№ 921
гр. Пазарджик, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20205220103630 по описа за 2020 година
Съдът е сезиран с искова молба с правно основание чл.422 във вр. с
чл.415 от ГПК, от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД с ЕИК *** със седалище и
адрес на управление град С***, ж.к.“М***т ***“, Бизнес Парк С***, сграда
***, представлявано от изпълнителния директор О*** Б*** Ш*** , против Н.
АСЛ. К., ЕГН-********** от гр. П***, ул. „О***“№***, обл. П***, с цена на
иска – 176.71 лева
В подадената исковата молба ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД с
ЕИК *** твърди, че на 26.03.2018г. между К. и „Теленор България" ЕАД е
сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за срок от 12
месеца по програма „Т*** с неограничени национални минути и роуминг в
зона ЕС" със стандартен месечен абонамент в размер на 24,99 лв. К. не
изпълнява задълженията си по договора в общ размер 114,25 лв.,
представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 05.07.2018г.
- 04.09.2018г. К. не изпълнява задълженията си по договора, вследствие на
което и съгласно чл. 11 от същия, мобилният оператор начислява неустойка в
размер на 62,46 лв., чийто размер не надвишава три месечни абонаментни
такси и е начислена във фактура №***/05.11.2018г.
1
Сочи, че задълженията са индивидуализирани в следните фактури:
1.Фактура № 72762117205/05.08.2018г. за отчетен период 05.07.2018г. -
04.08.2018г.. срок за плащане - 20.08.2018г. издадена за сумата от 26,40 лв.,
представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за
предпочетен номер +***. Фактурата се претендира в размер на 18.00лв.,
поради извършено плащане в размер на 08.40лв.; 2.Фактура №********** от
05.09.2018г. за отчетен период 05.08.2018г. – 04.09.2018г., със срок на
плащане- 20.09.2018г. , издадена за сумата от 96.25лв., представляваща
неплатени абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер
+***; 3.Фактура №*** от 05.11.2018г., за отчетен период 05.10.2018г. –
04.11.2018г. , със срок на плащане- 20.11.2018г. , издадена за сумата от
62.46лв., представляваща неплатена неустойка за предпочетен номер +***
Сочи, че на 01.06.2020г. „Теленор България" ЕАД подава Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - гр.
П*** срещу длъжника К.. Образувано е ч.гр.д. №1181/2020г. по описа на
Районен съд - гр. П***. Издадена е заповед за изпълнение, връчена на
длъжника, съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Предвид това, на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за „Теленор България" ЕАД възниква
правен интерес от завеждането на установителен иск за вземанията на
дружеството срещу него.
Моли се съдът да постанови съдебно решение, с което да признаете за
установено, че „Теленор България" ЕАД, ЕИК *** има следните вземания
срещу Н. АСЛ. К., ЕГН-********** от гр. П***, ул. „О***“№***, обл. П***,
а именно: суми в общ размер на 176,71 лв., представляващи неплатени
месечни абонаменти и неустойка по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +***; ведно със законна лихва, от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането.
Моли се съдът да осъди ответника да заплати сторените съдебно-
деловодни разноски по ч.гр.д. №1181/2020г. и по настоящото производство. В
случай, че съдът присъди посочените суми в полза на ищеца, се моли на
ответната страна да се укаже да изплати същите на посочената банкова
сметка.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
2
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения
особен представител на ответника, с който оспорва предявения иск. Счита, че
същият е недопустим и неоснователен.
Моли се съдът да постанови решение, с което да постанови, че
ответникът не дължи никакви суми на ищеца.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в
исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на
страните и след като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност при спазване разпоредбата на
чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:
Видно е от материалите по ч.гр.д.№1181/2020г. по описа на РС-
Пазарджик, че със заявление, депозирано на 03.06.2020г. ищецът в
настоящото производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. Издадена е Заповед №490/04.06.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът Н. АСЛ. К., ЕГН-********** от гр. П***, ул. „О***“№***, обл.
П*** да заплати на „Теленор България“ЕАД претендираните от ищеца в
настоящото производство суми.. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. С разпореждане №261949 от
10.11.2020г. заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си. Разпореждането е връчено на заявителя на
27.11.2020г. В едномесечния срок заявителят е предявил настоящия
положителен установителен иск.
При това положение съдът счита, че така предявеният специален
положителен установителен иск с правно основание чл.422 във вр. чл.415,
ал.1 от ГПК е процесуално допустим, тъй като е предявен от легитимирана
страна/ заявителя в заповедното производство/ поради връчване на заповедта
за изпълнение на длъжника по правилата на чл.47, ал.5 от ГПК .
Предявяването е станало в законовоустановения срок по чл.415, ал.4 от ГПК .
Предметът на настоящото исково производство е тъждествен с предмета на
заповедното производство. Като допустим настоящият иск следва да бъде
разгледан по същество.
По същество съдът намира следното :
3
От представените от ищеца писмени доказателства, вкл. договор за
мобилни услуги - Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от
26.03.2018г., се установява, че ответникът К. е абонат на дружеството
доставчик на мобилна услуги. Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +*** от 26.03.2018г. е бил сключен между страните за срок от 12
месеца по програма „Т*** с неограничени национални минути и роуминг в
зона ЕС" със стандартен месечен абонамент в размер на 24,99 лв.
Ответникът в качеството на потребител на далекосъобщителните
услуги се е задължил да заплаща цената на тези услуги , определени като
месечна абонаментна такса съгласно избран от потребителя абонаментен план
по договорите. Установява се от данните по делото, че процесният договор е
сключен при общи условия, приети от ответника. Съгласно чл.26 от Общите
условия на мобилния оператор, при ползването на услуги чрез индивидуален
договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура , която се издава ежемесечно на името на потребителя. При
сключване на индивидуален договор всеки потребител- страна по договора, се
уведомява за датата от месеца, на която ще му бъде издаване фактура.
Неполучаването на фактура не освобождава потребителя от задължението за
плащане на дължимите суми.
За потребените от абоната-ответник услуги , ищцовото дружество
„Теленор“ е издало 3 бр. фактури:
1.Фактура № **********/05.08.2018г. за отчетен период 05.07.2018г. -
04.08.2018г.. срок за плащане - 20.08.2018г. издадена за сумата от 26,40 лв.,
представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за
предпочетен номер +***. Фактурата се претендира в размер на 18.00лв.,
поради извършено плащане в размер на 08.40лв.;
2.Фактура №********** от 05.09.2018г. за отчетен период 05.08.2018г.
– 04.09.2018г., със срок на плащане- 20.09.2018г. , издадена за сумата от
96.25лв., представляваща неплатени абонаментна такса и използвани услуги
за предпочетен номер +***;
3.Фактура №*** от 05.11.2018г., за отчетен период 05.10.2018г. –
04.11.2018г. , със срок на плащане- 20.11.2018г. , издадена за сумата от
4
62.46лв., представляваща неплатена неустойка за предпочетен номер +***.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от
правна страна съдът прави следните изводи:
Предявените искове са основателни и доказани.
За уважаването на предявеният установителен иск, ищецът следва да
докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между него и
ответника, изправността си по договорите, наличие на задължения на
ответника към мобилния оператор и техния размер. Безспорно се установи ,
че страните по делото са били облигационно обвързани по обсъдения по-горе
договор за мобилни услуги като по силата на договореното между страните
операторът предоставял далекосъобщителни услуги чрез мобилен телефонен
номер +*** при съответните месечни абонаментни такси. Същите са били
надлежно фактурирани в неоспорените от ответната страна процесни
фактури , изрично посочени от ищцовото дружество.
Ответникът е поел насрещното задължение да заплати стойността на
месечния абонамент и месечна цена на ползвани услуги. Ответникът е
следвало да заплати стойностите по горните фактури в 15 дневен срок от
издаването им. Следва да се отбележи, че неполучаването на фактура не
освобождава потребителя от задължението за плащане на дължимите суми.
Ответникът, носещ доказателствената тежест, не ангажира
доказателства, установяващи плащане на дължимите суми за доставени
далекосъобщителни услуги.
Ето защо следва да бъде установено по отношение на ответника, че към
него съществува изискуемо вземане на ищеца „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление в град С***, район „М***т", ж.к.
„М***т 4", Бизнес Парк С***, сграда ***, представлявано от О*** Б***
Ш***, в общ размер на 176.71лв.
Следва да се има предвид ,че договорът за мобилни услуги носи
подписа на ответника К., който е изписал собственоръчно и трите си имена,
което обстоятелство не бе оспорено от ответната страна в хода на настоящото
производство.
5
В договора за предоставяне на мобилни услуги са посочени всички
негови съществени параметри- избрания от потребителя абонаментен план,
размерът на месечния абонамент, срокът за който е сключен договора,
неустоечната клауза. В т.8 от договора е посочен номерът на активната СИМ
карта за съответния предпочетен номер. От гореизложеното следва, че
ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по договора за мобилни
услуги , като е осигурило достъп на ответника до своята мобилна мрежа и
предлагани далекосъобщителни услуги.
Насрещните задължения на потребителя са да заплаща съответните
месечни абонаментни такси, които се дължат по силата на сключването на
договора за мобилни услуги, които задължения ответникът не е изпълнил.
Размерът на месечни абонаментни такси е посочен в договора за мобилни
услуги. Доколкото ответникът не оспорва сключването на договора, то
процесните задължения за заплащане на месечни абонаментни такси са
доказани по основание, размер и изискуемост.
Заплащането на претендираната от ищеца неустойка е предвидено в
т.11,б.“а“ от договора, която точка предвижда възникване на вземане за
неустойка в максимален размер от 3 абонаментни такси, поради което
възражението за недължимост на начислената неустойка не следва да бъде
уважено. Неоснователни се явяват аргументите на ответната страна за
недължимост на претендираната неустойка, тъй като съгласно посочената
клауза /т.11,б.“а“ от договорите/ потребителят дължи неустойка в размер на 3
/три/ абонаментни такси без ДДС в случаите на прекратяване на договора по
негова вина или при нарушение на договорните си задължения. Неплащането
на месечните задължения за абонаментни такси безспорно представлява
неизпълнение на поетите договорни задължения, поради което е възникнало и
съответното вземане за заплащане на неустойка по договора, сключен между
страните. Претендираната неустойка в размер на 62.46 лв. представлява сбора
на три такси, всяко от които в размер на 20.82лв. Претендираната по този
начин неустойка не се отклонява от основните си функции - обезпечителна
и обезщетителна , поради което така постигнатата уговорка не противоречи
на добрите нрави, и отговаря на изискването за добросъвестност, като не
води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, поради което не представлява
6
неравноправна клауза по смисъла на разпоредбата на чл.143 ал.1 от ЗЗП.
Обстоятелството,че ищецът не е представил счетоводно извлечение не
води до извод за недължимост на претендираните от ищеца суми, тъй като
неплащането на вземанията от страна на ответника представлява отрицателен
факт, който не подлежи на доказване от ищцовата страна. В този смисъл , в
тежест на ответната страна е да установи фактът на плащане на вземанията,т.е
изпълнение на договорните задължения от страна на ответника К., за което не
бяха ангажирани доказателства в хода на настоящото производство.
При това положение, видно от представения договор, между страните са
възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на които
операторът е предоставил на абоната телефонен номер, при съответни
месечни такси и срокове на действие на договора, срещу задължението за
заплащане на уговорената цена на услугата- абонаментни такси и вноски. В
договора се съдържа описание на тарифните планове, ценовите условия, като
са посочени и задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им,
свързани с начисляване на неустойки. Договорът откъм съдържание отговаря
на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като
включва необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на
услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите
условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на
абоната, който не е оспорен и по този начин лицето е декларирало, че е
запознато с тях и е получило екземпляр от същите, които са редовни от
външна страна и обвързват страните с договорените им задължения.
В тежест на абоната е да докаже, че е изпълнил задълженията си по
договора да заплаща месечните такси и вноски. Като не е представил писмени
доказателства за погасяването на сумите, които са установени по размер от
приетите писмени доказателства, следва да се приеме, че същите са още
дължими. Действително задълженията като конкретни суми са посочени в
процесните фактури, но основанието за плащане представляват не фактурите,
а ползваните услуги. След като ответникът има сключени договори, по които
получава изпълнение, следва да дължи и насрещно такова.
Ето защо претенциите на ищцовото дружество се явяват основателни
доказани по размер, и като такива, същите следва да бъдат уважени.
7
По отношение на разноските- При този изход на делото, на ищцовото
дружество следва да бъдат присъдени сторените разноски, които са в общ
размер на 1020.00 лв., от които : 25.00 лв. държавна такса по ч. гр.дело
№1181/2020г. по описа на РС-Пазарджик; 75.00 лв. държавна такса по
гр.дело №3630/2020г. по описа на РС-Пазарджик, 360.00лв. заплатено
адвокатско възнаграждение в заповедното производство и 360.00лв. в
исковото,както и депозит за назначаване на особен представител на ответника
в размер на 200.00лв. Възражението на ответната страна за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на ищцовото дружество,
съдът приема за неоснователно. Предвид обемът на извършените от
процесуалния представител на ищеца процесуални действия, доказателствата,
събрани по делото, включително и въпросите, обсъждани въз основа на
направените от ответната страна възражения, делото се явява сравнително
сложно от фактическа и правна страна, поради което съдът намира, че
заплатеното от ищеца възнаграждение се явява справедливо и не е
прекомерно.
Ответната стана не претендира присъждането на разноски.
Воден от горното Пазарджишкият Районен съд,
РЕШИ:
По предявеният иск от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление град С***, ж.к.“М***т 4“, Бизнес Парк С***,
сграда ***, представлявано от изпълнителния директор О*** Б*** Ш*** ,
против Н. АСЛ. К., ЕГН-********** от гр. П***, ул. „О***“№***, обл.
П***
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответника Н. АСЛ. К.,
ЕГН-********** от гр. П***, ул. „О***“№***, обл. П***, че дължи на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление
град С***, ж.к.“М***т 4“, Бизнес Парк С***, сграда ***, представлявано от
изпълнителния директор О*** Б*** Ш***, сумата в общ размер на 176,71лв.
/сто седемдесет и шест лева и седемдесет и една стотинки/ по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 26.03.2018г. сключен между
страните, от които 114.25лв. – абонаментни такси и използвани услуги за
8
отчетен период 05.07.2018г. – 04.09.2018г. и 62.46лв. - неустойка; ведно със
законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК в съда /03.06.2020г./ до окончателно изплащане на вземането, за която
сума е била издадена Заповед №490/04.06.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №1181/2020г. по описа на РС-
Пазарджик
ОСЪЖДА Н. АСЛ. К., ЕГН-********** от гр. П***, ул.
„Огоста“№***, обл. П***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД с ЕИК
*** със седалище и адрес на управление град С***, ж.к.“М***т 4“, Бизнес
Парк С***, сграда ***, представлявано от изпълнителния директор Оле Б***
Ш***, сумата в размер на 1020.00 лв. /хиляда и двадесет лева/- сторени от
ищеца разноски по ч.гр.дело №1181/2020г. по описа на РС-Пазарджик и по
гр.дело №3630/2020г. по описа на РС-Пазарджик, на осн.чл.78,ал.1 от ГПК
Решението подлежи, на обжалване с въззивна жалба,в двуседмичен
срок от връчването му на страните,пред ОС- Пазарджик
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9