средство– Видео-
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип ARH CAM S1 с
№11743с9 съдът приема за безспорно установено, че на посочените в НП дата
и час автомобилът се е движел по бул.“В.Л.“ в гр. В., в рамките на населено
място със скорост, превишаваща разрешената максимална такава. По делото
са приложени доказателства, че посоченото техническо средство
представлява одобрен тип средство за измерване и отговаря на
метрологичните изисквания. Същото е преминало успешно последваща
метрологична проверка (видно от приложеното по делото копие на Протокол
за проверка № 7-С-ИСИС/13.04.2022 г.) и е в изправност. Системата е заснела
и записала скорост на движение на процесния автомобил от 104 км/ч. (видно
от данните, отбелязани върху фотоснимката). При издаването на
наказателното постановление е приспадната допустима техническа грешка от
3% и е приета скорост на движение от 101 км/ч. По делото е приложен
снимков материал, изготвен чрез системата за контрол на скоростта, от който
е видно, че регистрираната скорост на движение е именно на автомобила, във
връзка с който е издадено обжалваното наказателно постановление.
Доколкото посочената снимка е изготвена със система, заснемаща и
записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, същата се явява веществено доказателство по
смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДП. Предвид това съдът намира, че процесният
автомобил действително се е движел с посочената в НП скорост. С описаното
деяние виновно е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Пътят, по
който се е движел автомобилът, се намира в рамките на населеното място,
поради което при избиране скоростта на движение се прилагат общите
правила, установени с посочената норма. Поради това следва да се приеме, че
наказващият орган надлежно е посочил законната разпоредба, която е била
нарушена виновно. Надлежно е издирена и приложимата санкционна
разпоредба. Нормата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП предвижда специални
наказания за превишаване на разрешената максимална скорост в населено
място над 50 км/ч, какъвто е и процесният случай. Наказанието глоба е
определено във фиксирания размер, предвиден в чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, а
именно- 700 лв., увеличени със 50 лв., тъй като санкционната норма
4
предвижда глобата да се увеличава с 50 лв. за всеки следващи 5 км/ч
превишаване над 50 км/ч. (в случая разрешената скорост е превишена с 51
км/ч). Наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно
средство също е наложено в предвидения в закона размер, като липсва
възможност за по-нататъшна индивидуализация.
От така отразеното в НП, може недвусмислено да бъде определено къде
е извършено нарушението, като детайлно е посочено мястото в разпечатката
от джи пи ес системата. При така посоченото място безспорно е видна
компетентността на органите на ОД на МВР-В. да издават актове, както и
компетентността на настоящия съд да се произнесе по спора.
Предвид на изложеното съдът намери, че не са допуснати нарушения
на процесуалните правила по издаване на наказателното постановление, нито
пък нарушения на процедурата по установяване на нарушението с АТСС.
С оглед на изложеното, резултатите, отчетени от посоченото
устройство, обективирани върху приложеното по делото веществено
доказателство- фотоснимка, се явяват валиден източник на информация за
извършено нарушение на правилата за движение, в частност скоростта на
движение. Видно от представената фотоснимки, на посочената дата, в 20. 50
часа, лек автомобила управляван от въззивника, се е движил по бул. "В.Л."
със скорост от 101 км/ч, след приспадане на възможното отклонение при
измерването. Съгласно таблицата, част от чл. 21, ал. 1 ЗДвП, при липса на
изрична сигнализация с пътен знак за друго ограничение на скоростта, с която
трябва да се движат водачите на превозни средства категория "В", в населено
място е до 50 км/ч.
Въз основа, на изготвените фотоснимки, справка за регистрация на
МПС, и представена декларация по чл. 188, ал. 1 ЗДвП, е установено, че
именно жалбоподателят е управлявал лекия автомобил по време на
извършване на нарушението, което обстоятелство не се оспорва и в
подадената жалба.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, тъй като
въззвника е съзнавал общественоопасния характер на деянието - управление
на МПС със скорост над максимално допустимата, предвиждал е
общественоопасните последици - застрашаване на обществените отношения,
свързани с безопасността на движение по пътя, и пряко е целял настъпването
5
им, доколкото съзнателно е пренебрегнал наличието на ограничение на
скоростта за движение и е шофирал с избраната от него скорост.
От доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са
изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата- контролът да се осъществява
със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали
първоначална или последваща проверка от Българския институт по
метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по
административната преписка Протокол от проверка на мобилна система за
видеоконтрол и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
Гореописаното нарушение е извършено повторно в едногодишен срок
от влизането в сила на ЕФ серия К № 4925608, ЕФ №5105176 и двата влезли в
сила на 28.04.2022г. и ЕФ 5404189 влязъл в сила на 21.04.2022г. за същото
нарушение, като процесното.
По отношение на ЕФ К № 4925608, влязъл в сила на 28.04.2022г. от
изисканите от АНО доказателства се представиха такива сочещи конкретното
връчване на фиша- копие на разписка удостоверяваща връчване на ЕФ на
14.04.2022г. Представени са доказателства за плащане на наложеното
наказание на 14.04.2022г., съвпадащ с датата на връчването му съгласно
уведомлението от ОД МВР Бургас.
По отношение на ЕФ №5105176 влязъл в сила на 28.04.2022г. и ЕФ
5404189 влязъл в сила на 21.04.2022г. не са представени преки доказателства
за връчването им, като например копие на разписка, но са налични
доказателства за заплащане на наложените с тях адм.наказания. И трите ЕФ са
заплатени на постерминал на 14.04.2022г.
В случая е достатъчно и само от ЕФ К № 4925608, влязъл в сила на
28.04.2022г. за който са налице несъмнени данни за връчването му и влизане
в сила да се изведе извод, че и трите Електронен фиш за налагане на глоба
серия К № 5906240 са влезли в сила, което обстоятелство се потвърждава от
приложената по делото справка от информационния масив на сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР и разписка за получаване на ел.фиш. Нещо повече,
глобата по и по трите Електронни фиша за налагане на глоба серия К №
4925608, ЕФ №5105176 и ЕФ 5404189 са били заплатени на една и съща дата,
6
поради което и очевидно няма как да се твърди, че те не са влезли в сила.
Напротив – същите са влезли в сила, поради което и извършеното от
жалбоподателят нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за движение по
пътищата е извършено именно в едногодишния срок от влизане в сила на
Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4925608, ЕФ №5105176 и
двата влезли в сила на 28.04.2022г. и ЕФ 5404189 влязъл в сила на
21.04.2022г., поради което и повторността на деянието е налице.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в
разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение след
приспадане на допустимата грешка, от 50 км./ч. законодателят в разпоредбата
на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, а именно- 700 лв., увеличени със 50 лв., тъй
като санкционната норма предвижда глобата да се увеличава с 50 лв. за всеки
следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч. (в случая разрешената скорост е
превишена с 51 км/ч), а при условията на повторност, съгласно чл.189 ал.4 от
ЗДвП, наказанието е в двоен размер, т.е. 1400лв., поради което съдът намира
наложеното наказание за справедливо и е лишен от възможност да го
ревизира.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП: „Когато нарушението
по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5еповторно, наказанието е
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно
нарушение по ал. 1, т. би ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение
глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство за срок три месеца.". Съгласно разпоредбата на § 6, т. 33 от ДР на
ЗДвП „Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в
случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е
било наложено като нов водач.
При все това обаче е налице повторност по смисъла на § 6, т. ЗЗ от ДР
на ЗДвП, доколкото настоящото нарушение се явява извършено в
едногодишен срок от влизането в сила както на Електронен фиш серия серия
К № 4925608, ЕФ №5105176 и ЕФ 5404189.
По направеното възражение, че на снимката при установяване на
нарушението е заснет и друг автомобил, съдът счита същото за
7
неоснователно. На първо място при разглеждане на делото в съдебно
заседание се възпроизведоха снимките в представения от АНО СД
съдържащо снимки от нарушението при което ясно се видя номера на МПС.
В изисканите по делото документи – ръководство на потребителят за
ползваното АТСС се установява, че устройството е пригодено да измерва
скоростта на движение на няколко автомобила едновременно. Всяко
регистрирано нарушение е съпроводено от 5 поредни снимки на камерата,
като на снимката направена на самото измерване на скоростта има данни за
измерената скорост и дистанцията на МПС. Тази снимка може да бъде
използвана за еднозначно определяне на нарушителят в случай, че в снимката
е заснето и друго МПС. Видно от техническите характеристики на процесната
АТСС, които са неразделна част от удостоверението за одобрен тип,
преносимата система ARH CAM S1 е мобилно многофункционално
устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
регистрационните номера и комуникации. Същата измерва скоростта и
разстоянието на преминаващите превозни средства само в автоматичен статив
(тринога) или от конзола в патрулен автомобил в стационарно положение
(режим) на устройството. Принципът на работа на системата е основан на
лазерен модул, който може да произведе стойност на базата на излъчен
лазерен лъч, отразен от преминаващите превозни средства. Модулът за
измерване на скорост се състои от лазерен модул и устройство за оценяване.
Устройството за оценяване има две функции - обработва данни, получени от
лазерния модул, докато предоставя данни за скоростта и гарантира, че
настройките не могат да бъдат променяни. Според фиг.3 „Преглед на
събитието“, маркерите в средата на страните на изображението показват, че
в момента на заснемане на изображението лазерният лъч е измервал
скоростта на преминаващото превозно средство, определено от пресичането
на тези маркери.
По възражението, че в случая неправилно е съставено НП за
установеното нарушение, съда следва да посочи нормата на чл. 186 от ЗДвП
която сочи, че За административни нарушения, за които не е предвидено
наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, може да бъде наложена с фиш глоба в размера,
посочен в административнонаказателната разпоредба за съответното
нарушение. Поради това съда приема, че правилно за процесното
8
нарушението е съставено НП.
Неоснователни са твърденията на въззивника за опорочаване на
административно-наказателното производство. Независимо, че процесният
акт е съставен въз основа на данни от автоматизирано техническо средство –
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип ARH
CAM S1 с №11743с9, законосъобразността му не е обусловена от
съдържанието на му. Доколкото съгласно нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН
съответствие в описанието на деянието е необходимо между съставения акт,
който поставя началото на административно-наказателното производство и
издаденото въз основа на него НП. От друга страна, доколкото начало на
административно наказателния процес се поставя и конкретно обвинение
срещу въззивника се повдига със съставения акт за установяване на
административно нарушение, съдът намира, че не касае за яснотата на
фактите, вменени във вина на въззивника. По наведеното възражение, че
АУАН е съставен от неочевидец на нарушението, съда следва да посочи, че
ЗАНН не е въвел изискване АУАН да се съставя единствено и само от
очевидец на извършеното адм. нарушение, в случая акта е съставен въз
основа на писмени доказателства.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението не се отличава с по-малка
тежест от обичайните такива от този вид. Превишението на скоростта е
значително, над предвидения в санкционната норма минимален размер,
обуславящ наличието на процесното нарушение. Касае се също така за
формално нарушение, несвързано с настъпването на конкретни вредни
последици, чиято тежест да бъде преценена. Поради това за формирането на
извода за маловажност на случая е необходимо наличието на някакви особени
извинителни обстоятелства около извършването на деянието, във връзка с
които тежестта на нарушението да бъде оценена като по-малка от типичната.
В случая няма данни за наличие на подобни обстоятелства, което изключва
приложението на цитираната разпоредба.
Предвид всичко изложено искането за отмяна на наказателното
постановление се явява неоснователно. Същото следва да бъде потвърдено
изцяло, а жалбата да бъде оставена без уважение.
9
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (в
редакцията, действала при обявяването на делото за решаване), вр. чл. 143,
ал. 4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК на ОД на МВР- В.
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в
чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на
чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За
защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120 лева. Според
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК размерът на юрисконсултското
възнаграждение се определя от съда. Случаят не се отличава с фактическа
или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди
възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 23-
0819-002057/14.06.2023 г. на началник група към ОД МВР-В., сектор "Пътна
полиция"-В., с което на Д. Н. С., ЕГН: **********, на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 182, ал.4 вр. ал.1, т.6 от ЗДвП, са наложени административни
наказания глоба в размер на 1400 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като
законосъобразно.
ОСЪЖДА Д. Н. С., ЕГН: ********** да заплати на ОД на МВР-В.
сумата от 80, 00 лева /осемдесет лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
10
В..
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
11