РЕШЕНИЕ №
гр.В., 28.09.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, 3-ти гр.състав , в публично заседание на 27.09.2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА РОСАЛИНОВА
При секретаря СТЕФКА РАДЕВА в присъствието на прокурора :
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.дело № 1536 по описа на 2021г.
за да се произнесе взе предвид следното:
„АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *** с адрес
Област С. (С.) Община С. ГР.С. ***,Законен представител Д.М.и Х.М.М., е
предявило при условията на обективно съединяване искове против ЕТ"ЕМА-КАТЯ ПЕТРОВА" ЕИК ***
с адрес Област В. Община В. ГР.В. № 16, законен представител К.П.В., ЕГН **********,
с адрес ***, с които иска да се признае за установено, че ответника дължи на
ищеца следните суми:5409,49 лв.-главница,
дължима по договор за кредит 85/03.07.2006 г., /ипотечен кредит за бизнес
клиенти на микро и малки предприятия/, Анекс №1/27.12.2007 г. към договора,
сключен с „Уникредит Булбанк“ АД, чиито вземания по договора са прехвърлени на ищеца
с договор за цесия на 16.12.2019 г.; 6214,19
лв. договорна лихва от 15.01.2017 г.до 16.12.2019г.; законната лихва върху
главницата, считано от 08.12.2020 г. до изплащането на главницата; разноските
по делото-232,48 лв. държавна такса
и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение –разноски за заповедното производство и разноските по исковото
производство.
Предявените искове са с правно основание
чл.79, ал.1 , чл.86 вр.с чл.422 ГПК.
Исковите претенции са допустими.Същите са
предявени в срока по чл. 415, ал.1 ГПК.
В
срока по чл.131, ал.1 ГПК ответника чрез пълномощника си оспорва исковите
претенции като погасени по давност/възражението е направено и в заповедното
производство/,респективно излага съображения, че клаузите на договора са
нищожни излага и други съображения за неоснователност подробно изложени в отговора.
- 2 -
Съдът с оглед събраните по делото
доказателства, приема следното:
По делото е представен Договор за кредит
85/03.07.2006 г., /ипотечен кредит за бизнес клиенти на микро и малки
предприятия/, Анекс №1/27.12.2007 г. към договора, сключен с „Уникредит
Булбанк“ АД и ответницата ,като банката е отпуснала на ответницата кредит в
размер на 15 000 лв.,като в договора подробно са уредени правата и
задълженията на страните .Срока за окончателното издължаване е 21.06.2018г.С
горевизирания анекс от 2007г. е променен срока на окончателно погасяване на
21.11.2014г.
Последвало е
допълнително споразумение от 04.09.2014г.,с което са изменили договорни
параметри от,в което е отразено,че неиздължената от страна на ответницата към
тази дата сума е в размер на 5 700 лв. главница, лихва 3 538.78 лв. и
разноски посочени в споразумението.Договорено е, че тези вземания ще бъдат
погасявани на 35 месечни погасителни вноски,считано от 15.09.2014 или
вземанията е следвало да бъдат погасени до 15.08.2017г.
Процесните вземания са прехвърлени на ищеца с
договор за цесия на 16.12.2019 г.,като е приложено и пълномощно, с което
банката е упълномощила ищеца да уведоми ответницата за извършената
цесия.Последвало е такова уведомително писмо, което е връчено на ответницата на
13.10.2020г.
Съдът намира за
неоснователни възраженията на ответницата че клаузите на договора са нищожни на
основание Закона за потребителския кредит с оглед факта,че същия е приет 2010г.
няма обратно действие, а процесния договора е сключен през 2006г.
Ответницата е направила и възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на вземанията на осн.чл.111, б.”в” ЗЗД, като се позовава,че са налице периодични плащания както по отношение на
главницата, така и по отношение на претендираните лихви.
В случая по отношение на претендираната
главница не е налице периодично плащане, това ,че вземането подлежи на
разсрочено помесечно връщане, не го прави по своята същност периодично плащане,при
което е приложима общата 5 годишна давност по чл.110 ЗЗД.Видно от допълнително
споразумение от 04.09.2014г.последната
погасителна вноска е с падеж 15.08.2017г. именно към тази дата непогасената
главница става изцяло изискуема.Заявлението
- 3 -
по чл.410 ГПК по
ч.гр.дело № 3327/2020г. е депозирано във ВРС на 08.12.2020 г., т.е. по
отношение на претендираната главница не е изтекъл давностния срок.С оглед
изслушаната по делото съдебно счетоводна експертиза ,която потвърждава размера
на това неиздължение съдът намира,че тази искова претенция е основателна и
деказана и следва да бъде уважена.
Три годишния давностен срок е приложим по
отношение на претендираните лихви .Дори яко отчетем същите от последната
погасителна вноска с падеж 15.08.2017г./ а част от тях са изискуеми и преди
този срок/,към момента на депозиране на заявлението по чл.410 пред ВРС на 08.12.2020г.
вземанията за лихви са погасени по давност и искова претенция за присъждане на 6214,19 лв. договорна
лихва от 15.01.2017 г. до 16.12.2019г.; следва да бъде отхвърлена на това основание без съда да излага допълнителни
мотиви с оглед заключението на вещото лице, от което е видно,че процесната сума
включва не само договорна лихва ,а и лихва върху просрочена главница и
санкционна лихва, които се претендират в настоящия процес като едно вземане за
договорна лихва, което по своята същност е незаконосъобразно.
Ищеца претендира разноски съгласно
представен списък с разноски по чл.80 ГПК в размер на 864.95 лв., ответницата
такива в размер на 980 лв.
Следва
да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца деловодни разноски за
заповедното и исковото производство съразмерно уважената част от исковите
претенции в размер на 402.53 лв.
Съответно следва да бъде осъден ищеца да
заплати на ответницата разноски съразмерно отхвърлената част от исковите
претенции в размер на 523.92 лв.
При горните мотиви,съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЕТ"ЕМА-КАТЯ ПЕТРОВА" ЕИК *** с адрес Област В. Община В.
ГР.В. № 16, законен представител К.П.В., ЕГН **********, с адрес *** дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *** с
адрес Област С. (С.) Община С. ГР.С. ***,Законен представител Д.М.и Х.М.М., сумата:5409,49 лв.-главница, дължима по
договор за кредит 85/03.07.2006 г., /ипотечен
- 4 -
кредит за бизнес клиенти на микро и малки
предприятия/, Анекс №1/27.12.2007 г. към договора, допълнително споразумение от
04.09.2014г., сключен с „Уникредит Булбанк“ АД, чиито вземания по договора са
прехвърлени на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
с договор за цесия на 16.12.2019 г.,ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 08.12.2020 г. до изплащането на главницата.В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ по
отношение на претендираната договорна лихва от 6214,19 лв. за периода от 15.01.2017 г.до 16.12.2019г.ОТХВЪРЛЯ
ИСКОВАТА ПРЕТЕНЦИЯ.
ОСЪЖДА ЕТ"ЕМА-КАТЯ ПЕТРОВА" ЕИК ***
с адрес Област В. Община В. ГР.В. № 16, законен представител К.П.В., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *** с адрес Област С. (С.) Община С. ГР.С. ***,Законен
представител Д.М.и Х.М.М.,деловодни разноски за настоящата инстанция по
заповедното и исковото производство в размер на 402.53 лв.съразмерно уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА „АПС
БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *** с адрес Област С. (С.) Община С. ГР.С. ***,Законен
представител Д.М.и Х.М.М. да заплати на ЕТ"ЕМА-КАТЯ
ПЕТРОВА" ЕИК *** с адрес Област В. Община В. ГР.В. № 16, законен
представител К.П.В., ЕГН **********, с адрес *** деловодни разноски за
настоящата инстанция съразмерно отхвърлената част от исковите претенции в
размер на 523.92 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - В. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………