Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………
гр. София, 08.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК,
ІІ- Б въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВА НЕШЕВА
при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело №14054 по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С Решение № 210779 от 05.09.2019 г. на
СРС, Гражданско отделение, 165-ти състав, постановено по гр.д.№ 39779/2018 г. са
отхвърлени като неоснователни предявените по реда на чл. 422 ГПК от адвокат И.Г.Й., ЕГН ********** от Адвокатска
колегия Пазарджик искове за признаване за установено, че ответникът Н.с. ЕАД дължи на ищеца на основание чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, сумата от общо 12960 лв. (по 6480 лв. за всеки от договорите)
представляваща неизплатено възнаграждение по два договора за абонаментно правно
обслужване от 05.03.2015 г., сключени с клон София и клон Хасково на ответника,
както и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД -
сумата от общо 2328, 14 лв. (по 1164, 07 лв. за всеки от договорите) - лихва за
забава върху главниците за периода от 01.02.2016 г. до 22.02.2018 г.
С постановеното решение, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК е осъден ищеца да заплати на ответника сумата от 50 лв. –
разноски в производството пред първата инстанция.
Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца, в която се
излага, че решението на СРС е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Позовава се на нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение
на материалния закон; на неправилна преценка на събраните по делото
доказателства. Поддържа, че в съответствие с дадените му указания с доклада по
делото е доказал наличие на сочените облигационни задължения във връзка с
осъщественото от него абонаментно обслужване на ответника- чрез представените
договори, които не са били оспорени от ответника. Заявява, че е престирал
юридически услуги и консултации по сключените договори, поради което му се
дължи заплащане на договореното възнаграждение. Именно във връзка с изпълнение
на договорите от негова страна на 17.06.2016 г. му е било заплатено дължимото възнаграждение
за предоставените услуги за 2015 г., което обстоятелство не се оспорва от
ответника. Към този момент от страна на ответника не са направени възражения по
изпълнението на договорите. Заявява, че в отговорите на изпратените му
предизвестия за едностранно прекратяване на договорите е посочил, че към
момента на връчването им не са му възложили воденето на преписки нито пък други
текущи работи, което според ищеца е било известно на ответника и не означава,
че през целия срок на договора не му е била възлагана работа по преписки и
други текущи работи. Поддържа, че през целия срок на договора е бил на
разположение на възложителя, което е достатъчно за да бъде прието в
производството, че му се дължи възнаграждение по договора за абонаментно правно
обслужване. В проведеното производство ответникът не е оспорил това
обстоятелство, което сочи за основателност на претенциите му.
Настоява се за
отмяна на постановеното от СРС решение и уважаване на предявените искове.
Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба и изложените в нея правни и фактически доводи. Отправя искане за
потвърждаване на постановеното решение, като правилно, законосъобразно и
обосновано. Претендира разноски.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно чл. 269, изр.
2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният
съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно
правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни
разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените
указания по тълкуването и прилагането на закона с т. 1 от Тълкувателно решение
№ 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо
в обжалваната му част. Не е допуснато
и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е
правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите,
изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, пр.1 от ЗЗД във връзка с чл. 280 и следв. от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В производството е установено и страните не спорят, че между страните са
сключени на 05.03.2015 г. безсрочни договори за абонаментно правно обслужване
на доверителя – Напоителни системи –клон Хасково и Напоителни системи – клон
София от страна на довереника – адвокат И.Г.Й.-адвокат от Адвокатска колегия Пазарджик.
Чрез договореното между страните /чл.15 от договора/ за извършване на действия
ангажиращи доверителя пред трети лица, довереникът е упълномощен по силата на
договорите.
Страните не спорят, че в чл.9 от сключените два договора е предвидено
заплащане на възнаграждение в размер на 800 лв. месечно за извършената от
довереника работа по чл.1, ал.2, т.1-7 от договорите. Последната е посочена
примерно като: юридически консултации, необходими за текущата дейност на
доверителя, изготвяне на проекти за заповеди и актове на доверителя, юридическо
оформяне и прецизиране на проекти за други документи, юридическа консултация по
документи, изпратени от трети лица, изготвяне на правни становища, извършване
на справки, осъществяване на непосредствена юридическа консултация по време на
срещи и изготвяне на проекти за договори и свързаните с тях допълнителни
споразумения.
Установеното е и страните не спорят, че договорите са прекратени, считано
от 05.09.2016 г. с едностранно предизвестие на доверителя до довереника, както
и че ответникът не е заплатил на ищеца възнаграждения по чл. 9 от договорите за
2016 г.
Спорните между страните въпроси за това дали се дължи възнаграждение на
довереника за 2016 г. / от 01.01.2016 г. до 02.09.2016 г./ по договорите за
абонаментно правно обслужване при липса на доказано изпълнение на задълженията
по него от страна на довереника- ищец в производството.
При тълкуване клаузите
на договора съобразно указаното в чл.20 от ЗЗД настоящия състав намира че между
страните е бил сключен валиден договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл.
от ЗЗД. Доказани са в производството съществените елементи на мандата - вида на
възложената работа, както и размера на дължимото възнаграждение.
Настоящият състав възприема изцяло
изразеното становище в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 482 от
13.12.2011 г. по гр. д. № 1486/2010 г., ІV г.о. В същото е прието, че липсата
на изпълнена дейност при поръчката не може да е основание за недължимост на
уговореното възнаграждение, тъй като при поръчката не се дължи определен
резултат. Законът дава право на доверителя да оттегли поръчката, ако
довереникът е загубил доверието му, и да прекрати предсрочно мандатното
правоотношение, а дори оттеглянето на поръчката не е основание да се приеме, че
уговореното възнаграждение за работата до оттеглянето не се дължи- аргумент от
чл. 288 ЗЗД. След като не е поискано разваляне на договора, то уговореното
възнаграждение по чл. 286 ЗЗД се дължи.
Неточното изпълнение на поетите
задължения по договор за поръчка дават право на доверителя да развали договора
по реда на чл. 87 ЗЗД, както и да оттегли поръчката по чл. 287 ЗЗД; дори
довереникът да наруши задължението си да извърши възложеното действие лично, то
правната последица от това е, че той отговаря за действията на заместника си
като за свои и евентуално за вреди, ако и доколкото такива са настъпили за
доверителя, но законът не предвижда възможност за доверителя да откаже
заплащането на възнаграждение, а дори и оттеглянето на поръчката не лишава
довереника от правото да получи уговореното възнаграждение.
В случая не е установено възражение
на доверителя по изпълнението на договора. Не е налице разваляне на договора
или оттегляне на поръчката преди 05.09.2016 г., поради което възнаграждение по двата договора за времето
от от 01.01.2016 г. до 02.09.2016 г. се дължи.
Приетото от първоинстанционния съд,
че уговореното възнаграждение за исковия период не се дължи, тъй като не е
установено, че са били възлагани задачи за изпълнение на довереника е в
отклонение от цитираната практика, поради което съдът намира че следва да
отмени обжалваното решение като неправилно.
Чрез приетата пред първата инстанция
ССчЕ се установява, че задълженията по двата договора за периода м.01.2016 г.
до м.08.2016 г. възлиза на сумата 6400.00 лв. за всеки от двата клона на
ответното дружество в гр.София и гр.Хасково или общо 12800.00 лв. За два
работни дни през м.09.2016 г. дължимото възнаграждение по двата договора е
160.00 лв. Констатациите на ССчЕ са, че дължимото възнаграждение по двата
договора за времето от 01.01.2016 г. до 04.09.2016 г. е в размер на 12960.00
лв. До този размер претенциите на ищеца следва да бъдат уважени като
основателни и доказани.
Покана за доброволно изпълнение на
това задължение е била получена от ответника на 23.03.2017 г. и от този момент
съобразно указаното в чл.84, ал.2 ЗЗД вр. чл.86, ал.1 ЗЗД се дължи на ищеца
лихва за забава в размер на законната за всяко от двете плащания. Съобразно
указаното в чл.162 ГПК с помощта на компютърна програма https: // www.calculator.bg /
1/ lihvi_zadaljenia.html, съдът определя размера на дължимата законна лихва на
сумата 604.80 лв. върху всяко от вземанията за периода 23.03.2017 г. до
21.02.2018 г. или общо 1209.60 лв. До този размер претенциите следва да бъдат
уважени, като основателни и отхвърлени като неоснователни за разликата до
предявените размери от по 1164.07 лв. или общо 2328.14 лв.
Крайните изводи на
двете инстанции съвпадат в една част. Постановеното решение следва да бъде отменено
като неправилно в частта, в която са отхвърлени исковете за установяване
съществуване на вземането за незаплатено възнаграждение по договорите за
абонаментно обслужване за сумата 6480.00 лв. по всеки от двата договора или
общо за сумата 12960.00 лв., както и в частта на отхвърляне на исковете
за признаване съществуване на парични вземания за законна лихва за забава за
сумата 604.80 лв. върху всяко от вземанията за периода 23.03.2017 г. до
21.02.2018 г. или общо 1209.60 лв. За разликата над сумата 604.80 лв. до
предявения размер 1164.07 лв., в която част исковете по чл.422 ГПК вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД са били отхвърлени като
неоснователни решението на СРС следва да бъде потвърдено. Решението на СРС
следва да бъде отменено и в частта, с която в полза на ответника е присъдена
сумата над 7.00 лв. до сумата 50.00 лв.-разноски за първата инстанция.
По разноските:
С оглед изхода на
спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
разноски за настоящата инстанция в размер на 283.00 лв.
В полза на
ответника следва да бъде присъдено на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК
възнаграждение в размер на 7.00 лв. за възнаграждение за юрисконсулт.
С оглед на
изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
210779 от 05.09.2019 г. на СРС, Гражданско отделение, 165-ти състав, постановено
по гр.д.№ 39779/2018 г., в ЧАСТТА, с която са отхвърлени като неоснователни
предявените от адвокат И.Г.Й., ЕГН ********** от Адвокатска колегия Пазарджик
срещу Н.с. ЕАД, ЕИК ********, искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във
връзка с чл. 79, ал. 1, пр.1 от ЗЗД във връзка с чл. 280 и следв. от ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване съществуване на пърично вземане за заплащане на
сумата 6480.00 лв. – възнаграждение по договор за абонаментно правно обслужване
от 05.03.2015 г. /вх.№ 385/ на
Напоителни системи-клон Хасково за времето от 01.01.2016 г. до 04.09.2016 г. и
6480.00 лв. – възнаграждение по договор за абонаментно правно обслужване от
05.03.2015 г. /вх.№ 956/ на Напоителни
системи-клон София за времето от 01.01.2016 г. до 04.09.2016 г. или общо за
сумата 12960.00 лв. дължимо възнаграждение по двата договора, ведно със
законната лихва върху сумата от 22.02.2018 г. /дата на подаване на заявление по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 13384/2018 г. по описа на СРС, 165 с-в/ до окончателно
погасяване на задължението, както и в частта, с която са били отхвърлени като
неоснователни предявените по реда на чл.415 ГПК искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК
във връзка с чл. 79, ал. 1, пр.1 от ЗЗД във връзка с чл. 280 и следв. от ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване съществуване на парично вземане за заплащане на
сумата 604.80 лв.-законна лихва за забава върху сумата 6480.00 лв. по договор
за абонаментно правно обслужване от 05.03.2015 г. /вх.№ 385/ на Напоителни системи-клон Хасково
за периода от 23.03.2017 г. до 21.02.2018 г. и за признаване съществуване на
парично вземане за сумата 604.80 лв.- законна лихва за забава върху сумата
6480.00 лв. по договор за абонаментно правно обслужване от 05.03.2015 г. /вх.№
956/ на Напоителни системи-клон София за
периода от 23.03.2017 г. до 21.02.2018 г., както и в частта, с която на
основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК е осъден адвокат И.Г.Й., ЕГН
********** от Адвокатска колегия Пазарджик да заплати на Н.с. ЕАД, ЕИК ******** над сумата 7.00 лв. до
сумата 50.00 лв.-разноски в производството пред първата инстанция и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Н.с. ЕАД, ЕИК ********
дължи на адвокат И.Г.Й., ЕГН ********** от Адвокатска колегия Пазарджик на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във
връзка с чл. 79, ал. 1, пр.1 от ЗЗД във връзка с чл. 280 и следв. от ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 6480.00 лв. – възнаграждение по договор за абонаментно
правно обслужване от 05.03.2015 г. /вх.№
385/ на Напоителни системи-клон Хасково за времето от 01.01.2016 г. до
04.09.2016 г. и 6480.00 лв. – възнаграждение по договор за абонаментно правно
обслужване от 05.03.2015 г. /вх.№ 956/
на Напоителни системи-клон София за времето от 01.01.2016 г. до 04.09.2016 г.
или общо сумата 12960.00 лв. дължимо възнаграждение по двата договора, ведно
със законната лихва върху сумата от 22.02.2018 г. /дата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 13384/2018 г. по описа на СРС, 165 с-в/ до
окончателно погасяване на задължението, както и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, пр.1 от ЗЗД във връзка с чл. 280 и следв. от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 604.80 лв.-законна лихва за забава върху сумата
6480.00 лв. по договор за абонаментно правно обслужване от 05.03.2015 г. /вх.№ 385/ на Напоителни системи-клон Хасково
за периода от 23.03.2017 г. до 21.02.2018 г. и сумата 604.80 лв.- законна лихва
за забава върху сумата 6480.00 лв. по договор за абонаментно правно обслужване
от 05.03.2015 г. /вх.№ 956/ на Напоителни системи-клон София за периода от
23.03.2017 г. до 21.02.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 210779 от 05.09.2019 г. на СРС, Гражданско
отделение, 165-ти състав, постановено по гр.д.№ 39779/2018 г., в ЧАСТТА, с
която са отхвърлени като неоснователни предявените от адвокат И.Г.Й., ЕГН **********
от Адвокатска колегия Пазарджик срещу Н.с. ЕАД, ЕИК ********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1,
пр.1 от ЗЗД във връзка с чл. 280 и следв. от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване съществуването на парични вземания за сумата над 604.80 лв. до
сумата 1164.07 лв.-законна лихва за забава върху сумата 6480.00 лв. по договор
за абонаментно правно обслужване от 05.03.2015 г. /вх.№ 385/ на Напоителни системи-клон Хасково
и за сумата над 604.80 лв. до сумата 1164.07 лв.- законна лихва за забава върху
сумата 6480.00 лв. по договор за абонаментно правно обслужване от 05.03.2015 г.
/вх.№ 956/ на Напоителни системи-клон София, както и в частта, с която на
основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК е осъден адвокат И.Г.Й., ЕГН
********** от Адвокатска колегия Пазарджик да заплати на Н.с. ЕАД, ЕИК ******** сумата 7.00 лв. -разноски в
производството пред първата инстанция.
ОСЪЖДА адвокат И.Г.Й.,
ЕГН ********** от Адвокатска колегия Пазарджик, да заплати на Н.с. ЕАД, ЕИК ********, на основание чл.78, ал.3 и
ал.8 ГПК сумата 7.00 лв.-деловодни разноски за тази инстанция.
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС при условията на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.