№ 401
гр. Перник, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20231720103729 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Московска“ № 19, чрез юрк. Д., срещу Ц. И. А., ЕГН **********, с адрес: ***,
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 138 ЗЗД, вр. чл. 9
ЗПК и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца 14831,00
лв. - главница за неизплатени вноски с падеж от 07.05.2014 г. – 07.09.2022 г. по Договор за
кредит за текущо потребление от 28.03.2014 г., обезпечен с Договор за поръчителство от
28.03.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 06.10.2022 г., до
окончателното й изплащане, сумата 15617,81 лв. - възнаградителна лихва за периода
08.04.2014 г. – 05.10.2022 г. и сумата 2150,63 лв. - лихва за забава за периода от 08.04.2014
г. – 05.10.2022 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 3224/25.10.2022 г.
по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 5540/2022 г. по описа на Районен съд - Перник.
В исковата молба се излага, че на 28.03.2014 г. е сключен Договор за кредит за текущо
потребление в размер на 15 000,00 лв. между банката и Н.Г.Н. със срок за издължаване 120
месеца, считано от усвояването и крайна падежна дата 28.03.2014 г. Сочи се, че кредитът е
усвоен на 28.03.2014 г. при преференциален лихвен процент 11,45% годишно. Съгласно т.
10 от договора същият е обезпечен с поръчителството на ответника Ц. А., която се е
задължила да отговаря солидарно с кредитополучателя за всички задължения по договора.
Твърди, че кредитополучателят не е изплатил 101 броя вноски, посочени в извлечението от
счетоводните книги, поради което кредиторът депозирал заявление, въз основа на което
била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК. Получено
съобщение за подадено в срока по чл. 414 ГПК възражение от длъжника срещу заповедта в
законоустановения срок ищецът предявил искова молба за установяване на вземанията си. С
1
оглед изложеното се моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноските
за заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника чрез пълномощника
му адв. Д., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Възразява, че
вземанията са погасени по давност. Навежда доводи, че банката не е предявила иска в
преклузивния срок по чл. 147 ЗЗД, считано от спиране на плащанията на 14.04.2014 г. и не е
уведомила поръчителя за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита. По
изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По заявление на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК ***, е издадена Заповед за изпълнение №
3224/25.10.2022 г. на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.
№ 5540 по описа за 2022 г. на Районен съд - Перник, срещу Ц. И. А., ЕГН **********, за
сумата 14831,10 лв. - главница по Договор за поръчителство, обезпечаващ вземането по
Договор за потребителски кредит от 28.03.2014 г., сключен с Н.Г.Н., като договорът за
поръчителство е сключен между Ц. И. А. и „Банка ДСК“ АД, отчетени по сметка № ***,
сумата 15617,81 лв. – представляваща договорна лихва за периода от 08.04.2014 г. –
05.10.2022 г., и сумата 2150,63 лв. – лихвена надбавка за забава за периода от 08.04.2014 г. –
05.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.10.2022 г. до изплащане на
вземането, както и разноски за производството: 651,99 лв. – държавна такса, и 50,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Поканата за доброволно изпълнение на заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника с известие за доставяне на 12.12.2022 г., който е депозирал възражение на
29.12.2022 г.
С разпореждане № 8165/27.06.2023 г. е указано на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си, връчено на заявителя на 03.07.2023 г., който е представил
доказателства за депозирана искова молба, подадена по пощата на 03.08.2023 г.
От приложения Договор за кредит за текущо потребление от 28.03.2014 г., се
установява, че на посочената дата между „Банка ДСК“ ЕАД и Н.Г.Н. е постигнато съгласие
кредиторът да предостави на кредитополучателя сумата 15000,00 лв., със срок за
издължаване 120 месеца, с падеж 7-мо число на месеца, при преферециален годишен лихвен
процент 11,45 % и годишен процент на разходите 13,33 %. Съгласно т. 8 от договора
максималният размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат на
неизпълнение на условията, е променливият лихвен процент, приложим по стандартни
потребителски кредити със съответните изменения на променливата му компонента, който
към момента на сключване на договора за кредит е 14,95 годишно.
Представени са промоционални условия по стандартен кредит за текущо потребление,
подписани от кредитополучателя, съдържащи условията за приложението на
2
преференциалния лихвен процент и последиците от неспазването им.
Договорът съдържа изявление на Ц. И. А. от 28.03.2014 г., че в качеството си на
поръчител се съгласява да отговаря солидарно с кредитополучателя за задълженията по
договора.
Видно от погасителния план, подписан от страните, съдържащ падежите и размера на
месечните погасителни вноски, както и включената в съответната вноска лихва и главница,
че последната с падеж 28.03.2024 г.
От представеното по делото медицинско свидетелство за смърт се установява, че
Н.Г.Н. е починал на 14.04.2014 г.
По делото е прието заключение на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните, от което се установява, че кредитът е усвоен по банкова
сметка с титуляр Н.Г.Н.. Вещото лице посочва, че по договора са извършени плащания в
общ размер на сумата 751,85 лв., от които платена главница в размер на 168,90 лв. съгласно
погасителен план приложен по делото, платени вноски с падежи 07.04.2014 г. и част от
вноска по главница с падеж 07.05.2014 г.; платена договорна лихва в размер на 70,26 лв. за
периода 28.03.2014 г. – 07.04.2014 г. и платена лихва за забава в размер на 512,69 лв. за
периода 08.04.2014 г. – 05.10.2022 г. Към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение непогасената част от вземанията са в общ размер 23378,39 лв., както
следва: сумата 11626,04 лв. – главница по вноски с падежи от 07.05.2014 г. до 05.10.2022 г.,
сумата 9601,72 лв. – договорна лихва за периода от 08.04.2014 г. до 05.10.2022 г., сумата
2150,63 лв. – законна лихва за забава за периода от 08.04.2014 г. до 05.10.2022 г., изчислена
върху неплатената част от главницата по падежирали вноски. Вещото лице посочва, че
задължението за главница по вноски с падеж от 10.10.2017 г. до 07.09.2022 г. е 8086,63 лв.,
неплатената възнаградителна лихва по вноски с падеж от 10.10.2019 г. до 05.10.2022 г. е в
размер на 2026,99 лв., и лихвената надбавка за периода 10.10.2019 г. – 05.10.2022 г. е в
размер на 734,55 лв.
В случай, че плащанията бъдат отнесени за погасяване само на задълженията за
главница, възнаградителна лихва и законна лихва за забава размерът на задълженията би
бил в общ размер 24886,76 лв., от които: сумата 11627,42 лв. – главница за периода от
07.05.2014 г. до 05.10.2022 г., сумата 9603,18 лв. – договорна лихва за периода от 08.04.2014
г. до 05.10.2022 г., и сумата 3656,46 лв. – законна лихва за забава за периода от 08.04.2014 г.
до 05.10.2022 г., изчислена върху неплатената част от главницата по падежирали вноски. В
този случай вещото лице посочва, че задължението за главница по вноски с падеж от
10.10.2017 г. до 07.09.2022 г. е 8086,63 лв., неплатената възнаградителна лихва по вноски с
падеж от 10.10.2019 г. до 05.10.2022 г. е в размер на 2026,98 лв., и законната лихва за забава
за периода 10.10.2019 г. – 05.10.2022 г. е в размер на 733,95 лв.
В случай, че плащанията бъдат отнесени за погасяване само на задълженията за
главница и възнаградителна лихва, то размерът на задълженията би бил в общ размер
20715,07 лв., от които: сумата 11488,89 лв. – главница за периода от 07.05.2014 г. до
05.10.2022 г., сумата 9226,18 лв. – договорна лихва за периода от 08.04.2014 г. до 05.10.2022
3
г. В този случай вещото лице посочва, че задължението за главница по вноски с падеж от
10.10.2017 г. до 07.09.2022 г. е 8086,63 лв., а неплатената възнаградителна лихва по вноски с
падеж от 10.10.2019 г. до 05.10.2022 г. е в размер на 2004,85 лв.
Съобразно допълнителното заключение на вещото лице без прилагане на отстъпка от 1
процентен пункт съобразно преференциалните условия неплатената главница по вноски,
падежирали в периода с падежи от 07.05.2014 г. до 05.10.2022 г. е в размер на 11626,04 лв., а
договорната лихва за периода 08.04.2014 г. до 05.10.2022 г. е в размер на 10295,72 лв.
/вместо сумата 9601,72 лв., посочена в основното заключение, съобразно уточнението,
направено в открито съдебно заседание/, а лихвата за забава за периода 08.04.2014 г. до
05.10.2022 г. в размер на 2150,63 лв. В този случай съобразно допълнителното заключение,
назначено служебно от съда, задълженията по договора за главница по вноски с падеж от
10.10.2017 г. до 05.10.2022 г. е 8086,63 лв., неплатената възнаградителна лихва по вноски с
падеж от 10.10.2019 г. до 05.10.2022 г. е в размер на 2278,03 лв., и лихвената надбавка за
периода 10.10.2019 г. – 05.10.2022 г. е в размер на 734,55 лв.
В открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че в така изчисления размер на
задълженията за главница е включена последна падежирала вноска на 07.09.2022 г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание с правно основание
чл. 138 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания, за
които по ч.гр.д. № 05540/2022 г. на РС-Перник е издадена заповед за незабавно изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи наличието на изискуеми
вземания по издадената в негова полза заповед за изпълнение по договор за кредит за
текущо потребление с твърдяното съдържание, обезпечен с поръчителството на ответника,
по силата на което за ответника е възникнало задължение за погасяване на задълженията на
кредитополучателя в посочения размер.
От приложеното ч.гр.д. № 05540/2022 г. на РС-Перник се установява, че в полза на
„БАНКА ДСК” ЕАД срещу ответника по реда на чл. 417 ГПК е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение за претендираната сума, срещу която длъжникът е
възразил в срока по чл. 414 ГПК и в законоустановения преклузивен срок ищецът е
предявил иск за установяване на вземанията по заповедта, което поражда правния му
интерес от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
4
целия период на тяхното предоставяне.
Предвид правата и задълженията на страните по процесния договор, следва, че
вземанията произтичат от договор за потребителски кредит, поради което съдът е длъжен
служебно да извърши проверка за съответствие на неговите клаузи с императивните
разпоредби на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.
От съдържанието на сключения договор съдът прави извод, че отговаря на
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК,
поради което приема, че между „Банка ДСК“ ЕАД и Н.Г.Н. е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата на който
ищецът се е задължил в качеството на кредитор да предостави на кредитополучателя сумата
15000,00 лв. със задължение за връщането й за срок от 120 месеца на месечни погасителни
вноски съобразно подписания погасителен план, заедно с възнаграждение, договорено при
преференциални условия в размер 11,45 % годишен лихвен процент.
Безспорно, което е видно от договора за поръчителство, че задълженията на
кредитополучателя са обезпечени с поръчителството на ответника.
Съгласно чл. 138 ЗЗД с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо
кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение.
По възражението на ответника относно прекратяване на поръчителството на основание
чл. 147, ал. 1 ЗЗД, съдът намира следното:
Съгласно нормативното тълкуване в Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 г. на
ВКС по т. д. № 5/2019 г., ОСГТК, че при уговорено погасяване на главното задължение на
отделни погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД
започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на
предсрочна изискуемост.
В случая договорът за кредит е с краен падеж 28.03.2024 г., от който момент тече
срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, доколкото банката не е упражнила правото си да обяви кредита
за предсрочно изискуем.
Неоснователно е възражението на ответника, че изискуемостта на договора за кредит е
настъпила със смъртта на кредитополучателя. Договорът за кредит не прекратява
действието си със смъртта на кредитополучателя, нито с настъпването й се трансформира в
предсрочно изискуем. Той запазва действието си по отношение на наследниците, които
придобиват правата и задълженията по него в качеството си на универсални
правоприемници. В случая договорът за кредит не съдъжа подобна уговорка, нито са
представени доказателства, че банката е упражнила правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, поради което следва, че наследниците отговарят за задълженията по
договора съобразно погасителния план до размера на квотите си в наследството, а
поръчителят – солидарно с тях за цялото задължение.
С оглед изложеното, за ответника в качеството на поръчител, е възникнало задължение
за връщане на заетата сума, заедно с уговореното възнаграждение за ползването й,
5
съобразно погасителния план.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че начислената лихвена надбавка не надвишава законната лихва за забава, напротив – дългът
при изчислението по т. 4 от първоначалното заключение по поставените в исковата молба
задачи е в по-нисък размер от дълга, съобразно изчисленията, направени от вещото лице по
поставените от съда задачи, поради което съдът приема, че дължимата главница по
падежиралите вноски за периода 07.05.2014 г. – 07.09.2022 г. е в размер на 11626,04 лв., а
лихвата за забава за периода 08.04.2014 г. – 05.10.2022 г. в размер на 2150,63 лв.
Съгласно представените по делото условия за ползване на преференциален лихвен
процент, подписани от кредитополучателя, банката разрешава стандартен кредит за текущо
потребление с преференциални лихвени проценти с отстъпка в размер на 1,00 процентен
пункт, ако за времето на издължаване на кредита кредитополучателят изпълнява поне едно
от посочените условия. Уговорено е между страните по договора за кредит, че ползването на
лихвената префернция се отнема, когато в продължеие на два последователни месеца
поради недостатъчен авоар по разплащателната сметка не са извършвани безкасови
плащания на заявените услуги и не е позлван „ДСК Директ“, като приложемият лихвен
процент по кредита се увеличава и остатъка от кредита започва да се олихвява от датата на
неизпълнението с приложимия лихвен процент по кредита, увеличен с 1,0 процентен пункт.
Ответникът не е доказал, че условията за ползване на преференциалния лихвен
процент са спазени, поради което следва, че приложим е лихвен процент без отстъпката от
1,0 процентен пункт.
От допълнителното заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза
се установява, че без приложение на посочената отстъпка, дължимата договорна лихва за
периода 08.04.2014 г. до 05.10.2022 г. е в размер на 10 295,72 лв. /вместо посочената в т. 4 от
основното заключение сума 9601,72 лв. съобразно уточнението, направено в проведеното
открито съдебно заседание/.
Предвид изложеното следва да бъде обсъдено възражението на ответника, направено в
срока по чл. 131 ГПК за погасяване на вземанията по давност:
Трайно установена е практиката на ВКС, че при разсрочването на едно парично
задължение, което по естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ.
при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. Приема се, че в този случай
задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено
съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД.
С оглед изложеното, съдът приема, че вземането за главница се погасява с общата 5-
годишна давност по чл. 110 ЗЗД, а вземането за лихви – с тригодишна, съгласно чл. 111 б
„в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б „б“ ЗЗД с предявяване на иск за вземането давността се смята
прекъсната.
6
В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение, към който момент се счита
предявен искът съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК е подадено на 10.10.2022 г. Следователно
вземанията за главница по вноски с падеж, настъпил до 10.10.2017 г., и вземанията за лихви
по вноски с падеж, настъпил до 10.10.2019 г. са погасени по давност.
С оглед изложеното, съдът приема, че задълженията на ответника възлизат на
посочените в заключението на вещото лице по допълнителната съдебно-счетоводна
експертиза, депозирана на 29.03.2024 г., суми, а именно: сумата 8086,63 лв. – главница по
падежирали вноски за периода 10.10.2017 г. – 07.09.2022 г., сумата 2278,03 лв. –
възнаградителна лихва по падежирали вноски за периода 10.10.2019 г. – 05.10.2022 г. и
сумата 734,55 лв. – лихвена надбавка за периода 10.10.2019 г. – 05.10.2022 г., до който
размер предявените искове следва да бъдат уважени.
Предвид обстоятелството, че искът има за предмет парично вземане, като
правоувеличаваща последица от предявяването му следва да бъде уважено и искането за
присъждане на законна лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в
съда – 10.10.2022 г., до окончателното изплащане на вземането.
За сумата над 8086,63 лв. до 11626,04 лв. – главница за периода 07.05.2014 г. –
10.10.2017 г., сумата над 2278,03 лв. до 10295,72 лв. – възнаградителна лихва за периода
08.04.2014 г. – 10.10.2019 г. и сумата над 734,55 лв. до 2150,63 лв. – лихвена надбавка за
периода 08.04.2014 г. – 10.10.2019 г., предявените искове следва да бъдат отхвърлени като
погасени по давност, а за разликата над 11 626,04 лв. до предявеният размер от 14831,10 лв.
– главница, и над 10295,72 лв. до предявеният размер от 15 617,81 лв. – договорна лихва,
като неоснователни.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените
разноски, съразмерно на уважената част от исковите претенции.
Съобразно представения списък по чл. 80 ГПК ищецът претендира разноски за
исковото производство, възлизащи на 651,99 лв. – държавна такса, депозит за
възнаграждение за вещо лице – 610,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение, което предвид
липсата на фактическа и правна сложност на делото, следва да бъде определено
юрисконосултско възнаграждение в минимален размер, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр.
чл. 37 ЗПрП, чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно – 100,00 лв.
за исковото производство, т.е. общо 1361,99 лв.
В заповедното производство заявителят е сторил разноски за държавна такса в размер
на 651,99 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв.
Съразмерно на уважената част от исковете /възлизаща на 11099,21 лв./ на ищеца
следва да се присъдят разноски в размер на 463,72 лв. за исковото производство и 221,98 лв.
– държавна такса за заповедното производство и 17,02 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство, по отношение на които съдът следва да се
7
произнесе с осъдителен диспозитив в настоящото решение.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. Ю. Д. следва да бъде определено
възнаграждение в размер на 1734,80 лв. по иска за главница, 1805,60 лв. по иска за
договорна лихва, и 515,06 лв. по иска за лихва за забава, т.е. общо 4055,46 лв., от което
съразмерно на отхвърлената част на исковете /възлизаща на 21500,33 лв./ следва да й бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 2674,69 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц. И. А., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ
на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Московска“ № 19, сумата 8086,63 лв. /осем хиляди осемдесет и шест лева и шестдесет и
три стотинки/ – главница по падежирали вноски за периода 10.10.2017 г. – 07.09.2022 г. по
Договор за кредит за текущо потребление от 28.03.2014 г., обезпечен с Договор за
поръчителство от 28.03.2014 г., сумата 2278,03 лв. /две хиляди двеста седемдесет и осем
лева и три стотинки/ – възнаградителна лихва за периода 10.10.2019 г. – 05.10.2022 г., и
сумата 734,55 лв. /седемстотин тридесет и четири лева и петдесет и пет стотинки/ – лихвена
надбавка за периода 10.10.2019 г. – 05.10.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 10.10.2022 г.,
до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение №
3224/25.10.2022 г. по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 5540/2022 г. по описа на Районен съд -
Перник, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата над 8086,63 лв. до 11626,04 лв. – главница
за периода 07.05.2014 г. – 10.10.2017 г., сумата над 2278,03 лв. до 10295,72 лв. –
възнаградителна лихва за периода 08.04.2014 г. – 10.10.2019 г. и сумата над 734,55 лв. до
2150,63 лв. – лихвена надбавка за периода 08.04.2014 г. – 10.10.2019 г., като погасени по
давност, а за разликата над 11626,04 лв. до 14831,10 лв. – главница за периода 07.05.2014 г. –
07.09.2022 г., и над 10295,72 лв. до 15617,81 лв. – договорна лихва за периода 08.04.2014 г. -
05.10.2022 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Ц. И. А., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19,
сумата 463,72 лв. /четиристотин шестдесет и три лева и седемдесет и две стотинки/ –
разноски за исковото производство, съразмерно на уважената част на исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Ц. И. А., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19,
сумата 221,98 лв. /двеста двадесет и един лева и деветдесет и осем стотинки/ – държавна
такса, и сумата 17,02 лв. /седемнадесет лева и две стотинки/ – юрисконсултско
8
възнаграждение, представляващи разноски за заповедното производство съразмерно на
уважената част на исковете, за които е издадена Заповед за изпълнение № 3224/25.10.2022 г.
по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5540/2022 г. по описа на Районен съд –
Перник.
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Московска“ № 19, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Ю. Д. със съдебен адрес: Д., сумата
2674,69 лв. /две хиляди шестстотин седемдесет и четири лева и шестдесет и девет стотинки/
- адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 05540 по описа за 2022 г. на
Районен съд - Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9