МОТИВИ: Срещу подсъдимия М.К.М. ***, ЕГН **********, било повдигнато обвинение за престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3, б. „б” предл. 1-во от НК, във връзка с чл.21, ал.2 от ЗДвП, за това, че на 21.08.2015 г. на път I - 4, Варна - София, при км. 11+200, с посока на движение гр.Варна - гр.София, при управление на МПС-товарен автомобил „Грей Уол Волекс Ц 10” с д.к.№ ********, собственост на БТК АД София и „ДСК Лизинг” АД гр.София нарушил правилата за движение - чл. 21, ал. 2 от ЗДвП - превишил разрешената скорост ограничена със знак В 26 от 60 км /ч., като се движил с 84,92 км/ч. и по непредпазливост причинил смъртта на Е.К.М., ЕГН ********** от гр.Д. и средна телесна повреда на К.Д.С., ЕГН ********** ***, изразяваща се в травматично счупване на лява колянна капачка без разместване на фрагментите и с последваща имобилизация с помощта на шина, обуславяща затруднение на движението на левия крак за около 6-7 месеца.

Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч, прокурор Румен Петров заявява, че подържа обвинението срещу подсъдимия, така както е повдигнато, счита, че фактическата обстановка по делото е изяснена и посоченото престъпление е извършено по начина описан в обвинителния акт. По отношение индивидуализацията на наказанието, тъй като делото е разгледано по реда на глава 27 от НПК и с оглед изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, предлага решаващият съд да приложи разпоредбата на чл.58 а, ал.1 от НК. В този случай намира, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК към минималния размер предвиден от законодателя, а именно в размер на 3 /три/ години лишаване от свобода, което след редукцията по чл.58 а, ал.1  от НК бъде определено в размер на 2 /две/ години лишаване от свобода. Счита, че няма пречка изпълнението на същото да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от пет години от влизане на присъдата в сила. Предлага на съда да наложи и кумулативно предвиденото в чл.343 г от НК наказание - лишаване от право да се управлява МПС, като лишаването да е в размер на 3 /три/ години. Счита, че в конкретния случай не са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства по смисъла на закона.

На основание чл.76 и сл. от НПК, като частни обвинители в процеса са конституирани пострадалите К.Т.М. с повереник – адв.В.Б. от САК, В.В.К. с повереник – адв.Ц.М. от АК-Варна и К.Д.С. с повереник – адв.В.К. ***.

В съдебно заседание  частният обвинител К.Т.М. заявява, че подържа казаното от повереника си и желае наказанието на подсъдимия да бъде изтърпяно ефективно. Сочи, че вещественото доказателство - лаптоп „Леново G 580”, е било закупено от бившата му съпруга –  частният обвинител В.К. като подърък на починалата им дъщеря и моли същото да му бъде върнато за спомен.

Повереникът адв.В.Б. излага, че подкрепя заявеното становище от представителят на ОП-Ловеч, развива доводи в тази връзка. Заявява, че не е съгласен само с предложението на представителя на ОП-Ловеч досежно начина на изтърпяване на наказанието, като предлага последното да бъде изтърпяно реално, с оглед обстоятелството, че починалата е млад човек. Моли съда да върне процесния лаптоп на доверителя му, каквато претенция са заявили още по времето на досъдебното производство.

Частният обвинител В.В. К. - Т., редовно призована, не се явява в съдебно заседание. Повереникът й – адв.Ц.М. от нейно име заявява, че приема изцяло за установени фактите и доказателствата, събрани  до този момент в рамките на съдебното дирене. Излага, че се присъединява към казаното от прокурора, относно размера и  начина на изтърпяване на наказанието и предоставя на съда да произнесе присъдата по справедливост. Сочи, че не разполагат с доказателства относно придобивното основание, установяващо собствеността на процесния лаптоп, не предявява претенция към същия от името на доверителката си.

В съдебно заседание  частният обвинител К.Д.С. излага, че поддържа заявеното от представителя на държавното обвинение и от своя повереник.

Повереникът му – адв.В.К. заявява, че се присъединява към казаното от прокурора досежно размера и начина на изтърпяване на наказанието. Счита, че така поискания размер за определяне на наказанието е съобразен със смекчаващите  и отегчаващи вината обстоятелства и моли съда да постави справедлива присъда, съобразно събраните доказателства. Относно процесния лаптоп заявява, че предоставя на съда.

Подсъдимият М.К.М., редовно призован, се явява в съдебно заседание, лично и с пълномощник –  адв.И.А. от АК– К.. Признава се за виновен по така повдигнатото му обвинение, като чрез процесуалния си представител прави искане по делото да се проведе съкратено съдебно следствие по смисъла на чл.370 и сл. от НПК и дава съгласие за това. Заявява, че изцяло подържа изложеното от своя защитник и изразява съжаление за случилото се, моли съда за справедливо наказание.

Защитникът с оглед направеното от М. изявление, заявява, че  приемат изцяло фактическата обстановка отразена в обвинителния акт, намира, че същата е изяснена по безспорен и категоричен начин.  В тази връзка сочи, че  единственото възражение на заявеното от страна на държавното и частно обвинение е, че самопризнанието се възприема като признание за вина, тъй като тази процедура означава признаване на факти, което по същество не означава признаване на вина.

Заявява, че в това производство основният проблем е проблемът с индивидуализацията на наказанието. Твърди, че отмерването на наказанието и приложението на института за условно осъждане са две различни дейности, подчинени на различни правила и съблюдаване на съответни предпоставки.

Сочи, че при определяне вида и размера на наказанието в рамките на предоставения законов минимум и законов максимум, на преценка на първо място подлежи степента на обществена опасност на конкретното деяние, защото за този вид престъпление обществената опасност е предвидена от самия законодател, сочи аргументи в тази връзка.

Твърди, че в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че ако частният обвинител К.С. се е движил в рамките на разрешената скорост, то последиците биха били  различни. В тази връзка сочи, че съдебният лекар не е могъл да каже какви конкретно по отношение на телесните увреждания, но след като удара се измества назад между предната колонка и задната врата и пластичните деформации са по-малки, би могло да се предполага, че налице би бил по-лек резултат. Сочи, че тази несигурност в никакъв случай не може да се тълкува във вреда на подсъдимия, по - скоро следва да се отнесе към обществената опасност на деянието.

За разлика от държавното обвинение счита, че не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства така, както е посочено в обвинителния акт. В тази връзка заявява, че прокуратурата в обв. акт е изтъкнала, че до момента М.М. е санкциониран с едно наказателно постановление и три фиша, като единият не е платен, а останалите два са платени. Счита, че от този сбор би  следвало да бъде изваден фишът, за който М. е санкциониран за нарушение по чл.113 от ЗДвП в качеството му на пешеходец, което е неотносимо към процесното деяние. Твърди, че останалите нарушения са дребни и са свързани с нарушение на пътната маркировка, поради което счита, че в никакъв случай подсъдимият не може да бъде изтъкнат като рисков водач, неспазващ правилата за движение по пътищата, а безспорно такова поведение на пътя е относимо към смекчаващите отговорността обстоятелство.

Според защитата в конкретния случай към смекчаващите отговорността обстоятелства следва да се отнесат : на първо място видът на непредпазливата вина, а именно по-леката форма на непредпазливостта. Второто смекчаващо отговорността обстоятелство, според защитата, е факта, че М. е допуснал само едно нарушение на правилата за движение по пътищата. На следващо място намира, че фактическият принос на един от пострадалите има значение до толкова, доколкото се разглежда като обективно обстоятелство при определяне тежестта на вината на подсъдимия. На четвърто място сочи, че самият подсъдим е пострадал от ПТП, като на него също му е била причинена средна телесна повреда обездвижване на долен крайник за повече от 4-5 месеца. По-сериозната травма, която деецът е преживял, според защитника си е полученото посттравматично стресово разстройство с депресивни симптоми, видно от представеното медицинско удостоверение. В тази връзка сочи, че някъде около месец след ПТП той е започнал да посещава специализирана клиника, назначено му е медикаментозно лечение, психиатрично наблюдение и активна индивидуална психотерапия, която продължава и в наши дни. Следващото смекчаващо отговорността обстоятелство, според защитата и съгласно т.4 б. „е” от Постановление на Пленум на ВС от 1983 година, е когато деянието е квалифицирано по чл.343, ал.3 в редакцията на брой ДВ 28/1982 год., идентична с квалификация на настоящето деяние във връзка с ал.4 от сега действащия НК, когато при причинена смърт на едно лице и телесна повреда на друго, при така приетата правна квалификация, телесната повреда по същество представлява по-лек престъпен резултат в рамките на същата правна квалификация и обуславя занижаване на отговорността в сравнение с аналогична правна квалификация, при която е причинена смърт на повече от едно лице.

На следващо място, според процесуалния представител на подсъдимия като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се вземат предвид добрите характеристични данни на дееца, а именно, че последният е завършил бакалавърска степен и продължава своето образавание в магистърска програма. Счита, че многобройните удостоверения предоставени от подсъдимия са индиция за една активно изразена гражданска позиция от негова страна, сочат за усилията му да популяризира българската история сред децата и техните родители, в училище, да се опитват да я поднесат достъпно, за да я обикнат тези деца, да запалят тази аудитория с родолюбив дух.

В заключение моли съда да наложи справедливо наказание на подзащитния й.

По отношение на вещественото доказателство, намира, че претенцията на частния обвинител К.Т.М. към процесния лаптоп е неоснователна, предвид обстоятелството, че този, за когото се твърди, че е купил веща няма претенции към нея.

Предвид обстоятелството, че по делото е проведено съкратено съдебно следствие по смисъла на чл.370 и сл. от НПК и съдът установява, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства - показанията на разпитаните свидетели,  съдебно - медицинските експертизи, съдебно техническата експертиза, съдебно автотехническата експертиза, комплексната четворна съдебно физико-автотехническа експертиза, допълнителна шесторна комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, останалите писмени доказателства, от заключенията на вещите лице по назначените на ДП съдебно-медицинска и автотехническа експертизи, и след като съобрази разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата изложени в Обвинителния акт :

На 21.08.2015 година, около 19,30 ч. свидетелят К.С. /т.ІІ л.158, 159/ се движил с управлявания от него товарен автомобил „Форд Транзит T 350” с peг. № *******, собственост на „ВИД Инвестмънт” АД гр.София на път I – 4, в посока София - Варна в района на местността „Сеновала” в близост до с.Български извор, община Тетевен, обл.Ловешка. До него отпред в дясно бил седнал свидетелят М.Д. /т.ІІ, л.160/, а на задната седалка по средата сина му Д., който бил на седем години. К.С. се движел в неговото платно за движение. Валял слаб дъжд, карал на фарове, а асфалта бил мокър. Познавал този участък тъй като живеел в с.Г. и често пътувал. Знаел за острите завои и често ставащите катастрофи и според него поради тази причина карал бавно. Преминал десен завой и влязъл в прав участък. В момента когато влязъл в правия участък забелязал насрещно движещ се лек автомобил малък по размери, който излизайки от десния за него завой /следващ за С. ляв / започнал да се върти и се насочил към него така въртейки се. С. отбил максимално в дясно по своята посока на движение, максимално до високата бетонна странична стена, дори страничното му огледало се тръкнало в нея и в този момент настъпил удара между двата автомобила. Отворила се въздушната му възглавница, усетил остра болка в левия крак. Видял, че колегата му е добре, а въпреки, че имал кръв по лицето, детето му също било добре. Тогава слязъл от автомобила и извадил сина си. Неговият автомобил бил ударен отпред и вляво. Д. също слязъл. В това време от другия автомобил слязло младо момче /подсъдимият М./, който дошъл при тях и ги попитал как са. При отговора на въпроса на С. защо кара така бързо, М. му заявил, че изпреварил преди това товарен камион и поради това не е могъл да овладее автомобила си. След това се върнал при своя автомобил и видял, че возещата се отпред до него жена /Е. М./ е починала. С. и Д. били на не повече от три метра от другия автомобил. Видели реакцията на М. - той паднал на земята и започнал да плаче. През това време се струпали хора. Малко по-късно дошла линейка, пожарна, полиция. Свидетелите С. и Д. били откарани в болницата в гр.Ловеч. На мястото на ПТП пристигнали и свидетелите О.С. *** /т.ІІ, л.169/, който се движел в посока гр.Варна и Д.К. *** /т.ІІ, л.171/, която се движела посока гр.Варна. Тези двама свидетели се обадили при пристигането си на мястото на ПТП на тел.112 /т.І, л..199/, като същите не са очевидци на инцидента. Видели са разположението на двата автомобила и са възприели факта, че в единия автомобил имало жена. На място пристигнал полицейски автомобил управляван от св.О.Р. /т.2, л.164- 166 /, който запазил местопроизшествието. Валял дъжд и пътя бил хлъзгав. Св.Р. констатирал смъртта на возещата се отпред в дясно в автомобила на М. жена. Дошли линейка и пожарна.

          Същата вечер бил извършен оглед на мястото на ПТП /т.І, л.3-8/. Установени са параметрите на пътния участък, местоположението на двата автомобила, участници в това ПТП - товарен автомобил „Грей Уол Волекс 110” с peг. № ******** управляван в посока гр.София и товарен автомобил „Форд Транзит Т 350” с peг. № *******, движещ се в обратна посока. За посока на огледа е била приета посоката София-Варна и гледано в тази посока са извършвани всички измервания. В посоката за гр.Варна има знац В - 26 с ограничение 50 км./ч. на км. 11 +210 /т.І, л.201/, а в обратната посока съответно знак В - 26 с ограничение 60 км./ч. на км. 11+633   /т.І, л.201/ и знаци A - 3 и В- 24. Пътят бил мокър.  Широчината на платното за движение е  7,80 метра. Асфалта е дребнозърнест и е бил в много добро състояние без неравности по него. На 09.02.2016 г. е бил извършен допълнителен оглед на това място /т.І, л.21-22/ с уточняване параметрите на пътя.

          На 21.08.2015 г. в процесния участък за периода 19.00 ч. - 20.15 ч. /т.І, л.200/ времето било облачно с превалявания на дъжд през целия ден. Температурата на въздуха била 15-16 ° С. Имало е намалена видимост в района. На 21.08.2016 г. няма постъпили сигнали за разлято гориво в ОПУ /т.І, л.203/ за този участък.

          Приложена е наличната медицинска документация за уврежданията на пострадалия С. /т.І, л.102-105, 108/, за свидетеля М.Д. /т.І, л.110/ и за подсъдимия М. /т.І, л.112/. Приложена е медицинската документация от ФСМП - Ябланица /т.І, л.183/, от УМБАЛСМ „Пирогов” /т.І, л.184-191/, от „Св. Панталеймон” ООД – гр.Плевен /т.І, л.192-196/.

          От отговора на Д „НС 112” - МВР се установява /т.І, л.197-199/, че първото обаждане за настъпилото ПТП е станало в 19,37 ч. и в последствие има множество обаждания до 19,59 ч. В заключението на назначената и реализирана съдебно техническа експертиза на предоставения оттам компкатдиск /т.ІІ, л.3-46/ е посочена поредността на обажданията на тел.112 за датата  21.08.2015 г. и за 31.07.2015 година.

          Видно от заключението на назначената и реализирана съдебно медицинска експертиза /т.І, л.28-30/ при огледа и аутопсията на 22.08.2015 г. върху трупа на Е.М. е установено кръвонасядане на меката черепна покривка, счупване на черепните кости, субарахноидна хеморагия, контузия на мозъка, кръв в мозъчните стомахчета, охлузвания на крайниците, вдишана кръв, липса на алкохол в кръвта и урината. Непосредствената причина за смъртта на М. е черепно мозъчната травма която е доведа до неминуема смърт. При огледа и аутопсията не са установени следи от насилие. Трупните изменения отговарят за смърт от първо денонощие.

          Видно от заключението на назначената и реализирана съдебно медицинска експертиза /т.ІІ, л.48-49/ вследствие ПТП на К.С. са причинени : травматично счупване на лява колянна капачка без разместване на фрагментите с последваща имобилизация с помощта на шина, повреда обуславяща затруднение на движението на левия крак за около 6-7 месеца.

          Видно от заключението на назначената и реализирана съдебно медицинска експертиза /т.ІІ, л.52/ на возещия се до водача на товарния автомобил М.Р.Д. са причинени : разкъсно - контузна рана на главата - челото с последващото й зашиване, която му е причинила временно   и   неопасно разстройство на здравето. Не се очакват трайни последици от тази повреда.

          Видно от заключението на назначената и реализирана съдебно медицинска експертиза /т.ІІ, л.55-56/ на подсъдимия М. вследствие причиненото ПТП му е причинено травматично счупване на малкия пищял на левия крак с последващо закрито наместване с поставена гипсова имобилизация - тип шина, която повреда му е причинила затруднение на движенията на левия крак за около 4-5 месеца. Не се очакват трайни последици от тази травма.

Видно от заключението на назначената и реализирана съдебно автотехническа експертиза /т.ІІ, л.59-69/ автомобилът  „Грей Уол Волекс Ц 10” с peг. № ********, собственост на БТК АД гр.София и ДСК „Лизинг” АД – гр.София, вследствие на удара при ПТП е масивно деформиран в предна дясна и странична дясна част от купето. Пластичните деформации са отпред назад и отдясно наляво за купето, което е усукано. Щетата на този автомобил е технически тотална. Не е технически възможно възстановяване на МПС поради усукване на купето. Предвид тези обстоятелства търсената стойност на щетата на автомобила към 21.08.2015 г. е разликата от стойността на автомобила към момента на ПТП, определена въз снова на средната претеглена стойност, получена от оценката по три частични методи за оценка на автомобили минус стойността на части, възли, агрегати и скрап, които могат да се реализират като втора употреба. Реалната стойност на нанесената щета на автомобил „Грей Уол Волекс Ц 10” с peг. № ******** към 21.08.2015 г. е 9 697 (девет хиляди шестстотин деветдесет и седем) лева.

Според цитираното заключение стойността на нанесената щета на товарен автомобил „Форд Транзит Т 350” с peг. № *******, собственост на „ВИД Инвесгмънт” АД гр.София към 21.08.2015 г. при осъществен само външен оглед и възстановяване с нови части от официален вносител, съобразно овехтяването на МПС към момента на въвеждане в експлоатация в обикновен сервиз е 5 554,49 (пет хиляди петстотин петдесет и четири лева и четиридесет и девет ст.) лева. Стойността на нанесената щета на товарния автомобил към 21.08.2015 г. при осъществен само външен оглед и установяване с нови части от официален вносител без овехтяване на частите в обикновен сервиз е 7 225,28  (седем хиляди двеста двадесет и пет лева и двадесет и осем ст.) лева.

          Видно от заключението на назначената и реализирана комплексна четворна съдебно физико-автотехническа експертиза /т.ІІ, л.73-98/ скоростта на товарния автомобил „Грейт Уол”, към момента на първоначален контакт при удара с товарния автомобил „Форд Транзит” /входяща скорост при удара/ е била 10,22 м./сек. или 36,79 км./час. Скоростта на товарен автомобил „Форд Транзит” към момента на първоначален контакт при удара с лекия автомобил /входяща скорост при удара/ е била 19,12 м./сек. или 68,83 км./час. Скоростта на първия товарен автомобил /********/ след удара с втория товарен автомобил /*******/ (изходяща скорост след удара) е била 8,29 м./сек. или 29,84 км./час. Скоростта на втория товарен автомобил след удара с първия товарен автомобил (изходяща скорост след удара) е била 9, 16 м./сек. или 32,98 км/час. Скоростта на автомобила ******** към момента на отклоняване на МПС от полагащата му се пътна лента към насрещната е била 23,59 м./сек. или 84,92 км./час. Скоростта на този автомобил към момента на пресичане на осовата линия е била 20,47 м./сек. или 73,69 км./час. Разстоянието на което се е намирала предната част на автомобил ******** до мястото на удара към момента, в който МПС се е отклонило от полагащата му се пътна лента към насрещната е било 50,03 метра. Разстоянието, на което се е намирал товарния автомобил ******* до мястото на удара при не реализирано ефективно спиране с максимална ефективност от страна на водача към момента, в който лекият автомобил е пресякъл осовата линия е било 43,4 метра. Мястото на удара, отразено като вертикална проекция на контактното петно между двете МПС върху пътната настилка в надлъжно направление е на 3,8 м. от Ор. № 2 - точката на пресичане на осовата линия с условна линия перпендикулярна на пътя на разстояние 45 м. след OP - № 1 измерено по десния контур на пътното платно /т.ІІ, л.76/.  Op. № 1 е външният ръб на бетонна стена с височина 1,5 м. върху която е монтирана мантинела с височина 11,10 м. вдясно от пътя на км. 11+200 - всички гледани в посока на огледа София - Варна. В напречно направление мястото на удара е на 6,2 м. - 7,4 м. от левия контур на асфалтовата настилка по посока на огледа. Дължината на „опасната зона” на автомобил ******** при реалната скорост на движение от 84,92 км/час към момента на отклонение на МПС от полагащата му се пътна лента към насрещната е 88,69 метра. Дължината на „опасната зона” на този лек автомобил при максимално разрешената скорост на движение от 60 км/час за този пътен участък е 49,91 метра. Дължината на „опасната зона” на другия товарен автомобил при реалната скорост при удара от 68,83 км/час е 61,37 метра. Дължината на „опасната зона” на този товарен автомобил при максимално разрешената скорост на движение от 50 км/ час за този пътен участък е 37,51 метра. Не са констатирани причини от техническо естество, които да са в причинна връзка с ПТП.

Произшествието се състои в сблъскване на двете МПС, което е станало по следния механизъм : движение на автомобил ******** към насрещната пътна лента, сграничен - кос удар при сблъскване и движение на двете МПС след удара до окончателното им установяване на мястото, на което са намерени. До сблъскването 21.08.2015 г. около 19.30 ч. на ПП-1-4, София - Варна, км. 11+200, местността „Сеновала”, землище на с.Български извор, обл.Ловешка, този автомобил се е движил в полагаща му се пътна лента със скорост минимум 84,92 км/час към гр.София. Срещу посочения автомобил в противоположната посока - към гр. Варна със скорост минимум 68,83 км/час се е движил другият - товарен автомобил *******. Когато двете МПС са се намирали на разстояние най-малко 93,43 м. едно от друго, л.а. „Грейт Уол” след като е загубил напречна устойчивост се е насочил към насрещната пътна лента преминавайки през осовата линия. Към този момент двете МПС са се намирали на различно разстояние до мястото на удара. Автомобил „Грейт Уол”- най-малко на 50,03 метра до мястото на удара, а т.а. „Форд Транзит” най-малко на 43,4 метра до това място. Така движейки се един срещу друг – „Грейт Уол” транслационно - ротационно и закъснително, а „Форд Транзит” транслационно, двете МПС са достигнали един определен момент до мястото на сблъскване, с което е започнал удара между тях. Получил се страничен - кос удар, който отразен като вертикална проекция върху пътната настилка е в лентата за движение на т.а. „Форд Транзит”. В първата фаза на удара между МПС предна дясна част от лекия автомобил „Грейт Уол” е контактувала с челната част на „Форд Транзит”. За л.а. „Грейт Уол” това са преден десен калник, предна дясна врата, предна дясна и средна колони, предна дясна част на основа и облицовка, предна броня и свързаните за тях части с части от предната част на „Форд Транзит”. Така предната част от „Форд Транзит” е започнала да навлиза в предна и странична дясна част на „Грейт Уол” при продължаващо движение на двата автомобила по техните посоки преди сблъскването. Контактувалите части са се деформирали. С това силата на удара е нараснала, като същата е действала назад и надясно за т.а. „Форд Транзит” и назад и наляво за „Грейт Уол”. Заедно с нарастване на силата на удара, загубата на енергия непрекъснато се е увеличавала, като възникналите тангенциални ударни сили са се стремили да завъртат купето на автомобил „Грейт Уол” в посока обратна на часовниковата стрелка. С достигане на максималните деформации - пластични и еластични е завършила първата фаза на удара. Втората фаза съдържа транслационното движение на двете МПС, което е било придружено с ротация за купето на л.а. „Грейт Уол” към лявата пътна лента посока на огледа. В процеса на това движение от автомобилите са се отделили части, които са намерени при огледа на ПТП. С установяване на МПС на местата, на които са намерени произшествието е приключило. Произшествието категорично е било предотвратимо от техническа гледна точка. Водачът на автомобил  „Грейт Уол” е имал техническа възможност да предотврати ПТП. Една от възможностите за предотвратяване на произшествието е в правилното от техническа гледна точка изпълнение на маневрата разминаване. В случая широчината на пътното платно е 7,8 метра. Сбора от широчините на двата автомобила и необходимото странично разстояние между тях, което по данни от специалната литература е около 1 /един/ метър е по - малко от широчината на пътното платно. Метеорологичната видимост е била неограничена. Всички тези данни показват, че от професионално - техническа гледна точка разминаването е било без затруднения от техническо естество и няма причини от технически характер по автомобилите, които да са причинили сблъскването. До това сблъскване се е стигнало поради неправилни технически действия, отнасящи се до съответно манипулиране с волана, с педала на газта и спирачния педал от страна на водача на автомобил „Грейт Уол” в резултат на което двамата водачи са се поставили един друг в безизходно положение на неизбежен удар. Водачът на л.а. „Грейт Уол” се е движил непосредствено преди ПТП със скорост по-висока от максимално разрешената, вследствие на което е загубил напречна устойчивост върху пътната настилка и е реализирал ПТП. При сравнение на отстоянието на автомобил „Грейт Уол” с peг. № ******** при реалната скорост на движение до мястото на удара към момента на отклонение към насрещната пътна лента с дължината на „опасната зона” при скорост 60 км/час се получава 49,91 метра. От това неравенство е технически възможно да се направи извода, че водачът на автомобил „Грейт Уол” е имал техническа възможност при движение със скорост 60 км/час или по-ниска от тази стойност да предприеме ефективно спиране към момента на отклонение към насрещната пътна лента и да спре преди мястото на удара, с което да предотврати ПТП. Предотвратяването на ПТП от страна на водача от товарен автомобил „Форд Транзит” е било във функционална зависимост от времето за движение на л.а „Грейт Уол” от осовата линия до мястото на удара, от своевременно предприетото спиране с функционална ефективност от водача и от движение със скорост равна или по - ниска от максимално разрешената от 50 км/час за този пътен участък. При сравнение на отстоянието на автомобил „Форд Транзит” до мястото на удара при нереализирано спиране с дължина на „опасната зона” при скорост 50 км/час се получава 37,51 метра. От това неравенство е технически възможно да се направи извода, че при реализирано ефективно спиране с максимална ефективност от водача на „Форд Транзит” при скорост на движение 50 км/час към момента, в който насрещно движещия се „Грейт Уол” пресича осовата линия, то първият автомобил би спрял до мястото на удара. Спирането на „Форд Транзит” до мястото на удара е необходимо, но не достатъчно условие за предотвратяване на ПТП, ако насрещно движещия се „Грейт Уол” не е бил в състояние да спре до това място, както се случило реално. Движението на т.а. „Форд Транзит” със скорост 50 км/час или по-ниска от тази стойност, своевременно предприето ефективно спиране от страна на водача на това МПС към момента, в който е имал техническа възможност да възприеме „Грейт Уол” пресичащ осовата линия би установило същото в състояние на покой в мястото на удара, а евентуалните пластични деформации биха имали значително по-малки стойности.

            Видно от заключението на назначената и реализирана допълнителна шесторна комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза /т.ІІ, л.108-142/ при разрешената скорост за движение на товарен автомобил „Форд Транзит” с peг. № ******* от 50 км/час и така установената от 84,92 км/час за автомобил „Грейт Уол”, peг. № ******** и своевременното реагиране на водачът на автомобил peг. № ******* при навлизане на лекия автомобил „Грейт Уол” в лентата, като последният се е движил по същият начин, както и при реалния удар, ударът ще се осъществи в лентата за движение на т.а. „Форд”, като на практика се изменя напречната му координата - на разстояние 7,4 м. след мястото на реалния удар в посока гр.София. При удара направлението на движение на т.а. „Форд” под минимален ъгъл около 1° спрямо надлъжната ос на платното се запазва. Лекият автомобил „Грейт Уол” при движението на масовият му център под ъгъл около 7° спрямо надлъжната ос на платното се измества към десния за „Форда” банкет, като продължава ротацията му обратно на часовата стрелка. При така описаните движение и ново място на удара ще се осъществи кос удар между предната лява част на т.а. „Форд” и задна дясна врата на „Грейт Уол”  (средна дясна колонка и начало задна дясна врата). Ударът би се осъществил при малки големини на скоростите - 22 км /час за „Грейт Уол”  и 17,2 км/час за товарния автомобил. Сравнено с реалните стойности при ПТП те са 36,79 км/ч за на „Грейт Уол” и 68,83 км/час за т.а. „Форд”. Това определя и много по - малки деформации и ударни сили. С оглед съотношението на масите на автомобилите и малките скорости при удара най вероятно те ще спрат в зоната на удара - изместването на масовите им центрове след удара и завъртането им ще е минимално. При това допускане изменението на скоростите при удара ще е на практика близко до скоростите им при удара 22 км/час и 17,2 км/час. Ударните импулси биха били не повече от 9 000 – 10 000 Нютона срещу около 24 270 Нютона. Възникващите инерционни сили действащи върху телата на пътничката и водача са близки по направление с тези действащи при реалния удар, но ще са със значително по - малък интензитет. При огледа на мястото на произшествието са извършени измервания на параметри на завоя, като са използвани малки по дължина хорди. Извършените измервания по този начин определят голяма разсейка на стойността на данните. Това определя радиус на кривина на пътния профил по десния му край от 168 метра. Анализът на сателитен изглед на пътния участък определя като по - реален радиус на кривина на надлъжния профил на пътя в завоя около 112 метра. Критичната скорост на движение на автомобил „Грейт Уол” в завоя при радиус на траекторията, съгласно данните от измерванията при огледа и мокра асфалтова настилка е 95,2 км/час. За радиус на траекторията, съгласно данните от анализа на сателитния изглед на пътния участък и мокра асфалтова настилка тя е 77 км/ час. При протичането на произшествието, най големи натоварвания на телата на возещите се в автомобил „Грейт Уол” (водач и пътничка) се получават вследствие на въздействията на преносната инерционна сила поради много голямото изменение на ускорението на масовия център на автомобила при осъществяване на удара за този автомобил като освен това, този удар се осъществява в зоната на разположение на пътничката, което води и до допълнително въздействие на деформираните елементи от купето върху тялото. След удара върху телата в купето действа основно преносна инерционна сила вследствие закъснителното движение след удара, с ускорение на масовия център на автомобила. В случая, тази сила е многократно по-малка от преносната инерционна сила при удара. Механо-математичния анализ определя, че при удара изменението на скоростта на л.а. „Грейт Уол” при удара е 66,6 км/час. Изменението на скоростта на автомобила е под ъгъл 8,79° спрямо надлъжната ос на платното за движение. При удара надлъжната ос на л.а. „Грейт Уол” е била под ъгъл около 75° спрямо надлъжната ос на платното за движение. Установените ъгли определят, че по отношение на л.а. „Грейт Уол” ударният импулс е бил почти перпендикулярен на надлъжната му ос - сключвал е ъгъл около 83,79° с надлъжната ос. Съгласно изложения анализ на действащите сили върху намиращи се в купето (водач, пътничка), при реалния удар между автомобилите следва върху возещите се в л.а. „Грейт Уол” при удар да действат основно преносни инерционни сили с преобладаваща ударна преносна инерционна сила, насочена основно надясно и с пренебрежимо малка стойност на компонента назад (ударният импулс е под ъгъл около 6,21° назад, спрямо напречната ос на купето). Сумирането на основната инерционна сила с центробежна преносна инерционна сила за всеки в купето определя, че водачът и пътничката в този автомобил при осъществяване на удара ще се стремят да се изместят напречно на автомобила към дясната страна. При хипотезата при управлението на т.а. „Форд Транзит” от 50 км/час и така установената скорост за другия автомобил ударът би се осъществил при малки големини на скоростите 22 км/час за „Грейт Уол” и 17,2 км/час за т.а. „Форд” / съответно 36,79 км/ч. и 68,83 км/ч. при реалния удар), което определя и много по - малки деформации и ударни сили. Възникващите инерционни сили, действащи върху телата на пътничката и водача са близки по направление с тези, действащи при реалния удар, но ще са със значително по малък интензитет. Видно, че Е.М. е починала в мястото на ПТП като пътничка на предна дясна седалка в автомобил „Грейт Уол”, навлязъл в насрещната лента за движение и ударен отдясно почти напречно) на насрещно движещ се т.а. „Форд Транзит”. Ударът е челен кос за „Форда” и страничен десен за другия автомобил, като е попаднал в областта на предната колона и предната дясна врата. Причина за смъртта на М. е посочена по-горе. Съобразно данните за механизма на ПТП и морфологичните особености на черепно-мозъчната травма последната е резултат от два последователни удара на главата върху прилежащите вътрешни части на купето, локализирани съответно в дясната слепоочна и лявата тилна област, при рязката промяна на скоростта и посоката на автомобила и инерционното движение на тялото. При хипотезата за движение на товарния автомобил ******* с 50 км/час съобразно изложеното, ударът между двата автомобила е бил неизбежен, но би се осъществил при по-малки скорости на автомобилите, съответно между челната лява част на т.а. „Форд” и страничната дясна страна на другия автомобил в областта на средната колона и задната дясна врата. Такъв механизъм на ПТП предполага изместване на основния (първия) удар на главата от дясно слепоочно в посока дясно слепоочно-тилно. По-малките скорости на автомобилите предполагат по-малка сила на удара на главата, но не е възможно конкретизиране на резултата му (т.е. морфологичните особености на увреждането, което би се получило и здравното му значение).

            От така установената фактическа обстановка, решаващият съд приема, че подсъдимият М.К.М. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.343, ал.4, вр. ал.3, б. „б” предл. 1-во от НК, във връзка с чл.21, ал.2 от ЗДвП, като на 21.08.2015 г. на път I - 4, Варна - София, при км. 11+200, с посока на движение гр.Варна - гр.София, при управление на МПС-товарен автомобил „Грей Уол Волекс Ц 10” с д.к.№ ********, собственост на БТК АД София и „ДСК Лизинг” АД гр.София нарушил правилата за движение - чл. 21, ал. 2 от ЗДвП - превишил разрешената скорост ограничена със знак В 26 от 60 км /ч., като се движил с 84,92 км/ч. и по непредпазливост причинил смъртта на Е.К.М., ЕГН ********** от гр. Д. и средна телесна повреда на К.Д.С., ЕГН ********** ***, изразяваща се в травматично счупване на лява колянна капачка без разместване на фрагментите и с последваща имобилизация с помощта на шина, обуславяща затруднение на движението на левия крак за около 6-7 месеца.

От обективна страна деянието е извършено като на посочената дата, при управление на процесния автомобил, подсъдимият М. е нарушил правило за движение, визирано в ЗДвП, а именно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, което е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат - смъртта на возещата се до него Е.М. и средна телесна повреда на водача на насрещно движещия се автомобил К.С.. „Разрешената скорост” е тази, която законът допуска в определените участъци от пътищата и за която има поставени съответни знаци, с които водачите са длъжни да се съобразяват. Движение с превишена скорост съставлява един вид нарушение и е налице при управление на МПС със скорост над законнопредвидената /чл.21, ал.1 от ЗДвП / или над изрично посочената с пътен знак, както е в случая - чл.21, ал.2 от ЗДвП. На мястото на ПТП има знак В - 26 с ограничение на скоростта от 60 км/час, като подсъдимият е управлявал с по - висока такава, а именно с 84,92 км/час. В настоящия случай е налице пряка причинна връзка между нарушаването на посоченото правило за движение и настъпването на съставомерните последици. Установено е, че М. е управялвал автомобила със скорост от 84,92 км/час, като пътят е бил мокър. Имало е знак за ограничение на скоростта от 60 км/час,  знак A - 3 ,,последователни опасни зави, първият от които е на дясно” и знак В - 24 „забранено е изпреварването на МПС с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош”. Според цитираното по-горе заключение на комплексната четворна съдебно физико - автотехническа експертиза /т.ІІ, л.73-98/, ако деецът се е движил с разрешената скорост, той е могъл да предприеме ефективно спиране към момента на отклонение към насрещната пътна лента и да спре преди мястото на удара, с което да предотврати това ПТП. Скоростта, с която от техническа гледна точка е трябвало да се движи лекия автомобил управляван от М. е била 60 км/час или с по-малка от тази стойност. Според вещите лица само неразрешената и по висока от 60 км/час скорост е причина за конкретното ПТП.

          Действително, подсъдимият М. е управлявал автомобила си с превишена скорост от 84,92 км/час при разрешена 60 км/час, като и водачът на другия, насрещно движещ се товарен автомобил – пострадалият С. също е управлявал с превишена скорост - с 68,83 км/час при разрешена от 50 км/час, което обстоятелство се установява от двете автотехнически експертизи. Вещите лица обаче са категорични, че дори и при движение с разрешената скорост от 50 км/час за товарния автомобил ******* и при така установената от 84,92 км/час от автомобил ********, мястото на ПТП отново е щяло да бъде изцяло в пътната лента на товарния автомобил управляван от С.. Според експертите, дори и при разрешената скорост от 50 км/час, св.С. не е могъл да предотврати ПТП. Това значи, че по никакъв начин не може да се установи със сигурност при тази хипотеза щяла ли е да настъпи смъртта на М. и телесната повреда на С.. Оттук пък следва извода, че не е налице независимо съпричиняване на резултата и съответно съвина от страна на другия водач - К.С. за настъпването на ПТП.        

            От субективна страна деянието е извършено непредпазливо като форма на вина, при небрежност по смисъла на чл.11, ал.3, пр.1 от НК, като подсъдимият не е предвиждал настъпването на общесгвеноопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Обективният признак на небрежността очертава рамките на дължимото, т.е. това което деецът е бил длъжен да предвиди. В конкретния случай подсъдимият е бил длъжен да има дължимо поведение, което се определя от правилото на чл.21, ал.2 ЗДвП - забрана да се управлява със скорост по - голяма от сигнализираната с пътен знак В 26, като освен това е имало предупредителен и забранителен пътен знак. Подсъдимият се е отклонил от това правило и то се е изразило в управление на автомобила със скорост 84,92 км/час, а е трябвало да се движи в конкретната ситуация с доста по - ниска скорост, а именно с 60 км/час. Субективният признак на небрежността изисква дееца да предвиди и предотврати престъпления резултат. Той е имал тази възможност, тъй като ако е спазил посоченото правило е могъл в конкретните условия да предвиди резултата - настъпването на ПТП и смъртта на М. и средната телесна повреда на С.. Индивидуалната възможност на подсъдимия да предвиди резултата се извлича от наличието на съответни качества да мобилизира своя умствен и психически капацитет за да изведе в съзнанието си представа за последиците. Тази възможност заедно с проявената недостатъчна грижа е основание за неговата отрицателна оценка за психическото му отношение към престъпния резултат. В случая освен, че е имало задължение да предотвратяване на резултата, подсъдимият М. е имал и обективна възможност за това. Обективното обстоятелство, което насочва съзнанието на дееца към опасността при нарушаване на правилата е самите специални правила, визирани в ЗДвП и конкретно цитираното вече правило на чл.21, ал.2 от ЗДвП.

Тези извод на съда се подкрепят изцяло от самопризнанията на М., които от своя страна на основание чл.372, ал.4 от НПК се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства -  показанията на разпитаните свидетели, четирите съдебно - медицински експертизи, съдебно техническата експертиза, съдебно автотехническата експертиза, комплексната четворна съдебно физико-автотехническа експертиза, допълнителна шесторна комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, писмените и веществените доказателства.

Причини за извършване на деянието - неправилна преценка на пътната обстановка, неспазване на правилата за движение и несъобразяване със собствените възможности за адекватна реакция.

Предвид изложените обстоятелства, съдът квалифицира деянието, призна  подсъдимия за виновен и го осъди.        

При определяне вида и размера на наказанието, съдът съобрази, че делото е разгледано при условията на чл.370 и сл. от НПК и приложи императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, като определи наказанието на подсъдимия  М. във връзка с чл.58 а, ал.1 от НК. За престъплението по чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.„б” предл. 1-во от НК, към момента на извършване на конкретното деяние – 21.08.2015 г., законодателят е бил предвидил наказание от 3 /три/ до 10 /десет/ години лишаване от свобода. С бр.74 на ДВ от 26.09.2015 г. размерът на горната граница на тази санкция е завишен до 15 /петнадесет/ години лишаване от свобода. При определяне размера на конкретното наказание, съдът прецени като отегчаващо вината обстоятелство наложените до момента наказания по ЗДвП /л.159/, съдържащи се в 1 /едно/ наказателно постановление и два фиша, като изключва от бройкта на фишовете този с № С/211812, с който М. е бил санкциониран в качеството му на пешеходец за неправилно пресичане по чл.113, ал.1 от ЗДвП.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът счита, че следва да се приемат чистото съдебно минало, младата възраст, критичното отношение към деянието, фактическият принос на пострадалия К.С., добрите характеристични данни на подсъдимия, а именно : трудова му ангажираност, това, че последният продължава своето образавание в магистърска програма на СУ „СВ. Климент Охридски”, както и активно изразената му гражданска позиция и дейността му във връзка с популяризирането на българската история сред подрастващите в страната.

Решаващият съд не споделя становището на защитата, че тъй като и на самия подсъдим също е била причинена средна телесна повреда от процесното произшествие /изразяваща се в обездвижване на долен ляв крайник за повече от 4-5 месеца/, това обстоятелство следва да се цени като смекчаващо вината такова, тъй като никой не може да черпи права от своето противоправно поведение. Същият аргумент се явява причината съдът да не приеме тезата на защитата, че следва да се преценява като смекчаващо вината обстоятелство и факта, че около месец след ПТП деецът е започнал да посещава специализирана клиника и назначената му в тази връзка психотерапия.

Формата на вината - престъпна небрежност, това, че М. е  допуснал само едно нарушение на правилата за движение по пътищата, това, че е причинена смърт само на едно лице и телесна повреда на друго, при така приетата правна квалификация, а не е налице смърт на повече от едно лице, са елемент от състава на престъплението и не могат да бъдат ценени допълнително като смекчаващи вината обстоятелства, каквото е становището на защитата.

Ето защо, решаващият съд прие, че на М. следва да бъде наложено наказание във връзка с чл.54 от НК, при преобладаващи смекчаващи вината обстоятелства, в размер на 3 /три / години лишаване от свобода – минимално предвидения размер за конкретното престъпление. В съответствие с разпоредбата на чл.58 а, ал.1 от НК съдът намали така определеното наказание от 3 /три/ години лишаване от свобода с 1/3 /една трета/ или подсъдимият следва да изтърпи наказание от 2 /две/ години лишаване от свобода.

Настоящият състав счита, че от събраните по делото доказателства в конкретния случай не може да се направи извода, че са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, както и, че е налице и втората предпоставка за приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК – да се приеме, че и най – лекото, предвидено в закона наказание, би се оказало несъразмерно тежко.

Тъй като подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и с оглед данните по делото касаещи личността му, съдът намира, че за постигане целите на наказанието и поправянето му не е наложително същият да го изтърпи ефективно. В тази връзка настоящата инстанция съобрази добрите характеристични данни на подсъдимия, трудовата му и учебна ангажираност, както и активно изразената му гражданска позиция насочена изключително към обучение и възпитание на подрастващите. Съдът не счита, че откъсването на дееца от социалната му и обществена среда ще допринесе за неговото поправяне. Предвид изложеното и на основание чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи изпълнението на определеното наказание лишаване от свобода, за срок от 4 /четири/ години от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.343 г от НК съдът наложи на подсъдимия наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ години, считано от отнемане на свидетелството му за правоуправление по административен ред, като съображенията водили настоящия състав при определяне размера на това конкретно наказание са същите, мотивирали съда  при индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода.

Съдът намира, че така наложените наказания са справедливи, съответстват  на обществената опасност на деянието и на дееца, и чрез тях ще бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл.36 от НК.

            Съдът разпореди след влизане на присъдата в сила, веществените доказателства : товарен автомобил „Грейт уол” с peг. № ******** - на съхранение в РУ МВР-Тетевен  да се върне на „ДСК Лизинг” АД гр.София, а товарен автомобил „Форд Транзит” с peг. № ******* – също на съхранение в РУ МВР – Тетевен да се върне на „ВИД Инвестмънт” ООД гр. София, ЕИК *****. По отношение на горепосочените вещи не са заявявани претенции от страните по делото.

По отношение на вещественото доказателство :  Обект № 1 - 1 бр. лаптоп „Леново G580”, model name 20157, Mfg date: 12/10/10, S/N: WB 08739875, P/N: 59353847, MO: WB 0210100 D1, съдът постанови последното да се върне на подсъдимия М.М. след влизане на присъдата в сила. Претенции досежно собствеността върху процесната вещ заявиха подсъдимия М. и частният обвинител К.М.. Последният изложи пред съда, че лаптопа е бил закупен от бившата му съпруга –  частният обвинител В.В. К. -Т. като подърък на дъщеря им. В тази връзка обаче не бяха заявени претенции от повереника на  ч.о. В. К. – адв.Ц.М., според която доверителката й не разполага с доказателства относно придобивното основание, установяващо собствеността на процесния лаптоп. Напротив, в обясненията си пред съда и по време на досъдебното производство подсъдимият М. категорично е заявил, че спорната вещ е негова и я използвал във връзка с работата си.

При този изход на процеса съдът осъди подсъдимия М.К.М. да заплати на по сметката на РУ на МВР- гр. Тетевен сумата от 3 655.90 /три хиляди шестстотин петдесет и пет лева и деветдесет  стотинки/ лева разноски за експертизи, както и да заплати на Ловешки окръжен съд сумата от 484.04 /четиристотин осемдесет и четири лева и четири стотинки/ лева и сумата от 5.00 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.

 

 

 

СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК  :