№ 246
гр. Перник, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20231720102433 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искава молба с вх.№ 11669/02.06.2023г.,
уточнена с молба вх.№ 16778/09.08.2023г., с която са предявени са обективно,
кумулативно, съединени осъдителни искове от Т. М. К., с ЕГН: ********** чрез адв. К.
Б., против Община Перник, с ЕИК: *********, представлявана от кмета Станислав
Владимиров, за заплащане на сумата от общо 9810 лева – наемоподобен доход за
периода от 16.06.2018 г. до 16.06.2023 г. вкл. или по 163.50 лева на месец за целия
процесен период – за ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор 55871.504.940
по КККР на гр. Перник, одобрени със заповед № РД-18-91/***.10.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК /с номер по предходен план от 1559в, в кв. 8/, с
площ на целия имот от 327 кв.м. /застроена и незастроена част/ и с адрес на поземления
имот: гр. Перник, кв. *****, които суми ответната община е спестила, доколкото не е
направила разходи за наем на имота, но ищцата за сметка на това е обедняла като не е
реализирала доходи от ползване на имота, както и законната лихва върху посочената
сума от датата на предявяване на иска – 02.06.2023 г. до окончателното им изплащане и
сумата от 100 лева – обезщетение за забава за периода от 16.06.2018 г. до подаване на
исковата молба – 02.06.2023 г.
Ищцата излага в исковата молба, че след влизане в сила на КККР на гр. Перник
била съсобственик на основание наследство, делба и придобивна давност на поземлен
имот с идентификатор № 55871.504.940 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-
91/***.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот гр.
Перник, кв. ***** и с площ на поземления имот 317 кв.м. по документ за собственост и
327 кв.м. по скица, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на
трайно ползване – за друг вид застрояване, с номер по предходен план 1559в, кв.8,
парцел 1, при съседи поземлени имоти с идентификатори: 55871.504.906;
55871.504.976; 55871.504.941 и 55871.504.939 – като ищцата посочва, че тя
притежавала ½ идеална част от правото на собственост върху имота, а другата ½
1
идеална част от същия се притежавала от наследниците на нейния чичо. За
удостоверяване на собствеността си върху имота ищцата се била сдобила с нотариален
акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно
владение № *** от 19.01.2004 г., № ***, том І, рег. № 128 нот. дело 10/2004 г. на
нотариус И.И. с район на действие РС Перник.
Твърди още, че посоченият имот от поне 2008 г. бил завзет без правно основание
изцяло от Община Перник, като последната дори изградила в него сграда, която
отдавала под наем като магазин за хранителни стоки. Посочената сграда заемала
голяма част от поземления имот, а останалата незастроена част от него била с положен
асфалт и се ползвала за паркинг. Уточнява се, че имотът никога не бил отчуждаван,
нито собствениците учредявали на ответника или друго лице вещно право на ползване,
нито пък били сключвали договор за наем. Излага, че към момента на подаване на
исковата молба магазинът за хранителни стоки не работел, но сградата му
продължавала да стои в имота и така тя заедно с положения асфалт съставлявали
пречка за ищцата да ползва имота, съобразно правата си. Твърди, че през годините
ищцата водила множество дела за защита на правата си върху имота, от където се
прави извод, че правото й на собственост не било изгубено съответно придобито от
друго лице в това число по давност от ответника. Предвид това ищцата счита, че все
още е собственик на поземления имот. Доколкото общината ползвала така описания
имот без правно основание през годините собствениците, сред които и ищцата,
многократно търсили правата си и водели дела – като в хода на същите общината била
осъждана да заплаща на ищцата наемоподобен доход за лишаването й от ползване на
имота. Покана за заплащане на такъв ищцата отправила до общината, получена на дата
23.04.2014 г., но така и не получавала доброволно плащане. Предвид участието си в
собствеността и средните наемни цени за сходни имоти ищцата счита, че за процесния
период й се дължи наем от по 1 лев на месец за кв.м. или по 163.50 лева месечно или
по 1962 лева годишно – общо 9810 лева за целия процесен период. Ищцата счита, че
сумите й се дължали съгласно принципа на неоснователното обогатяване, доколкото
общината била спестила съответните разходи за наем, но със същите ищцата обедняла,
доколкото не ги реализирала като приход. С тези аргументи се иска претенциите да
бъдат уважени. Претендира и обезщетение за забава от 16.06.2018 г. до датата на
исковата молба. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.***1 ГПК от страна на ответника, чрез адв. А.А., е подаден
писмен отговор, с който предявените искове се оспорват по основание и размер.
Оспора изложените в исковата молба твърдения, като поддържа, че Община Перник е
изградила процесната сграда в процесния имот, ползвана като магазин. Тази сграда
била построена преди много повече от 10 години и в продължение на повече от 10
година ползвана от общината, поради което и била придобита по давност. Предвид
изтеклата придобивна давност общината ползвала сградата на правно основание като
на правно основание ползвала и прилежащия й терен. Поради това общината не
дължала обезщетение за ползване на сградата и прилежащия й терен. При условията на
евентуалност и в случай че съдът приемел, че сградата била собствена на ищцата по
силата на приращението, то се излагат доводи, че в исковата молба липсвали
конкретни доводи сградата да се ползва от общината през процесния период. Моли
съда да отхвърли предявените искове. Претендира сторените по делото разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са от страна на ищеца обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
С протоколно Определение от 02.10.2023г. е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване между страните в настоящето производство, че
2
процесната сграда представлява един обект, но е нанесена, като два самостоятелни
такива в кадастралната карта и кадастралните регистри на град Перник от службата по
геодезия, картография и кадастър, като същата до 2017г. е отдавана под наем от
община Перник на трети лица, а след тази дата повече не е отдавана под наем.
С протоколно Определение от 19.02.2024г. на осн.чл.214 ГПК е допуснато
увеличение в размер на предявения иск по чл. 86 ЗЗД със сумата от 1025.96лв., като
същия се счита предявен за сумата от 1125.96лева.
Разпоредбата на чл.59 от ЗЗД урежда общия състав на неоснователното
обогатяване, включващ следните елементи: обогатяване на едно лице за чужда сметка,
обедняване на друго лице, свързано със съответното обогатяване, отсъствие на
основание за обогатяването и липса на възможност за защита на обеднелия чрез друг
иск. Типичен пример за такова неоснователно обогатяване е ползването на чужд имот
без основание. Съгласно установената съдебна практика, ако ответникът ползва имота
без правно основание отговорността му да обезщети собственика се изразява в спестен
от него наем, който би плащал за ползване на имота, като обедняването на собственика
и обогатяването на ползвателя/държателя са една и съща сума, измерваща се в пазарен
наем за процесния имот, който би получил за спорния период /Постановление № 1 от
28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС, решение № 587 от 1.11.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 941/2009 г., IV г. о., ГК, решение № 55 от 28.02.2012 г. на ВКС по гр. д. №
652/2011 г., III г. о., ГК и решение № 267 от 20.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № ***/20***
г., III г. о., ГК, решение № 252 от 23.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2858/2014 г., III г. о.,
ГК, решение № 276/22.10.20***г. по гр.д. № 1172/2012г., ІVг.о., ГК/.
С нот. акт № ***, том I, рег. № 128, дело № 10/2004 г. /л. *** от делото/ и по
наследство от СТ.П.СТ /удостоверение за наследници – л. 12 от делото/, ищцата се
легитимира като собственик на 1/2 ид.ч. от процесния поземлен имот с ид.
55871.504.940 по КККР на гр.Перник, с площ от 327 кв. м. /номер по предходен план
1559в, кв. 8/, като в нот. акт изрично е посочено, че правото на собственост се
признава, без построената върху този имот масивна търговска сграда-магазин.
От изслушаната и приета съдебно – техническа експертиза се установява, че
процесния имот - ПИ с идентификатор 55871.504.940 по КК не е заграден и няма
видими белези да е заграждан някога във времето от собствениците. Намира се в
кв.****, гр.Перник, като имота има частична асфалтова настилка пред сградата. В
имота/по КК/ попадат частично Сграда с идентификатор 55871.504.940.1 по ЮС със
22
ЗП 94м, на един етаж и Сграда с идентификатор 55871.504.940.2 по КК със ЗП 62м.
2
Обща площ с която попадат двете сгради(по kk) е 96м.Сградата на място е една,
представлява масивна конструкция,бетонни основи, колони, стоманобетонни греди,
плоча над тях и хидроизолация с наклон в едната посока-назад. Измерена на място
2
сградата е 159м. Терена на място е застроен с описаните по-горе сгради /по КК/, а на
място една сграда. Има наклон, не е ограден. На място свободната площ се ползва от
съседните места /собственици/ да си паркират леките автомобили и част е свободна.
Самата сграда е значително разрушена и се ползва за сметище. Ньмя дограма, врати и
прозорци.
От първоначалната и допълнителни съдебно – счетоводни експертизи се
установява, че в Община Перник за процесния период от 16.06.2018г. до 16.06.2023г.
няма осчетоводени приходи от наеми свързани с ползване на сграда, построена в ПИ с
идентификатор 55871.504.940 по КККР на гр. Перник, включително и от ползване на
поземления имот. В Община Перник за процесния период от 16.06.2018г. до 16.06.2023
няма работни места на служители на Община —Перник с място на работа в сграда,
построена в поземлен имот с идентификатор 55871.504.940 по КККР на гр. Перник,
включително и с място на работа в този поземлен имот. В Община Перник - Дирекция
3
МДТ по справка за данъчни обекти, населено място гр. Перник ул. „****“ № 22 за
периода от 16.06.2018г. до 16.06.202г. е обработена декларация с партида №
6404H15757 с имена Т. М. К., тип на имот- земя с площ на имота 317 кв.м., идеални
части – ½ . В Дирекция МДТ няма данни за подадена декларация за данъчен обект
населено място гр. Перник ул. **** № 22 , тип имот — сгради. За периода от
16.06.2018г. до 16.06.2023г. са заплащани данък недвижим имот и такса битови
отпадъци за процесния поземлен имот, тип земя с площ ½ ид.ч от 317,00 кв. м., с адрес
гр. Перник ул. **** № 22 от Т. М. К.. В Община Перник ПИ с идентификатор
55871.504.940 по КККР на гр. Перник , не е актуван като частна или публична
общинска собственост. Построена сграда в поземления имот, с вид и описание —
обект, целият, панела, 1989 г., 93,93 кв. м. е актувана като частна с Акт № 1116 за
общинска собственост — частна с дата на съставяне 28.10.1998г. / представен на л.62
от делото/.
За периода от 16.06.2018г. до 16.06.2023г. за терен с площ на ПИ-327 кв. м., на
процесния имот е определена обща сума в размер на 8907,48 лева като пазарна
стойност на наем. Стойностга нд обезщетението за забава изчислена при така
определените стойности на наема за терен с площ на ПИ-327 кв. м на процесния имот е
в размер на 2251,92 лева за процесния период от 16.06.2018г. до 02.06.2023г. За
периода от 16.06.2018г. до 16.06.2023г. за терен с ½ идеална част от площ на ПИ-327
кв. м. , което е 163,5 кв. м. на процесния имот е определена обща сума в размер на
4453,74 лева като пазарна стойност на наем. Стойността на обезщетението за забава
изчислена при така определените стойности на наема за терен с ½ идеална част от
площ на ПИ-327 кв. м. , което е 163,5 кв. м. на процесния имот е в размер на 1125,96
лева за процесния период от 16.06.2018г. до 02.06.2023г. За периода от
16.06.2018г.до 16.06.2023г. за терен без площ сгради и прилежащ терен 162 кв. м. на
процесния имот е определена обща сума в размер на 4412,88 лева като пазарна
стойност на наем. Стойността на обезщетението за забава изчислена при така
определените стойности на наема за терен без площ сгради и прилежащ терен — 162
кв. м. на процесния имот е в размер на 1115,62 лева за процесния период от
16.06.2018г. до 02.06.2023г. За периода от 16.06.2018г.до 16.06.2023г. за терен с ½
идеална част без площ сгради и прилежащ терен — 162 кв. м , което е 81,00 кв. м. на
процесния имот е определена обща сума в размер на 2206,44 лева като пазарна
стойност на наем. Стойността на обезщетението за забава изчислена при така
определените стойности на наема за терен с ½ идеална част от без площ сгради и
прилежащ терен — 162 кв. м. , което е 81,00 кв. м. на процесния имот е в размер на
557,81 лева за процесния период от 16.06.2018г. до 02.06.2023г.
За периода от 1998г. до 20.12.2014г. в Община Перник са осчетоводявани
приходи от наемни вноски свързани с ползване на сграда.
За периода от 20.12.2014г. до 01.02.2017г. съществува договор за наем свързан с
ползване на сградата, но няма осчетоводени приходи- липсва плащане на месечен наем
от наемателя. След 01.02.2017г. няма осчетоводявани приходи от наемни вноски
конкретно на сградата или от услуги.
Констатациите в експертизите се потвърждават, както от скица на поземлен
имот № 15-194266-29.03.2018 г. на СГКК – гр. Перник /л. 16 от делото/, така и от
гласните доказателства. Свидетелите Р.Г., И.СТ., Р.СТ., Е.М., установяват, че имота е
асвалтиран, неограден, а сградите в разрушено състояние. Не се ползва в момента за
нищо от 2018г., но докато е функционирал целият имот се ползвал от Община Перник
във връзка с магазина. От показанията на разпитаните по делото свидетели се
установява, че изградената в имота сграда, се ползват от Община Перник, лично или
чрез трети лица, на които помещенията са отдадени под наем. С нотариална покана рег.
№ 455 от 23.04.2014 г. /л. 17 от делото/, връчена на ответника на 24.04.2014 г. и не се
оспорва от ответника, съсобствениците на процесния имот, сред които и ищцата са
4
поискали от общината да им заплаща обезщетение за цялостно им лишаване от
ползването на имота в размер на 300 лева месечно, считано от датата на получаване на
поканата.
По делото не се установи през процесния период от 16.06.2018г. - 16.06.2023г. да
е налице правно основание за ползване на имота от ответната община. По делото
липсват твърдения от ответника, а и не са събрани доказателства, които да установяват
сключен между страните договор за наем, както и ответникът да е титуляр на
ограничено вещно право върху имота. Установи се от представените влезли в сила
съдебни решения, че между Община Перник и собствениците на имота са водени
няколко дела, по които са присъдени в полза на последните дължимите обезщетения за
неоснователното обогатяване на ответника, вследствие ползването на собствения им
имот за предходни периоди.
Предвид гореизложените фактически констатации, съдът приема за доказан
фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД, с оглед
установяване собствеността на ищеца върху имота и фактическото му ползване от
ответника през исковия период без правно основание. През целия исков период
ответната община е ползвала имота за свои цели, посредством изградената и
стопанисвана от общината сграда-магазин и достъпът до магазина се осъществявал
единствено и изцяло през процесния имот, за което е следвало да осъществи разходи,
като тези разходи са спестени чрез ползването на имота за сметка на собствениците. За
възникване на вземането за неоснователно обогатяване не е необходимо ответникът да
е развил дейност и реализирал приходи и това, че не е получил наемна цена или друг
доход не го освобождава от отговорността да обезщети собственика, след като се
намира в неговия имот без правно основание, а последният е лишен от възможността
да ползва собствения си имот, в това число и да реализира приходи от него /Решение №
252 от 23.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2858/2014 г., III г. о., ГК/.
С оглед на гореизложеното и доколкото по безспорен и категоричен начин се
установява, че ищцата са собственици на 1/2 идеална част от процесния недвижим
имот, това право на собственост не е отречено и от Община Перник, имота не е
отчужден, а Община Перник възпрепятства собствениците да упражняват по какъвто и
да било начин правото си на ползване и разпореждане с този имот. Намиращите се в
имота сгради и съоръжения не дават възможност да собствениците на имота да го
отдават под наем и да реализират граждански плодове от собствента си вещ. С това
Община-Перник пречи да действителните собственци да стопанисват имота си по
какъвто и да било начин. Върху така завзетия имот Община Перник е осъществила
строителство, като е изградила посочените по-горе сгради. Доколкото, обаче, имотът
не е бил държавна или общинска собственост, то Общината е могла да извършва
строителство в него само ако притежава съответно учредено право на строеж.
Съществуването на такова не е установено, поради което Община Перник е
реализирала строителството, без да има законово основание за това, така както същото
е дефинирано с разпоредбата на чл.2, ал.4 от ЗОСОИ. С оглед на това приложение
намира разпоредбата на чл.2, ал.6 от ЗОСОИ, съгласно която, ако върху одържавената,
отчуждената или незаконно отнетата земя са извършени строежи или са направени
други промени без законно основание или след 25.02.1992 година, собствеността върху
земята се възстановява реално, а отношенията между собственика и строителя,
респективно извършилия-промените, се уреждат съгласно чл.73 и чл.74 от ЗС, като
добивите и обезщетенията по ****та от разпоредбите се дължат от 25.02.1992 година.
Възникването и реализирането на правото на обезщетение по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД не е
обусловено от отправяне на покана до неоснователно обогатилото се лице за
5
възстановяване на равностойността на неоснователното обогатяване /за разлика
например от иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС/, поради което наличието или липсата на покана
в случая са ирелевантни за основателността на предявения иск /решение № 715 от
2.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1681/2008 г., IV г. о., ГК, Решение № 381 от 8.07.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 272/2009 г., IV г. о., ГК/.
За установяване стойността на обезщетението по делото са допуснати
първоначална и допълнителни съдебно-счетоводни експертизи. Съгласно утвърдената
многобройна съдебна практика на Върховния касационен съд е, че в този случай – чл.
59 ЗЗД обогатяването на ползващия имота, съответно обедняването от това за
собственика, е в размер на средномесечния пазарен наем за вещта за съответния период
от време.
Обезщетението за ползване на имота следва да бъде определено на база
пазарната наемна цена за процесния имот, като в процеса е установена липсата, както
на наемно правоотношение между страните, така и на валидно правно основание за
ползването на имотите от страна на ответника /така изрично Решение № 252 от
23.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2858/2014 г., III г. о., ГК и др./. Съдът счита, че при
определяне размера на действителния пазарен наем за процесния имот в случая следва
да се възприеме заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза,
което е обективно, пълно и компетентно изготвено. Експертът е дал заключение
относно стойността на средния пазарен наем, като са съобразени местоположението на
имота, неговите размери, статут и предназначение. Според това заключение за
процесния период приспадащата се на ищцата част от средната пазарна наемна
стойност на въпросния имот, съответна на 1/2 ид.ч. от правото й на собственост,
възлиза на сумата от 4453,74 лева, като обезщетението по чл. 59 ЗЗД се следва за
целия имот, а не само за частите от сградата, навлизащи в процесния имот, тъй като
чрез осигуряване достъп до общинската сграда-магазин през имота на ищеца реално се
препятства цялостното му ползване. Предвид гореизложеното, искът е доказан по
основание и в размер за сумата 4 453,74 лева, ведно със законната лихва върху размера
на дължимото обезщетение по чл. 59 от ЗЗД, считано от исковата молба до
окончателното изплащане, а за разликата над посочения размер до пълния претендиран
размер от 9 810,00 лева искът следва да се отхвърли.
По иска с пр. осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД
Вземането за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е задължение без
определен ден на изпълнение, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД, длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора (така Решение № 394 от
27.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3034/2015 г., IV г. о., ГК и Решение № 48 от 10.09.2012
г. на ВКС по т. д. № 237/2011 г., II т. о., ТК). В конкретния случай собствениците на
имота, сред които и ищцата са отправили до ответната община нотариална покана, в
която са поискали последният да им заплаща обезщетение за неоснователното ползване
на имота ежемесечно в посочения в поканата размер, считано от датата на получаване
на поканата. Тъй като с изпратената покана се иска изплащане на обезщетение за
ползването на имота, не е необходимо ищците да изпращат ежемесечно допълнителна
покана, за да бъде поставен длъжникът в забава. Страните не спорят и се установява, че
поканата на ищците е получена от ответната община на посочената в нея дата
24.04.2014 г. Не е спорно между страните, че ответникът не е платил търсените от него
суми, при което следва да се приеме, че същият е изпаднал в забава за периода от
16.06.2018г. до датата на предявяване на иска – 02.06.2023г. От 16.06.2018 г. до датата
на предявяване на иска, лихвата върху главницата от 4 453,74 лева възлиза на 1125,96
6
лева за периода от 16.06.2018г. до 02.06.2023г., която следва да бъде присъдена в
пълния й предявен размер, съобразно допуснатото изменение на иска по реда на чл.
214 ГПК.
По разноските:
При този изход на спора на осн.чл.78, ал.1 ГПК на ищцата се следват сторените
по делото разноски, съобразно уважената част от исковите претенции, като същата
претендира и доказва разноски общо 2 037,44 лева за заплатена държавна такса,
адвокатско възнаграждение и депозит вещи лица, от които й се дължи от ответника
сумата от 1 039,48 лева, съобразно уважената част от исковете.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК на ответната страна се следват сторените по делото
разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции, като същата
претендира и доказва разноски общо 1 890,00 лева за заплатен адвокатски хонорар и
депозит вещи лица. От ищцовата страна своевременно е направено възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
неоснователно, с оглед фактичската и правна сложност на делото, извършените
процесуални действия и лрой проведени открити съдебни заседания. Поради което и на
ответника се дължи сумата от 925,74 лева.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Перник, ЕИК *********, пл. Св. Иван Рилски 1А, да
заплати на Т. М. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „****, на осн. чл. 59,
ал. 1 ЗЗД сумата от 4453,74 лева – представляваща обезщетение за лишаването от
право на ползване върху собствената на ищцата 1/2 идеална част от поземлен имот с
ид. 55871.504.940 по КККР на гр.Перник, одобрени със заповед № РД-18-
91/***.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК /с номер по предходен план от
1559в, в кв. 8/, с площ на целия имот от 327 кв.м. /застроена и незастроена част/ и с
адрес на поземления имот: гр. Перник, кв. *****, за периода от 16.06.2018 г. до
02.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
исковата молба в съда /02.06.2023г./ до окончателното изплащане на сумата, както и
на осн. чл. 86 ЗЗД сумата от 1125,96 лева за периода от 16.06.2018г. до 02.06.2023г.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ
иска с пр. основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за разликата над 4 453,74 лева до пълния
предявен размер от 9 810,00 лева и за периода след 02.06.2023г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК Община Перник с ЕИК *********, пл. Св.
Иван Рилски 1А, да заплати на Т. М. К. с ЕГН **********, сумата от 1 039,48 лева –
сторени по делото разноски, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.3 ГПК Т. М. К. с ЕГН ********** да заплати на
Община Перник с ЕИК *********, пл. Св. Иван Рилски 1А, сумата от 925,74 лева –
сторени по делото разноски, съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи па въззивно обжалване пред Пернишки окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7
8