№ 846
гр. Бургас, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Р. Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Р. Д. Парашкевов Въззивно гражданско дело
№ 20242100500439 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по въззивни жалби от Росен
Русев от БАК, с адрес: гр. Бургас,ж.к.“Братя Миладинови“, бл.66, вх.4, ет.8,
като пълномощник на В. М. П., ЕГН ********** от гр. Б., ж. к. „Б. М.“, бл.
***,вх. *, ет. *, ап. ** и А. М. С., ЕГН ********** от гр. Б., ж. к. „И.“, бл.
**,вх. **,ет. *, чрез адв. Мариета Георгиева от БАК, съдебен адрес: гр. Бургас,
ж. к. Лазур,стадион Лазур, Административна сграда, офис 7 против Решение
№ 2511 от 18.12.2023 г., постановено по гр.дело № 2188/2023 г. по описа на
Районен съд – Бургас, с което съдът е обявил за относително недействителен
по отношение на „Юробанк България“ АД, ЕИК 00069474, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул.“Околовръстен път“ № 260,
представлявано от изпълнителния директор Димитър Борисов Шумаров и
Милена Ванева-прокурист, чрез пълномощника Адвокатско
дружество“Чаталбашев, Петкова и Иванов“, Булстат *********, чрез адв.
Христина Иванова от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Три уши“№ 8,
ет.4, договор за покупко- продажба на недвижим имот във формата на
нотариален акт № ***, т. **, рег. № 6333, нот. д. № ***/**** г. на нотариус
Марияна Атанасова-Тумбакова, рег. № 464 в регистъра на Нотариалната
1
камара, вписан в Служба по вписвания с вх. рег. № 10037 от 31.07.2018 г. в
частта, с която въззивницата С. продава на сестра си В. П. притежаваните от
нея 1/6 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
07079.619.47.1.207 по КК и КР на гр. Бургас, с адрес: гр. Бургас, ж.к. „Б. М.“,
бл. ***, вх. *, ет. *,ап. Среден, който обект се намира в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 07079.619.47,
предназначение на самостоятелния обект-жилище, апартамент,брой нива на
обекта-1, с площ от 59.52 кв. м., при съседи на самостоятелни обекти с
идентификатори: на същия етаж- № 07079.619.47.1.206 и №
07079.619.47.1.208, под обекта- № 07079.619.47.1.204, над обекта-няма, ведно
с избено помещение № 13, с площ от 2.76 кв. м., както и съответния процент
ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена,
съгласно схема № 15-525508/27.07.2018 г. на СГКК-Бургас и удостоверение за
данъчна оценка, който самостоятелен обект е идентичен на апартамент № 25,
находящ се на ІХ етаж, вход ІХ, в жилищен блок № 117 ІІІ, ж. к. „Братя
Миладинови“ гр. Бургас, със застроена площ на апартамента 59.52 кв.м.,
състоящ се от две спални, дневна, кухня,баня, тоалетна и антре, заедно с
принадлежащо избено помещение № 213, ведно с 1.07% ид.ч. от правото на
строеж върху мястото, без правото на надстрояване, ако такова бъде
извършено в бъдеще. Присъдил е разноски.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява
въззивницата В. П. чрез адв. Русев, която намира същото за
незаконосъобразно и неправилно, постановено при допуснати съществени
нарушения на процесуалния и материалния закон. Счита, че БРС е нарушил
закона, като е допуснал само един от исканите от страната трима свидетели,
при условие, че показанията му са недостатъчни за оборване на презумпцията
за знание по смисъла на чл. 135, ал.2 от ЗЗД. Излага съображения.Моли съда
да отмени решението като отхвърли предявената претенция. Претендира
разноски. Моли съда, при условията на довеждане, да допусне двама
свидетели.Представя писмена защита по делото.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Юробанк България“ АД, ЕИК 00069474, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул.“Околовръстен път“ № 260, представлявано от изпълнителния
директор Димитър Борисов Шумаров и Милена Ванева- прокурист,чрез
пълномощник адв. Христина Иванова от САК, със съдебен адрес: гр. София,
2
ул. „Три уши“№ 8, ет.4, с който счита подадената жалба за необоснована, а
постановеното решение за правилно и законосъобразно. Моли съда да
отхвърли жалбата, като потвърди атакуваното решение. Счита, че правилно
БРС е допуснал до разпит по един свидетел на ответниците. Излага
съображения.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява и
въззивницата А. С., която намира решението за неправилно-постановено в
противоречие на процесуалния и материалния закон и необосновано. Счита,
че тъй като не е кредитополучател по отношение на банката, а има качеството
на авалист, то нейната отговорност е гаранционно-обезпечителна. Посочва, че
записът на заповед не й е бил връчен надлежно.Коментира свидетелските
показания пред първата инстанция, като счита, че следва да бъде допуснат до
разпит, при условията на довеждане, още един свидетел от въззивната
инстанция, включително с оглед обстоятелството, че в случая се касае до
доказване на отрицателен факт, какъвто е липсата на знание у въззивницата
П.. Позовава се на съдебна практика с посочване на конкретни решения и
цитати от тях относно доказването, включително и с косвени доказателства.
Анализира сключената между страните сделка. Претендира разноски. Моли
съда, при условията на довеждане, да допусне до разпит един свидетел.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
Юробанк България“ АД, ЕИК 00069474, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул.“Околовръстен път“ № 260, представлявано от изпълнителния
директор Димитър Борисов Шумаров и Милена Ванева- прокурист,чрез
пълномощник адв. Христина Иванова от САК, със съдебен адрес: гр. София,
ул. „Три уши“№ 8, ет.4, с който счита подадената жалба за необоснована, а
постановеното решение за правилно и законосъобразно. Моли съда да
отхвърли жалбата, като потвърди атакуваното решение. Счита, че правилно
БРС е допуснал до разпит по един свидетел на ответниците, а при условие, че
допусне свидетел на страната, моли за реципрочна възможност. Счита, че
страната за първи път пред въззивната инстанция оспорва възможността на
банката да предяви иска по чл. 135 от ЗЗД. Излага съображения.Представя
писмена защита.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259 ГПК, от легитимирани
лица и са допустими.
3
Районен съд – Бургас се е произнесъл по претенция с правно основание
чл.135 от ЗЗД.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира
постановения съдебен акт за валиден и допустим.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Не се спори по делото, че по силата на запис на заповед от 09.03.2012 г.
неучастващият в производството ЕТ “Хоризонт-Красимира Гамакова“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас,ж.к. "Изгрев", бл.
**, вх. **, ет.7 се е задължил безусловно и неотменимо да плати при
предявяване на записа на заповед на „Юробанк и ЕФ ДЖИ България“ АД или
на нейна заповед сумата от 28490,30 лева, ведно с годишната лихва в размер
на 17,8% върху сумата, считано от издаване на записа на заповед. Записът на
заповед е авалиран при условията, при които е издаден от въззивницата А. С..
Ценната книга е могла да бъде предявена в срок до 21.04.2021 г.
Видно от представените писмени доказателства, „Юробанк България“
АД е подал заявление на 02.09.2016 г. за издаване на заповед за изпълнение
срещу едноличния търговец и А. С., издадена е заповед за изпълнение
№2716/07.09.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №5064/2016 г. на БРС, като
след това е издаден изпълнителен лист №4112/08.09.2016 г. на БРС. В
последствие с определение № 1125 от 23.06.2017 г. по ч.гр.д. № 492/2017 г.
БОС е отменил разпореждането за незабавно изпълнение от 07.09.2016 г. и е
обезсилил изпълнителния лист. Същевременно, с решение от 07.03.2018 г. по
т.д. №208/2017 г. по описа на БОС, съдът е приел за установено
съществуването на вземането на банката по издадената ценна книга при
условията на солидарна отговорност. Това решение е било обжалвано пред
Апелативен съд, който с решение №5/05.02.2020 г. по в.т.д. №335/2019 г. е
потвърдил решението на окръжният съд досежно дължимата главница. С
определение №60343 от 09.06.2021 г. по т.д. №1684/2020 г. ВКС не е допуснал
касационно обжалване на решението на БАС.
Предявената претенция по делото е с правно основание чл.135, ал.1 от
ЗЗД – Павлов иск. За да бъде уважена такава претенция следва да се установи
по делото, че ищецът има качеството на кредитор спрямо ответника, налице е
4
съществуващо вземане на кредитора спрямо ответника към момента на
сключване на атакувания с исковата молба договор и обстоятелството, че
извършването на определени правни действия от длъжника са довели до
намаляване на имуществото му, поради което тези действия се считат за
увреждащи интересите на кредитора, както и обстоятелството, че длъжникът е
знаел за увреждането.
В хода на производството пред първата съдебна инстанция са събрани
писмени доказателства, разпитани са две свидетелки – представляващите в
хода на преговорите между страните А. С. и В. П., по повод на сключената
между тях, при участието на тяхната м., сделка за покупко-продажба на
процесния апартамент, а пред настоящата съдебна инстанция са изслушани
още четирима свидетели – двама свидетели посочени от въззивницата В. П.,
един свидетел посочен от А. С. и един свидетел поискан от въззиваемата
страна „Юробанк“ АД.
Районният съд е изложил мотиви за това, че е налице неудовлетворено
вземане като предпоставка на иска по чл.135 от ЗЗД и е приел, че е достатъчно
доказването на действително вземане на кредитора, което не е прекратено или
погасено по давност, без да е необходимо вземането да е ликвидно и
изискуемо, като възможността за предявяване на иска не се обуславя от
установяване на вземането с влязло в сила съдебно решение. Аргументирал се
е с практика на ВКС. В този смисъл съдът намира изложените във въззивната
жалба на А. С. аргументи, за това че дружеството не е легитимирано да
предяви претенция по чл.135 от ЗЗД, за неоснователни. Фактът, че след като с
определение №1125 от 23.06.2017 г. по ч.гр.д. № 492/2017 г. на БОС съдът е
отменил разпореждането и е обезсилил изпълнителния лист и въз основа на
това определение ЧСИ Ивелина Божилова е прекратила производството по
изп.дело № 1034/2016 г. срещу солидарните длъжници ЕТ „Хоризонт –
Красимира Гамакова“ и А. С. не води до извод, че въззиваемото дружество не
може да води претенция по чл.135 от ЗЗД. Същото се отнася до
констатираното обстоятелство, че банката не е предприела действия по
обезпечаване на претенцията си досежно процесния имот, което обстоятелство
е без значение по казуса..
Разпитаните двама свидетели пред първата инстанция посочват, че
двете с. В. П. и А. С. действително са били в крайно влошени отношения, дори
5
свидетелката Т. С.-Ш. посочва, че в дългогодишната си адвокатска практика
не е срещала толкова влошени отношения между близки и роднини. И
свидетелката И. И. и свидетелката Т. Ш. акцентират върху това обстоятелство.
То е наложило ангажиране на двама адвоката за сключване на сделка по
покупко-продажба и фактът, че присъстващата при сключване на сделката
страна по нотариалния акт – тяхната м. П. П., се е чувствала крайно неудобно
от обстоятелството, че двете с. не са си говорили помежду си. Разпитаните
свидетели пред въззивната инстанция потвърдиха фактическите обстоятелства
по делото.От разпита на свидетелката М. П., приятелка на В., се установява,
че конфликтът между двете с. е започнал след смъртта на баща им. Дотогава
се е знаело, че процесният апартамент е бил предвиден за В., но след като
баща им починал, А. е предявила претенции за жилището.Това е наложило
заминаването на В. за Англия за да събере пари, които да наплати на сестра си
за апартамента, както и да остави децата си на своята м. за отглеждане.
Свидетелката посочва, че майката е приживявала тежко ситуацията с двете й
дъщери. В същия смисъл са показанията на свидетелката С. Г., която от 1978 г.
е съседка с тях в блока в ж.к. „Братя Миладинови“.Свидетелства, че след
смъртта на баща им, когато А. е поискала да бъде заплатена наследствената й
част, отношенията между с.те са се влошили много, което много тежко се е
отразило на м. им. Твърди, че в момента В. живее в България, като е
извършила голям ремонт.
Свидетелката К. П., която заедно с мъжа си, са семейни приятели със
семейството на А. С. твърди, че последната е в обтегнати отношения със
сестра си и не поддържа отношения със своята майка. Дори на сватбата на
дъщерята на А. С. не са присъствали сестра й и майка й.Посочва, че през 2017-
2018 г. семейството на А. е имало финансови проблеми, тъй като съпругът й е
претърпял операция на коляното, направили са сватба на дъщеря им, като през
този период А. не е работила и се е наложило свидетелката и нейното
семейство да им дадат пари на заем, които са им били върнати до края на
годината.
От показанията на свидетеля П. С.- с. на А. С. се установява, че
съпругата му имала наследствено имущество, което тя е продала на сестра си.
През 2017 година, преди продажбата на наследствената част от апартамента,
са продадени земеделските земи на жена му. С тези средства от продажбите са
били връщани взетите на заем пари от трети лица. По отношение на сделката,
6
свидетелят заявява, че не е запознат как двете с. са се разбрали за апартамента,
но знае, че са имали адвокати. По това време е бил извън страната. Твърди,че
жена му не е имала разплащателна сметка, тъй като той е този, който се е
грижил за финансите на семейството и по тази причина парите от процесната
сделка са постъпили по негова сметка. На уточняващ въпрос отговаря, че
операцията на коляното му е била преди сватбата на дъщеря му.
С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства,
включително и тези пред въззивната инстанция, съдът намира, че
първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа и правна страна и е
достигнал до правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция,
която от своя страна на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
първата инстанция.
Анализът на свидетелските показания сочи безспорно на влошени
отношения между двете с., повод за които е бил процесният недвижим имот.
Въпреки твърденията на разпитаните пред настоящата инстанция свидетели,
че А. не е общувала както със сестра си, така и с майка си, презумпцията за
знание по смисъла на чл. 135, ал.2 от ЗЗД, с оглед родствените отношения
между страните, не е оборена и съдът не може да изключи възможността В. П.
да е узнала за задължението на А. С., както е приел районният съд. Касае се за
установяване на отрицателен факт при действието на презумпция, която
въззивниците не са оборили в рамките на процеса чрез пълно главно
доказване. До оборване на презумпцията не се стигна и при наличието на
косвени доказателства, каквито бяха ангажирани по делото, тъй като част от
действията на страните, анализирани в тяхната съвкупност и при спазване
правилата на формалната логика, водят до изводи в противовес на
твърденията на въззивниците по оборване на чл.135, ал- 2 от ЗЗД. Фактът, че
въззивницата С. се е разпоредила първо със своите земеделски земи, видно от
представената справка за вписвания,отбелязвания и заличавания от 07.04.2023
г., а след това е участвала като страна по нот.акт № ***,т. **,рег.№ 6333,
нот.дело№ ***/**** г.,са действия водещи до намаляване имуществото на
длъжника. Уговорката в нотариалния акт за разсрочено плащане на цената,
след като В. е работила години в Англия за да плати дела на сестра си, а сестра
й А. има да връща заеми и й трябват средства, сочи на предварителна
договорка, за която обаче разпитаните пред първата инстанция свидетели не
споменават, което поставя въпроса за лично договаряне между страните. С
7
оглед на изложеното съдът намира постановеното от първоинстанционния съд
решение за правилно и законосъобразно, като налага потвърждаването му.
Адвокат Христина Иванова от САК, като процесуален представител на
въззиваемото дружество не претендира разноски по делото и с оглед
резултата, такива не се дължат.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2511 от 18.12.2023 г., постановено по
гр.дело № 2188/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчване препис от решението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8