Решение по дело №1159/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№260912 15.07.2021г., гр. Пловдив

 

                                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Пловдивски окръжен съд,

Гражданска колегия                                 ХХІІ-ри гр. състав

            На петнадесети юни                                  две хиляди двадесет и първа година

            в публично заседание в следния състав:

 

                                                                                   Председател:  Пенка Стоева

           

Секретар: Тодорка Мавродиева

            като разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева

            гражданско дело №1159 по описа за две хиляди и двадесета година,

            за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Иск по чл.422 от ГПК.

 

            Ищецът К.А.М., ЕГН **********, с адрес: *** моли съда съда да признае за установено по отношение на ответника С.П.П.,***, съществуване на вземането му за сумата от 80000лв., съставляваща дължимо възнаграждение по Договор за възлагане на консултантски и посреднически услуги от 27.11.17г. с нотариална заверка на подписите, по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, от 11.10.2019г., издадена по ч.гр.д. №16333/2019г. на ПРС, както и изпълнителен лист от 14.10.19г., тъй като длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед /виж освен исковата молба на л.2-л.9 и молба вх.№260458/25.08.20г. на л.94, подадена във връзка с Разпореждане №5021/02.07.20гг. за оставяне на исковата молба без движение, за да се отстранят указани нейни нередовности, на л.83/.

            Излага подробно в исковата молба обстоятелствата, от които произтича вземането му, и други такива, взаимосвързани с отношенията му с ответника по повод на спорното вземане.

            Пледира по същество за уважаване на иска с присъждане на разноските в производството по списъка, представен в с.з. от 15.06.21г. /виж на л.783/. Развива подробно съображения и с писмени бележки вх.№278396/30.06.21г.

 

            В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с вх.№263525/30.09.20г. /виж на л.99-л.113/, с който е оспорил иска като изцяло неоснователен и основан на неверни и юридически неправилни твърдения, конкретно обсъждайки същите.

            Повдигнал е възражение за нищожност на договора от 27.11.17г., поради противоречие със закона и заобикаляне на закона /л.8 от отговора/, тъй като ищецът сам признава в исковата молба, че с договора е уговорено поведение за придобиване на имота на възможно най-ниска цена, чрез множество откази от наддавателни предложения от един и същ взискател, на който имотът е възложен, визирайки очевидно себе си и свързаните с него лица, в разрез с целта на изпълнителното производство и защитените от тази цел интереси на взискателите и длъжника по изпълнителното дело, а именно- постигане на възможно най-добрата цена на продаваемия имот, а тъй като нищожният договор не поражда действие, то и въз основа на него не може да възникне задължение за плащане на търсеното от ищеца възнаграждение.

            Твърди, че до прекратяване /евентуално разваляне на договора от 27.11.17г. от негова страна се е стигнало единствено поради предприетите от ищеца подробно описани в отговора му действия в грубо нарушение на сключения договор, поради което уговорените в договора резултати не са настъпили в срок от 8 месеца от подписването му, а поради това и тъй като не са осъществени кумулативно предвидените в договора предпоставки за плащане на възнаграждението, търсено от ищеца, то не му се дължи. Твърди още, че отказите му да закупи имота, описани от ищеца в исковата молба, не са в неизпълнение на договора, а точно обратно- са в изпълнение на уговорената с него цел да се постигне придобиването му на най-ниска възможна цена. Затова и тъй като ищецът сам е признал в исковата молба, че договорът от 27.11.17г. е бил развален с уведомлението от 19.09.19г., а въпреки това счита, че вземането му възниква и произтича именно от развалянето на договора, моли искът да бъде отхвърлен, а издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист от ПРС- да бъдат обезсилени, като по отношение на акцесорните вземания се вземе предвид и възражението му за прекомерност на заплатения от страната адвокатски хонорар, както в заповедното, така и в това производство.

            В условия на евентуалност- ако съдът не зачете възражението му за нищожност на сключения договор и за неговото разваляне, а приеме договора за валиден и действащ и към момента, а претендираното вземане за съществуващо, повдига искане, на основание чл.90,ал.1 от ЗЗД, К.М. да бъде осъден да изпълни едновременно с неговото осъждане задълженията си по чл.1, чл.2, т.2.2. и чл.8, ал.1 от Договора, като осигури прехвърлянето по нотариален ред от „Еликон“ ЕООД на С.П. на собствеността и предаване на владението на ПИ с идентификатор 14831.6553.2732 по КККР на с.***, *** община, заедно със сградата, която попада в имота, с идентификатор 14831.6553.2732.1, при цена, равна на покупната цена по Постановление за възлагане от 18.09.19г. на ЧСИ И.М.-К.по изп.дело №20168390400325, издадено в полза на „Еликон“ ЕООД, в размер на 141 600лв., увеличена с 5000лв., съгласно чл.2, т.2.2. от договора и при посочените в него условия.

            Пледира по същество за отхвърляне на иска, при зачитане на повдигнатите от него възражения, евентуално- в случай на осъждането му, да се постанови едновременно изпълнение от ищеца на задължения, поети с Договора от 27.11.17г., с присъждане на разноските по списъка, представен в с.з. от 15.06.21г. /виж на л.784/. Развива подробно съображения с писмена защита, постъпила по е-мейл с вх.№278379/30.06.21г., и съща, изпратена по пощата, постъпила с вх.№278465/01.07.21г.

 

            Съдът, като взе предвид твърденията, оспорванията, възраженията и доводите на страните, както и събраните по делото доказателства, намери, че предявеният иск е допустим, а разгледан по същество е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли, при следните съображения:

 

            І.По допустимостта.

            Съдът се е произнесъл по допустимостта на иска едва с Определение №260117/15.01.21г., с което го е намерил за допустим по изложените в т.1 от същото съображения, които поддържа и с това решение /виж на л.729-л.730/.

            Причина за това отложено във времето по отношение завеждане на иска на 22.06.20г. произнасяне е станало обстоятелството, че след като по искане на съда въз основа на разпореждане №4596/24.06.20г. /виж разпореждането на л.1/, по делото на 01.07.20г. е постъпило изпратеното от ПРС ч.гр.д. №16333/19г., по което се е развило заповедното производство /виж писмото на л.82/, същото е било върнато от докладчик по заместване на ПРС с разпореждане №5021/02.07.20г., тъй като по делото има постъпила частна жалба, без да се направят никакви констатации по обстоятелствата, касаещи преценката за допустимост на предявения иск /виж на л.83/, а след многократните последващи изисквания на частното гражданско дело то е било отново изпратено на ПОС чак на 12.03.21г. и приложено към настоящото дело в с.з. от 15.06.21г., като междувременно ищецът е бил задължен да представи необходимите за преценката за допустимост на иска му доказателства /виж Определение №260376/26.10.20г. на л.230-л.233/, представил ги е и съдът се е произнесъл въз основа на тях относно допустимостта на предявения иск.

            Измежду множеството предпоставки за допустимост на иска по чл.422 от ГПК е и идентичността между предмета на заповедното и исковото производство, която този състав не е обсъдил нарочно в определението си, взето на 15.01.21г. и сега счита, че следва да даде яснота и нея, предвид това, че още на л. първи от писмената си защита ответникът изтъква /виж абзац последен на този лист и абзац първи на следващия лист/, щото „Посочените в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК факти- двете молби за отказ от наддавателни предложения, съответно от 12.04.18г. и от 27.04.18г., въз основа които РС е признал, че описаното в заявлението вземане съществува и е изискуемо, и е издал заповедта за изпълнение от 11.10.19г., очертават и рамките на главното фактическо доказване по настоящото дело, което трябва да установи съществуване на спорното вземане, като възникнало и станало изискуемо именно от същите юридически факти- валиден и действащ договор и два отказа от наддавателни предложения, мотивирали съда за издаване на заповед за незабавно изпълнение в заповедното производство. Обратното би означавало с установителния иск по чл.422,ал.1 от ГПК да се даде възможност за последващо предявяване на нови претенции от ищеца, произтичащи от факти, различни от тези, въз основа които той се е снабдил с подлежащ на предварително изпълнение съдебен акт и с изпълнителен лист, и въз основа които е образувал изпълнително производство срещу ответника с всички негативни последици от това“.

            По въпроса за идентичността в предмета на заповедното и на производството по иска по чл.422,ал.1 от ГПК, каквато е в случая налична, този състав има виждане по-различно от застъпеното от ответника по отношение конкретиката на фактите, които изпълват изискването за търсената идентичност, а оттам- очертават и предмета на спора по делото, необходимостта от наличие на които с основание е принципно вярно изтъкната от ответника, и конкретно:

            С подаденото на 10.10.19г. заявление до ПРС, К.М. е поискал от съда да му издаде заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК за парично негово вземане в размер на 80000лв., без ДДС, дължимо му се по Договор за възлагане на консултантски и посреднически услуги от 27.11.17г., сключен между него и С.П., с нотариална заверка на подписите им от същата дата, с рег.№11883, извършена от нотариус М.И.

            В настоящото производство, ищецът моли съда да установи по отношение на ответника П. съществуване на вземането му за сумата от 80000лв., съставляваща дължимо възнаграждение по Договор за възлагане на консултантски и посреднически услуги от 27.11.17г. с нотариална заверка на подписите, по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, от 11.10.2019г., издадена по ч.гр.д. №16333/2019г. на ПРС, както и изпълнителен лист от 14.10.19г., тъй като длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед.

            До тези факти се свежда търсената като предпоставка за допустимост на иска по чл.422,ал.1 от ГПК идентичност в предмета на сега воденото дело и вече проведеното във връзка с него производство по ч.гр. №16333/19г. на ПРС, и като според съда взетото от него по въпроса становище има пълна опора в разпоредбата на чл.417,т.3 от ГПК, съгласно която заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на договор с нотариална заверка на подписите относно съдържащо се в този договор задължение за заплащане на парична сума.

            Извън горните факти, касаещи от обективна страна идентичност на двете производства, стоят всички останали конкретни факти, които са били изложени от заявителя в заявлението и те не могат да стеснят предмета на спора от обективна страна, нито може да се говори за мотиви, при които съдът в заповедното производство се е произнесъл, уважавайки подаденото пред него заявление, защото, както изрично постановява чл.418,ал.2 във вр. с ал.1 от ГПК, когато със заявлението е представен документ по чл.417, на който се основава вземането, и кредиторът поиска от съда да постанови и незабавно изпълнение, и да издаде изпълнителен лист, съдът издава изпълнителен лист след като провери дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, а и както е видно от издадената заповед за изпълнение на л.32 от приложеното ч.гр.д. №16333/19г., такива мотиви, за каквито ответникът говори в този пункт на писмената си защита, липсват.

            За идентичността от субективна страна не е повдиган въпрос, но тя е също налична, защото като ищец и ответник в производството по иска по чл.422,ал.1 от ГПК участват лицата, които са били съответно заявител и длъжник в заповедното производство.

            Затова, по въпроса за допустимостта от гледна точка обективен идентитет съдът намира, че казаното по-горе е достатъчно, но не намира, че предметът на спора, висящ пред него, е от гледна точка на доказване и от гледна точка на съществото му ограничен до фактите, описани от ответника в този пункт от писмената му защита, тъй че ще го разлежда с оглед всички относими наведени към него обстоятелства и събрани за установяването им доказателства.

 

            ІІ.По основателността.

            1.В с.з. от 15.12.20г. съдът е приел като окончателен доклад по делото проекта, съобщен на страните с Определение №260376/26.10.20г. /виж на л.230-л.233/, материализиран в р.ІІІ, т.3 от мотивите, с който е очертал релевантните за иска и за повдигнатите от ответника възражения факти, и е разпределил между страните тежестта за установяването им.

            2. В производството се установиха следните факти и от тях или във връзка с тях съдът направи следните изводи по съществото на спора:

            2.1. Във връзка с уговорките на страните по сключения между тях на 27.11.17г. договор.

            На 27.11.17г., в гр.***, между С.П., като възложител, и К.М., като изпълнител, е сключен договор за възлагане на консултантски и посреднически услуги с нотариална заверка на подписите на страните с рег.№11883 от същата дата на помощник- нотариус по заместване Х.Я./виж договора на л.13-л.15/, като сключването му не е спорно между страните, но спорят по въпросите за валидността му, действието му, изрядността на всяка страна при изпълнението му /вината за неизпълнението му, добросъвестността си и недобросъвестността на противната страна/, и по настъпването или ненастъпването на условията, при които изпълнителят по договора има право да получи възнаграждението, уговорено като платимо от възложителя, тъй че съдът ще опише на първо място подробно уговорките им по договора, за да има по-сетне база, на която да стъпи при обсъждане на доводите им по всеки от очертаните спорни въпроси.

            И тъй, със сключения договор страните са се съгласили и задължили, както следва:

            Възложителят е възложил, а изпълнителят е приел при условията на този договор да консултира и посредничи за закупуване на недвижим имот от възложителя, съставляващ неурегулирано дворно място с площ от 1500кв.м., съгласно преписка РЗ ДИ 32/80г, акт №9406/30.09.80г., ***, за държавна собственост на недвижим имот, находящ се в с.***, *** община, ведно с масивна вилна сграда на два етажа, със застроена площ 90кв.м.а а по кадастрална карта, одобрена със Заповед №РД-18-37/04.07.2011г. на ИД на АГКК-***, ПИ с идентификатор 14831.6553.2732, с площ от 710кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: за друг вид застрояване; номер по предходен план 2732, заедно със сградата върху имота, с идентификатор 14831.6553.2732.1, наричан по-сетне в договора само „имота“,  който е предмет на публична продан, обявена от ЧСИ И. К. по изп.дело №20168390400325, с дата на завършване на проданта-28.11.17г., в която възложителят ще участва като наддавач с внесен задатък /чл.1/, като при пълно и точно изпълнение на договора, съгласно чл.2, възложителят дължи на изпълнителя възнаграждение в размер на 80000лв., без ДДС /чл.3/, което се заплаща на изпълнителя при възникване на която и да е хипотеза по чл.2 в срока по чл.2 /чл.5,ал.1/ и като изпълнителят има право да получи уговореното с договора възнаграждение при условията на договора /чл.9/, както и възложителят се задължава да го заплати на изпълнителя по начина и условията, съгласно договора /чл.6/.

            С чл.2 от договора, страните са се съгласили, че действията, възложени с договора, се считат за точно изпълнени и работата за приета, при условие, че в срок до 8 месеца от подписването му:

                        Т.2.1.Възложителят или свързано с него физическо или юридическо лице придобие с влязло в сила и вписано в служба по вписванията постановление за възлагане, недвижимия имот, предмет на договора, след като е бил обявен от ЧСИ за купувач при цена от 35000лв.-180000лв., достигната в публичната продан при явно или тайно наддаване. Действията се считат за точно изпълнени и работата за приета, ако възложителят или свързано с него физическо или юридическо лице пропуснат възможността да платят цената за имота след обявяването им за купувач по публичната продан и поради това в полза на пропусналия/пропусналите да платят цената не бъде издадено постановление за възлагане;

                        Т.2.2.Възложителят придобие недвижимия имот при цена в диапазона  по предходната точка, чрез вписан в СВ договор за покупко-продажба във форма на нотариален акт от наддавач, обявен за купувач и придобил имота с влязло в сила постановление за възлагане, ако този наддавач е изпълнителя или следните свързани с него юридически лица: „Електра“ ЕООД, ЕИК *********, „Атлиман- клуб“ ЕООД, ЕИК *********, „** тур“ ЕООД, ЕИК *********, „Еликон“ ЕООД, ЕИК ********* и „Бетон-М“ ЕООД, ЕИК *********, и продажната цена по нотариалния акт е равна на покупната цена по постановлението за възлагане плюс 5000лв.

            Ако възложителят или свързано с него физическо или юридическо лице придобие имота при условията и в срока по чл.2, на на цена, превишаваща 180000лв., възнаграждението на изпълнителя в размер на 80000лв. се намалява със стойността на превишението на цената над 180000лв. и само разликата, ако има такава, се дължи в полза на изпълнителя. Ако пък стойността на превишението на цената е равна или по-голяма от размера на възнаграждението на изпълнителя, плащане на възнаграждение не се дължи /чл.5,ал.2 /, и като независимо от уговореното в ал.2, във всички случаи на придобиване на имота от възложителя по реда на чл.2, т.2.2, при цена под 260000лв., възнаграждението на изпълнителя се намалява с 5000лв., съставляващи разликата между цената на придобиване съгласно постановлението за възлагане и продажната цена по нотариален акт /чл.5,ал.3/.

            Възложителят се е задължил да съдейства на изпълнителя при постигане на резултатите по договора, като му осигурява необходимата информация и документация, с която разполага, при поискване от страна на изпълнителя. Възложителят и свързаните с него физически и юридически лица се задължават да съдействат предмета на договора да бъде осъществен при възможно най-изгодните за възложителя финансови условия /чл.7/.

            Изпълнителят се е задължил да извърши възложените му дейности в срок и съгласно условията на договора, включително като осигури по смисъла на чл.23 от ЗЗД съответните действия и/или бездействия от страна на всички свързани с него физически и юридически лица, включително дружествата „Електра“ ЕООД, ЕИК *********, „Атлиман- клуб“ ЕООД, ЕИК *********, „*** тур“ ЕООД, ЕИК *********, „Еликон“ ЕООД, ЕИК ********* и „Бетон-М“ ЕООД, ЕИК *********, както при участието им в публичната продан на имота, така и след нейното приключване, така, че предметът на договора да бъде осъществен и имотът да бъде придобит от възложителя при възможно най-изгодните за възложителя финансови условия /чл.8,ал.1/.

            Съгласно чл.8,ал.2 от договора, ако изпълнителят пряко или непряко- чрез което и да е свързано с него физическо или юридическо лице, включително вече посочените по-горе конкретни пет ЕДОО, /а/ придобие имота от ЧСИ с влязло в сила постановление за възлагане при цена, по-ниска от 260000лв., и в срока по чл.2 и чл.10,ал.2 не прехвърли имота на възложителя чрез нотариален акт за покупко- продажба при цена, не по-висока от или равна на 260000лв., при съответно прилагане на чл.5,ал.2, или ако /б/ предложи да прехвърли имота на възложителя при условията на чл.2, т.2.2 или на чл.5,ал.2 , но на цена, по-висока с повече от 5000лв. от цената на придобиване по постановлението за възлагане, договорът се счита за виновно нарушен от изпълнителя и той дължи на възложителя обезщетение от 40000лв., изискуемо и без покана, а възложителят има право да не изпълни договора.

            Ако възложителят или свързано с него физическо или юридическо лице като наддавачи в публичната продан бъдат обявени за купувачи и придобият имота въз основа на подадено от тях тайно писмено наддавателно предложение с предложена цена равна или превишаваша 260000лв., и по този начин умишлено създадат условия да не се дължи възнаграждението по чл.3, то договорът се счита за виновно нарушен от възложителя и той дължи на изпълнителя обезщетение от 80000лв., което е изискуемо и без покана /чл.8,ал.3/.

            Ако възложителят или свързано с него физическо или юридическо лице като наддавачи в публичната продан бъдат обявени за купувачи и придобият имота въз основа на подадено от тях тайно писмено наддавателно предложение с предложена цена равна или превишаваша 180000лв., и по този начин умишлено създадат условия да  се намали по реда на чл.5,ал.2 размер ана дължимото възнаграждение по чл.3, то договорът се счита за виновно нарушен от възложителя и той дължи на изпълнителя обезщетение от 80000лв., което е изискуемо и без покана /чл.8,ал.4/.

            Страните са уговорили още във връзка с действието на договора, че:

            -Крайният срок за изпълнението на договора е 8 месеца след сключването му /чл.10/;

            -Договорът се прекратява предсрочно по взаимното им съгласие /чл.12/;

            -При условие, че в срока по чл.2

            /а/ имотът не е придобит в собственост от възложителя или свързано с него физическо или юридическо лице по реда и при условията на чл.2 или чл.5,ал.2, или

            /б/ в същия срок е придобит от възложителя или свързано с него физическо или юридическо лице по реда и при условията на чл.2 или чл.5,ал.2, но на цена по-висока от 260000лв.,

            се счита, че изпълнителят не е изпълнил договора, че е налице пълно негово неизпълнение и договорът автоматично прекратява действието си, като изпълнителят нама право на възнаграждение /чл.11,ал.1/;

            В изключение от правилото по чл.11,ал.1,б.“а“, че ако в срока по чл.2 е издадено постановление за възлагане на имота в полза на възложителя или свързано с него физическо или юридическо лице, на цена по-ниска от 260000лв., но не е влязло в сила поради обжалването му от лице, различно от изпълнителя и свързаните с него физически и юридически лица, то страните се съгласяват договора автоматично да бъде продължен за срок до 2 месеца от влизане в сила на постановлението за възлагане или за срок до отмяната на постановлението за възлагане с окончателен съдебен акт, както и че договорът се счита за автоматично продължен в описаните срокове и в случай, че все още е висяща процедура по възлагане на имота и по обявяване на купувач по реда на чл.493, т.2 от ГПК, респективно- все още не е издадено постановление за възлагане /чл.11,ал.2/.

            Като адреси на кореспонденция между страните са приети адресите им, указани в началото на договора, както и че страните считат за редовно връчени съобщения, отправени и на следните адреси на електронна поща: *** за възложителя и ***за изпълнителя, а за свързани за целите на договора лица- лицата по пар.1,т.1 от ДР на ТЗ /чл.13, ал.1 и ал.2/.

            2.2. Във връзка с валидността на сключения договор от 27.11.17г., предвид повдигнатите от ответника възражения за неговата нищожност.

            Ответникът счита, че сключеният между него и ищеца договор е нищожен поради противоречие със закона, съдебната практика и поради заобикаляне на закона, като така и не е посочил с отговора си конкретна правна норма, в противоречие с която е договорът, нито е посочил конкретните факти, въз основа които счита, че с позволени от закона средства страните са се уговорили да постигнат един забранен от закона резултат, какъвто е смисълът на нищожността, поради заобикаляне на закона, а нищожност, поради противоречие със съдебната практика този състав не познава като уредена от закона, тъй че няма и как да подложи това възражение на коментар, а може направо да каже, че по тази сочена причина е неоснователно.

            По отношение на другите две основания- противоречие със закона и заобикаляне на закона, доколкото поради свой пропуск не е изискал от ответника да конкретизира възражението си за тях, съдът ще му отговори в контекста на спора и предвид довода му в отговора /виж на л.106, абзац трети/, че признанието на ищеца, съдържащо се в т. 1 от исковата молба- Фактическа обстановка“, щото договореното между страните поведение за придобиване на имота на възможно най-ниска цена чрез множество откази от наддавателни предложения от един и същ взискател, на който в крайна сметка имотът е възложен, е в размер и противоречи на целта на изпълнителното производство, а именно, постигане на възможно най-добрата цена, която в максимална степен да удовлетвори интересите на кредиторите- взискатели и на длъжника от делото, е всъщност негово признание, че сключеният договор противоречи на закона, съдебната практика и заобикаля закона, и поради това е нищожен, а като такъв не поражда и правни последици.

            Този довод има нещо общо с описаното от ищеца в посочената т.1 от исковата молба, в който, коментарайки отказите на възложителя за възлагане на имота на цените от 179 000лв. и от 156 000лв., ищецът се е позовал на общия правен принцип, че „Никой не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение“, което за случая отнася към действията на възложителя по договора, като сочи, че недобросъвесното му поведение и лакомия да придобие имота значително по-евтино в разрез с целта на принудителното изпълнение и в противоречие с интересите на взискатели и длъжник, са довели до пропускане на няколко пъти да придобие имота, а в крайна сметка и до отказа му да го придобие в изпълнение на договора от 27.11.17г. /виж абзац последен на л.3лице от делото/.

            Описаното е според съда достатъчно, за да се каже и само въз основа на него, че:

            За признание от страна на ищеца, щото сключеният между него и ответника договор е нищожен, по смисъла на правната наука, очевидно не може да става дума, тъй като ответникът е извадил думите му от общия контекст на изложеното в исковата молба и е направил сам извода какво означават тези точно негови думи, а казаното според този ссътав не значи друго, освен коментар за факта на неизпълнение на договора, от което ищецът счита, че се е породила правото му да получи уговореното възнаграждение, заедно с други още предпоставки за това, които е изтъкнал.

            Точно затова и съдът е приел, че ответникът повдига възражение за нищожност на договора, поради сочените причини, а именно- че с него е уговорена цел, противна на целта на принудителното изпълнение. Тази причина обаче, сама по себе си, не може да направи договора нищожен на сочените основания, доколкото:

            Противоречие със закона е налице, когато се действа в нарушение на конкретна повелителна правна норма, и такова в случая със сключения договор няма, въпреки че с неговия чл.7, изр. второ наистина е закрепено, че възложителят и свързаните с него физически и юридически лица при участието си в проданта се задължават да съдействат предмета на договора да бъде осъществен при възможно най-изгодни за възложителя финансови условия, и като от уговорките им в тяхната цялост личи, че  като средство за постигане на тази цел ще се използват координираните действия на страните, като възложител и изпълнител, по направата на наддавателни предложения и пропускането на възможността да внесат цената, на която са обявени за купувачи, доколкото в частта на ГПК за изпълнителното производство, от чл.426 до чл.529, в редакциите им към датата на сключване на договора- 27.11.17г., защото именно към тази дата следва да се извърши преценката за валидността на договора, и още по-конкретно- в частта за изпълнението върху недвижими имоти по чл.483-чл.501, този състав не намери повелителна правна норма, която да забранява на наддавачите в публичната продан да пропускат да платят цената, на която са били обявени за купувачи на имота, нито такава, която да дава право на съдебния изпълнител да се интересува от причините, поради които са сторили това /да знае целта на действията им/, а напротив- чл.493 във вр. с чл.492,ал.2 и ал.3 от ГПК изрично предвижда какви действия се предприемат в случай, че цената, на която е бил обявен купувач от публичната продан, не бъде внесена в предвидения от закона срок, като се урежда само последицата от отказа му- загуба на внесения за участие в проданта задатък. Извън казаното, никъде в частта на ГПК за изпълнителното производство като негова цел не не е закрепено, че на публичната продан следва да се постигне най-добрата цена, тъй че в максимална степен да се защитят интересите на взискателите и на длъжника по изпълнителното дело.

            А иначе, същината на изпълнителното производство е да постигне по пътя на принудителното изпълнение удовлетворяване на вземанията на взискателя срещу длъжника, за които взискателят се е снабдил с изпълнителен титул /изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение/, като с оглед тази същност е очевидно, че интересите на взискателите и длъжника няма как да бъдат едни и същи, и точно поради това в ГПК са изрично разписани защитите, с които разполага всяка от страните в изпълнителното производство. На каква цена ще се продаде имота на публичната продан е разбира се важно както за взискателя, така и за длъжника, за да може първият  да бъде изцяло удовлетворен за вземането си от нея, но ако вземането му е малко, а имотът- ценен, за всичкателя е без значение колко висока цена ще се постигне на проданта, защото след удовлетворяване на вземането му разликата ще остане за длъжника, който ще се лиши от имуществото си. Различни интереси от тези на взискателите и длъжника имат наддавачите на публичната продан, защото всеки от тях иска да придобие имота, но по възможност, като даде за него по-ниска цена, или както са се изразили разпитаните по делото свидетели на ищеца- в този бизнес целта е ясна- имотът да се закупи на най-добрата възможна цена, която те за себе си предварително са определили, с оглед участието си в наддаването.

            И накрая, доколкото разпитаните свидетели са дали показания, които имат отношение и към тук обсъжданото възражение, макар и не те да са тези, които мотивират съда при преценката за валидност на договора, както са посочили, начинът на участие в проданта, уговорен от страните по договора от 27.11.17г., а сега- страни по делото, е бил обичайна практика и вид бизнес, изискващ организация и предвиждане на възможно- най-доброто структуриране на наддавателните предложения при публичната продан, тъй че желаният от наддавачите имот да бъде придобит на възможно най-добра цена, и е бил широко използван преди изменението на ГПК, след което наддавачът може да направи само едно наддавателно предложение, като тази е била една от последните проведени публични продани по стария ред /виж чл.489,ал.2,изр.2 след изм. с ДВ бр.86/27.10.17г., като съгласно пар.73 от ПЗР на ЗИД на ГПК със същия брой, публичните продажби, обявени до влизане в сила на този закон, се довършват по досегашния ред, като конкретната публична продан е била обявена за срок от един месец с начало 28.10.17г. и по този начин- преди влизане в сила на ЗИД ГПК с бр.86/27.10.17г./.

            Описаното сочи, че с оглед различните преследвани от различните участници в изпълнителното производство цели, няма как да се сподели и тезата на ответника за нищожност на договора, поради заобикаляне на закона, защото с уговорките по договора, сключен между страните, не се преследва забранен от закона резултат, като този състав прави разлика между цел, интереси и резултат, каквато разлика в случая ответникът съзнателно или несъзнателно пренебрегва.

            Не може да се подмине от съда без внимание по повод на това възражение и факта, че ответникът е възложител по договора и сам е целял със сключването му резултата, за който едва сега, когато срещу него се търси установяване съществуването на вземане, произтичащо от този договор, след като и сам е извършил действия в изпълнение на договора /участие в публичната продан, откази от направени наддавателни предложения с оглед определяне на следващ наддавач за купувач, при по-ниска предложена цена и др./, сочи, че поради преследването на уговорената с договора цел договорът бил нищожен, като такъв в заобикаляне на закона, което не може да се определи от съда иначе, освен като черпене на права от съзнателно избрано недобросъвестно поведение, в каквото всяка от страните по това дело тъй или иначе обвинява противната. 

            При горните мотиви съдът намери, че възражението на ответника за нищожност на сключения между него и ищеца на 27.11.17г. договор, поради противоречието му със закона и съдебната практика, и поради заобикаляне на закона, е изцяло неоснователно, а сключеният договор валиден и като такъв- подчиняващ за времето на действието си страните на правилото, че има силата на закон за тях /чл.20а, ал.1 от ЗЗД/.

            2.3.При извода на съда, че сключеният между страните договор е бил валиден, а не нищожен, както ответникът счита, или като сочи, че ищецът го признавал сам за такъв, остава да се дадат отговори на въпросите :

            в какъв срок от време сключеният договор е произвеждал действие между страните и дали действието му е било прекратено автоматично, с изтичане на определен срок, или е бил развален, поради неизпълнението му от някоя от страните;

            коя от страните е неизрядна в изпълнение на договора, тъй като не е спазила уговорките му и дали тяхното неспазване е по нейна вина или по вина на противната страна;

            възникнало ли е и съществувало ли е към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от страна на ищеца, като изпълнител по сключения договор, както и към датата на приключване на съденото дирене в това производство, правото му да получи възнаграждението, уговорено с договора като платимо от възложителя;

            следва ли при уважаване на предявения иск да се уважи искането на ответника за осъждане на ищеца за едновременно изпълнение на задължението му по договора за прехвърляне на закупения от публичната продан имот.

            Тъй като отговорите на първите три от описаните четири въпроси са взаимосвързани, съдът ще изследва по-долу едновременно фактите, които намира за относими към дължимата се от него преценка по очертаните спорни между страните въпроси.

            Видно е от закрепените с договора уговорки на страните по чл.2, чл.10 и чл.11, описани подробно в т.2.1. от това решение, че всъщност посочените там срокове- до 8 месеца от подписване на договора/от сключването на договора, и за продължение извън първия срок до 2 месеца от влизане в сила на постановлението за възлагане или за срок до отмяната на постановлението за възлагане с окончателен съдебен акт, или в случай, че все още е висяща процедурата по възлагане на надвижимия имот и по обявяване на купувач по реда на чл.493,ал.2 от ГПК, респективно, все още не е издадено постановление за възлагане, не са такива, пряко регламентиращи срока на действие на самия договор, а са срокове, служещи за преценка дали действията, възложени с договора, ще се считат за точно изпълнени и работата приета, с изпълнение на което условие е обвързано правото на изпълнителя да получи уговореното с договора възнаграждение, респективно- кога ще се счита, че е налице пълно неизпълнение на договора, водещо до автоматичното прекратяване на действието му, съответно, кога ще се счита, че са налице предпоставки, при които, в изключение от правилото на чл.11, ал.1,б.“а“ от договора, той няма да се счита за автоматично прекратен, а напротив- ще се счита за автоматично продължен, ако са налични останалите предвидени за това предпоставки по чл.11,ал.2 от договора.

            Отговорът за това дали договорът е автоматично прекратен или продължен след срока до 8 месеца от подписването му е очевидно важен за съществото на спора, защото претенцията на ищеца е да се установи по отношение на ответника съществуване на негово вземане, произтичащо от договора, сключен на 27.11.17г., за което му е издадена заповед за изпълнение, след подадено от длъжника възражение, а ответникът възразява, че няма как да се установи като съществуащо вземане, ако основанието, от което то произтича, не произвежда действие, поради една или друга причина, прекратяване/разваляне на договора/, от момент, далеч предхождащ датата, към която следва да се извърши преценката за съществуване на вземането- датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /чл.422,ал.1 от ГПК/, като простото изчисление сочи, че визираният в чл.2 и чл.10 от договора срок до 8-месеца от подписването му е формално изтекъл на 27.07.18г., а заявлението за издаване на заповедта за изпълнение е било подадено от К.М. в ПРС на 10.10.2019г. /виж л.2 от приложеното ч.гр.д. №16333/19г./.

            В тази връзка обаче, още с исковата молба ищецът е изтъкнал, че за да не стане недоразумение относно уговорения срок от 8 месеца, следва да се вземе предвид автоматичното продължение съгласно чл.11,ал.2 и конкретно, че договорът се счита продължен и в случай, че все още е висяща процедура по възлагане на недвижим имот и по обявяване на купувач по реда на чл.493,ал.2, респ.- не е все още издадено постановление за възлагане, както и че изпълнението на договора е било възможно точно по сочената причина, а въпреки това ответникът без основание е прекратил/развалил договора, като сочи за доказателство в подкрепа на твърдението си окончателно решение от 28.11.19г. на СГС по ч.гр.д. №14866/19г., с което е оставена без уважение частната жалба на длъжника „Напоителни системи“ срещу постановлението за възлагане на имота в полза на свързаното с него лице „Еликон“ ЕООД- /виж т.4.2.2 на л.4гръб от делото/.

            На тези негови твърдения и доводи ответникът е изтъкнал, че съвсем недобросъвестно ищецът е поддържал умишлено с една съвсем безцелна жалба висящността на тази процедура, след като “Еликон“ ЕООД е бил обявен за купувач, докато междувременно длъжникът не е погасил изцяло задължението си и това е довело до прекратяване на изпълнителното производство, поради пълно плащане на дълга, макар имотът да е бил възложен на „Еликон“ ЕООД още на 27.04.18г., като подробно е описал както с отговора си, така и с писмената си защита, предприетите в тази връзка от ищеца действия и тези от други лица и от ЧСИ, за да се стигне до отправеното от него до ищеца уведомление от 19.09.19г. за прекратяване/разваляне на договора, описано и от самия ищец в исковата молба, поради което е ясно, че договорът не е произвеждал действие към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и че вземането му, предмет на предявения иск, няма как да е съществувало към същата дата, защото е основано на сключения договор от 27.11.17г.

            Преди да даде отговор на тези твърдения и доводи на страните, и като съдържанието на договора е вече подробно възпроизведено по-горе в това решение, съдът ще опише накратко установените по делото факти за хода на изпълнителното производство след дата 28.11.17г., на която е приключила обявената за имота, предмет на договора от 27.11.17г. публична продан, тъй като именно предприетите и/или непредприети в тази връзка действия са подробно коментирани от страните в подкрепа на изводите им за вината/недобросъвестността на противната страна, респективно- на липсата или наличието на предпоставките за платимост на уговореното с договора възнаграждение, а те са, както следва:

            С протокол за обявяване на наддавателни предложения от 29.11.17г., съставен в сградата на СРС, в присъствието на явилите се на място тринадесет наддавачи, измежду които и К.М./№2/, С.И. /№5/, А.К./№8/ и Т.Н./№13/, последните трима от които съдът сочи, защото са били посочени и призовани от ищеца като свидетели по делото, ЧСИ К.е обявила постъпилите в запечатани пликове тайни писмени наддавателни предложения, общо 32 на брой, с предложени от нададвачите цени, вариращи в границите от 35 261лв. /предложение десето/ до 900 000лв. /предложение тридесето/, и тъй като при запитване на явилите се наддавачи никой от тях не е проявил желание да наддава устно с по-висока с размера на един задатък цена, е обявила за купувач на продаваемия недвижим имот наддавача В. Р., предложил най-високата цена от 900 000лв. /виж протокола на л.22-л.29/.

            Видно е от същия протокол, че измежду направените общо 32 броя наддавателни предложения, наддавачи, взели участие в проданта с тайни наддавателни предложения, са и страните по делото, както и сочените от тях с разменените книжа и/или в сключения договор като свързани с тях физически и/или юридически лица, а направените от тях наддавателни предложения са общо 14 на брой, и конкретно:

                        От К.М.- едно предложение за цена от 67 700лв. /двадесето в протокола/;

                        От Е. М., за която по реда на чл.176,ал.1 от ГПК, в с.з. от 23.02.21г. ищецът е посочил, че е негова съпруга /виж на л.762/, едно предложение за цена от 53 700лв. /двадесет и трето в протокола/;

                        От „Атлиман клуб“ ЕООД, сочено в договора изрично като свързано с изпълнителя лице- две предложения, съответно за цени от 104 301лв. /осемнадесето в протокола/ и 260 000лв. /двадесет и първо в протокола/;

                        От „Бетон-М“ ЕООД, сочено в договора изрично като свързано с изпълнителя лице - две предложения, съответно за цени от 520 000лв. /деветнадесето в протокола/ и 320 000лв. /двадесет и пето в протокола/;

                        От „*** тур“ ЕООД, сочено изрично в договора като свързано с изпълнителя лице- едно предложение за цена от 205 008лв. /двадесет и четвърто в протокола/;

                        От „Еликон“ ЕООД, сочено изрично в договора като свързано с изпълнителя лице- две предложения, съответно за цени от 180 010лв. /двадесет и второ в протокола/ и от 141 600лв. /двадесет и шесто в протокола/;

                        От С.П.- пет предложения, съответно за цени от 92000лв. /дванадесето в протокола/, 118 000лв. /тринадесето в протокола/, 179 000лв. /четиринадесето в протокола/, 156 000лв. /петнадесето в протокола/ и 132 000лв. /шестнадесето в протокола/.

            Или, ако трябва да се подредят във възходящ ред всички направени от описаните лица предложения, предвид уговореното със сключения договор, щото К.М. ще посредничи на С.П. за закупуването на имота, предмет на договора, изнесен на публична продан, те ще са в поредността : 53 700лв. /Е. М./; 67 700лв. /К.М./; 92 000лв. /С.П./; 104 301лв. /Атлиман клуб/; 118 000лв. /С.П./; 132 000лв. /С.П./; 141 600лв. /Еликон/; 156 000лв. /С.П./; 179 000лв. /С.П./; 180 010лв. /Еликон/; 205 008лв. /*** тур/; 260 000лв. /Атлиман клуб/; 320 000лв. /Бетон-М/; 520 000лв. /Бетон-М/.

            Както се разбра от разпита на допуснатите на ищеца свидетели Т.Н. и С.И., изслушани в с.з. от 15.06.21г., те самите също са участвали в проданта, водени от общ интерес, като съдружници, заедно със свързани с тях лица, включително юридически /техни фирми/, останали неназовани, и като поименно е разкрит само наддавача А.К., който е нямал самостоятелен интерес в този търг, а е бил привлечен за участие в тяхна полза, и са се отказали от направените наддавателни предложения, след като разбрали, че има друга група наддавачи, които са структурирали по-добре предложенията си- тази на К.М. и на С.П., с който се срещнали по-късно, чрез К.М., и че те не биха могли да приодобият имота на добра цена, поради което и доколкото това бил бизнесът и целта на търга- да се закупи имота на възможно най-ниската цена, уговорките им с групата на страните по делото била да се оттеглят от проданта, срещу възмездяване за внесените задатъци, които ще изгубят при отказа, и за получаване на някакво възнаграждение, като последното така и не се случило, а получили връщане само на задатъците /виж показанията на л.785гръб-л.787гръб/.

            При тези показания, дадените от посочените трима наддавачи предложения, съответно на цени 102 505лв. /двадесет и осмо, на И./, 152 005лв. /тридесет и право, на Н./ и 200 000лв. /двадесет и девето, на К./, които иначе биха стояли между направените от страните по делото и свързаните с ищеца лица предложения и конкретно: между това на С.П. за цена от 92 000лв. и това на Атлиман клуб за цена от 104 301лв.; между това на Еликон за цена от 141 600лв. и това на С.П. за цена от 156 000лв.; между това на Еликон за цена от 180 010лв. и на *** тур за цена от 205 008лв., са отпаднали.

            Извън тези три предложения, видно от протокола, общо 11 броя предложения са са били на цени под дадената от Е. М. цена от 53 700лв., тъй че на практика са били за играчите- страни по договора, без значение, защото последната най-ниска цена от тяхната група е тази на Е. М., свързана с К.М., като негова съпруга, а ако трябваше да отстранят след нея чрез уговорки още десет наддавачи, при условието да възстановяват платения от тях задатък, както е станало със свидетелите Н. и И., за да стигнат до най-ниската предложена цена от 35 261лв., заедно с десетте задатъка от по 3 250лв., имотът би струвал 67 761лв. /35 261+32 500/ и по този начин- по-скъп и от цената, предложена от Е. М.- 53 700лв., и от цената, предложена от К.М. от 67 700лв.

            Така, между предложенията на свързаните с К.М. лица и неговото собствено такова, и тези на възложителя С.П., на практика са останали подредени само още 3 предложения на наддавачи, за които е неизвестно дали са били свързани с някой от тях, или с групата на съдружниците и свидетели С.И. и Т.Н., които са се оттеглили от търга след споразумение със страните по делото, и конкретно:

            предложението на Лъч трейд за 65 555лв., стоящо между предложените от Е. М. и К.М. цени от съответно 53 700 и 67 700лв., което изключва възможността за падане на цената под предложената от К.М. такава от 67 700лв., поради риск имотът да бъде придобит от лице извън свързания кръг;

            предложението на Електо /Елевто/ естейтс за цена от 101 111лв., стоящо между предложенията на С.П. и Атлиман клуб за съответно 92 000лв. и 104 301лв., което изключва възможността за падане на цената под 104 301лв., тъй като имотът би могъл да отиде при лице извън свързания кръг;

            предложението на Райдър 777 за 501 001лв., стоящо между предложенията на *** тур и Бетон М, съответно за 320 000лв. и 520 000лв., което е без значение в случая, тъй като се установи, че всички наддавачи за цени над 179 000лв., предложена от С.П.,  са се отказали /виж съответно на : л.470-472; л.490-л.492; л.493, л.494, л.496; л.508 и л.509; л.500, л.503 и л.513; л.515/.

            По този начин става ясно, че от значение за преценката за това дали действията, предприети от страните, са такива в изпълнение на договореното имотът да се придобие от възложителя при най-благоприятни финнасови условия, са действията, предприети от страните във връзка с предложенията, направени от тях и свързаните с тях лица в диапазона от 104 301лв., дадено от „Атлиман клуб“ ЕООД, и 179 000лв. дадено от С.П., които са все в диапазона 35 000лв.-180 000лв., при придобиване на имота в който, и при изпълнение на останалите условия, уговорени в договора, на изпълнителя се следва възнаграждението от 80000лв.

            А тези действия са следните:

            С Протокол от 04.04.18г. С.П. е обявен за купувач на имота, предмет на договора от 27.11.17г., за цена от 179000лв., за което му е изпратено съобщение изх.№2818 от същата дата /виж на л.69 гръб и лице, същи протокол и на л.514/, а с молба вх.№2593/12.04.18г., С.П. е заявил на ЧСИ К., че се отказва от подаденото от него наддавателно предложение за сумата от 179 000лв. /виж л.70, съща и на л.517/;

            С протокол от 16.04.18г. С.П. е обявен за купувач на имота, предмет на договора от 27.11.17г., за цена от 156000лв., за което му е изпратено съобщение изх.№3050 от същата дата/ виж на л.71 гръб и лице, същи и на л.525 и 526/, а с молба вх.№2969/27.04.18г., С.П. е заявил на ЧСИ К., че се отказва от подаденото от него наддавателно предложение за сумата от 156 000лв. /виж л.72, съща и на л.527/;

            С Протокол от 27.04.18г. „Еликон“ ЕООД е обявено за купувач на имота, предмет на договора от 27.11.17г., за цена от 141600лв., за което му е изпратено съобщение изх.№3443 от същата дата и което, очевидно вследствие на фактическа грешка, е удостоверено като връчено на К.М. на 03.04.18г., което е 23 дни преди издаване на самия протокол /виж на л.528 и л.529/.

            С протокол от 25.05.18г., ЧСИ К.е предявила на К.М., в качеството му на управител на „Еликон“ ЕООД, взискател по изп.дело №325/16г., изготвено по изп.дело №325/16г. и присъединеното към него изп.дело №936/16г. на ЧСИ Б. разпределение от 21.05.18г., с което е постановила обявеният за купувач взискател „Еликон“ ЕООД да внесе пълната стойност на цената, за която имотът му е възложен, тъй като вземането на НАП, възлизащо на 7 118 650.90лв., се ползва с право на предпочитително удовлетворение, докато „Еликон“ ЕООД е хирографен кредитор, като са определени и следващите се за ЧСИ такси и разноски, включени общо в тази дължима се за плащане от „Еликон“ ЕООД, въпреки качеството му на взискател, той и наддавач, обявен за купувач, предложена при наддаването цена, следваща в низходящия ред предложението на С.П. за сумата от 156 000лв. /виж протокола на л.535 и разпределението на л.114-л.116/;

            На 30.05.18г., с вх.№3495, „Еликон“ ЕООД е подало чрез ЧСИ К.частна жалба срещу изготвеното от нея разпределение от 21.05.18г., предявено му на 25.05.18г., с искане за неговата отмяна, поради това, че е изцяло незаконосъобразно и неправилно, тъй като разноските му по извършване на съответния изпълнителен способ, от който са постъпилите средства, предмет на разпределението, не са включени от първи ред на привилегированите вземания, а неправилно е посочено, че такива разноски няма, и че неправилно ЧСИ не е включил в разпределението и вземанията за дължими местни данъци и такси. С жалбата е повдигнато особеното искане да се разгледа в открито заседание, с назначаване на ССчЕ, като се отмени обжалваното разпределение и се върне на ЧСИ делото за изготвяне на друго такова, при спазване на указанията на съда /виж частната жалба на л.543-544 – съща и на други места в преписката/.

            Че „Еликон“ ЕООД, както и останалите свързани с ищеца дружества, които са взискатели по изп.дело №325/16г. на ЧСИ К., са нямали разноски от първи ред на привилегированите вземания, е бил факт, известен на ищеца, в качеството му на  управител на тези дружества, към датата на подаване на жалбата, доколкото много по-рано, на 23.11.17г. от ЧСИ К.по изп.дело №325/16г. е изготвено и друго разпределение, в което е прието абсолютно същото, и няма данни то да е било обжалвано от кое да е от дружествата, свързани с ищеца лица, чрез него, като техен управител /виж това разпределение, сочещо и свързаните с ищеца дружества като взискатели, на л.308-л.310/. Същото се отнася и до други извършени от ЧСИ К. разпределения, следващи датата на определяне на „Еликон“ ЕООД за купувач на имота и обжалване на разпределението от 21.05.18г., и конкретно- разпределенията от 13.06.18г. /л.549-л.550/, от 09.08.18г. /л.575-л.576/, от 10.09.18г. /л.592-л.593/.

            Че по делото е наличен привилегирован кредитор в лицето на НАП, с вземане над 7 милиона лева, е ясно посочено и от самия ищец, в писмото му до ответника от 05.06.18г., в което също ясно е посочил още, че в момента процедурата по чл.493 от ГПК за вилата в *** е висяща и не са предприели стъпки за придобиване на имота, тъй като в момента нямат възможност да платят, както и че след проведена на 27.05.18г. среща в гр.***, на която дал някакви обещания под натиск, възнамерявал да вземе окончателно решение относно търга за вила ***, след като види как се развива търга на *** и неговия резултат, а също, че му е ясно, че съгласно договора, изпълнителят е длъжен да направи така, че предметът на договора да бъде осъществен при възможно най-изгодни за възложителя финансови условия, но исканото придобиване на 118 000лв. не било най-изгодното и приемливо за страните /виж писмото на л.33/.

            Жалбата срещу разпределението от 2,.05.18г. е била нередовна- неподадена с необходимия брой преписи за останалите страни и без да се внесе държавна такса за производството, тъй че е била  оставена без движение, за да се отстранят нередовностите и /виж съобщението на л.546 от 04.06.18г. и молбата от „Еликон“ ЕООД на л.557/, след което е била администрирана в продължение на около два месеца.

            На 08.08.18г. жалбата е изпратена от ЧСИ К.за разглеждане на СГС, придружена с обясненията и, че според нея „Еликон“ ЕООД няма правен интерес от подадената жалба, тъй като в нея не се съдържат възражения против действията на ЧСИ, с които са засегнати самостоятелни негови права, и е казано, че целта на извършеното на 21.05.18г. разпределение е да се определят съразмерните части на вземанията на другите взискатели, различни от „Еликон“ ЕООД, като предпоставка да се изготви постановление за възлагане в случай, в който взискател е обявен за купувач /виж обясненията на л.582-л.584/.

            На 18.07.19г., с вх.№4894 по описа на ЧСИ К., е постъпило изпратеното и от СГС заверено копие от Решение №6146/01.10.18г. по ч.гр.д. №10916/18г., за привеждането му в изпълнение /виж писмото на л.665/. Видно от посоченото решение, в сила от 01.07.19г., съдът е приел жалбата на „Еликон „ЕООД срещу разпределението от 21.05.18г. за допустима и я е разгледал по същество, като я е оставил без уважение, като неоснователна, и е потвърдил изготвеното от ЧСИ К.разпределение от посочената дата /виж решението на л.666-л.668/;

            На 23.07.19г., с изх.№6119, ЧСИ К.е уведомила „Еликон“ ЕООД, че разпределението от 21.05.18г. е потвърдено, тъй че в 1-седмичен срок следва да внесе сумите, необходими за изплащане съразмерните части от вземанията на другите взискатели, съгласно разпределението, което е връчено чрез управителя К.М. на 11.09.19г. /виж л.669/.

            На 18.09.19г., с изявление вх.№6249, „Еликон“ ЕООД е посочил на ЧСИ К., че във връзка с влязло в сила разпределение от 21.05.19г. /вероятно фактическа грешка, тъй като е от 2018г./, прилага платежно нареждане за сумата от 141 600лв., за която е обявен за купувач /виж изявлението на л.670 и платежното на л.671/, с изявление вх.№6251 от същата дата моли да се изплати на „Еликон“ ЕООД сумата, заделена и задържана съгласно разпределение от 15.01.19г. /виж л.672/, а с изявление вх.№6250/18.09.19г. е поискал връщане на задатъците, внесени от К.М. и от Е. М. за участието им като наддавачи в проданта, в качеството им на физически лица /л.673/;

            С постановление от 18.09.19г., ЧСИ К.е възложила имота в с.*** на купувача  „Еликон“ ЕООД  за сумата от 141 600лв. /л.684/.

            Това постановление е било обжалвано от длъжника по изп.дело №325/16г., но с окончателно решение №8116/28.11.19г. по ч.гр.д. №14866/19г. на СГС жалбата е била отхвърлена като неоснователна, а постановлението за възлагане е влязло в сила на 28.11.19г. /виж решението на л.20-л.21/.

            Междувременно обаче, след като с подадената от „Еликон“ ЕООД жалба срещу разпределението от 21.05.18г. е препречен пътя за изготвяне на постановление за възлагане на имота на обявеното за купувач при цена от 141 600лв. дружество, и до влизането на това разпределение в сила на 01.07.19г., след което са продължени действията, свързани с изготвяне на постановлението от 18.09.19г. за възлагане на имота на обявения за купувач и неговото влизане в сила на 28.11.19г., след подадената от длъжника по изпълнението жалба, са се състояли следните още факти:

            С молба вх.№4/02.01.19г. по описа на ЧСИ К., длъжникът „Напоителни системи“ ЕАД е поискал от ЧСИ да изчисли дължимите от него суми по изп.дела №№325/16г., 838/17г., 153/18г., 382/18г. и 643/18г., тъй като е погасил всички свои публични задължения към НАП и моли да се вдигнат наложените запори и възбрани /л.611/;

            На 07.01.19г. ЧСИ К.е издала удостоверение относно размера на задълженията на „Напоителни системи“ ЕАД по изп.дела №№838/17г. и присъединеното към него изп.дело №325/16г., по отношение на взискателите „Еликон“ ЕООД, „*** тур“ ЕООД, „Атлиман клуб“ ЕООД и „Бетон-м“ ЕООД /л.614/;

            На 08.01.19г., от „Напоителни системи“, по сметка на ЧСИ К., по изп.дела №№153/16г. /а е 2018г./ и 325/16г., са внесени общо 46960.87лв. /л.615/;

            На 15.01.19г., по изп.дело №153/18г., към което изп.дело 325/16г. е присъединено, от ЧСИ К.е изготвено разпределение на подлежащи на разпределение суми в размер на 45 360.02лв., с което, като е отчела, че : длъжникът е представил удостоверение от НАП, съгласно което няма непогасени публични задължения /виж л.612/; че след като му е издадено удостоверение за дължимите по изп.дело №153/18г. суми, към което е присъединено изп.дело №325/16г., е извършил пълно плащане на задължението; че съгласно съобщение от 31.10.18г. на ЧСИ Б., негово изп.дело №936/16г. на ЧСИ Б., присъединено към изп.дело №325/16г., е прекратено на основание чл.433,ал.1,т.2 от ГПК /виж съобщението на л.616/, е намерила, че сумата е достатъчна за удовлетворяване на вземанията на всички взискатели, но тъй като по отношение на „Еликон“ ЕООД, който е обявен за купувач при цена 141 600лв., е налице невлязло в сила разпределение от 21.05.18г., дължимите му се суми се задържат до получаване на влязло в сила решение по жалбата му срещу разпределението /виж това разпределение на л.618/.

            Месеци по-късно, през юли на 2019г., ищецът подновява кореспонденцията си с ответника, за да коментира възможността „Еликон“ ЕООД да се откаже от цената от 141 600лв. и доколко при негов отказ би било възможно да се продължи призоваването на следващия в редицата на предложенията С.П., за да придобие той на по-ниските цени от 132 000лв. или 118 000лв., при уговорките, които имали в този смисъл, или това би било рисковано и несигурно от правна страна, предлагайки в тази връзка на 06.08.19г. подписване на ново споразумение, с което да се обвържат отношенията на страните по договора и с други такива, касаещи имот на ***, споменати и в писмото от 05.06.18г., до подписване на което така и не се стигнало /виж писмата и споразумението на л.36-л.41/.

            В този дух кореспонденцията на страните е продължила до 19.09.19г., когато ответникът е отправил до ищеца заявление да счита, щото договорът е прекратил действието си автоматично, в хипотезата на чл.11,ал.1,б“а“, поради това, че не е изпълнен от ищеца изцяло, а в случай, че не се счете за автоматично прекратен в описаната хипотеза, то да го счита развален, считано от получаване на писмото, тъй като поради предприетите от ищеца недобросъвестни бездействия и действия /ненаправен отказ от цената 141 600лв., който да открие за него път за придобиване на имота на по-благоприятните предложени от него цени от 132 000лв. и 118 000лв., и обжалване на разпределението от 21.05.18г., довело до висящност на процедурата по възлагане на имота във времето, в което длъжникът погасил изцяло задълженията си/, за него е станало както безполезно да придобие имота в с.***, така и невъзможно да го придобие при най-благоприятните за това финансови условия /виж заявлението на л.17-л.18/, и е поискал с молба от същата дата, от ЧСИ К., като наддавач в публичната продан, приключила на 28.11.17г., тъй като до момента постановление за възлагане не е издадено на никой участник в проданта, а длъжникът е извършил плащане на задължението си, за което е изготвена сметка-разпределение от 15.01.19г., да приключи/прекрати делото и да върне на всички участници в проданта, включително на него, внесените от тях задатъци /виж л.30/.

            Ищецът и сам сочи, че това изпратено му от ответника заявление е достигнало до него на е-мейла, на който са осъществявали кореспонденцията си, на 19.09.19г., и сам го представя /виж л.16-л.18/.

            При тези установени факти, съдът направи следните изводи по спорните между страните правни въпроси прекратил ли е договорът автоматично действието си в хипотезата на чл.11,ал.1,б“а“, както счита ответникът, или то е автоматично продължено в хипотезата на чл.11,ал.2,изр.2 от договора, както счита ищецът, респективно- развален ли е договорът, считано от 19.09.19г., с достигане на изявлянието на ответника в тази връзка до ищеца, и по чия вина е станало това, а именно:

            Имотът, предмет на договора, наистина не е придобит в собственост от възложителя по реда и при условията на чл.2, тъй като чл.5, ал.2 регламентира заплащането на сумата по чл.3 в полза на изпълнителя, и конкретно- в срок до 8месеца от подписване на договора от 27.11.17г., изтекъл на 27.07.18г., при цена от 35 000лв.- 180 000лв., с влязло в сила и вписано в СВ постановление за възлагане на ЧСИ К.или с вписан договор за покупко-продажба, с продавач- изпълнителят или някое от свързаните с него юридически лица, при продажна цена, равна на цената, за която е обявен за купувач, в диапазона на посочените вече 35 000лв.- 180 000лв., плюс 5000лв., но това не е довело до автоматичното прекратяване на действието на договора, в хипотезата на пълното му неизпълнение от изпълнителя, предвидена в чл.11,ал.1,б“а“, защото чл.11,ал.2,изр.2 е въвел по уговорка на страните възможността договорът да се счита за автоматично продължен в срок до 2 месеца от влизане в сила на постановлението за възлагане или отмяната му с окончателен съдебен акт, в случай, че след изтичане на срока за изпълнението му до осем месеца от датата на сключване, е все още висяща процедура по възлагане на недвижимия имот, и като за разлика от изр. първо на същата алинея, в изр.второ не е изрично посочено, че тази висящност не следва да бъде в резултат на действия на изпълнителя.

            При горния извод, решаващ за съществото на спора между страните остава отговора на въпроса надлежно ли е упражнил ответникът правото да развали договора, действието на който е било автоматично продължено, или е направил това изявление въпреки точното изпълнение на договора от ищеца, отказвайки по този начин неоснователно да придобие имота в хипотезата на чл.2,т.2.2., за да не заплати на изпълнителя уговореното с договора възнаграждение, както ищецът счита, или е имал правото да развали договора, поради недобросъвестното му и неточно изпълнение от ищеца, който сам с действията си е направил изпълнението невъзможно при определената с договора цел.

            По този въпрос, като взе предвид описаните по-горе установени факти, съдът стигна до извода, че ищецът не е изпълнил поетите с договора задължения и че след обявяването на „Еликон“ ЕООД за купувач при цена от 141 600лв. недобросъвестно е поддържал висящност на процедурата по чл.493 от ГПК за постигане на цели, различни от закрепената с договора, вследствие на което се е стигнало до невъзможността възложителят да придобие имота при възможно най-изгодни за него финансови условия, поради което ответникът с основание е развалил договора, поради виновното му неизпълнение от ищеца, при следните съображения:

            Поетите от изълнителя с договора задължения са изисквали, за да се стигне до придобиване на имота при възможно най-изгодни за възложителя финансови условия, като управител на свързаното с него дружество „Еликон“ ЕООД, ищецът да направи отказ от предложението за цена от 141 600лв., тъй че да даде с това възможност на следващия го по ред С.П. да бъде обявен за купувач при цената от 132 000лв. или от 118 000лв., които са по-благоприятни в случая, съответно- да направи откази и от тях, за да се стигне до най-ниското направено от свързаните лица предложения на „Атлиман клуб за 104 301лв., като при тази цена, ако свързаното с ищеца дружество беше придобило с влязло в сила постановление за възлагане и прехвърлило на възложителя, при цена с 5000лв. повече, той пак би придобил имота за 109 301лв. и по този начин на възможно най-ниската цена, като се изключи риска друг наддавач, който стои с предложение между лицата от свързаната и организира група, да придобие имота.

            При това, ако се съди от обстоятелството, че във времето от 04.04-27.04.18г. ЧСИ К.е определила след двата отказа на С.П. от цените 179 000лв. и 156 000лв. за купувач „Еликон“ ЕООД с цената 141 600лв., с действия по съставяне на протоколите, съобщаването им на наддавачите, определи за купувачи и техните молби за отказ, напълно обосновано може да се предположи, че в горе долу същото време би се предвижила и процедурата по направа на откази от цените 141 600лв., 132 000лв. и 118 000лв., за да се стигне до определяне за купувач на „Атлиман груп“ ЕООД с цената от 104 301лв., а по-този начин- преди да изтече и осеммесечния срок, предвиден от чл.2 и чл.10 от договора, и преди длъжникът да погаси изцяло задължението си в началото на януари 2019г.

            Вместо това, преследвайки цели, различни от уговорените с договора от 27.11.17г., и то съвсем съзнателно, както личи от писмото му до ответника от 05.06.18г.- като му е било ясно, че никое от дружествата взискатели, свързани с него, няма прилилегии от първи ред за разноски, и като е искал да обвърже действията на страните по сключения договор с други техни отношения, за които още е нямало постигнати договорености, а по този начин- и при злоупотреба с правото на жалба, с подаване на жалбата срещу разпределението от 21.05.18г., ищецът е поддържал чак до 01.07.19г., почти една година след изтичане на срока от осем месеца след сключване на договора, в който придобиване на имота при условията на договора е било съвсем възможно, висящността на процедурата по възлагане на имота на свързаното с него дружество „Еликон“ ЕООД, тъй като изготвянето на постановлението за възлагане е било предпоставено от влизане в сила на разпределението от 21.05.18г., и че именно докато се е чакало произнасянето по тази жалба, е изтекъл както 8-месечният срок от сключване на договора, в който е следвало той да бъде изпълняван от страните според уговореното, така и е настъпило пълното погасяване на задълженията от длъжника.

            Разбира се, действията на длъжника не биха могли да бъдат в случая предвидени от никоя от страните, но с оглед времето, когато са извършени, те нямаше да направят проблемно придобиването на имота на някоя от по-ниските предложени цени, описани по-горе, което е било възможно още през лятото на 2018г., и като плащането от длъжника е извършено през януари 2019г., поради което и подновената от ищеца активност след влизане в сила на разпределението, по предлагане на ответника да закупи имота на цената 141 600лв., тъй като не се знае дали ако сега „Еликон“ се откаже, ще бъде възможно призоваване на следващ наддавач и определянето му за купувач, е вече както несвоевременно, така и правещо невъзможно постигането на договорната цел- придобиване на имота от възложителя при най-добрите финансови условия, поради което той не е бил длъжен да приеме това предложение, още повече, то е било поставено под условието за обвързване на действията на изпълнителя с действия по друга сделка- за имот на ***.

            Затова съдът заключи, че ответникът е имал пълно основание да заяви на ищеца на 19.09.19г., че разваля договора, поради неговото неизпълнение, и като обстоятелството, че това изявление на ответника е достигнало до ищеца на същата дата, е безспорно, като посочено от самия ищец още с исковата молба.

            При горния извод, за съда остава да даде отговор на следващия спорен и пряко относим към основателността или неоснователността на иска въпрос, може ли при описаните обстоятелства да се счита, че ищецът има право да получи уговореното с договора от 27.11.17г. възнаграждение от 80000лв., респективно- че вземането му за същото е съществувало и към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, издадена в негова полза по ч.гр.д. №16333/19г. на ПРС.

            По този въпрос съдът стигна до извода, че за ищеца не е възникнало правото да получи възнаграждението по договора от 27.11.17г., както и че няма съществуващо за него вземане към ответника, произтичащо от този договор, към 10.10.19г., когато е подадено заявлението му за издаване на заповедта за изпълнение, при следните съображения:

            Както с основание ответникът изтъква и с отговора си, и с писмената си защита, защото тезата му намира пълна подкрепа в уговорката на страните по чл.3 от договора, възложителят дължи на изпълнителя възнаграждение в размер на 80000лв. при пълно и точно изпълнение на договора, а чл.2 изрично постановява, че действията, възложени по този договор, че считат за точно изпълнени при условие, че в срок до 8 месеца от подписването му възложителят или свързано с него лице придобие имота, предмет на договора, с влязло в сила постановление за възлагане или договор за покупко-продажба от наддавач, обявен за купувач и придобил имота с влязло в сила постановление за възлагане, в случай, че той е изпълнителят или свързано с него лице, вписани в СВ.

            Че възложителят не е придобил имота по никой от описаните начини и в посочения срок е безспорен факт, както стана ясно от вече описаното по-горе.

            Не може да се сподели от съда довода на ищеца, че в случая е налице хипотезата на чл.2, т.2.1 изр. второ, че действията му следва да се считат за точно изпълнени и работата приета, тъй като възложителят е пропуснал възможността да плати цената на имота, след обявяването му двукратно за купувач при цени в границите на уговореното от 35000лв.-180000лв., и поради които откази не му е било издадено постановление за възлагане на имота.

            Действително, категорично е установено, че ответникът е направил откази от предложенията си за цените от 179 000лв. и 156000лв., стоящи в диапазона 35000лв.-180000лв., и поради това не му е било издадено постановление за възлагане на имота, но това не прави ответника неизправна по договора страна, а ищецът- изправна по договора страна, с оглед последващите предприети от него действия, които категорично не са били подчинени на целта на договора- имотът да се придобие на възможно най-изгодна за възложителя цена.

            При тази изрично описана в договора цел, възложителят е бил в правото си да очаква с оглед точност и добросъвестност от изпълнителя, че свързаното с него дружество „Еликон“ ЕООД също ще направи отказ от цената 141 600лв., защото:

            Страните са имали от време, следващо непосредствено отварянето на наддавателните предложения на 29.11.17г., уговорка със св.Н. и св.И., които са били свързани помежду си, както се разбра от показанията им, щото те и свързаното с тях лице А.К. ще се оттеглят от проданта, и това действително е станало, като св.Н. се е отказал от предложението си за цената от 152 005лв., стоящо след предложената от С.П. цена от 156 000лв.;

            След отказа на св.Н., в низходящия ред на предложените цени, между цената от 141 600лв., предложена от „Еликон“ ЕООД, и предложената от свързаното пак с ищеца лице „Атлиман клуб“ ЕООД цена от 104 301лв., са стояли само предложенията на С.П. за цените от 132 000лв. и от 118 000лв., тъй че  придобиването на имота на всяка една от тези цени е било както възможно, така и би било придобиване при по-благоприятни за възложителя финансови условия, ако ищецът бе осигурил отказа на „Еликон“ ЕООД от закупуване на имота на цена 141 600лв., на която е бил определен за купувач на 27.04.18г., както се е задължил с договора по отношение действията на свързаните с него лица, защото и за тези цени възнаграждението от 80000лв. би му било дължимо в пълен размер, тъй като придобиването би било на цена, която не надвишава 180000лв. /виж чл.5,ал.2 от договора/, но разликата между придобивната цена за възложителя би била различна с хиляди лева, в сравнение с тази, на която „Еликон“ЕООД е придобил имота, като не е направил отказ от това поредно в структурираните между ищеца и ответника съгласно договора им наддавателно предложение, макар всяка една от тези цени да е в диапазона 35000лв.-180000лв.;

            Тъй като между предложението на „Атлиман клуб“ЕООД и това на С.П. за цена от 92 000лв. е стояло предложение на един независим наддавач-„Елевто естейтс“ за 101 111лв., неоправдан би бил отказът на възложителя, ако след придобиване на имота от „Атлиман клуб“ ЕООД при цена от 104 301лв., бе отказал да придобие чрез покупко-продажба имота на тази цена от свързаното с ищеца лице, плюс 5000лв., както е уговорката по т.2.2, защото очакванията му да се стигне до следващата по-ниска предложена от него цена от 92 000лв., биха били рисковани и неоправдани, след като липсват данни „Елевто естейтс“ да е уговорено също да се откаже от предложението си за сумата от 101 111лв.

            Така, възможно най-изгодните за възложителя финансови условия в конкретния случай са тези, имотът да бъде придобит от „Атлиман клуб“ ЕООД при цената 104 301лв., защото дори със сумата от 5000лв., която възложителят следваше да го закупи от това дружество, съгласно чл.2, т.2.2., той пак би придобил имота за сумата от 109 301лв., която е по-ниска от наддавателното му предложение за сумата от 118 000лв., и като и двете негови собствени предложения, за цените от 132 000лв. и от 118 000лв., са били също по-благоприятни за придобиване на имота, отколкото при цената 141 600лв., на която той е придобит от „Еликон“ ЕООД, и която, заедно с дължимите 5000лв. по т.2.2., би възлезла на 146 600лв.

            Затова, според съда, смисълът на хипотезата на чл.2,т.2.2,изр.2 от договора, като се вземе предвид същия в пълнота на съдържанието и с оглед целта му, е да се приложи тогава, когато между предложенията на възложителя и на свързаните с изпълнителя или на самия него лица стоят наддавателни предложения на други наддавачи, които са придобили имота заради това, че възложителят е направил отказ от стоящото последно над чуждото на спорещите лица предложение, макар да е в уговорената граница от 35 000лв. и 180 000лв., и само заради това не се е стигнало до придобиване на имота от възложителя или от изпълнителя и свързаните с него лица в някоя от хипотезите на чл.2, а не тогава, когато конкретните условия дават възможност страните да извършат дължимите се по договор от тях действия, без от това да може да последва загубване на възможността да се придобие имота, а въпреки това, те не ги предприемат, и като в случая онзи, който е действал противно на договора, е не ответникът, както ищецът счита, а самият ищец.

            Предвид казаното, не могат да се споделят от съда доводите на ищеца, че:

            С действията му е налице постигане на уговорените с чл.2 от договора резултати при възможно най-изгодните за възложителя финансови условия, т.е. придобиване на имота от възложителя на най-ниската възможна цена в диапазона 35000лв.-180000лв., защото и най-елементарна аритметика сочи, че този диапазан е толкова голям, щото придобиването просто в неговите граници не е достатъчно, за да се заключи, щото е станало при възможно най-изгодните за възложителя условия, тъй като на това съждение липсва дори елементарна логика. Това със сигурност е било ясно на ищеца и защото сам той, в писмото си до ответника от 05.06.18г. е признал, че съгласно договора, изпълнителят е длъжен да направи тъй, че предметът на договора да бъде осъществен при възможно най- изгодните за възложителя финансови условия, както и че те в случая са придобиване на имота през купувач Е. М., после през купувач К.М. и последващо прехвърляне на С.П. с нотариален акт /виж писмото на л.33, т.2/;

            Желанието на възложителя по договора да придобие имота на възможно най-ниска цена, влизало в противоречие с интересите на взискателите в лицето на свързаните с ищеца четири дружества „Еликон“ ЕООД, „Атлиман клуб“ ЕООД, „*** тур“ ЕООД и „Бетон-М“ ЕООД, които интереси били имотът да се продаде на възможно най-висока цена, тъй че да погасят по-голяма част от публичните задължения и при последващи продани в крайна сметка да има пари и за хирографарните кредитори, тъй като длъжникът „Напоителни системи има стотици хиляди имоти в цяла България, и че той бил направил всичко възможно да следва клаузите на договора, за да го изпълни, въпреки че слизането в цената на придобиване било в противоречие с интересите на кредиторите, като бил готов да слезне и до предложенията направени от него и от съпругата му Е. М. като физически лица, но до това не се стигнало само заради нежеланието на С.П. и поради извършеното от него едностранно прекратяване/разваляне на договора, както и че обстоятелството как ще се развие едно изпълнително производство не зависело от желанието на изпълнителя и възложителя по договора, а също тъй от длъжника, от ЧСИ, от действията на конкуренцията, в лицето на другите наддавачи и от действията на присъединените взискатели, тъй като:

                        Принципно вярно е изтъкнатото от ищеца, че длъжникът, взискателите и наддавачите в публичната продан имат различни интереси, както и че развитието на изпълнителното производство е поставено в зависимост от действията на множество участващи в него лица, но не е достатъчно да обоснове добросъвестносто му и точното изпълнение на договора в контекста на конкретно установените по делото факти, защото:

            Ако считаше, че интересите на свързаните с него дружества „Еликон“ ЕООД, „*** тур“ЕООД, „Атлиман клуб“ ЕООД и „Бетон-М“ ЕООД, за които се установи, че са и взискатели по изп.дело №325/16г. на ЧСИ К., редом с още други такива, включително Държавата, като присъединен по право взискател с вземане в размер на милиони левове /виж за това обстоятелство протокол на ЧСИ от 27.10.17г. на л.291 и разпределение от 23.11.17г. на л.308-л.310, и двете предхождащи сключването на договора между страните от 27.11.17г./, и че следва като едноличен собственик на капитала на описаните дружества и техен управител да брани в изпълнителното производство техния интерес на взискатели, ищецът не следваше лично да се ангажира с договор към ответника за постигане на цели, противни на интересите на дружествата, свързани с него по договора лица, а като го е сторил, въпреки тези разлики в интереса, не може сега да изисква отчитането на тези различни интереси да се зачете в негова полза, като оправдаващо поведението му при придобиване на имота от „Еликон“ ЕООД на цената от 141 600лв., вместо да се извърши отказ от това предложение, тъй като именно това е действието, което е дължал съгласно договора, и както с основание ответникът изтъква в писмената си защита, съгласно договора, като изпълнител, ищецът се е задължил да брани интереса на възложителя, а не интересите на взискателите по делото;

            Отделно от това, както личи от писмото, изпратено от ищеца до ответника  по е-мейл на 05.06.18г., само пет дни след като е подадена жалбата на „Еликон“ ЕООД срещу разпределението на ЧСИ К.от 21.05.18г., ищецът е нямал идея към този момент „Еликон“ ЕООД да направи отказ от предложението си за цената от 141 600лв., а само е посочил на ответника, че процедурата по чл.493 от ГПК е висяща и че не е предприел стъпки за придобиване на имота, като не е платил и няма възможност да плати, но исканото придобиване на имота на 118 000лв. не е най-изгодното и приемливото за страните, както и че той ще реши да вземе окончателно решение относно търга за вилата в ***, след като види как се развива търга на *** и неговия резултат, тъй като двата договора трябвало да се разглеждат съвместно и да се обвържат, но С. не пожелал писмено да оформят отношенията си в тази връзка /виж в т.1 и т.3-т.8 от писмото на л.33/- т.е., като очевидно съзнателно е  търсил, предвид положението си на обявен от дата 27.04.18г. купувач на имота в с.***, както висящността на процедурата по чл.493 от ГПК, на която се позовава в производството, за да обосноване приложението на чл.11,ал.2 относно случаите, в които не настъпва автоматично прекратяване, така и въздействие върху противната страна за постигане на благоприятно за себе си решение по други отношения, с които страните са обвързани, но не и по силата на договор, както е за имота в с.***. В т.7 от това писмо се съдържа и потвърждение на довода на ответника, че като управител на „Еликон“ ЕООД К. М. е злоупотребил с правото на жалба, депозирайки жалбата срещу разпределението на ЧСИ от 21.05.18г., доколкото ищецът сам е посочил, че за да проведе търга за вила ***, е купил вземане за около 35 000лв. срещу „Напоителни системи“, което е практически несъбираемо, предвид привилегированите вземания на НАП за около 7000000лв., и така жалбата му наистина е нямала никакъв друг смисъл, освен да създаде състоянието на висящност на процедурата, тъй че да не може да приключи с постановление за възлагане, след обявяването на „Еликон“ ЕООД за купувач при цена 141 600лв.

            Ищецът наистина е предложил в един момент на ответника да му прехвърли имота, на цената, за която е определен за купувач, но ответникът не е бил длъжен да приеме това предложение, тъй като то не съотвества на целта на договора и уговорения с него резултат, тъй че отказът му не може да се третира като кредиторова забава, още повече, че това предложение и било поставено под условие за подписване на други договорености, с които да се уредят и други висящи между страните по делото отношения.

            След датата на разпределението, извършено от ЧСИ К.на 15.01.19г., ищецът вече не би могъл да обоснове бранене на каквито и да е интереси на взискателите- свързани с него дружества, защото плащането, извършено от длъжника, изцяло е удовлетворило вземанията им, но въпреки това не е оттеглил жалбата си, подадена на 30.05.18г. срещу разпределението от 21.05.18г., производството за което е било висящо пред СГС, а във връзка със съобщението за това разпределение, изпратено му от ЧСИ К., К.М. е посочил с е-мейл от 16.01.19г. на ЧСИ К., че тъй като по делото има обявен купувач в лицето на „Еликон“ ЕООД и е налице висяща процедура по чл.493 от ГПК по приключила публична продан, с невлязло в сила разпределение по чл.495 от ГПК, същата следва да се приключи до плащане на цената от купувача- взискател или от друг последващ наддавач, защото плащането на длъжника е закъсняло и не са налице предпоставките по чл.454 от ГПК /л.619/.

            При тези мотиви съдът счете, че ищецът не е спазил виновно уговорките на сключения с ответника договор и че именно това негово поведение е станало причина имотът да не бъде придобит от възложителя по договора, а не отказите, които последният е направил от предложенията си за закупуване на имота на цените от 179 000лв. и 156 000лв., а с това сам се е лишил от възможността да получи уговореното по договора възнаграждение, което е дължимо за плащане при точно изпълнение на договора в срока и при условията на същия, а такова ищецът не е престирал.

            Отделно от това, с разваляне на договора на 19.09.19г., отпада и действието му, тъй че той вече не поражда права и задължения за страните, поради което, към датата 10.10.19г., когато ищецът е подал заявлението си за издаване на заповед за изпълнение въз основа на този договор, той вече е нямал вземане, произтичащо от соченото основание, и поради тази причина.

            За времето от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и до датата на приключване на съдебното дирене в това производство, не се установи да са настъпили факти, които да са от значение за спорното вземане и да следва да се съобразят от съда, съгласно т.9 от ТР №4/18.06.14г. по т.д. №4/13г. на ОСГТК на ВКС.

            Всичко казано води до извода, че искът на ищеца да се установи съществуване на вземането му за сумата от 80000лв., съставляваща дължимо му се от ответника възнаграждение по сключения между тях договор от 27.11.17г., е неоснователен и като такъв, следва да се отхвърли.

            При този извод, не са налице процесуалните предпоставки да се обсъжда искането на ответника за постановяване на едновременно изпълнение на задълженията на страните, съответно за плащане на сумата на възнаграждението от негова страна и за прехвърляне на придобития имот от „Еликон“ ЕООД в негова полза с нотариален акт, при цена, равна на цената, на която му е възложен с влязлото в сила постановление за възлагане, плюс 5000лв., тъй като е било предпоставено от уважаване на иска, а съдът стигна до извода, че той следва да бъде отхвърлен.

 

            В частта за разноските.

            И двете страни претендират разноски, за които представят списъци /виж съответно л.783 за ищеца и л.784 за ответника/.

            На основание задължителното тълкуване по т.12 от ТР №4/18.06.14г. по т.д. №4/13г. на ОСГТК на ВКС, този съд следва да се произнесе в производството по чл.422 от ГПК по дължимостта на разноските, направени както в исковото, така и в заповедното производство, като разпредели отговорността за тях съобразно изхода от  спора, но като е недопустимо ищецът в исковото производство да поиска за пръв път присъждане на разноските в заповедното производство, ако не е направил такова искане със заявлението.

            С отхвърляне на предявения от ищеца иск, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, разноски се следват на ответника и не се следват такива на ищеца.

            Ответникът претендира по списъка си разноски само за исковото производство, като търси присъждане на 3150лв.- заплатен адвокатски хонорар.

            Ответникът е бил представляван в производството от адв.Б. /виж пълномощно на л.200/ и е представил по делото договор за правна защита и съдействие, съгласно който, за процесуалното му представителство по делото е уговорено и изплатено в брой възнаграждение от 3150лв. /виж л.753/.

            При тези данни може да се признае, че претендираните по списъка от ответника разноски са установени като направени в прозиводството по делото и затова ищецът следва да бъде осъден да му ги заплати.

 

При тези мотиви, съдът

                                                      Р Е Ш И :

                                                     

Отхвърля предявения от К.А.М., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу  С.П.П.,***, иск по чл.422 от ГПК да се признае за установено по отношение на ответника съществуване на вземането на ищеца за сумата от 80 000лв., съставляваща дължимо възнаграждение по Договор за възлагане на консултантски и посреднически услуги от 27.11.17г. с нотариална заверка на подписите с рег.№11883/27.11.17г. на Х. Я., помощник нотариус по заместване на нотариус М.И., за която сума, в производство по ч.гр.д. №16333/2019г. на ПРС, е издадена Заповед №8934/11.10.19г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 14.10.2019г., въз основа които е образувано изп.дело №20208190400220 по описа на ЧСИ Л. М..

Осъжда К.А.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на С.П.П.,***, сумата от 3150- три хиляди сто и петдесет лева- разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                         

                                                                                          Окръжен съдия: