Решение по КНАХД №2949/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба с вх. № 18404/03.12.2024г. на Н. Д. Н., [ЕГН], от гр. Каварна, ул. „България“ № 34, вх. Б, ет.1, ап.3, чрез адвокат П. Т., срещу Решение № 1249/28.10.2024г., постановено по н.а.х.д. № 20243110203362/2024г. по описа на Районен съд - Варна, четвърти състав, в частта, с която е потвърдено наказателно постановление № 23-0002861 от 17.05.2024г., издадено от Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което на жалбоподателя, в качеството му на водач на товарен автомобил, категория N 3, [Марка] с рег. № [рег. номер], с прикачено към него полуремарке, категория О4, [Марка] с рег. № [рег. номер] е наложено административно наказание глоба в размер на 3000.00 лева за извършено административно нарушение на чл.139, ал.1, т.2, предл. 2 от Закона за движение по пътищата, във връзка с чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.

В жалбата са изложени твърдения за несправедливост на наложеното наказание в обжалваната част и необоснованост.

Направено е искане съдът да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да измени размера на наложеното административно наказание до законовия минимум.

Ответникът, с писмено становище с.д. № 2776/17.02.2025г. оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и закона.

Административен съд - Варна, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218, ал.1 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

За да потвърди наказателното постановление в обжалваната му част въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 08.03.2024г. служители към ОО „АА“ гр. Варна извършили проверка на управлявания от касационния жалбоподател товарен автомобил, категория N 3, [Марка] с рег. № [рег. номер], с прикачено към него полуремарке, категория О4, [Марка] с рег. № [рег. номер], при която констатирали, че общата маса на превозвания товар възлиза на 52080 кг., като превишавала с 12080 кг. максимално допустимата маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване. За установеното спрямо Н. бил съставен АУАН, а въз основа на него било издадено процесното наказателно постановление, с което на касатора за нарушение на чл. 139, ал.1, т.2, предл. 2 от Закона за движение по пътищата, във връзка с чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства е наложено административно наказание глоба в размер на 3000.00 лева.

От правна страна съдът е приел, че проведеното административнонаказателно производство е в съответствие с изискванията на процесуалния закон, при правилно приложение на материалноправните норми. Приел е също, че АУАН и НП съдържат всички реквизити, изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Съдът е приел, че по отношение наказанието по т.2 от НП, правилно е бил определен максимален размер с оглед обстоятелството, че в настоящия случай превишението на товара е с повече от 20 % над максимално допустимата маса и в този смисъл нарушението, като най-тежко такова подлежи на санкциониране с административно наказание в максимален размер. Според районния съд именно такъв размер способства за постигане на целите на генералната и специалната превенция.

Първоинстанционното решение е правилно. Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия състав на съда. Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които намира за достатъчно изчерпателни, предвид което в съответствие с чл.221, ал.2, изречение второ от АПК, не е необходимо да ги преповтаря в мотивите на настоящото решение.

Съдът счита за неоснователни наведените с касационната жалба доводи за явна несправедливост на наложеното наказание и необоснованост.

Категорично установено е, че водача е управлявал ППС чиято обща маса на превозвания товар възлиза на 52080 кг., като превишавала с 12080 кг. максимално допустимата маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване. Задължение на водача е било да не предприема управление на МПС, което надвишава максималната допустима маса, без да има разрешение от съответната администрация стопанисваща пътя. Водачът е знаел, че управлява претоварена композиция, както и че няма разрешение от съответната администрация. Разпоредбата на чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП предвижда отговорност именно за водачите на претоварени пътни превозни средства, а не за превозвачи или други трети лица. Размерът на наказанието е правилно определен предвид претоварването на процесното ППС.

Деянието, обявено за наказуемо е осъществяване на превоз при нарушаване на нормите относно допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване. С деянието се засягат обществени отношения, касаещи законово регламентирания ред по отношение допустимата максимална маса на ППС, който ред предвид завишените изисквания при осъществяването му и предвидените високи за нарушаването му санкции, се ползва с висока степен на защита. Налице е едно тежко нарушение, което би могло да доведе до опасност както до останалите участници в движението, така и до опасност от разрушаване на асфалтовото покритие на пътното платно, по което се е движило ППС. Наложеното административно наказание се явява адекватна санкционна мярка, съобразена с обществената опасност на деянието.

Предвид горното, настоящият състав при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че не са налице касационни основания, предполагащи отмяна на решението в обжалваната му част, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно.

Съгласно чл.63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл.63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Според чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. С оглед разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК и предвид изхода на спора, в полза на Областен отдел „Автомобилна администрация гр. Варна, следва да се присъди сумата от 80.00 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1249 от 28.10.2024г. на Районен съд гр. Варна, постановено по н.а.х.д. № 20243110203362/2024г. в частта, с която е потвърдено наказателно постановление № 23-0002861 от 17.05.2024г., издадено от Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което на жалбоподателя, в качеството му на водач на товарен автомобил, категория N 3, [Марка] с рег. № [рег. номер], с прикачено към него полуремарке, категория О4, [Марка] с рег. № [рег. номер] е наложено административно наказание глоба в размер на 3000.00 лева за извършено административно нарушение на чл.139, ал.1, т.2, предл. 2 от Закона за движение по пътищата, във връзка с чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.

ОСЪЖДА Н. Д. Н., [ЕГН], от гр. Каварна, ул. „България“ № 34, вх. Б, ет.1, ап.3, да заплати на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Варна, сумата в размер на 80.00 лева, юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.