Решение по адм. дело №990/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е с правно основание чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по жалба с вх. № ГБ-1094-03-714/13.11.2024 г. по регистъра на РДНСК Стара Загора, подадена от "Брикел" ЕАД, [ЕИК], представлявано от Изпълнителния директор Я. П., срещу Заповед № ДК-02-СЗ-2/24.10.2024 г., издадена от началника на РДНСК Стара Загора, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: два броя модулни мобилни инсталации за третиране на суровина биомаса и площадка за складиране на суровина - първа категория, находящ се в ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място], общ. Гълъбово, обл. Стара Загора, с административен адрес: площадка “Брикетопроизводство”.

В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на заповедта, респективно за нейната нищожност. Твърди се, че двата броя модулни мобилни инсталации за третиране на суровина биомаса не представляват строеж по смисъла на ЗУТ, а преместваем обект. Изложени са доводи, че процесните модулни станции дават възможност да се местят в рамките на самото предприятие, с цел задоволяване нуждите на предприятието от зареждането на използваната в същото площадка. „Брикетопроизводство“ било правоприемник на „Брикетна фабрика“, която е в експлоатация от 17.10.1961 г. Описаните в акта сгради-навеси, транспортьор, естакада и площадки са съществували към момента на изграждане на „Брикетна фабрика” и дори към момента на проверката да не са представени строителни книжа, съгласно § 16, ал. 1, изр.1 от ПР на ЗУТ са търпими строежи. Шредерите представлявали мобилни дробилки и били разположени в съществуващи още от създаването на Брикетна фабрика сгради и в непосредствена близост до съществуващи съоръжения. Твърди, че по отношение площадките за съхраняване на суровини, същите били съществуващи площадки на фирмата в имоти с идентификатори 53134.513.33, 53134.513.34, 53134 513.41 и 53134.513.42 по кадастрална карта на [населено място], общ. Гълъбово. Административният орган неправилно и необосновано бил приел, че строежът е първа категория. В разпоредбата на чл. 137, ал.1, т. 1, б. „з” от ЗУТ, в зависимост от характеристиките, значимостта, сложността и рисковете при експлоатация, строежите се категоризирали, както следва: 1. първа категория, б. „з” електрически централи и топлоцентрали с мощност над 100 мегавата. А според чл. 2, ал.8 от Наредба № 1 от 30.07 2003 г. видовете строежи от първа категория, буква "з", са сградите и съоръженията на атомни централи, електрическите централи, топлоелектрическите централи, вкл. за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, отоплителни централи, инсталации за оползотворяване на отпадна топлинна енергия и на възобновяеми енергийни източници с мощност над 100 MW. При тази законова регламентация мотивите на органа били неясни как той е установил, че предметът на заповедта е именно строеж по смисъла на т. 38, § 5 от ДР ЗУТ . Двата броя модулни инсталации за третиране на суровина биомаса - модулна станция 1 /север/ и модулна стакция 2 /юг/ не били трайно прикрепени към земята, не били част от сграда, постройка, пристройка, надстройка, от съоръжение на техническата инфраструктура, нито от благоустройствено и спортно съоръжение. Те представлявали движима, преместваема вещ, която се инсталира върху земната повърхност посредством закрепени с няколко болта и планки. Според жалбоподателя, идеята на модулните инсталации е тази, да бъдат мобилни, което им позволява да бъдат монтирани на местата, където съществува необходимост от шредиране, а когато се наложи - да бъдат преместени на друго място. Въз основа на подробно изложени аргументи в тази насока, се иска от съда да прогласи нищожността на заповедта, алтернативно да се отмени като незаконосъобразна.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят чрез процесуалния си представител - адв. Ж. моли за уважаването на жалбата и за присъждането на разноските за съдебното производство, съгл. списъка по чл. 80 ГПК, вр. чл. 144 АПК, който представя.

Ответникът, чрез процесуалния си представител - юрк. М., моли за отхвърлянето на жалбата като неоснователна. Подробни съображения за законосъобразността на оспорената заповед излага в представеното писмено становище от 03.12.2025 г. Счита, че безспорно е установено по делото, че за процесните мобилни модулни станции няма строителни книжа. Б. спазени процесуалните правила при издаването на заповедта, а същата е в съответствие с приложимия материален закон. Излага доводи, че за да се определи едно съоръжение като строеж, както и за определянето му на категорията строеж, от значение са не само конструктивните му особености, но също и функционалното му предназначение и другите характеристики. Сглобяемият характер на съоръжението не го правило автоматично преместваем обект. Такива били и фотоволтаичните централи на покривите на сградите, реконструкция на въздушни електропроводи, сглобяеми къщи и т. н., за които се изисква разрешение за строеж. Предназначението им е за третиране на суровина биомаса, която служи за производство на електроенергия и топлоенергия от ТЕЦ „Брикел”, който е с мощност 200 мегавата и представлявала строеж първа категория. С оглед категорията на предприятието, което обслужва, която е първа, категорията на модулните инсталации за третиране на суровина биомаса също следвало да е първа, в съответствие с правилото на чл. 137, ал. 4 от ЗУТ. ТЕЦ „Брикел” и Брикетна фабрика (на чиято територия са изпълнени модулните мобилни инсталации за третиране на суровина биомаса), представлявали едно и също производствено предприятие, собственост на „Брикел” ЕАД, [населено място], което има две основни съоръжения, разположени в съседство едно с друго - едното за производство на електроенергия и топлоенергия за топлофикация на [населено място], а другото за производство на брикети. Дейността на двете съоръжения не била независима, тъй като двете производства са взаимнообвързани, което било видно от издаденото от Изпълнителната агенция по околна среда Комплексно разрешително с регистрационен № 40-Н2/2021 г. Въз основа на подробно изложените доводи е направено искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и присъждане на направените разноски по делото за възнаграждение на вещите лица и за юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Стара Загора, след като обсъди релевираните с жалбата основания, доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК и служебно, на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт на основанията по чл. 146 от АПК, намира следното от фактическа и правна страна:

На 05.08.2024 г., е получено в РДНСК Стара Загора, уведомително писмо от Директора на РДПБЗН, в което се съдържа информация от извършената проверка през месец юли на площадката на "Брикел"ЕАД, при която проверка е установено наличието на поставена инсталация за раздробяване на бали и два броя открити складове с бали за слама /лист 64-65 от делото/.

На 08.08.2024 г. е извършена проверка от служители на РДНСК Стара Загора, при която е установено, че са монтирани два броя модулни инсталации за третиране на суровина биомаса, както следва:

- модулна инсталация 1/север/ за третиране на суровина биомаса, състояща се от: шредер 1, монтиран върху метална конструкция, хидравлична станция, разположена в непосредствена близост, естакада, команден пункт, командно табло и лентов транспортьор, шредер 2. До командния пункт се достига чрез метална стълба, която е част от конструкцията за шредера. Разположена е под навес от метална конструкция с едноскатен покрив с приблизителни размери 1300/2000 см и височина около 570 см, площ приблизително 260 кв.м. Навесът попада в габаритите на сграда с [идентификатор].33Л28 по КК на [населено място], но значително се различава от нанесената в кадастралната карта сграда по размери и конфигурация.

- модулна инсталация 2/юг/за третиране на суровина биомаса, състояща се от: шредер 1, монтиран върху метална конструкция, хидравлична станция, разположена в непосредствена близост, естакада, команден пункт, командно табло и лентов транспортьор, шредер 2. До командния пункт се достига чрез метална стълба, която е част от конструкцията за шредера. Разположена е под навес от метална конструкция с едноскатен покрив с приблизителни размери 1100/2000 см и височина около 570 см, площ приблизително 220 кв.м. Навесът е долепен от южна страна на гореописания навес над инсталация 1/север/ и е разположен частично над сгради с идентификатори 53134.513.33.124, 53134.513.33.125, 53134.513.33.126 и 53134.513.33.128, нанесени в кадастралната карта на [населено място].

Биомасата - бали от сено се съхранява на съществуващи площадки на фирмата в имоти с идентификатори 53134.513.33, 53134.513.34, 53134.513.41 и 53134.513.42 по кадастрална карта на [населено място], общ. Гълъбово. В [ПИ] са долепени до съществуваща сграда, а в [ПИ] са разположени на голяма площ в близост до лентов транспортьор.

Според административния орган, строежът е първа категория, съгласно чл. 2, ал. 8 от Наредба № 1 от 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи.

За установените факти е съставен протокол № 1387/08.08.2024 г., подписан от двама главни инспектори от РДНСК Стара Загора/лист ЗЗ-38 от делото/. Към самия протокол са приложени снимки. Няма данни този протокол да е изпратен на "Брикел" ЕАД, нито е отразено, че при проверката е присъствал представител на "Брикел" ЕАД.

Фактическите установявания на органа от извършената проверка на 08.08.2024 г. се съдържат в съставения, в отсъствието на представител на дружеството-жалбоподател констативен акт № 1/26.08.2024 г. от служители на РДНСК- Стара Загора /лист 25-32 от делото/. Съставеният констативен акт № 1 е изпратен и получен от страна на жалбоподателят на 02.09.2024 г., видно от обратната разписка /лист 23 от делото/. Срещу констативния акт е подадено възражение /лист 20 – 22 от делото/ от "Брикел" ЕАД, като е оспорило констатацията, че извършеното от него не представлява търпим строеж .

Констативният акт, съставен от определените от законодателя служители за контрол по строителството в РДНСК, представлява подготвителен документ с удостоверителен характер – за установяване на съществуването, вида на строежа, вкл. неговото местонахождение, които обстоятелства са от значение за издаване на крайния, завършващ процедурата акт – заповед за премахване на незаконен строеж /чл. 225, ал. 3 от ЗУТ/. Изискването за съставяне на такъв акт, с който да се установят определените обстоятелства в хипотезите на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ и възможността да се направят възражения по акта от заинтересованите лица, е с оглед обезпечаване възможността за издаване на крайния акт след като са изяснени всички факти и обстоятелства, относими към решаването на въпроса, а те включат и точна конкретизация, вкл. по място на подлежащия на премахване строеж или част от строеж.

Констатациите в констативният акт са възпроизведени в мотивната част на оспорената пред съда заповед, като в същата се съдържат и доводи относно неоснователността на подаденото възражение.

Възражението е отхвърлено от ответника със съображения, че монтираните на територията на площадка „Брикетопроизводство“ модулни мобилни инсталации подготвят суровина - биомаса, предназначена за използване за производство на енергия в горивната инсталация за производство на топлинна енергия, което ги категоризира като строеж първа категория, независимо от установените технически характеристики, разположение и начин на закрепване на описания в КА строеж. По тези съображения е прието, че двете модулни мобилни инсталации за третиране на суровина биомаса и площадка за складиране на суровина’’, първа категория, находящ се в ПИ с [идентификатор] представляват незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежи на премахване по реда на чл. 225, ал. 1 ЗУТ.

По делото бе допусната и приета комплексна съдебно-техническа експертиза, съгласно която ТЕЦ "Брикел" и Брикетна фабрика, представляват едно и също производствено предприятие, като има две основни съоръжения, разположени в съседство едно с друго на едно предприятие. Поземлен [имот номер], върху който е поставена процесната инсталация, е част от имотите собственост на „Брикел“ ЕАД, находящи се в землището на [населено място] общ. Гъльбово, но върху него е разположена Брикетна фабрика, осъществяваща дейност за преработка на суровината, необходима за енергопроизводството. ТЕЦ на „Брикел“ ЕАД, разположен на площадка „Енергопроизводство“ е разположен в [ПИ]. Двете предприетия имат различна производствена дейност. В Брикетна фабрика се обработва и произвежда суровината за енергопроизвоство. В ТЕЦ „Брикел“ - Енергопроизводство се произвежда електрическа и топлинна енергия. Комплексното разрешително от 2021 год., издадено на ТЕЦ Брикел (стр. 33 от делото) не обхваща щредерна инсталация за преработка на биомаса, разположена на територията на Брикетна фабрика. Вещите лица са установили, че елементите на модулната инсталация са: за модулна станция 1 - шредер 1, хидравлична станция, естакада, команден пункт, командно табло, лентов транспортьор и шредер 2; 3а модулна станция 2 - шредер 1, хидравлична станция, естакада, команден пункт, командно табло Шредер и команден пункт, представляват самостоятелни мобилни машини, които към момента са монтирани на площадката на Брикетна фабрика в [ПИ], посредством планки и болтове. Поставянето или премахването на шредерите, според експертите, не изменя начина на трайно ползване на земята, което съгласно настоящите данни в Кадастъра е: [ПИ], област Стара Загора, община Гълъбово, [населено място], вид собственост: Частна, вид територия: Урбанизирана, НТП: За друго производство на продукти от нефт, въглища, газ, шисти, площ 196267 кв. м, стар номер 43, [жк], парцел LVI, Брой върхове: 29 бр., Заповед за одобрение на КККР РД-18-53/03.09.2007 г., издадена от изпълнителния директор на АК, Съседи 53134.513.16, 53134.513.32, 53134.513.38. Модулните инсталации представляват преместваеми обекти по смисъла на ЗУТ. Не се установи ползването на вода при работата на шредерите. Шредерите са монтирани върху метални конструкции - Въпросния шредер е изработен 202З г. Металната конструкция е предназначена за монтаж на точно този тип машина, поради което са приели, че е монтирана по това време. Естакади и лентови транспортьори, както и метални стълби, и конструкции, и покриви към самата инсталация, са монтирани през 2023 г. Танспортьорите от шредерната инсталация към Електропроизводство - около 1960 г. представлява площадката, тоест обособено пространство върху терени на Брикетна фабрика и са изградени с изграждането на фабриката.

Експертизата бе приета от страните без възражения.

Жалбата е процесуално допустима, като подадено от лице адресат на акта и чийто права и законни интереси са засегнати от оспорената заповед, подадена е в предвидения от закона срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Жалбите са насочени срещу заповед за премахване на незаконен строеж, имаща характер на индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване по реда на АПК, според изричната разпоредба на чл. 215 от ЗУТ. Оспорването е предприето от лица с надлежна легитимация – адресат на обжалваната заповед, при наличие на правен интерес и в законоустановения срок, а жалбите отговарят на изискванията по чл. 150 и чл. 151 от АПК. Изложеното квалифицира жалбата като процесуално допустима.

Разгледани по същество, тя е и основателна.

Оспорваната заповед е постановена на осн. чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ, съгласно който за строежите от първа до трета категория началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на незаконни строежи. Разпореденият за премахване строеж е посочен в акта като такъв от първа категория и началникът на ДНСК по принцип се явява административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност да издаде оспорената заповед, съгласно разпоредбата на чл. 225 ал. 1 от ЗУТ или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от първа до трета категория, незаконни по см. чл. 225, ал. 2 от Закона, или на части от тях. Заповедта се публикува в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а. Видно от заповед № РД-13-1117 /20.06.2024 г. началникът на ДНСК е предоставил на началниците на РДНСК определени правомощия, включително и тези по 10. чл. 23 да издават заповеди за премахване на строежи от първа до трета категория. Заповедта, предмет на проверка в настоящото производство, е подписана от началник РДНС [населено място] в рамките на делегираните му с посочената по-горе заповед правомощия, поради което обжалваният административен акт се явява издаден от материално и териториално компетентен орган.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в писмена форма и съдържа всички минимално изискуеми реквизити за редовността му от формална страна, съгласно предвижданията на чл. 59, ал. 2 от АПК, в това число фактическите и правни основания за издаването му. Не са налице предпоставките за отмяна на заповедта на основание чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.

Съдът обаче преценява като основателни твърденията на жалбоподателя за допуснато в хода на административното производство съществено нарушение на процесуалните правила. Събраните в различните фази на административното производство доказателства указват на неправилно и непълно установена фактическа обстановка от гледна точка на вида и параметрите на разпоредения за премахване строеж, довела и до неправилно приложение на материалния закон при постановяване на оспорения ИАА.

Между страните няма спор относно направените в административното производство фактическите констатации за извършеното: модулни мобилни инсталации за третиране на суровина биомаса и площадка за складиране на суровина. Не се спори, че така описаните елементи на извършеното не са трайно прикрепени към земята.

Спорът между страните е правен и е концентриран изцяло върху характера на изграденото - на строеж или на преместваем обект. Според настоящия съдебен състав, процесните мобилни модулни станции за третиране на биомаса представляват преместваем обект по следните съображения:

По смисъла на легалната дефиниция за „Преместваем обект”, определен в Параграф 5 т.80 от ДР на ЗУТ това е „ обект, който няма характеристиките на строеж”, определени от §5, т. 38 на ДР на ЗУТ. Чрез това определение законодателят е направил изрично и категорично разграничение между понятията „преместваем обект” и „строеж”.

Според дефиницията на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, цитираният по-горе „преместваем обект” е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект, и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта. От изготвената съдебно-техническа експертиза се установява липсата на трайна конструктивна свързаност на инсталациите със земята. При огледа на място експертите са констатирали, че същите могат да бъдат преместен в пространството, без да бъде нарушена целостта им, като всъщност именно такова /мобилно/ е и конструктивното им предназначение. Смисълът на ползването на процесните инсталации е този, да бъдат мобилни, което им позволява да бъдат монтирани на местата, където съществува необходимост от шредиране, а когато се наложи - да бъдат преместени на друго място. В случая категорично не става дума за строеж, а за преместваемо съоръжение по смисъла на чл.56, ал.1, т.2, предл. последно от ЗУТ.

Както вече посочихме, според дефиницията на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, „преместваем обект” е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя.

Надземната им част не е трайно прикрепена към земята, и представлява преместваем обект по см. чл. 56, ал. 1, т. 2 предл. 3 от ЗУТ, след като очевидно е предназначен за други обслужващи дейности. Той не попада в първите две хипотези на нормата, а именно не е предназначен за административни или търговски дейности, нито представлява обект по чл. 57, ал. 1 от ЗУТ, но няма пречка да бъде предназначен/използван за обслужваща дейност.

От друга страна кръгът на "преместваемите обекти" е очертан от разпоредбите на чл. 56, ал. 1, чл. 57, ал. 1 от ЗУТ и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, като първите две класифицират обектите според тяхното предназначение, а третата - според конструктивните им особености. Възприемането на тезата на ответника би означавало в някои случаи строежи да бъдат квалифицирани като преместваеми обекти по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, а в други случаи (като настоящия) преместваем обект да бъде квалифициран като строеж. Кои вещи са движими и кои недвижими определя Законът за собствеността, а правилата за строителството са уредени в Закона за устройство за територията. Така съгл. чл. 110, ал. 1 от ЗС недвижими вещи са: земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката. Именно трайната връзка на сградата със земята би я поставило в обхвата и предмета на заповедта за премахване. При липсата на тази иманентна характеристика преместваемото съоръжение не придобива характеристиките на сграда/строеж. Що се отнася до площадките за съхранение на биомаса, то същите представляват обособени части от поземлен имот, изградени са с построяването на Брикетна фабрика и няма как да бъдат премахнати.

В обобщение, модулните мобилни инсталации за третиране на суровина биомаса представляват преместваем обект по смисъла на параграф 5, т. 80 от ПР на ЗУТ, същите не попадат в обхвата на чл. 2, ал. 8 от Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за Номенклатурата на видовете строежи и като такива не представляват строеж първа категория. Съобразно чл. 57а, ал. 3 ЗУТ компетентен за издаването на заповеди за премахване на преместваеми обекти от категорията на наредения за премахване обект е кметът на общината /не се касае за обект по смисъла на чл. 56 ал. 1 ЗУТ, за който компетентност има началника на ДНСК или оправомощено от него лице/, предвид което оспорената заповед, като издадена от некомпетентен орган е нищожна. По отношение на площадките да съхранение на отпадъци, вещите лица са категорични, че те не представляват строеж, а са от производствената площадка на дружество и няма как да бъдат премахнати.

При тези констатации, съдът приема, че посочените модулни мобилни инсталации за третиране на суровина биомаса в оспорената заповед не е строеж по см. § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а представляват преместваем обект по см. § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, който не подлежи на премахване по реда на чл. 225а ал. 1 от ЗУТ.

Предвид изложеното, оспорената заповед, с която по отношение на модулните станции е наредено премахването на незаконен строеж от първа категория, а в случая не се установява строеж, а преместваем обект, е незаконосъобразна, постановена в противоречие със закона. Нещо повече, оспорената заповед, предвид горните установявания, е постановена от некомпетентен орган, тъй като съобразно чл. 57а, ал. 3 ЗУТ компетентен за издаването на заповеди за премахване на преместваеми обекти от категорията на нареденият за премахване обект е кметът на общината /не се касае за обект по смисъла на чл. 57а ал. 2 ЗУТ, за който компетентност има началника на ДНСК или оправомощено от него лице/. По изложените съображения оспорената заповед като издадена от некомпетентен орган е нищожна.

При този изход на делото, основателни са претенциите за разноски от страна на жалбоподателят, които в случая са в размер на 1410.00 лв., от които 50.00 лв. заплатена държавна такса и 1360.00 лв. заплатено възнаграждение за изготвената по делото комплексна експертиза.

Водим от тези мотиви, на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ПРОГЛАСЯВА по жалба на "Брикел" ЕАД, представлявано от Изпълнителния директор Я. П., НИЩОЖНОСТТА на заповед № ДК-02-СЗ-2 от 24.10.2024 г. на Началника на Регионална дирекция "Национален строителен контрол" – Стара Загора.

ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол [населено място] да заплати на "Брикел" ЕАД, [ЕИК], представлявано от Изпълнителния директор Я. П., със седалище и адрес на управление: [населено място], извън града сума, в размер на 1410.00 /хиляда четиристотин и десет/лева, разноски по делото.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.