№ 18
гр. Търговище , 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ в публично заседание на
десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТИХОМИР П. ПЕТКОВ
Членове:МИЛЕН И. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно
гражданско дело № 20213500500077 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260006 от 10.02.2021 година, постановено по гр. д. № 125/2020 година по
описа на Районен съд - Търговище, съдът е осъдил Застрахователно дружество „Бул Инс“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Лозенец,
бул.“Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от Стоян Проданов и Крум Крумов, действащи
чрез пълномощник адв. М.Г. от САК да заплати на С. Х. Я., ЕГН **********, от гр.
Върбица, ул. “Дъбрава“ № 7, обл. Шумен, действаща чрез пълномощник Адвокатско
дружество „Димов и Х.“, представлявано от адв. Г.Х., със съдебен адрес: гр.София, район
Слатина, ул. “Кадемлия“ № 1, ет.3, сумата от 1500 лв., обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 28.01.2020 год. до окончателното изплащане,
на осн. чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД, като е отхвърлил иска в останалата му част
и до пълния му размер от 5 000 лв., частичен иск от 30 000 лв., като неоснователен.
Присъдени са разноски в производството.
Постъпила е въззивна жалба от С. Х. Я., ЕГН **********, чрез Адвокатско дружество
,Димов и Х.“, Булстат *********, срещу отхвърлителната част на съдебното решение, в
която се излага следното: Неправилно първоинстанционният съд е приел, че справедливият
размер на обезщетението за неимуществени вреди, в случая е 1 500 лв. Считат, че в
процесния случай справедливият размер, който е достатъчен да репарира в пълна степен
претърпените от ищцата физически и психически болки, страдания и битови неудобства,
възлиза на сума в размер от 5 000 лева. В конкретния случай, вследствие на процесния
1
пътен инцидент, пострадалата е получила травматични увреждания, изразяващи се в
мозъчно сътресение, без вътречерепна травма и травма на рамото. Излагат се съображения,
че за такива сходни увреждания съдилищата константно присъждат решения с обезщетения
в размери между 6 000 лв. и 12 000 лв., за събития настъпили в периода 2016 г. - 2018 г.
Допълнително се излагат съображения за икономическата конюнктура в страната. Твърди
се, че първостепенният съд неправилно е преценил тежестта на получените от пострадалата
увреждания, преживените болки, физически и психически страдания и битови неудобства,
вследствие на което е определил размер на обезщетение, което не е достатъчно да репарира
напълно претърпените от С.Я. неимуществени вреди. Ищцата твърди, че обжалваното
решение е неправилно и същото следва да бъде отменено, а претенцията й следва да бъде
уважена в пълния предявен размер. Моли се за решение в този смисъл, а именно: да се
отмени Решение № 260006/10.02.2021 г., постановено по гр. д. № 125/2020 г. по описа на
Районен съд - Търговище, в частта в която първоинстанционният съд е отхвърлил иска по
чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над 1500 лв. (хиляда и петстотин лева) до размера от 5 000 лв.
(пет хиляди лева), предявен като частичен иск от 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 28.01.2020 г. (датата на подаване на
исковата молба) до окончателното изплащане на сумата, както и сторените от нея разноски
пред двете инстанции.
Постъпил отговор на подадената въззивна жалба от ЗД “БУЛ ИНС” АД. представлявано от
Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, чрез пълномощника адв. М. Г.,
съдебен адрес: гр. София, бул. „Джеймс Баучър“, № 87, в който се излага следното:
Безспорно установено по делото е, че процесният автомобил има сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“. Това обстоятелство не се оспорва. Относно размера
на репарираните причинени увреждания, следва да се съобрази нормата на чл. 51, ал. 1 от
ЗЗД, а именно че при непозволено увреждане се дължат всички вреди, които са пряка или
непосредствена последица от увреждането, като съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Ищцата
претендира обезщетение в размер на 5000 лв., частично от обезщетение в размер на 30 000
лв., което ищцата счита за справедливо с оглед търпените от нея вреди. От събраните по
делото писмени доказателства и заключението на СМЕ се установява, че вследствие на ПТП
ищцата е претърпяла болки и страдания, заради получените травми - мозъчно сътресение без
вътречерепна травма - наложило се е кратко болнично лечение, изписана е с подобрение, без
да е предписана поддържаща терапия, или последващо и възстановяващо лечение,
оздравяването и възстановяването е продължило около месец и половина, болките и
страданията и от физическата травма са били интензивни в първите няколко дни, след което
са отшумяли, като трайни последици за ищцата не са настъпили, няма отражение върху
нейната работоспособност, а от показанията на разпитаните свидетели се установи, че освен
физическата травма ищцата е преживяли и силен стрес, известно време е изпитвала страх,
имала е нарушения на съня. По никакъв начин не се установява при ПТП ищцата да е
получила травма на рамото, още по-малко, тя да е вследствие на произшествието, нито в
2
медицинската документация, нито в заключението на СМЕ се съдържат данни ищцата да е
претърпяла такива травми, които да и пречат да се движи и обслужва сама, както твърдят
свидетелите, не е имало назначена терапия за лечение на ищцата в домашни условия,
каквато би било нормално да е изписана, ако същата е имала болки и след изписване от
болницата.
Предвид изложеното ответникът твърди, че решението на ТРС е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди.
Доказателствени искания не са направени.В съдебно заседание въззивникът не изпраща
представител. Постъпило е писмено становище. В съдебно заседание въззиваемата страна не
изпраща представител.
Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена в срок и е ДОПУСТИМА,
провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените доказателства и констатира
следното:
Пред Търговищкия районен съд е предявен частичен иск за сумата от 5 000 лева като част
от претендирана сума за обезщетение в размер на 30 000 лева за причинени на ищцата
неимуществени вреди от настъпило ПТП по вина на водач на автомобил, застрахован в
ответното дружество. Във въззивното производство спорът касае размерът на присъдената
сума, но не и наличието на предпоставки за присъждането й.
По фактите: Не е спорно, че на 14.08.2019 год., около 21.30 часа на територията на
общ.Търговище, път III-4008 км 1 + 800 е настъпило ПТП, при което водачът на МПС
„Мерцедес“, с рег. № Н 7686 ВС, Билял Кенан Билял, нарушавайки правилата за движение
по пътищата, губи управление над автомобила си и блъска насрещно движещото се МПС
„Рено“, с ДК № Т 7417 АК, управлявано от Диян Х. Янков, като в резултат на удара
автомобила се завърта, излиза извън пътното платно и се блъска в крайпътна канавка.
Безспорно се установява по делото, че ищцата се е намирала в автомобила, управляван от
Диян Янков, на задната седалка, зад шофьора, към момента на удара. Видно от приложения
АУАН, за допуснатото нарушение на ЗДвП на водача на автомобил „Мерцедес“ Билял
Билял, причинил с поведението си ПТП е взето административно отношение. Водачът не е
направил възражения, при съставяне на АУАН. Не е спорно, че МПС „Мерцедес“, с рег. №
Н 7686 ВС, с водач Билял Кенан Билял, е било застраховано към момента на настъпване на
процесното ПТП в ответното застрахователно дружество по силата на валидна и действаща
към него момент застрахователна полица.В резултат на настъпилото ПТП ищцата несъмнено
е претърпяла неимуществени вреди. Ищцата, която се е возила на задната седалка зад
шофьора, след удара между двата автомобила се е оплакала, че не се чувства добре,
изпитвала е болки в рамото, главата, гърба и краката, била е контакта, но е заявила, че не си
спомня какво се е случило и заради тези оплаквания е била извикана линейка, която е
откарала същата в Спешна помощ Търговище и там е оказана първа помощ, след което е
била приета за лечение в Хирургията на МБАЛ гр.Търговище. От приложената по делото
3
епикриза е видно, че ищцата е постъпила за лечение в Хирургично отделение на МБАЛ
Търговище в 00.10 часа на 15.08.2019 год. с диагноза „Мозъчно сътресение, без открита
вътречерепна травма“, а от снетата при постъпване анамнеза е видно, че при приемане в
отделението е съобщила, че е пострадала при ПТП, не е губила съзнание, била е адекватна,
оплакала се е от болки в лявото рамо, главоболие и гадене, не е имала видими белези от
нараняване по тялото. Бил е извършен консултативен преглед от ортопед-травматолог, като
от проведените прегледи и направени изследвания е установено, че няма данни за фрактури
на черепа, както и за фрактури и луксации на лявото рамо. Ищцата е била изписана от ХО
на МБАЛ Търговище на 18.08.2019 год., с отбелязване в епикризата – с подобрение. От
приложеното по делото съдебно медицинско удостоверение, се установява, че при извършен
преглед на ищцата от съдебен лекар на 20.08.2019 год., по нейни сведения и медицинската
документация е установено, че има спонтанни и палпаторни болки в челната област на
главата и лявото рамо. В показанията си и двамата свидетели заявяват, че два-три месеца
след изписването от болницата ищцата не се е чувствала добре, заради болките, които
изпитвала в рамото, не можела да става и да се движи сама, не можела да се обслужва сама,
твърдяла, че не помни хората, изпитвала страх от това да пътува в автомобил, имала
нарушения на съня, често се будела, а дори и след като се възстановила физически, ищцата
твърдяла, че продължава да изпитва болки, каквито изпитвала и към момента.
От показанията на свидетелите, близки роднини на пострадалата, нейни баща и брат,
съдът прави извода, че на ищцата й е било по-трудно да се справи не с физическите
наранявания, а с психическите последици от преживяното ПТП.
За да определи обезщетението по справедливост, съдът изхожда от следното: 1. Ищцата е
получила физически травми и усещания по време на процесното ПТП, които са продължили
в период от около 3 месеца; 2. Ищцата е преживяла стрес и психически срив от процесното
ПТП. Млада жена, която е закарана с линейка в Спешна помощ в късните часове на деня и
приета в полунощ в болницата, няма как да не изживее трудна една такава ситуация.
Възстановяването от психическата травма е било трудно и все още не може да се счита за
преодоляно; 3. Ищцата не е действала в условия на съпричиняване; 4. Минималната работна
заплата в страната през 2019 година, която в известна степен отразява и икономическото
състояние на населението, е била 560 лева.
Изхождайки от така установеното, настоящият въззивен състав приема, че справедливото
обезщетение следва да се определи на сумата от 3 000 лева. Това е пълното обезщетение,
което съдът приема, че е справедливо в случая. Претенцията на ищцата е за 30 000 лева, но
съдът намира, че същата е многократно завишена, поради което по така предявения
частичен иск същият е основателен за 3 000 лева и следва да се уважи до този размер, а да се
отхвърли в останалата му част. Решението на ТРС следва частично да се отмени в частта му,
в която искът е отхвърлен за разликата над 1500 лева до 3 000 лева и потвърдено за сумата
над 3000 лева.
4
По разноските в настоящото производство съдът приема следното: Разноски в първа
инстанция: И двете страни имат искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на спора
(искът е основателен в размер на 60%/) страните имат право на разноски съразмерно на
уважената и отхвърлена част от иска. Разноските на ищцата, предвид представения списък
по чл.80 от ГПК са в размер на 1295 лв. – адвокатско възнаграждение, държавни такси и
разноски за вещи лица и свидетели, а тези на ответника са в размер на 100 лв. –
възнаграждение за вещо лице. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение заплатено от ищцата в размер на 700 лв. е неоснователно. При така
установеното съразмерно на уважената част от иска разноските на ищцата са в размер на
777 лв. за първа инстанция, а тези на ответника съразмерно на отхвърлената част са в размер
на 40 лв., като по компенсация ответникът дължи разноски в първа инстанция в размер на
737 лева. Във втора инстанция разноските на ищцата възлизат на 640 лева – 70 лева
държавна такса и 570 лева адвокатско възнаграждение. Ответната страна прави отново
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което възражение е
неоснователно, доколкото последното е на минимума съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения. Ответното застрахователно дружество не
претендира и не представя доказателства за направени разноски във въззивното
производство. Въззивната жалба е частично основателна на 42.86%, поради което ищцата
има право на разноски във въззивното производство в размер на 274.30 лева. Ищцата има
право на разноски за двете инстанции в размер на 1011.30 лева. С постановеното от
първоинстанционния съд решение на същата са присъдени разноски в размер на 318,50 лв.
Следователно ответникът следва да бъде осъден допълнително да заплати на ищцата
разноски в размер на 692.80 лева.
Водим от горното, съдът, на основание чл. 271 от ГПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260006 от 10.02.2021 година, постановено по гр. д. № 125/2020
година по описа на Районен съд - Търговище,в частта му, в която е отхвърлен предявения от
С. Х. Я., ЕГН **********, от гр. Върбица, ул. “Дъбрава“ № 7, обл. Шумен, действаща чрез
пълномощник Адвокатско дружество „Димов и Х.“, представлявано от адв. Г.Х., със
съдебен адрес: гр.София, район Слатина, ул. “Кадемлия“ № 1, ет.3, иск срещу
Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Лозенец, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от Стоян
Проданов и Крум Крумов, действащи чрез пълномощник адв. М.Г. от САК, само за
разликата над 1500 лева до 3 000 лева, като в тази част постановява:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : гр.София, район Лозенец, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, представлявано
от Стоян Проданов и Крум Крумов, действащи чрез пълномощник адв.М.Г. от САК да
5
заплати на С. Х. Я., ЕГН ********** от гр.Върбица, ул.“Дъбрава“ № 7, обл.Шумен,
действаща чрез пълномощник Адвокатско дружество „Димов и Х.“, представлявано от
адв.Г.Х., със съдебен адрес: гр.София, район Слатина, ул.“Кадемлия“ № 1, ет.3
допълнително сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди (общо 3 000 лева), ведно със законната лихва, считано от 28.01.2020
год. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от
ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260006 от 10.02.2021 година, постановено по гр. д. №
125/2020 година по описа на Районен съд – Търговище, в останалата му обжалвана
отхвърлителна част, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : гр.София, район Лозенец, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, представлявано
от Стоян Проданов и Крум Крумов, действащи чрез пълномощник адв.М.Г. от САК да
заплати на С. Х. Я., ЕГН ********** от гр.Върбица, ул.“Дъбрава“ № 7, обл.Шумен,
действаща чрез пълномощник Адвокатско дружество „Димов и Х.“, представлявано от
адв.Г.Х., със съдебен адрес : гр.София, район Слатина, ул.“Кадемлия“ № 1, ет.3,
допълнително направените по делото разноски за двете инстанции съразмерно на
уважената част от иска, в размер на 692.80 /шестстотин деветдесет и два лева и 80 ст./ лева,
на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, след приложена служебно компенсация на разноските.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6