Решение по дело №8231/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 482
Дата: 5 февруари 2020 г. (в сила от 28 юли 2020 г.)
Съдия: Димана Георгиева Кирязова Вълкова
Дело: 20192120108231
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 482                                    05.02.2020 г.                             Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                                Х граждански състав

На двадесет и втори януари                                                       Година 2020

В открито заседание в следния състав:

 

                                     Председател: Димана Кирязова-Вълкова

Секретар: Станка Атанасова

 

като разгледа докладваното гр.д. № 8231 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод предявения от С.В.А. против ГД „Гранична полиция“ на МВР и изменен в открито съдебно заседание иск, с който се моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1 470,01 лв. - главница, представляваща допълнително възнаграждение за 205 часа извънреден труд, положен през периода 01.10.2016 г. - 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски по делото. Ищецът твърди, че през процесния период е полагал труд на длъжността „*******“ в БГПК – Созопол при РДГП – Бургас, като е работил на 12 и на 24-часови смени, предварително определени с график за всеки месец. Твърди също така, че след преизчисляване на положения от него през процесния период нощен труд към дневен с коефициент 1,143 се получава разлика от 205 часа (след направеното изменение на иска в съдебно заседание), за която му се следва възнаграждение за извънреден труд в размер на 1 470,01 лв. (след направеното изменение в размера на иска), което не му е заплатено от ответника. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа иска, ангажирани са доказателства.

Така предявеният главен иск е с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2, и ал. 6 от ЗМВР, като същият е допустим.

В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който искът е оспорен като неоснователен както по основание, така и по размер. Не се оспорва, че през процесния период ищецът е заемал посочената в исковата молба длъжност, както и че е изпълнявал служебните си задължения на смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. Твърди обаче, че в резултат на това сумирано изчисляване е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан като извънреден труд, съгласно нормативната уредба на ЗМВР. Твърди също така, че за периода до 02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. на министъра на вътрешните работи, съгласно която при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен извънреден труд между 22,00 ч. и 06,00 ч. се умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, а през останалата част от исковия период са действали Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г., поради което Наредбата за структурата и организацията на работната заплата се прилага единствено за работници и служители по трудово правоотношение. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ответника, който поддържа отговора, представени са писмени доказателства.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не се спори, че през процесния период страните са били в служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал и е полагал труд на посочената в исковата молба длъжност.

Не се спори също така, че ищецът е работил на смени, включително и през нощта – за времето от 22,00 ч. до 06,00 ч., по предварително утвърдени графици, при сумирано изчисляване на работното време.

Видно от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, през периода 01.10.2016 г. – 30.09.2019 г. ищецът е положил общо 1 434 часа нощен труд, които след преизчисляване с коефициент 1,143 се равняват на 1 639 часа дневен труд, като разликата между преизчисления и отчетения по протоколи положен нощен труд възлиза на 205 часа, за които възнаграждението, изчислено като за извънреден труд, възлиза на 1 470,01 лв. Съдът намира, че заключението на вещото лице е обективно и безпристрастно, като страните не са го оспорили, поради което следва да бъде кредитирано.

При така ангажираните доказателства, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл. 176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.), брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни такива.

Съгласно чл. 179, ал. 1 от същия закон, на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 06,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, като в ал. 2 е предвидено, че условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.

Същевременно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.

Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица, а ал. 3 предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., през което време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6. В ал. 7 е предвидено, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.

 Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

През процесния исков период са действали Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. (отм.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., които предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби не е предвидено, че при сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. според съда представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по служебно правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по-неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо.

В чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който коефициент според съда възлиза на 1,143, изчислен като съотношение между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7 часа).  

В случая от заключението на назначената по делото експертиза се установи, че през процесния период ищецът е положил общо 1 434 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на  1 639 часа дневен труд, т.е. налице е разлика от 205 часа, за които на ищеца се полага допълнително възнаграждение за извънреден труд в размер на 1 470,01 лв. По делото липсват твърдения и доказателства това допълнително възнаграждение да е било платено от ответника на ищеца, което води до извода за основателност на предявената искова претенция (в изменения й размер) и налага нейното уважаване.

На осн. чл. 86 от ЗЗД и предвид липсата на извършено от ответника доброволно плащане на дължимото допълнително трудово възнаграждение, в полза на ищеца следва да бъде присъдено и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата за периода от предявяването на иска – 01.10.2019 г. до окончателното й изплащане.

Предвид уважаването на иска и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото, които са в размер на 420 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна такса за разглеждане на предявения иск – 58,80 лв., както и платеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице - 200 лв.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” на МВР, с адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 46, да заплати на С.В.А., ЕГН **********, съдебен адрес *** сумата от 1 470,01 лв. (хиляда четиристотин и седемдесет лв. и една ст.), представляваща допълнително трудово възнаграждение за 205 часа извънреден труд, представляващи разликата между реално положения от него нощен труд през периода 01.10.2016 г. - 30.09.2019 г. и преизчисления такъв с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 420,00 лв. (четиристотин и двадесет лв.), представляваща направените от ищеца разноски по делото.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” на МВР, с адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 46, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Бургас държавна такса в размер на 58,80 лв. (петдесет и осем лв. и осемдесет ст.), както и разноски в размер на 200,00 лв. (двеста лв.) - платен хонорар на вещо лице.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от обявяването му на 05.02.2020 г.

 

 

      

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала:

СА