№ 9543
гр. София, 25.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20211110155371 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„..............” АД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление АДРЕС, против КР. Ч. Т.,
ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, с която са предявени искове с правно основание чл. 422
във връзка с чл. 124 от ГПК при спазване на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответника в качеството му на потребител на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ е възникнало договорно правоотношение с предмет –
доставка на топлинна енергия за битови нужди, по отношение на следния имот –
апартамент, находящ се в АДРЕС, с аб. № ......... В исковата молба се сочи също, че за
периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия
на насрещната страна, но ответникът не е заплатил дължимата за това цена в размер на
6211,44 лв., съгласно изравнителни сметки, отразени във фактури № **********/31.07.2016
г. и № **********/31.07.2020 г., сумата от 770,80 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода 16.07.2019 г. – 02.06.2021 г., сумата от
64,37 лв., преставляваща цена на извършена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., и сумата от 12,01 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2018
г. – 02.06.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 10.06.2021 г. до окончателното
плащане. Поради това ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение за посочените суми, като било образувано ч.гр.д. № 33304/2021 г. по
описа на СРС, 154 състав. Районният съд уважил заявлението, като издал заповед за
изпълнение на парично задължение срещу ответника, като разпоредил същият да заплати на
заявителя претендираните суми. В законоустановения двуседмичен срок от връчване на
препис от заповедта, длъжникът е депозирал възражение срещу дължимостта на
претендираните суми, предвид което са предявени установителните искове.
Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „..............” АД на потребители в гр. София, приети с
1
Решение от 2016 г. на ДКЕВР. В раздел ІХ от Общите условия бил определен реда и срока,
в който купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а
именно: в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача. С оглед така установения срок за плащане, ищецът счита, че насрещната страна
по договорното задължение е изпаднала в забава по отношение на задължението си за
заплащане на паричната сума. Поддържа, че услугата дялово разпределение е извършвана
през процесния период от „...............“ ЕООД, с което дружество за целта бил сключен
договор съгласно чл. 139б ЗЕ.
Искането е съдът да признае за установено, че КР. Ч. Т., ЕГН **********, дължи на
„..............” ЕАД сумата от 6211,44 лв., съгласно изравнителни сметки, отразени във фактура
№ **********/31.07.2016 г. и № **********/31.07.2020 г., сумата от 770,80 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
16.07.2019 г. – 02.06.2021 г., сумата от 64,37 лв., представляваща цена на извършена услуга
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., и
сумата от 12,01 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.07.2018 г. – 02.06.2021 г., ведно със законната лихва за забава
от 10.06.2021 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.03.2019 г. по ч.гр.д. № 33304/2021 г. по описа
на СРС, 154 състав.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил отговор от
ответника. Със същия смята искът за недопустим и неоснователен. Възразява срещу него и
изложените от ищеца обстоятелства. Оспорва качеството си на клиент на ищцовото
дружество с твърденията, че не е клиент по смисъла на чл. 62, ал.1 от ЗПП, нито пък нов
клиент съобразно ОУ на ищеца. Навежда твърдения, че „..............“ ЕАД третира ответника
не като свой клиент, а като източник за неправомерно и неоснователно обогатяване.
Посочва, че през 2008г. ищцовото дружество не взема предвид желанието на ответника за
завеждане на партида на негово име, след което бездейства от 2008 г. до 2013г. като не
прилага своевременно чл. 61, ал. 3 от Общите условия за промяна на името на титуляр на
партидата и най- накрая през 2019г. пренебрегва възможността за сключване на договорни
отношения на базата на „чистата партида и индивидуален код на платец“. Поддържа, че
ищецът и ответникът не са страни по регламентирано отношение относно процесния имот.
Смята, че претенциите на ищеца са нереални, нямат основание и моли съда да не ги
уважава. Претендира разноски.
Третото лице помагач „...............“ ЕООД изразява становище за основателност на
предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Представен е от ищеца и е приет като доказателство по делото Нотариален акт за
замяна на недвижим имот № 38, том XXXXXXVIII, нот. д. № 13039/1991 г., видно от който
ищецът КР. Ч. Т. е придобил собствеността върху апартамент 4, находящ се в АДРЕС, в
жилищна сграда – блок „.............“ вх. Е, ет. 3.
Представено е удостоверение от ГИС София № 68-00-1600 от 16.12.2020 г., в уверение
на това, че настоящ адрес – ул. Презвитер Козма № 9 се отнася за жилищна сграда –
многофамилна – блок Е, част от ЖСК „.............“.
От Договор № 2859/13.08.2002 г. и протокол от преведено общо събрание на етажните
собственици се установява, че за сградата в режим на етажна собственост, находяща се на
адрес: АДРЕС, е възложено на „...............“ ЕООД да достави и монтира термостатни вентили,
термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия, както и
да извършва индивидуалното замерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода.
Видно от представения договор № Д-О-67/03.06.2020 г., ищецът е възложил на
„...............“ ЕООД да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост.
Приети са Общи условия за продажна на топлинна енергия на битови абонати от
„...............“ ЕАД на клиенти в град София (ОУ-2016г.), одобрени от КЕВР, в сила от
12.08.2016г.
От приетите по делото от третото лице-помагач писмени доказателства се установява,
2
че през процесния период за топлоснабдения недвижим имот са издадени две изравнителни
сметки за отоплителен сезон 01.05.2018г.-30.04.2019г. и 01.05.2019г.-30.04.2020г., като са
представени и протоколи, подписани от представител на Етажната собственост и
удостоверяващи неосигуряване на достъп до имота.
В подкрепа на твърденията на ищеца, че сумите за топлинна енергия, са начислени по
действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани за отоплителните
тела в имота, по делото са приети като доказателства извлечения от счетоводството на
ищцовото дружество, видно от които последното е извършвало изравнения и е издавало
кредитни известия към фактурите за прогнозно начислена топлинна енергия.
В окончателния, приет по делото и неоспорен от страните, доклад по чл.146 ГПК съдът
е посочил релевантните по делото факти, от които ищецът извежда съдебнопредявените си
права. Страните са изразили становище, съобразно което проекто-докладът е приет за
окончателен.
По исковете с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
149 и чл. 150 ЗЕ:
За основателността на исковете в тежест на ищеца е да докаже, че спорните права на
вземания са възникнали в твърдения обем въз основа на правоотношения, които обвързват
страните и създават задължение за доставчика да престира стока и/или услуга в размер на
процесните суми, както и че е фактурирал същата съобразно действащите през процесния
период нормативни изисквания, което да обвързва ответника и съобразно което по
отношение на него да е възникнало задължение да заплати на процесната сума.
Ответникът при разпределената доказателствена тежест следва да докаже погасяването
на претендираното от ищеца вземане.
През процесния период е приложим Законът за енергетиката, обнародван в Държавен
вестник, от 9.12.2003 г., в сила от 05.03.2004 г. Според разпоредбата на чл. 149, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи
условия в изрично уредените хипотези на разпоредбата, между производител и
топлопреносното предприятие, производител и пряко присъединени клиенти на топлинна
енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за
небитови нужди, топлопреносно предприятие и асоциации на клиентите на топлинна
енергия в сграда - етажна собственост, топлопреносно предприятие и доставчик на топлинна
енергия, доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост.
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
приети по предложение на топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В чл. 150,
ал. 2 ЗЕ е въведено задължение топлопреносните предприятия да публикуват одобрените от
комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.
Ответниците не излагат възражения относно спазването на реда за публикуване на Общите
условия на ищцовото дружество, поради което следва да се приеме, че Общите условия на
„..............“ ЕАД са влезли в сила към исковия период. Чл. 150, ал. 3 ЗЕ предвижда, че в срок
до 30 дни след влизането в сила на Общите условия потребителите, които не са съгласни с
тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия, като предложените от потребителите и приети от
топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни
споразумения.
Съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Разпоредбата на чл.
153, ал. 1 ЗЕ в актуалната редакция, приложима за процесния период, определя субектите,
имащи качеството на страна по облигационното правоотношение с топлопреносното
предприятие. Според § 1 на чл. 42 от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката
"битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди.
3
Съобразно тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г.,
ОСГК, с приемането на Закона за енергетиката законодателят регламентира доставката на
топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от
самата етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в
енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен
потребител на услугата „доставка на централно отопление“. Поради особения правен субект
- сграда в режим на етажна собственост, е въведено изискване решенията да се вземат с
мнозинство, което за присъединяване и от присъединяване следва да е квалифицирано. В
решението е прието, че при доставката на централно отопление в сградите под режим на
етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик
(той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а
от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали
и как да бъдат използвани общите части. В отношенията в областта на енергетиката,
законодателят приема, че потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова
титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против
волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия
при доставката на централно отопление в сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено
единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване
върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се
прекратява със загубването на същите.
В производството се установи, че ответникът К.Т. е придобил по силата на нотариален
акт за замяна на недвижими имоти № 38, том XXXXXXVIII, нот. д. № 13039/1991 г. от
своите родители собствеността върху топлоснабден имот – апартамент 4, находящ се в
АДРЕС, който адрес видно от удостоверение от ГИС е идентичен с процесния - АДРЕС. От
това следва, че по силата на закона между ответника - потребител и топлопреносното
предприятие е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия по отношение обект с абонатен № ........, без да е необходимо
изричното им приемане. Неоснователен е доводът на ответника, че същият не е потребител
на ТЕ, тъй като няма открита партида на негово име по негово искане и фактурите не са на
негово име, доколкото видно от гореизложената нормативна уредба тези обстоятелства са
ирелевантни за възникване на облигационните правоотношения. Ето защо, съдът приема, че
между страните са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия, за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., с оглед на което същият е пасивно
материално легитимиран да отговаря по иска за заплащането на стойността на потребената
топлинна енергия през процесния период.
В съответствие с чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в чл. 32 от Общите условия
сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от ищеца по прогнозни
месечни вноски, за които са издавани фактури, като след края на отоплителния период са
изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение в
случая „...............“ ЕООД, поради което подлежи на заплащане от потребителите реално
изразходваната от тях енергия за целия отчетен период съобразно реалното им потребление.
От приетите писмени доказателства - главни отчети и изравнителни сметки /изготвени
от фирмата за дялово разпределение и неоспорени от ответницата в установения в чл. 70, ал.
6 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването срок за рекламации/, протоколи за
неосигурен достъп за отчет на разпределители и топломери и др., по делото се установява
действително доставяне на топлинна енергия от ищеца на ответника през процесния период,
на стойност 6465,13 лева, изчислена от съда на основание чл. 162 ГПК въз основа на
представените от ищеца фактури и изгответните от третото лице индивидуални справки.
Ето защо след като по делото е установено не само наличието на облигационно
договорно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия през исковия
период, но и действителното доставяне на такава, се налага изводът, че исковете срещу
ответника за цената на доставяната топлинна енергия са доказани по основание, а размерът
на предявеното главно вземане надвишава претендирания от ищеца размер, поради което
4
искът за установяване дължимостта на главницата за топлинна енергия е основателен за
пълния предявен размер от 6211,44 лв.
Според чл.36, ал.2 от ОУ редът и начинът на заплащане на услугата "дялово
разпределение" се определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата
дялово разпределение, а според чл. 22 от същите услугата „дялово разпределение“ се
заплаща на продавача – „..............“ ЕАД, от което следва, че именно на ищцовото дружество
следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение за процесния период.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен искът за главницата за цената
на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са ангажирани писмени
доказателства, че услугата е извършена в процесния период, като този иск е обусловен от
основателността на иска за главницата за топлинна енергия, и на ищеца бъде присъдена
сума в размер на 64,37 лева, респективно искът за главница за извършено дялово
разпределение да бъде уважен в цялост.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че главното парично
задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на
лихвата за забава възлиза на претендираната сума.
С исковата молба ищецът претендира законна лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия в общ размер на 770,80 лв. за периода от 16.07.2019 г. до 02.06.2021 г.,
както и законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в общ размер на
12,01 лв. за периода от 01.07.2018 г. до 02.06.2021 г.
С оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му, като съобразно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г.
плащането на цената на доставяната топлинна енергия е дължимо в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД след изтичането
на този срок потребителят на топлинна енергия изпада в забава и дължи мораторна лихва по
чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД върху неизпълнените задължения. Искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в случая
е установен по основание предвид наличието на главен дълг и забава в плащането му.
Доколкото главното задължение е възникнало като срочно, изпадането в забава не е
обусловено от изпращането на покана до длъжника.
Ето защо, съдът намира, че искът за лихви за забава върху главницата за доставена
топлинна енергия съобразно приложимите за периода Общи условия и на основание чл.162
ГПК възлиза в размер на 770,80 лв. и също следва да бъде уважен. Предявеният иск за лихва
за забава върху главницата за дялово разпределение възлиза в размер на исковата претенция
– 12,01 лв.
По разноските:
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът, на когото следва да се присъдят разноски в размер общо на 357,29 лв. за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, което на основание чл. 78, ал.
8 ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът определя на
100 лв.
Съгласно т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014, постановено по т.д. № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство следва да се произнесе и по сторените в
протеклото заповедно производство разноски. Видно от представените доказателства
заявителят е сторил разноски в размер на 141,17 лв. за държавна такса и 50 лв. за
възнаграждение за юрисконсулт или в общ размер 191,17 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд, 154 състав
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, във връзка с чл. 124, ал. 1 от
ГПК, че КР. Ч. Т., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, дължи на „..............” ЕАД - гр. София,
с ЕИК .............., със седалище и адрес на управление АДРЕС следните суми: 6211,44 –
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 10.06.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 770,80 лв. - мораторна лихва за забава от 16.07.2019г. до
02.06.2021 г., сумата от 64,37 лв. - цена за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 10.06.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, и мораторна лихва за периода от 01.07.2018г. до
02.06.2021г., в размер на 12,01 лв., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение от 24.06.2021 г. по ч.гр.д. № 33304/2021 г. на СРС, 154 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК КР. Ч. Т., ЕГН **********, с адрес:
АДРЕС да заплати на „..............” ЕАД - гр. София, с ЕИК .............., със седалище и адрес на
управление АДРЕС сумата от 357,29 лв. - разноски за исковото производство и сумата
191,17 лв. - разноски за заповедното производство по ч.гр.д. 33304/2021г., по описа на СРС,
154 състав.
Решението е постановено при участието на „..............." ЕООД, като трето лице
помагач на страната на ищеца „.............." ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6